Дипломен проект – БИБЛИОТЕКА ВАРНА

арх.Деница Зайкова

Публикувано от РК София-област на 15 06, 2016 | Коментарите са изключени за Дипломен проект – БИБЛИОТЕКА ВАРНА

Регионална библиотека Варна

Варненската регионална библиотека “Пенчо Славейков” е създадена от “Варненската книжовна дружина” през 1883г. с дарения от видни общественици от града. От 1887г. е обявена за “Градска общинска библиотека”. От 1945г. библиотеката е депозитарно книгохранилище на българската книжнина (такива са общо 12 библиотеки на територията на страната).

Днес библиотеката функционира като съвременен културно-информационен център и инициира редица ежегодни събития като “Маратон на четящите хора”, “Ваканция в библиотеката” и други. В края на 2014г. фондът на Варненска библиотека включва 865 772 библиотечни документа, от които 698 585 книги, 68 853 периодични издания, 15 303 ноти и 92 331 други материали. Библиотеката има 9340 читатели.

В момента библиотеката разполага с 3 външни хранилища и 3 сгради за обслужване на читатели, които са отдалечени една от друга, неудобни за обслужване, както и крайно недостатъчни като площ със своите 4 000 кв.м. Това създава затруднения за осъществяване на основни библиотечно-технологични процеси.

СИТУАЦИЯ И ПОДХОДИ

Зоната, обект на разработка, е заключена между улиците бул. “Осми Приморски полк”, ул. “Проф. Марин Дринов” и сградата на Община Варна, завършена през 1981г., която със своите 17 етажа, представително разработено околно пространство, категоричен силует и специфични материали (структурен видим бетон, каменна облицовка и елуксирана алуминиева дограма) доминира възприемането на околната среда. В момента зоната е богато озеленена и съвместява функциите на открит паркинг за нуждите на Община Варна и парково пространство.

Мястото е изключително комуникативно, разположено в една от най-активните централни зони на Варна и е пресечна точка на две от основните направления в града: оста в посока към морето по бул. “Сливница” и оста по бул. “Осми приморски полк”, която свързва южната промишлена зона с центъра и продължава към курортните зони на север от града.

Мястото е избрано заради близостта до системите от културни и публични пространства на града. Централното разположение цели да направи сградата по-популярна и достъпна за жителите на Варна и туристите.

Сградите по главните булевард са нови, строени през последните 10 години, със смесено предназначение и относително високи на фона на общото застрояване. През ул. “Проф. Марин Дринов” зоната граничи предимно с пет-шест етажни жилищни сгради с ненатрапчива архитектура, строени през втората половина на ХХ век.

Новопроектираната сграда е разположена в дъното на имота, изтеглена максимално към жилищната част, което дава възможност да се обособи по-голям площад пред библиотеката и Общината. Основният вход за посетители е фронтално от бул. “Осми Приморски полк”. Освен него са обособени още три входа: служебен, откъм ул. “Проф. Марин Дринов”; самостоятелен вход при залата за събития, откъм ул. “Братя Миладинови”; вход за кафенето, към площадното пространство между библиотеката и Общината. Зареждането на библиотеката с книги и консумативи става от ул. “Проф. Марин Дринов”, където е разположен и главният вход за обществения подземен паркинг с 300 места. Той е организиран с една двупосочна рампа за влизане и излизане с регулиран достъп и една еднопосочна евакуационна рампа – към ул. “Братя Миладинови”. От подземния паркинг са осигурени връзки с вътрешните пространства на библиотеката чрез стълбищни клетки с асансьори, а също и с площадното пространство – чрез стълбищна клетка. Спазени са имотните граници и обемно-пространствени ограничения съгласно ЗУТ.

КОНЦЕПТУАЛНО РЕШЕНИЕ

Може да се каже, че библиотеката има две основни направления функции. От една страна, тя е депозитна библиотека. Това означава, че обезпечава съхранението и достъпността на екземпляр от всички печатни и други материали, издавани в страната или имащи отношение към нея. От друга страна, тя е градска библиотека. Това определя необходимостта от пространства за свободно ползване от гражданите, от лесен достъп до книги и периодика, от възможност за организиране на събития и изложби, както и наличие на места за работа.

Обемно-пространственото решение на сградата е резултат от пресичането на двете функции, изразени в два обема – светлият, отворен за общественото (читални) и тъмният, затворен (книгохранилище). За правилното функциониране на библиотеката е нужно именно читалните да са добре осветени, а книгохранилището да бъде максимално лишено от пряка слънчева светлина.

Направен е опит за отношение на обемите както един към друг, така и към околната среда. От едната страна имаме лицето на сградата, обърнато към обществената част – то се извисява над частично подкрит площад, тежко, по мащаб отговарящо на сградата на Общината. От северозападната фасада се получава едно отдръпване от жилищната част с ниско тяло, което по мащаб и растер съответства на блоковете. Чрез ниското тяло е продължена линията на застрояване откъм югоизточната фасада, което допълнително подвежда човекопотока към главния вход на сградата и към входа за зрителната зала.

ОБЕМНО – ПЛАНИРОВЪЧНО РЕШЕНИЕ

Основният подход към сградата е от югоизточната й фасада. Посетителят попада в атриумно пространство, като над него се разгръщат всички читални. В близост са кафе-барът, гардероб, рецепция. От информационната точка човек се насочва в едно от три направления – обособените места за хоби и срещи, изложбената зона – фоайе към зрителна зала с 240 места или контрол на достъп, след който се преминава в читателската зона. Обособени са отделни входове за кафенето – откъм Общината, и за зона Събития – от ул. “Братя Миладинови”. От ул. “Проф. Марин Дринов” става зареждането на книги в книгохранилището, където е и служебния вход на сградата.

След контрола на достъп посетителят попада в библиотечно фоайе, оборудвано с копирен център, зона за отдих, работни места с компютър, текуща периодика и места за четене. Скрит за него остава целият административно-библиотечен блок, който е разположен също на това ниво. Там се извършват всички дейности по побработка и разпределяне на книгите, администриране и служебно обслужване на библиотеката.

В следващите три нива успоредно вървят двете основни функции на библиотеката – читални и книгохранилище. Чрез строг контролиран достъп книгохранилището е достъпно само за служители.

На първо място в читалните е разположен кът за деца, като по този начин е най-лесно достъпен и максимално отдалечен от останалите читални, тъй като детските кътове са свързани с много шум.

Следват специализирани читални, а именно – американски чуждоезиков център, немски чуждоезиков център, регионална история, редки и ценни сбирки. Последните контактуват пряко с част Книгохранилище, тъй като материалите в тях не са за свободен достъп, а се предоставят от служител при поискване.

На горно ниво е разположена медиатека, зона с книги, географски карти, грамофонни плочи, музика, игри и пригодени места за ползването им. Предполага се, че основното потребление ще е от тийнейджъри. Затова естествено на следващо ниво са разположени читалните за младежи.

Библиотеката трябва да е място, свободно и удобно за всички. Затова работните места за младежи, групова работа, индивидуална работа, индивидуални кабини, са изместени в отделен етаж – не спрямо това кой ги използва, а каква среда изискват – по-уединена, тиха.

На следващия етаж е читалнята за възрастни с две зони – книги за заемане за дома и книги към читалня.

Последният етаж представлява покривна тераса с градина, част от която е покрита, а част – открита. Там човек може да чете, отпочива и да се наслаждава на гледката.

Читалните са свързани с едно общо атриумно пространство с парадни стълби и асансьори. Отделно от тях, чрез две стълбищни клетки се осъществява вертикалната връзка на книгохранилището с читалните, както и евакуацията на сградата. За максимално удобна връзка, на всяко ниво непосредствено до тях са работните помещения за служители и места за информация.

Стълбите са свързани и с триетажния подземен обществен паркинг за 300 автомобила. В него са също техническите помещения на сградата и складови части.

КОНСТРУКТИВНО РЕШЕНИЕ И МАТЕРИАЛИ

Заради голямото натоварване от книгите, посетителите и изискването обзавеждането и функциите да са максимално мобилни, библиотеките са предизвикателство в конструктивно отношение. Задачата се усложнява от факта, че Варна попада в седма зона по скалата на Медведев-Шпонхойер-Карник, съгласно действащото българско законодателство за проектиране на сгради и съоръжения в сеизмични райони.

Сградата е решена монолитно със скелетно-безгредова конструкция със стоманобетонни шайби. В квадратна мрежа от 8.10м. х 8.10м. са разположени колони с капители, които улесняват изпълнението на по-големи еркерни наддавания в областта на читалните. Контурни греди обикалят по външния ръб на подовите плочи, както и по вътрешния в областта на атриума.

В сградата има две вертикални стоманобетонови шахти, в които са разположени евакуационни стълбища, асансьори и инсталационни шахти.

При покривната тераса е търсен ефект за лекота и ефирност. Колоните се разреждат и стават метални. В четири точки те носят пространствена прътова ферма.

Двата обема на сградата са решени по различен начин, отговарящ на техните функции и характеристики.

В ниското тяло е разположено книгохранилището, за което е противопоказна пряка слънчева светлина и има специални изисквания за климатизацията му. Вентилируемата фасада осигурява добри условия за по-лесната и ефективна поддръжка на микроклимата в сградата. Отваряеми части по фасадата позволяват влизането на пряка светлина на места, където има работни помещения, а също позволяват естествена вентилация, когато е нужна такава.

Високото тяло съдържа всички читални и негов основен проблем е вкарването на максимално количество естествена светлина, като в същото време се избягва прякото греене и нежелани отблясъци. “Двойната кожа” на фасадата позволява това да се случи, а механизираните полупрозрачни ламели се отварят и затварят конкретно според климатичните условия и нуждите на сградата. Така в слънчев ден можем напълно да препречим прякото греене към читалните, а в мрачен – да ги отворим за максимална естествена осветеност.