Тагове

Сродни публикации

Сподели това чрез

Първо място в конкурса за HYATT REGENCY SOFIA

Сп. ГРАДЪТ, бр. 4, август-септември 2016
Арх. Дечев, кога беше обявен архитектурният конкурс за проектиране на хотел „Хаят“ срещу паметника на Васил Левски?

– В началото на януари т.г. инвеститорът „Тера Тур Сервиз“ отправи покана към чуждестранни и български архитектурни бюра. Ние бяхме поканени на основа на добрия ни скорошен опит опит с „Тера Тур Сервиз“ с хотел „RIU Хелиос Парадайз“. При нас от 15 години се занимаваме с проектиране на хотели, ръководя и специализирано архитектурно ателие във „Вамос“. Наложи се да създадем такова, тъй като тенденциите в проектирането на хотели са много динамични. Това е свързано с трескавия ни начин на живот и с развитието на пазарите. На всеки седем до десет години хотелският продукт се амортизира – и морално, и физически. Изискванията са много високи и се променят бързо и съществено.
Работили сме с много чужди и български оператори в различни категории. Мога да спомена RIU, TUI, ITS, Suneo Club, Le Meridien, това са големи компании и брандове, които определят тенденциите в бранша и „дават тон“. Сега имаме честта да работим за „Хаят“.

Арх. Деян Дечев и арх. Николай Симеонов, водещи проектанти на архитектурно бюро „Вамос“ по проекта за „Хаят“ в София

Фотограф: Мария Съботинова

Казахте тенденции – как се променят те в хотелския сектор?
– Това е един много широк пазар. Има няколко световни международни компании, които постепенно стават все по-големи (и глобални) и определящи и които до такава степен са изравнили концепциите си в различните търговски ниши вследствие на конкуренцията, че продуктите им вече са близо до конфекцията – двойна стая четири звезди навсякъде е една и съща и струва еднакво в съответния сегмент. Затова трескаво се търсят отлики, детайли, нюанси – разработват се нови целеви групи, създават се тенденции и нови концепции. А нуждите на клиентите често са съвсем различни. Въпреки че България е малка част от този пазар, големите вериги напоследък проявяват интерес към нас. На такива пазари обаче те най-често работят като франчайзинг или чрез договори за управление с местни партньори, което от своя страна е добра възможност за нашия бранш да се включи в максимална степен в процесите на проектиране и строителство.
Както във всички други сектори глобализацията и търговската конкуренция неминуемо дават отражение и в архитектурата. Тук виждам и нашата роля и отговорност на архитекти да намерим баланса между „продукта“, който променя същността си относително бързо, и материалната среда, която създаваме за десетилетия напред.

Вие имате специализация и опит в хотели – как ще коментирате заданието?
– Условията на конкурса бяха тежки – изискват се разработки на фаза между предидеен и идеен проект с концепции и графични материали по всички основни части. Предоставиха ни задание от оператора „Хаят“ с програма на хотела, основните изисквания на бранда, геоложки доклад, работен устройствен план, виза за проектиране. Като говорим за новите изисквания на веригите при „Хаят“ – например концепцията на бранда „Хаят Риджънси“ за градски хотел вече е connectors – „не хотел, а място за свързване на хора“, и сградата на градския хотел е ориентирана в тази посока. Тази тенденция стартира в САЩ преди около 50 години с цел преосмисляне и превръщане на общите части в продължение и допълнение на функциите на стаите на гостите – не коридори и фоайета, а флуидни, приветливи пространства с комуникативни места – сядане, хранене, общуване, почивка – „голямата дневна“. Актуалната концепция на „Хаят Риджънси“ надгражда тази тенденция със съвременни технологии – цял един дигитално-материален организъм – градски хотел. В тази връзка не мога да не спомена прекрасно замисления съвременен автономен конферентен блок като съществен елемент от сградата.
При ваканционните хотели концепцията е друга, има например концепция за хотели за възрастова група 55-65 г. – без шум, с повече балнеоуслуги и малко по-висока степен на лукс.

Какви бяха основните предизвикателства при проектантската задача?
– Да се впише един съвременен бизнес проект в историческия контекст в центъра на София е изключително тежка задача. Рамката вече е зададена от няколко значими архитекти и оставеното от тях материално наследство. На първо място – паметникът на Васил Левски по проект на първия главен архитект на столицата Антонин Колар. За мен духът и атмосферата на центъра на София като архитектура, стил, пластика и материали се определя от няколко знакови проекта в района. В близост е колосалният храм „Св. Александър Невски“ на арх. Померанцев. По проекти на архитектите Цолов и Васильов са градени сградата на Народната библиотека в неокласически стил, БНБ, Министерският съвет. Бих цитирал и арх. Никола Николов като продължение на този дух – държавната печатница, сега НХГ „Квадрат 500“, реконструиран наскоро по проект на арх. Апостолов, бароковият ректорат на СУ, сградата на Държавния архив на ул. „Московска“ в модернистичен стил по проект на арх. Асен Михайловски и др.
Одобреният работен устройствен план следва обемно-пространственото решение на площада и задава един твърд „контур“, следващ извивката на кръговото кръстовище. Възможностите за фасадно решение се свеждат по-скоро до фасадна пластика и детайл.
Затова за фасадата разработихме в детайл две решения – ако мога да си позволя класификации – едно в посока „неомодернизъм“ (изчистени, ортогонални наслагващи се растери от камък, стъкло и метал като обвивка на сградата), и второ, по-скоро в духа на постмодернизма, с класическо членение по хоризонталите с два „портика“ по цялата височина на сградата по двете основни фасади.
Единодушно беше избрано второто решение, което е в много силен диалог с контекста, с паметника на Васил Левски и сградата на музея за съвременно изкуство и в същото време притежава своя собствена стойност. Вярвам, че с това решение постигнахме една външна хармония респект и устойчивост във времето, което е и нашата голяма отговорност.
Свързваме всяко населено място с определени елементи и материали на средата. Мисля, че за София такъв е светлият варовик по фасадите, който прилагаме в случая като форма на диалог със средата – местен, устойчив във времето, старее красиво.
При всички случаи проектът е на конкурсна фаза и ще търпи развитие в детайли.

Какви са основните функционални зони?
– Програмата на „Хаят“ включва две основни групи функции. Едната е т.нар. еvent center – конферентен и конгресен център. Другата функционална група е хотелската част, организирани на общо три подземни и седем надземни нива с подпокривни етажи, като на -3 и -2 са паркингите. Имотът е с аморфна форма, пространството е много ограничено и като добавим централния градски район, задачата става особено комплицирана.
Централният вход не е решен откъм паметника, както се изкушавахме, защото това би създало струпване на автомобили и комуникационни проблеми, затова го изместихме от изток по бул. „Янко Сакъзов“, срещу ул. „Панайот Волов“, с възможност за спиране на няколко автомобила или на един автобус и достъп навътре на ниво -1 до товарна рампа за доставки.
Удовлетворени сме от проектното ни решение за разположението на конферентния блок – напълно самостоятелен, със собствен вход и достъп както отвън, така и от хотела, с основна зала и още няколко по-малки зали, които могат да се свързват и са с градина към тях. Този прекрасен модерен конферентен център представлява принос към района и възможните оживени обществени прояви и различни лични събития.
Основно предизвикателство беше мястото на основната зала за различни събития и тържества от около 600 кв.м. Тя е на първи сутерен, като поради по-голямата си височина навлиза в партера като мецанин, където е разположен лоби бар с около 80 места. На партера има още ресторант с 70 места, най-добрите са до френските прозорци с изглед към паметника на Васил Левски. Обслужването на ресторанта е от кухненския блок на ниво -1.
Хотелската част включва 185 единици за около 400 души.
Хотелската програма (размери, местоположение на отделните функционални групи, взаимовръзки) е разработена на база „типова матрица“ на „Хаят“, стандартизирана и изчислена по техните разчети.
Regency Club Lounge е на последния етаж – обособена зона за ВИП гостите на комплекса – специфична функция за петзвездните хотели, където клиентите могат да бъдат обслужени индивидуално със специално внимание.

Как ще коментирате свързването на отделните части?
– Връзките между конферентния център, хотелската част и общите обслужващи и двете части зони като бизнес център, ресторант, СПА център и др. са сложни и трябваше да бъдат многократно сглобявани подобно на 3D тетрис, а потоците и движението на хората – теоретично проигравани.

Каква беше постигнатата интензивност на застрояване?
– Не сме имали за цел да постигнем максималните параметри, разрешени в РУП. Ползваме разрешените коти корниз и било, без да достигаме максимално разрешените коефициенти на плътност и интензивност. Заданието на възложителя е базирано на бизнес програма и няма за цел постигане на 100% разрешени градоустройствени параметри. Нашата стратегия беше да удовлетворим всички изисквания на инвеститора и на „Хаят“ и да реализираме всички конструктивни идеи.

Как ще коментирате завършването и интериора?
– За интериора вече има договор с фирма Seed – Лондон. Срещаме се с техни представители и обсъждаме особеностите на проекта, което ще ни позволи да осигурим по-добра връзка между отделните части и да избегнем излишно препроектиране. Вярвам, че ще работим ползотворно с колегите и ще постигнем чудесни резултати.

Източник на информация:gradat.bg