Гробищен парк със социални жилища – Навотас, Манила, Филипини
ОПИСАНИЕ НА ПРОЕКТА:
Разработката на дипломния проект обхваща съществуващото католическо гробище в квартал Навотас, Манила , Филипини. Много съществено беше да изясня основните проблеми на мястото, а те могат да бъдат групирани в 3 направления:
-Странната смесица на същителство живи и мъртви
-липсата на пространство за погребване на мъртвите в съвренните големи градове
-цикличните природни бедствия, които връхлитат тези територии
След извършените проучвания става ясно, че тази симбиоза сама по себе се е уникално поради своята числова изявеност – тук на едно пространство съжителстват около 6 000 живи и 40 000 мъртви. Но защо изобщо хора живеят на такова място. Причините са 2 – липсата на място поради високата раждаемост на населението и големи поток на мигранти изващи от всички краища на страната.
В следствие на приръста на население идва проблемът с постоянно нарастващия брой на покойниците, които отдавна са изчерпили капацитета на гробището. Тъй като основната религия във Филипините е католицизмът, начина на погребване няма големи разлика от останалия католически свят.
Тези отвоювани територии от водата попадат в първа зона от филипинската скала за риск от наводнения, което означава, че това място бива заливано с вода всеки 2 до 5 години.
От историческа гледна точка знаем, че гробището съществува на това място от началото
на миналия век. Като то претърпява няколко териториални разширения през годините и
административно разделение, което води до сегашната ситуация от 3 гробищни парка – мемориален парк, католическо гробище и публично гробище, предназначени за различните класи на обществото. Първите жители на неформалното поселение се заселват в гробищния парк през 70-те год на 20 век. От тогава до сега числеността им и териториите, които обхващат постяонно нараства. Тук идва въпросът до къде ще стигнат.
Безработицата тук е много висока. Малкото хора, които имат работа се занимават с рибарство или работят към гробището. Следователно мъртвите имат нужда от живите, това е техния „обслужващ персонал“
Материалното изражение на гробищните структури и жилищните постройки не е ценно от архитектурна гледна точка. По-интересно бил фило тяхната функционална обвързаност и преплетеност осъществила се и доказала се през годините, че функционира.
Знаем, че около 50-60% от населението на земята бива кремиране. Точно това е едно от решенията на западните общества за справяне на проблема с липсата на място за погребване, а именно компресиране на човешките останки на максимум. Световните тенденции показват, че традиционните погребения намаляват за сметка кремирането и неговите нови еко-разновидности. По своята същност кремирането оказва негативно влияние на околната среда. Избраният метод за прилагане в задачата се нарича рецомация. Това е химическо третиране на тленните останки, при което меките тъкани биват разградени, а останките биват гранулирани по механичен начин. И те са единствените останки от човек след прецедурата.
Кварталът е разположен между залива Манила бей и състема от реки и канали, които се развиват във вътрешността на долината. Като опит за справянето с наводненията държавата изгражда водовъзпиращи съоръжения с помпени станции на клучови места по системата от реки и канали с цел възпрепядстване на водата да навлезе към същата. Недостък на системата остава липсата на защита на териториите намиращи се в непосредствена близост до залива. В която зона попадат и гробищата на Навотас.
Ако разгледаме проектната стратегия ясно може да се види в сиво съществуващото функционално положение до момента, а в червено допълващите и доразвиващите функции. Направен е опит за функционално разделени на пространствата живи-мъртви и публично и лично с будерни зони между тях. Във вертикала комплексът е разделен на 3 основни зони всяка едно тях биваща самостоятелна от останалите – обществено пространство, същински гробищен парк, жилищна зона.
С цел минизиране на пространството от тленните останки се прилага процесът на резомация, а за максимизиране на броят им се прави анализ, които показва при кой вариант биха могли да бъдат събрани максимален брой. Предложения начин на фунцкиониране на гробищния парк, базиран на библиотечно-заемния принцип доказал свойте преимущества в държавите от Източна Азия, позволяващ съхранение на двойнопо-голям брой урни. След процедирите на тялото в балсаматора то бива върнато при роднините му. Около 1-2 седмици традиционни ритуали се осъществяват последно опело в църквата и тялото постъпва в крематориума, където след процедурата тленните останки биват поставени в урна и съхранявани в колумбарии. Към тях има специализирани пространства за отдаване на почит към покойника. Целия процес на посещение и отдаване на почит от роднините започва от приемно-административната сграда, където се прави заявка. През времето, в което опечалените достигат до пространствата за почит, помещението бива подготвено за тях и урната на техния близък или роднина извадена. Поради евтината ръботна ръка и не много развитото общество на Филипните се предлага тази дейност да бъде извършвана на ръка, като трябва да се отбележе, че дизайнерското решение дава възможност за механизиране на целия процес.
Всеки един друг процес в комплекса бива самостоятелен и непречещ за нормалното функциониране на останали функционални звена.
Архитектурно-пространствено оформление
Архитектурното решение за ниво терен бива провокирано от цикличните навднявания на територия. Биват предложени мобилни структури, които помощеват нужните функции, а при сигнал на опасност те биват преместени на специални евакуационни платформи в простраството между терена и колумбариите. През останалото време тези платформи биват използвани за паркинг на местните превозни средства.
Колумбариите на горно ниво се състят от 2 части – същински колумбарии за съхранение на урни и зали за почит. Те са достъпни с отделни вертикални комуникации, като между тях съществува дискретна връзка за обслужващ персонал. Има връзки между всеки колумбарии и крематориума, като по този начин те остават разделени от останала част на парка.
Жилищните структири са 5 на брой и повтарят завареното функционално разделение да бъдат върху колумбариите. Те се обслужват от 2 вертикални ядра, помествайки инсталациите и комуникациите. На долните нива се развиват специализирани простраства за сушене на риба свързани с бита на местните,а на горните се развива система от 3 типа модулни жилища. Жилищата са малко размерни, за това пък общите части предлагат пространства за използване с различни цели. За създаване на комфорт на обитаване при местните климатични условия се предвиждат големи отвори за създаванен на проветрение, няма остъкляване, предвиждат се капаци и ролетни щори от водо- непропусклив материал. Жилищните единици ще бъдат изградени до определена фаза и ще дадат възможност да бъдат обживяни от своите ползватели във времето. Структурата завършва с тентови покрития предпазващи от дъжд. Достъпът от между жилищните единици се осъществява на нивото над колумбариите.
Конструктивни решения
С цел минимализиране на стойността на обекта се използва конструктивна система от сглобяем стоманобетонов скелет. Конструкцията на колумбариите е изцяло сглобяема, като тя стъпва върху пилоти и фудаментна плоча. Жилищните структири са изградени от сглобяеми стоманобетонни греди и колони. Подовата конструкция е дървен гредоред, дървена е и конструкция на жилищните единици. Мобилните единици са изградени от дървена конструкция върху стоманена подвижна платформа.
Материали
Доминиращите материали в парка са бетонът, подръчните материали, с които местните ще доизградят своите жилища, дърво.
Реализация
Комплексът е предвиден да бъде изграден на етапи в продължение на 5 години. Този период е съобразен с ексхумирането на тленните останки. За този период всички погребани трябва да бъдат ексхумирани, кремирани и поставени с колумбариите. В периода на започване на строителните дейността населението трябва да бъде временно преселено на близкостояща свободна територия, докато не бъдат завършени първите жилищни структури и така постепенно всички да бъдат заселени.
Комплексът е оставен с много възможности за доразвитие с инициатива от местното население и оправа.
Изготвил – арх. Владимир Димитров,
Дипломен ръководител – доц. д-р арх. Георги Станишев
Университет – УАСГ, София
Специалност – Архитектура
Катедра – История и теория на архитектурата
Година на завършване – 2016
Е-майл – vxdimitrov@gmail.com
Електронно портфолио – https://issuu.com/vladimirdimitrov9/docs/portfolio13
Website – http://insit4.wix.com/vladimirdimitrov