Тагове

Сродни публикации

Сподели това чрез

Музей за съвременно изкуство

Ситуация:
Ситуационно сградата се намира в имот, разположен в по-отдалечената от центъра, градска част на София – кв. Манастирски ливади. Сравнително нов квартал, чието развитие в градоустройствено отношение тепърва предстои. Поради много добрата и бърза комуникация с центъра на града, и същевременно спокойната среда на район в покрайнините с вдъхновяваща гледка към Витоша.
При проучването на ситуацията и околното застрояване, установих че повечето сгради наоколо са средно или високо етажни. В такава среда сградата на музей би трябвало да привлече вниманието на минаващите с своите обеми и динамика.
Имотът граничи от запад с бул. България, от север има 2 високи сгради едната е офисна, а другата хотелска, от изток и юг няма застрояване за момента.
Автомобилният достъп се осъществява посредством локално платно от бул. България. Поради наличието на сервитут в предната, западна част на имота, от към бул. България в югоизточния край е проектиран паркинг за временно паркиране за 12 коли, също и рампа, която води към подземно ниво с 57 паркоместа, всички служебни, обслужващи и складови помещения. В горната, северозападна част на имота, от където е главният пешеходен достъп към музея, е разположено широко площадно постранство, подхождащо на сграда от такъв характер, с озеленени участъци и цветни партери. Интегрираната водната площ подчертава ходовата линия и подхода към сградата. В цялата си източна част имотът е заделен за паркова среда с озеленяване, цветни партери, алеи за разходка и отдих, с възможност за експозиции на открито. Така се образува и пространство, подходящо за рекреация.
Обемно-пространствено решение:
Идеята за обемно-пространственото решение на сградата е вдъхновена от постоянно изменящите се идеали за красота и
функционалност, от непрекъснатото технологично усъвършенстване и след направеното подробно проучване на сгради от подобен характер, бе установено, че те се разглеждат и проектират като част от самото съвременно изкуство, което провокира, стресира, обърква, успокоява, впечатлява, вдъхновява… създава различни емоции в хората, според тяхната душевност и светоглед. Това беше и моята цел: да създам пространства, които да оставят различни впечатления в посетителите и да дават възможност за различен поглед над изложените произведения.
Конструктивно решение:
Конструкцията на сградата е от смесен характер, осъществена посредством стоманобетонни подови плочи и стоманени колони с кръгло сечение. Обемът на по-малката амфитеатрална зала за 260 човека, надвиснал над главния вход на музея, е осъществен посредством две стоманени ферми, стоманен под и таван (частично остъклен). Фермите са запънати в колоните и плочите, вътре в сградата, което позволява отвън да не присъстват видими вертикални подпори. Липсата им създава впечатление за безтегловност на обема, като едновременно представлява козирка над главния вход и осъществява прехода от широкото площадно пространство към сградата на музея.
За екстериорното оформление на сградата са използвани 3 материала: бетон, мета и стъкло. Част от сградата е облечена с каменни облицовъчни панели от видим бял бетон, светлинните пробиви са постигнати посредством окачена стъклена фасада с матови стъкла. Друга част е обгърната от алуминиеви композитни листове с цвят графит. Тези три материала са изпозвани и при интериорното решаване на пространствата на музея.
Функционална организация:
На кота -2,80 м е разположен подземен паркинг за 57 коли; вертикална комуникация състояща се от 1 стълбищна клетка, 2 пътнически асансьора и един товарен; лаборатория, складови помещения за произведения на модерното изкуство; склад за кафе-книжарницата, която се намира на кота +0,00 м;
технически помещения, стая за видео наблюдение и охрана, битови помещения за обслужващия персонал. До това ниво се стига посредством рампа с наклон 12%.
На кота +0,00 м е поместен главният вход към музея, от към бул. България, администрация, кафе-книжарница, два входа към голямата амфитеатрална зала за 400 човека, също съблекални и гримьорни за артистите. От юг е разположен служебен вход. От югоизток има два изхода от музея, водещи към заден двор, осъществяващ плавния преход от градска към природна среда, откриващ невероятна гледка към Витоша. Влизайки в сградата пред посетителите се открива широко атриумно пространство с интериорна стълба от метал и стъкло, водеща към второто надземно ниво на
музея. Целият обем на атриума е осветен чрез пищно горно осветление, осъществено на покрива на сградата.
Предвидено е интериорно осветление, съобразено с многофункционалността на помещението и възможността за комбинативност на излаганите произведения и инсталации. В дъното на фоайето се намира двуетажна експозиционна зала за временна изложба, като разликата във височината на нивата й позволява излагането на експонати с различни размери. Залата е осветена от изток и запад посредством окачена фасада, остъклена с матови стъкла и частично остъклен покрив (със същите матови стъкла), което позволява пространството да е озарено от естествена светлина, без да има директен източник, който да дразни окото.
На кота +5,40 м се намира просторно експозиционно пространство, до което се стига посредством интериорна стълба от стъкло и метал. Има възможност за обход около галерията, което позволява различен поглед над фоайето и изложените в него експонати, ако има такива. На това ниво също се намират и два входа към горната част на голямата амфитеатрална зала и два към малката такава, за 260 човека. Около въздуха и при входовете на залите са организирани места за сядане и почивка. Има също „обходна“ галерия, пространството на която частично, линейно се осветява също чрез матово остъкляване и съответно – изкуствено осветление. Разположила съм стени-пана, които се въртят на вертикална ос. Те спомагат за създаването едновременно на ажурно пространство, могат да служат за
излагане на картини, а и като преграда ако е необходимо да бъде затворена изложбената част на нивото.
На кота +10,80 м е поместено следващо просторно изложбено пространство. Около галерията човек би могъл отново да се разходи и да погледне от друга гледна точка случващото се в музея. От това ниво също се осъществява и връзката с външните експозиционни площи, поместени върху озеленен покрив, излизайки на който, освен експресивните произведения на съвременното изкуство, пред зрителя се открива и завладяваща гледка към Витоша.
Интериор:
Фрагментът от интериора, който е разработен, е главното фоайе и кафе – книжарницата.
Главен акцент във фоайето е интериорната стълба, тя е изградена от стомана и стъкло, като по парапета са разположени лед ленти, които допълнително насочват погледа и движрнието нагоре. По същия начин са третирани и останалите интериорни стълби и парапетите около въздуха в цялата сграда. В широкото му пространство съм разположила и билетна каса и информация за посетителите. Наклонената плоча на амфитеатралната зала прави пространсвото по-динамично.
В дълбочина съм разположила кафе-книжарницата. В нея преобладаващ елемент са етажерките за книги по цялата височина на стените и островно разположени, в дъното е барът с места за сядане, също по тази стената пред етажерките съм разположила места за работа с по-високо сядане. Също има организиран и кът с амфитеатрално сядане и възможност за четене.
Софит :
Осветяването на фоайето е лентово между ламели. Осветителните тела са с разсейвател от опал също около въздуха съм разположила токови шини за прожекторно осветление на експонатите, когато има такива. Опитала съм се да итерпретирам лентовата визия на тавана и върху наклонената повърхност – под на амфитеатралната зала, чрез точково, насочено осветление.
Настилки:
Растера на пода на фоайето е постигнат с токови ЛЕД ленти, с вградени сензори, които се задействат при движение. Така в момента, в който посетителите минат покрай тях, част от лентата светва, това е с цел да превърна и сградата в част от съвременните инсталации.
На разгъвките е показан растера на етажерките за книги и местата за сядане, както и използваните материали, който отново са в черно и бяло.
Разработени са детайл на мебел за сядане, на бара и на бюрото-билетна каса. Неговата конструкция е изцяло от материала кориан. Това е самоносещ се материал, които позволява постигането на тези огънати форми. Между два листа кориан има тънка дървена конструкция която помага за образуването на дебелината на плотовете и спестява разхода на допълнително от скъпия материал. В предната зона плотът е повдигнат за удобство на посетителите. На гърба на рецепцията са изградени допълнителни пунктове за самостоятелно информиране относно изложбите и събитията в обекта. Структурата им също е от кориан, в който са вградени Touch pad-ове. Различната височина на всеки пункт е осъществена, за да бъде удобно на всички посетители на музея да достигнат до желаната информация.
арх. Ива Калчева
Дипломна защита:2017
Катедра: Интериор и дизайн в архитектурата в Университет по архитектура строителство и геодезия
 Дипломният ми ръководител : проф. д-р арх. К. Тихолoв
Координати за връзка: тел: 0896739284