Архитектурното Биенале, Венеция 28 май – 27 ноември 2016
Венецианското архитектурно биенале 2016 озаглавено „Репортажи от фронта“ е курирано от Алехандро Аравена. Темата акцентира върху връзката между архитектурата и обществото, както и решенията на социалните и световни проблеми чрез находчиво трансформиране на дизайнерската практика. Концепцията на Биенале 2016 е илюстрирана с образа на археолога Мария Райхе, която опознава линиите на Наска от височината на преносимата си стълба, като алтернатива на сложните и скъпи технологии. Аравена превръща началните зали на Арсенале в пространство, изградено с отпадъци от предишните изложби. Гъсто окачените смачкани метални лайсни висят застрашително от тавана, а стените по периметъра са издигнати от парчета гипсокартон. Върху малки рафтове, на малки компютърни екрани се появяват изображения от подготовката на изложбата, а пред входната врата може да се намерят концептуалните скици на всеки от поканените архитекти.
Международната изложба включва 88 индивидуални участника и 63 национални експозиции, които засягат широка и тревожна проблематика, изявена професионално и от позицията на обикновения човек. Разискват се измеренията на икономическа и жилищна криза, имущественото разделение, замърсяване и рециклиране, миграция, сегрегация и градска периферия, както и нови оптимални конструкции с дигитално или дори ръчно производство.
Темата „Репортажи от фронта“ е фокусирана върху наболелите глобални въпроси, които са поставени за пръв път остро и открито, дори се признават нелицеприятни данни за разслоението на населението и невъзможността на голяма част хората да придобият недвижима собственост. Затова се търсят форми на поетапно строителство с участие на бъдещите собственици, използване на евтини местни материали, обединяване на усилията на общността с авангардната архитектурна мисъл за общото благо.1. Жилищната тема е засегната във всичките си кризисни или градивни аспекти: промени в дизайна на жилището през последните години, предложения за различни модели на обитаване в зависимост от времетраенето на престоя („Домашна икономика“, Великобритания). Жилищната криза е едно от най-големите предизвикателства за градското планиране. Затова Биенале 2016 покрива целия спектър от микроапартамените до бъдещето на жилищните комплекси и необходимостта от подслон в бедстващите райони. Миграцията на 19 млн. бежанци е другия проблем, с който трябва да се справят дизайнерите, изследван от националните изложби на Германия, Финландия и инсталациите на BEL Architects, RUF и др. Те представят проекти за успешно настаняване в градски условия и временни бежански лагери. Да се учим от икономическите кризи призовават архитектите от Испания, Холандия, Франция. Навсякъде те откриват възможности за реализация, дори за майсторство с малко средства (изложба „Бравур“, Белгия). Използването на рециклираните материали заинтригува все повече архитекти, които достигат до неочаквано успешни резултати.
2. Новите форми и конструкции се появяват в иновативни архитектурни решения използващи традиционни материали. В същото време, развитието на строителните технологии проправя пътя на роботиката, 3D принтирането, въглеродните влакна и конструкциите вдъхновени от науките – физика (обновяване на стари и нови конструкции) и биология (био-структури в Израелския павилион, вдъхновени от птиче гнездо, морски таралеж, броненосец).
Преобладават традиционните материали – тухла, пресована пръст, глина, дърво и бамбук – включени в нови оптимизирани конструкции. Всички те доказват, че силата на трансформацията не е само в строителния материал, а в архитектурното мислене. Леката трислойна сводова конструкция с пресовани земни блокчета се реализира в проекта „Дронпорт”, Руанда на бюро „Норман Фостър и партньори“ заедно с екип на Масачузетския технологичен институт – MIT. Драматичният ажурнен свод от два пласта тухли споени с хоросан, на парагвайското студио „Gabinete de Arquitectura“/ Солано Бенитес и колектив, се отличава според журито с „овладяване на прости материали, конструктивна изобретателност и неквалифицирана работна ръка“, но повишава качества на средата в изоставени общини. В същия дух, Block Research Group от ETH Цюрих, изгражда гъвкаво куполно покритие от варовикови плочи без свързващо вещество, но издялани с дигитална точност. Дървото се използва за скелетни конструкции. Плаващото училище Макоко в Лагос, Нигерия, на Кунле Адейеми е прототип на сграда за крайбрежните наводняващи се зони на Африка. Подобна е стратегията на бюрото Rural Urban Framework, Хонконг, което предлага крайните квартали в Тибет да се застрояват с постепенно разширяващи се жилища, на основата на традиционната диагонална конструкция на юртата. Потенциалът на бамбука, по-устойчив на опънни усилия от стоманата, е илюстриран от колумбиеца Симон Велес.
Построените в Джардини външни инсталации също изследват как с прости форми може да се създаде сложно пространство (например лабиринт от зелени кръгови стени на чилиеца Pezo von Ellrichshausen). Като цяло, на Биенале 2016 преобладават проекти от тухли, кирпич, дърво и бамбук. Това поставя редица въпроси – дали архитектурата, която е повече в услуга на капитала, може да бъде толкова наивна при решаване на сложните проблеми; доколко това са актове на честност и истинност на съвременните архитекти? Според критиката на Мими Зайгер, „докладите от фронта представят модернистичната вяра в изкупителната роля на материална справедливост, пространствена логика и технология“. И въпреки разделението на социално – политическата и формалната страна на архитектурата в два режима на работа: твърд „практически“ и хлъзгав „компютърен“, тези фронтове не са в опозиция.
Биенале 2016 доказва, че в глобализирания компютъризиран свят социално мислещият дизайн не е ограничен до простотата на материалната култура, но вече се обогатява от дигиталните все по-достъпни технологии.
