Тагове

Сродни публикации

Сподели това чрез

За една приказка и още нещо

Ще започна с част от една приказка, която много обичам. Това е приказката на Ханс Кристиян Андерсен “Най-невероятното” – Този който извърши най–невероятното ще се ожени за царската дъщеря. Дошъл и денят в който да бъде избрано това “ Най-невероятно”. Скоро всички се убедили, че най-невероятното е изключителен часовник, от който на всеки час излизали различни фигури и изпълнявали танц или движение. Точно когато авторът на часовника се изправил да получи признанието и се появил “Човекът с чука”. С един удар той разрушил “най-невероятното” и след първоначалното слисване всички закимали, че всъщност именно това е “най–невероятното”. Може би са били прави… защото приказката се повтаря.

И аз видях това “невероятно”, минавайки да направя няколко снимки на сграда изпълнена по мой проект в кв. “Дървеница” в София. Сградата е с акт 16 от преди по-малко година. Смайването ми беше голямо когато установих малки, но съществени достроявания, изключителни усвоявания на пространства с площ не по-голяма от 1 кв.м. и подобни остъкления. Дори не коментирам остъкленията на балконите. Сградата е интересна – добре композирана пространствено и цветово и определено разнообразява този район, наситен с панелки. Сградата беше изпълнена при точно спазване на проекта от страна на Възложителя и Стрoителя, които винаги са се гордеели с нея.

Връщам се към приказката. Там в крайна сметка фигурите от часовника оживяват с изпочупени крака и ръце и виждат сметката на “Човекът с чука”. Но за съжаление няма кой да накара хората да разберат, че фасадата на една сграда не е тяхна собственост и всяка намеса в нея, трябва да е културна,съобразена и съгласувана с автора.

Като професионалист отдавна съм спряла да вярвам, че общините в чиито правомощия е да санкционират подобни неща, ще го направят. Остава ми да вярвам, в може би “най-невероятното”, че за всеки един от нас ще се породи стремежа да обитаваме един по-красив град и ще започнем от това как обитаваме жилището, което ни принадлежи и сградата от която то е част.

Жалко, че на тази приказка краят за сега не е щастлив, но дано поне някой ден „най-невероятното“ бъде отново хубаво!

арх.Маргарита Козовска