Недозаличените останки на миналото

Искам да Ви разкажа историята на една сграда дала живот за развитието на град, който днес не я помни, макар и тя да е пред очите на всичките му жители.

Всеки ден от там минават влаковете София-Кулата, но старата тухлена фабрика остава призрачно невидима, за нея няма данни нито на сайта на град Батановци, нито където и да било из интернет пространството.
Любопитно всичко започва преди много години на един бас между собственика и архитекта, че може да се построи промишлена сграда на три нива само от тухли и дърво. И до днес конструкцията и е като перфектен пример от учебник, който успява да устои на природните бедствия и най-вече на човешкото разрушение. А някога животът и е дал тласък на развитието на града, някога когато собствениците не са били обезумели експлоататори, а са се стремили към обществен принос и за своите работници, подпомагайки например училището на града и инвестирайки в бъдещето на своите служители и техните семейства. Но настъпват политически промени и това променя животът на всичко. Старата фабрика е отчуждена и може би от тогава тя става отчуждена и от града, и от хората.

Днес архитектурното и постижение продължава да се извисява над града, недоразграбено и неоценено, невидимо и непотребно… до кога?

Историята ми, изградена за сега на откъслечни спомени и разкази, се надявам да се обогати от някой архив и все пак да се намери повече информация и тя да събуди поне малко общественото съзнание и интерес, към сграда, която би дала нов живот на хората, които не са разбрали какво имат.