МУЗИКАЛЕН ЦЕНТЪР, БУЛ. ”БЪЛГАРИЯ”
1. ФОРМООБРАЗУВАНЕ
Идеята и вдъхновението ми за музикалния център произлиза от раковината и от спомените ми като дете как съм слушала звука на вълните, допряла ухо до нея. Стремейки се да следвам тази моя идея, направих различни варианти за обемно-пространственото решение, като целта ми беше да се получи единен обем.
Дизайнът на музикалния център създава усещането за непрекъснато продължение на формата, преливайки в заобикалящата го среда. Амбицията ми беше да се постигне хомогенност между формата, широкият спектър от функции и технически системи.
Формообразуването направих в няколко етапа. След анализ на ситуацията и географските посоки, обособих два основни обема – на голямата и на камерната зала, като разположих голямата зала от север, заради нейната височина, а малката – от юг. Идеята ми се състоеше в това да направя връзка между градът и проектираната от мен сграда, като се стремя да запазя максимално зеленината . За целта разположих моята сграда на мястото на изградената вече мотописта, а на запад обособих паркова среда. Следвайки тази идея, направих два подхода към залата – основният е от бул. „ България” , а другият е от запад, като по този начин се оформи фоайе между двете зали.
2. СИТУАЦИЯ
Теренът, който разработвам и върху който разполагам музикалния център, се намира на мястото на старата и отдавна нефункционираща мотописта на бул. „България” в град София. Той е запустял и занемарен, а изграждането на подобна сграда би направило мястото притегателен център за културни събития и срещи.
Автомобилното преминаване се извършва по продължението на ул. ”Твърдишки проход”, новопроектираните улици на север и на изток и съществуващата улица на юг. По този начин колите нямат достъп до вътрешността на територията и се обуславя една спокойна зелена среда.
Автомобилното паркиране е решено както подземно, така и с два надземни паркинга в периферията на територията, като броят на паркоместата е съобразен с нормативните изисквания.
Сградата е проектирана на 1,80м. над нивото на терена, като алейната мрежа следва това издигане и посредством рампи се достига нивото на сградата. По този начин е решен и достъпът за хора в неравностойно положение. Проектирани са водни огледала, които да създават илюзия за безкрайност на органичната форма. В източната част на терена е и сцената на открито, която дава възможност за различни културни прояви.
3. ПЛАНОВЕ
На к. -3,60 е проектиран подземният паркинг, складовите помещения и хладилни камери към ресторанта и кухнята, работилници, технически помещения и воден резервоар за спринклерната инсталация. Достъпът за посетители и служители от подземното ниво до к.+0,00 е решен чрез стълбищни клетки и асансьори, както и ескалатори. Отделна стълбищна клетка води към ресторанта на к.+9,00.
Влизайки в музикалния център на к. ±0,00, попадаме в централно атриумно пространство – фоайе през всички етажи, сърцето на сградата. От него може да се стигне до всички нива посредством стълбищни клетки, асансьори и открити стълби.
На к.+0,00 е и основният достъп до двете зали – голямата зала с капацитет 2292 места и малката – 862 места. В общите пространства на това ниво е разположена информация и билетни каси, кафе-бар с външна тераса над водното огледало, два гардероба, санитарни, технически и служебни помещения.
Зад сцените на камерната и на голямата зала са зоните за музиканти. Там са разположени съблекалните/гримьорните, помещенията за диригент и инспициент, както и репетиционни. Към всяка репетиционна има звукозаписно студио и склад за инструменти.
Предвиден е отделен вход към ресторанта на к.+9,00.
Евакуацията на к.±0,00 се осъществява посредством евакуационни изходи за общите пространства и зоните за музиканти.
Второто ниво на сградата е на к.+4,50. В общите площи са предвидени кътове за сядане с мека мебел, кафе-бар със склад, два гардероба, санитарни и технически помещения. Осъществява се също и достъп до двете зали.
В зоните за музикантите са разположени съблекални/гримьорни и репетиционни.
Третото ниво е на к. +9,00. На това ниво е разположен ресторантът с покрита външна тераса, както и кухня с обслужващи помещения; администрация и две зали за семинари, лекции и презентации. В общите пространства и тук са предвидени кътове с мека мебел.
На к. +13,17 са изходите от балконите на голямата зала, санитарни и технически помещения.
4. КОНСТРУКЦИЯ/РАЗРЕЗИ
Конструкцията на залата е смесена. Състои се от две основни части, които са свързани и си взаимодействат – сърцевина и обвивка. Галериите на атриумните пространства на фоайетата, комуникационните ядра на сградата – асансьори и стълбища, обслужващите зони около основните концертни зали – съблекални, репетиционни, администрация, сервизни и технически помещения, представляват носещият стоманобетонен скелет, който обхваща двете зали от всички страни и който се състои от колони 60/60 см, стоманобетонни греди и плочи с дебелина 25 см.
Самите зали са решени с носещи стоманобетонни стени по периметъра, които осигуряват поддръжката на покривните стоманени ферми. Покритието на залите е от трапецовидна ламарина, стъпила върху стоманени 2т столици, премостващи фермите. За осигуряването на добра шумоизолация на залите върху ламарината е настлана минерална вата.
Концертният комплекс е покрит с външна обвивка, състояща се от плавно виещи се плътни ивици с обща дебелина около 180 см и прозрачна тъкан между тях – окачени на ивиците стъклени стени. Стъклените повърхности са съставени от триъгълни стъклени панели.
Плътните покриващи ивици са съставени от носеща конструктивна сърцевина – пространствено – прътова конструкция с височина 140 см.
арх. Екатерина Дочева
Дипломен ръководител: проф. д-р. К.Бояджиев
Специалност: Архитектура
Университет: Нов Български Университет
Година на завършване: 2015
Тел: 0883 39 06 39
Website: http://katetod.wix.com/ekaterinadocheva
E-mail: kateto_d@abv.bg, katetodocheva@gmail.com
