„Живот между релси“
Избрах да създам „Живот между релси“, защото това е проект, който въвежда нова гледна точка. Той преодолява физически, исторически, психологически и творчески бариери.
Разположена в сърцето на Пловдив, територията около Централна гара дълги години поражда въпроси, които остават без отговори. Как да се разшири приемната сграда, която е изключително малка? Как да бъде приобщена територията около жп ареала, простираща се между Коматевски възел и надлез „Родопи“?
Железопътният ареал, аналогично на р. Марица, разсича Пловдив, като тези два делителя сякаш заключват между себе си сърцето на Пловдив, напоено с история. И точно това е тази градска тъкан, която много хора искат да препълнят със съвременни структури. Аз вярвам, че е дошло времето рамката да бъде отворена и напусната и това е единствената възможност историческият образ на Пловдив, в който всички сме влюбени, да бъде съхранен, но същевременно да продължи да твори новата история на един космополитен град. Железниците са издигнали една невидима стена, която сякаш пречи на града да продължи логичното си териториално развитие. Проектите за пробива под гарата, интегрираният план за градско възстановяване и развитие (зона за въздействие на публични функции с висока обществена значимост), скоростното жп трасе София-Бургас – всички те търсят решение на проблемите, но частично решават само физическата достъпност, без да имат изградена цялостна концепция за развитие. „Живот между релси“ се фокусира върху три аспекта: градоустройствена концепция за територията, нова жп гара и адаптация на сградата на настоящата гара.
Градоустройствената концепция създава силно динамична обитаема среда, изградена на принципите на транзитно-ориентираното развитие (ТОР). Силно хаотичният характер на средата е особено разпознаваем. Старите, безразборно разхвърляни структури остават като петна, които да пазят спомена за първия архитектурен образ на мястото. Силата на тази постановка е във финеса на устойчивата връзка между историческия град и „отвъд бариерата“. Тази устойчивост не е в разширението на булеварди, не е в изграждането на нови улици. Тя е сведена до нещо толкова интуитивно, каквото е ходенето. Превръщането на ул. „Иван Вазов“ в пешеходна улица стопява бариерите между зелената зона по протежението на Марица, историческата зона „Тримонциум – Филипопол – Пловдив“ и територията покрай жп ареала. Този мегаблок е ядрото, което сякаш осмисля и довършва централната градска част на Пловдив.
Арх. Мариано Пернигони замисля сградата на гарата като самостоятелна структура, чийто силует е апликиран върху силуета на Родопите. Многобройните опити за добавяне на нови структури завършват с неуспех. Пробивът и южната тангента. Психологическата нагласа у пловдивчани за бариера от жп линиите. Тенденцията за развитие на Пловдив в южна посока. Всички изброени фактори водят до решението да не се разширява настоящата гара чрез апликиране на нови обеми, а да се намери място за нова сграда, която не влиза в конфликт с настоящата. Сграда, която да даде началото на развитието „отвъд бариерата“. Това място е южната част на жп ареала. Нещо повече, новата гара приема в себе си образа на старата и това е ядрото, около което се развива сградата. Философията на проекта се формира чрез духа на средата. Хаотичното натрупване на структури в един хомогенен слой дава характера на територията. Самостоятелно обаче тези структури притежават силно подреден образ. Ако старата гара е фокусът, то редът дефинира образа, а хаосът дефинира пространството. Въздействието на сградата отвътре-навън е силно вплетено в интериора. Така фон на фоайето е красивата архитектура на старата гара, а мястото за чакане е плоскост, носеща се върху море от зеленина, с поглед към Джендем тепе.
Старата сграда, необезпокоена от нови обеми, остава силует на фона на Родопите. На партера си тя става главна приемна сграда на вътрешноградската железница, а на второ ниво – изискан ресторант.
Днес, когато динамиката в Пловдив не спира да ни изненадва. Когато Пловдив постява под въпрос своето културно наследство, когато за изходните проекти, споменати по-горе, все повече се говори, когато бъдещето на гарата става все по-неясно, предлаганият проект звучи все по-актуално. Все повече вярвам, че решенията на всички засегнати проблеми не са, където биват търсени толкова години. Те са там, някъде „отвъд бариерата“…
