Тагове

Сродни публикации

Сподели това чрез

Каква ще бъде съдбата на една от красивите стари къщи на София

Една от старите къщи на София – на бул. „Джеймс Баучер“ №24 срещу резиденция „Лозенец“, може би ще премине в прахта на историята, подменена от съвременна сграда.

Постройката, която е строена около 1905-06 година по проект на унгарски архитект и е преживяла войните, глада, мизерията, демокрацията, ще отстъпи място на съвременна жилищна сграда. За този случаи алармира в социалните мрежи политологът Първан Симеонов.

Първият й обитател е виден български писател. По времето на социализма къщата е реставрирана. След 1989 година е открит нейният собственик, който желае да остане анонимен. Наследникът на известния български писател изглежда слабо заинтересован и така къщата попада в днешното си окаяно състояние“, пише в социалната мрежа Симеонов.

Потърсен за коментар, политологът Първан Симеонов каза, че явно нещо куца, щом са нужни неимоверни усилия, за да спасим една градинка или къща. Според него, проблемът е системен, но са нужни страшно много усилия за спасяването на една къща, на една градинка.

„Къщата на бул. „Джеймс Баучер“ все още не е съборена. Вчера я видях с ограда, снимах я, качих снимките във ФБ, днес един приятел ми каза, че оградата вече я няма.

Направих единственото, което можех – да разпространя новината на вниманието на хората, които се занимават с градска среда. До преди години там имаше очарователен двор, ограда. Напоследък е по-запусната. При подобни къщи има практика да се оставят към самосрутване, тук нямаше чак такова нещо.

От известно време човъркаха двора, допусках, че може да се тръгне към застрояване, видях че има огромна жълта ограда“, каза Симеонов.

Той даде пример с Града на липите – Стара Загора, където огромен парк на площ от 400 дка вероятно ще бъде застроен след като е реституиран, а няма да бъде оставен за зелена площ. „Сблъскват се интересите на собствениците и на обществеността„, каза Симеонов.

Политологът разказа за други места и сгради в София, които са били спасени след обществена намеса – градинката до Руската черква „Св. Николай“ не беше застроена, бившето Китайско посолство след като години се рушеше, сега е частен клуб, но поне обликът му е запазен.

София като градоустройство е очарователно място. Има постройки, останали с човешко измерение – с дворове. Тъжно е, когато се мисли само за строителство“, каза Симеонов и припомни за някои колективни архитектурни паметници – Созопол, Несебър, Трявна, Копривщица.

Там има правила, според които новото строителство се съобразява с цялостния облик на мястото. „София е далеч от музеен град, доста жив и бурно развиващ се град. Тук е трудно да се намери средата между икономическия растеж и сантиментите, нужна е повече воля за градска памет.

„Паметта и красотата, свободното пространство, не са на почит. Малцина говорят за градска среда. Публичната среда, медиината среда, съвестта дори, са леко притъпени от механизмите на зависимости. Красотата и паметта трудно могат да бъдат регламентирани„, каза Първан Симеонов.

Според него собственността не означава всеки да прави каквото си иска на мястото, което има, а да спазва градоустройствените параметри. В страната има много зелени площи, които трябва да се охраняват.

София е визитката на страната ни, трябва да има по-детайлна защита на такъв тип постройки, които пазят спомена на времето. Очевидно е, че имат нужда от по-детайлна регламентация. Още преди 10-ина години София можеше да си мечтае за директна връзка с Черни връх, но след последните строежи в Южния парк, с изграждането на огромен магазин, това вече е невъзможно“, даде пример за налагане на прагматизма над обществения интерес политологът.

Когато нацията е бедна, социално разслоена, не може да очакваме хората да мислят за отделни къщи, градинки„, допълни Симеонов.

Източник на информация: news.ibox.bg