Интервю с арх. Петкана Бакалова, зам.-председател на КАБ
Арх. Петкана Бакалова има над 20 години професионален опит. Притежава магистърска степен по архитектура от Висшия институт за архитектура и строитeлство, София, и артмениджмънт от Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство, Пловдив. Преминала е двегодишен курс по опазване на наследството, организиран от „Ecole de Chaillot”, Париж, и Националния институт за паметници на културата, София. Има сериозен управленски и административен опит, включително като ръководител на проекти, финансирани от фондовете на ЕС, един от които е награден от Европейската комисия в България. Разработва инвестиционни проекти за публична инфраструктура и за едни от най-значимите паметници на културата в България от различни епохи. През май 2016 г. Е избрана за зам.-председател на КАБ с ресор „Нормативна уредба“.
– Арх. Бакалова, тежка ли е отговорността да си зам.-председател на Камарата на архитектите в България?
– Отговорността, свързана с този пост, е голяма. Очаквам да бъде трудно, защото в нашата област съществуват много проблеми, които отдавна чакат своето решение. Първата ни задача – на мен и на колегите ми от управителния съвет на камарата, е да структурираме направленията, в които искаме да реализираме промяна, и да създадем регламент за работа. А работата ще бъде много… Имаме амбициозна програма, свързана със сериозни законодателни промени, и вярваме, че ще намерим партньори, с които да я реализираме. В голямата си част тези промени са полезни не само за колегията, а и изобщо за бизнеса в България. Но за да бъдат постигнати, трябва да изминем дълъг път. Още повече че камарата има текущи задачи, свързани с издаване на удостоверения, с участия в работни групи и комисии към съответните министерства, даване на становища, кореспондиращи с промени в законодателството. Сроковете за реакция, които се поставят от страна на държавната администрация, са много кратки, понякога едва 2-3 дни. Това, по което в момента работим, е да създадем система за събиране на предложения, анализи и коментари по поставените въпроси, от колегите от цялата страна. Най-важното, което искаме да постигнем в тази посока, е становищата, които се дават от името на камарата, да консолидират мнението на голяма част от колегията, да представят позицията на архитектите в България, а не да отразяват лично мнение.
– Това, че сте добър координатор, със сигурност би Ви помогнало в тази нелека задача. Имате ли обаче опит в работата с държавните институции?
– Всъщност самата аз съм работила в общинската администрация. Управлявала съм проекти по предприсъединителните фондове и съм имала пряк контакт с държавната администрация и с изпълнителни агенции. В този смисъл ми се е налагало да познавам и работя с един огромен спектър от законодателството, включително свързано с разходване на средствата от ЕС, държавна и общинска собственост, ЗОП. Смятам, че бих била полезна и с мениджърския си опит.
– Като човек, работил в системата на общинската администрация, смятате ли, че има механизъм, по който да й се въздейства – чрез натиск, постоянство, по-категорични искания?
– Попаднах в общинската администрация, след като бях работила няколко години в частния сектор. Сблъсъкът ми с битието на чиновника беше драматичен. До този момент никога не бях ползвала един час обедна почивка, нито познавах ритуала с предиобедните и следобедните кафета. Не знам дали може да бъде преодоляна изцяло инертността на администрацията, независимо общинска или държавна, и почти неизбежната бюрокрация, но все пак е възможно да бъдат оптимизирани процеси и срокове. Най-важното е хората в администрацията да имат ясното съзнание, че те са там, защото някой, който чака да бъде приет и обслужен, работи за техните заплати. Колкото повече хора упражняват граждански контрол, толкова по-лесно ще въздействаме върху администрацията.
– Опираме до наличието на гражданско общество, което у нас невинаги е налице…
– В България то все още е в процес на формиране и развитие. Пловдив със своите прояви – общественото обсъждане за Небеттепе и протестите, свързани с Тютюневия склад, според мен е пример за най-ярката проява на едно все още крехко, но вече зародило се гражданско общество.
– Кои са важните задачи пред камарата?
– Пред нас стоят няколко големи теми. Първата е да се разшири спектърът от услуги, които архитектите предлагат, и да се гарантира качеството им. Предвиждаме създаването на експертни банки, с качествени специалисти, чиито услуги камарата ще може да гарантира. За целта ще бъдат организирани професионални обучения, а там, където отговорността е голяма, обмисляме възможността експертите да покриват определени изисквания, като се проверяват примерно чрез тестове. Всичко това, разбира се, е свързано със законодателни промени в различни сфери. Основните проблеми в момента са свързани със Закона за обществените поръчки, с разходването на средства от ЕС. Малките български общини, които са повече от 200, нямат средства, за да възложат изготвяне на инвестиционни проекти, а такива се изискват от тях, за да могат да кандидатстват за финансиране. Общините са принудени да залагат в обществените поръчки условия, които нарушават разпоредбите на българското и европейското законодателство. Например условието, че инвестиционният проект няма да бъде разплатен, ако съотвeтната община не бъде одобрена за финансиране. Освен това критериите за проектиране, които са заложени в по-голямата част от поръчките, не могат да гарантират качеството на проекта. А един некачествен инвестиционен проект води до проблеми при самото строителство, до сериозни непредвидени разходи, а понякога и до финансови корекции – както за строителя, така и за общината и държавата. При утвърдените към момента процедури за разходване на средствата от ЕС, се получава така, че от изготвянето на проектната документация до старта на строителството минават средно около 2 години. След този срок в повечето случаи проектът вече се нуждае от сериозна актуализация. В КАБ имаме конкретно предложение как да бъдат решени тези проблеми. Искаме да поемем отговорността за продукта, който предлагаме, но заедно с нея настояваме да бъдем оценени адекватно – както като позиция в обществото, така и като финанси.
– Като заговорихме за отговорност, има недоволство в гилдията към понятието „водещ проектант“ и санкциите, които произтичат от него.
– Системата става много тежка, тромава. Не е ясно, ако водещият проектант носи цялата отговорност, каква е тогава ролята на строителния надзор, общината или на главния архитект, който одобрява проекта. Може би нямат място в процеса на одобряване на проектната документация? Предстои сериозно проучване на международния опит в тази област, изготвяне на детайлен SWOT анализ на ЗУТ от наши експерти, на базата на което да се вземе решение за законодателна промяна. Една от сериозните ни цели е да съкратим сроковете за реализация на всяка инвестиционна инициатива. Смятаме, че е много важно да се намали обемът на проектната документация, за да могат да се оптимизират сроковете за изготвяне и одобряване на проектите и за получаването на разрешение за строеж. Това е изключително важно за всеки, който се занимава с бизнес. Затова искаме сериозно да променим нещата в нашия сектор – както по посока на това процедурите да бъдат по-ясни, кратки и стегнати, така и по отношение на отговорността, на финансирането. Имаме много сериозна програма в тази посока.
– Ще се изравнят ли скоро проектантските хонорари у нас с тези на Запад?
– Възнагражденията са обвързани с качество и с отговорност – плаща се за качество, което даваш, и за отговорност, която носиш. В този смисъл трябва да повишаваме собствената си квалификация, защото нашата професия изисква непрекъснато да обновяваме знанията си, да надграждаме. В тази посока КАБ има ангажимент да гарантира експертност и качество чрез осигуряване на трансфер на знания и допълнително обучение. Срещу това искаме акцент върху конкурсното начало и ясни критерии при оценката на проектите. Така себестойността на продукта неизбежно ще се повиши.
– Ако приемем, че възнаграждението е правопропорционално на качеството на услугата, защо толкова Ваши колеги – перфектни професионалисти, намират реализация на Запад?
– Истината е, че по време на прехода българският архитект беше поставен в крайно неприемлива позиция. Загуби водещата си роля в обществото. А неговата роля наистина е важна, защото архитектът изгражда материалната среда, която обкръжава хората и въздейства, осъзнато или неосъзнато, върху цялото общество. Все пак архитект от старогръцки: ἀρχιτέκτων, означава „пръв/главен строител“. Ние загубихме тези позиции. Редица обстоятелства – пазарният балон, кризата през последните години и т.н., доведоха до девалвация на професията. За да имаме авторитет в обществото, ние би трябвало да заявяваме професионалната си позиция и да отстояваме важни обществени казуси – като този с Японския хотел или Тютюневия склад в Пловдив. Трябва да сме лидери в обществото, да формираме обществени нагласи. Това, което архитектите изгубихме през последните години, е надежда. Целта ни е да си я върнем, както и водещата роля в обществото. Смятам, че новото ръководство на КАБ има не само визия, но и знания как да го постигне.
– За връщането на тази надежда ще разчитате ли и на младите?
– Много ми се иска да реализираме успешно партньорство с висшите учебни заведения. Университетската програма може да бъде обогатена с различни модули, включително практически, които да помогнат на младите да бъдат по-подготвени, когато напуснат студентската скамейка. В тази посока студентските стажове, не само в проектантски ателиета, но и на строителни обекти, според мен биха били изключително полезни. В рамките на два месеца стаж ние не бихме могли да им предадем занаята си, но можем да им покажем професията като усещане и философия. И като отговорност, разбира се. Имам усещането, че част от младите архитекти са обезсърчени, напускайки университета. Аз лично винаги очаквам от тях повече размах, фантазия и по-голяма борбеност. Акцентът да бъде върху това да мислят, да търсят, да изследват, да откриват решенията вътре в себе си, а не в интернет. Но това е творчески процес, който трябва да бъде насърчаван през годините на обучение още от университета.
Източник на информация: stroitelstvoimoti.com
