Опазване в модул – опазването като социален дълг

Задачата е провокирана от противоречието, което се наблюдава при развитието на българските градове. От една страна желание те все повече да се доближават до европейските градове, каквито те изконно са и от друга страна реалността на действията, която на практика ги доближава по скоро до ориенталския облик.

В какво се изразява това:

  1. стихийното надстрояване и дострояване
  2. интервенция на архитекурния образ
  3. липса на естетически критерии при интервенцията на обемно-пространствената структура на тези сгради
  • Всичко това допринася за загуба и неглижиране на стиловите характеристики, отличаващи европейската архитектура в този период.

Особено актуална в последните няколко години е темата за опазването на сградите, построени в периода след Освобождението до началото на Първата Световна война, която придоби и широк социален отзвук. Голяма част от  тези постройки в момента се намират в изключително лошо състояние, като едновременно с това продължават да са част от емблемите на по-големите градове в България, както и в София.

Обект на дипломната ми рабта е именно такава сграда, която през годините е имала доста голям обществен интерес. Намираща се зад Съдебната палата до обръщалато на трамвай 5, в момента тя достига до нас във вид, далеч от автентичния си. Усвоен  е само нейният първи търговски етаж, който се използва за магазин. Вторият е неизползваем.

Устройствената част на проекта следва от високото устройствено ниво до съответния квартал.

Каква е ситуацията в момента?

Какви са функционалните характеристики на сградите?

Районът, около Съдебната палата, е изключително посещаем- в близост до физическия и исторически център  на София. Освен това целта на  ОУП и Столична община е тази зона да бъде главно пешеходна, което цели нейното социлизиране, освободена от автомобилния трафик.

Сградите абсолютно логично са предимно с обществени- административно-търговски функции, отговарящи на прилежащата територия, което провокира и обяснява предложената функция в проекта.

Разглежданата сграда е от ТИП 1, доближаваща се до стилът Сецесион. Дело е на нейният собственик- инж. Дойновски. С изявена фасада- типична сецесионова орнаментика, симетричност на партерното пространство, рустицирани ъгли. Партерен търговски етаж с височина от 5 метра и втори жилищен етаж от 3,50 метра. Сградата  може да бъде надстроена с един етаж, достигаща кота корниз 12 метра.

Заобиколена от други сгради, културни ценности, с чиято помощ се образува един специфичен уличен фронт.

Но след изброените качества и безпорни архитекутни достойнства на сгради, създаващи характерния облик на европейски град в периода, в който са построени, защо днес те са в това състояние?

Защо и тази сграда се руши?

-Неправилна държавна политика, нежеланието или невъзможност на собствениците за съживяването им, безразличие или провеждане на криворазбраната ”модерност” за един свят без сгради от миналото.

Всички държави в Европа, ценящи своите културни паметници,  имат много добре изложена гражданска позиция. Една, увававаща себе си държавна политика има за цел, по най-добрият начин да защити, това което е старо и значимо.

В България този принцип не е приет.

В България няма точни и ясни правила за това как една сграда, от нацинално значение, трябва да бъде защитена. В голяма част от хората няма насадена потребност за търсене на тези ценности. Няма създадени планове за опазване и управление на сградите от този период. София цели да бъде столица на културата без морално да се погрижи за останалите  примери за културно наследство.

Като бъдещ архитект, смятам, че архитектурата е колаборация между социалните, политически и икономически проблеми на средата, особено, ако в нея е ситуирана културна ценност. Добрият подход е този, които покрива тези аспекти и дава адекватен отговор на правилния въпрос- Какво трябва да се предриеме докато се оценят качествата, които носят тези паметници?

Решението на този проблем не може да мине без съответната концепция.

Горните проблеми довеждат до следните въпроси:

  1. Добро предложение ли ще е, ако решението е обвързващо и насочено към потребностите на хората, включващо съвременни функции от които средата и съответната културна ценност се нуждаят?
  2. Добро предложение ли ще е, ако решението е достатъчно универсално и гъвкаво и ако един ден Столична община реши, че съществуващият от близо 20 години план за застрояване вече не е адекватен за съответната среда или се състави план за управление и опазване на културни ценности от този тип и се приложат ясни принципи и критерии за тяхното опазване, то това решение лесно би било премахнато или достроено.
  3. Добро предложение ли ще е, ако структурата се изгради сравнително бързо, не след 50 години или след 100 години, а в рамките на месеци, без това да ускапи съответния проект и без да се отнема допълнитело от и без това останалия малко живот на съответните сгради?

 

Моята позиция и предложение, на първо място е залагане на въздействието, което тези сгради носят- решено на принципа на контраста. Съзнавам, че традиционният подход при ревитализация и адаптация на сгради от този период е нюанса. Именно това наложило се статуктво беше провокация към проекта да предложи възможност за изяване на неглижираното културно наследство.

Какъв по-голям контраст между масивността и стационарността на съществуващата сграда, художественият детайл и орнаментика и лекотата, която се носи от структура с металната стоманена конструкция и максималното остъкляване.

Моята позиция е залагане на универсален модулен принцип, който носи своята адаптивност и лесна и адекватна обвързаност към средата. Използвайки модул с размери 3,50 на 3,50, изведен от структурата на старата сграда, давам възможност за оптимално използване на площите, което от своя страна удовлетворява амбициите на собствениците за рационално изпозлване на имота.  Те могат да надстрояват, съобразявайки се със съответните параметри и да отнемат в момент, в който решат, че част от функциите вече не са оптимални.

Съобразявайки се с направеният анализ, модулният принцип може да бъде универсален във всяка една от разгледаните територии с подобни паметници, защото те по никакъв начин не нарушават старата структура, а само допълват съвременни функции и вид към нея.

В крайна сметка не бива да допускаме старото да пречи на съвременния живот и не винаги означава старото да бъде унищожено.

Предложеното решение е  примерно за разположението на дадените модули и примерно във функционално отношение. Проектът се съобразява със съответните параметри на застрояване, характерни за зона- Център 2, в която попада сградата, но не се възползва от изцяло от предложеното застрояване, предвидено от съответният, одобрен план за застрояване. Поради простата причина, че уличният фронт би бил изцяло променен и сградата не би била търсеният акцент, ако до нея се построи калканна структура с височината на Съдебната палата.

арх.Николет Трифонова Дишкова

дипломен ръководител: гл.ас. д-р. арх. Велина Панджарова
университет: УАСГ, катедра: „История и теория на архитектурата“
година на завършване: юни, 2017