Равносметка за Третата сесия на Общото събрание на КАБ
Уважаеми колеги,
На 05.11.2011 г. в голямата зала на УАСГ в София се проведе третата сесия на ОС от Варна. Целта беше да се приеме устав на КАБ. Вероятно от това, което ще ви разкажа ще очаквате да разберете какво стана на това събрание? Към момента не мога да ви отговоря еднозначно. Надявам се докато правя опит да ви опиша видяното да намеря отговора.
Събранието започна с подробни процедурни обяснения на това как се определя кворумът. Припомнено ни беше, че във Варна мнозинството в залата е приело, че кворумите от 50% или 2/3 от делегатите трябва да се определят не от броя на регистрираните делегатски гласове при започването на събранието, а от тези на реално присъстващите в залата делегати към момента на съответното гласуване. Адвокатът на камарата поясни, че това решение противоречи на ЗКАИИП тъй като в него е казано, че решения се взимат с повече от 50% от гласувалите или с повече от 2/3 от гласовете. Според неговото тълкуване законодателят е разделил критерия за определяне на кворума в тези случаи – 50% от гласувалите в залата, а за най-важните решения са необходими 2/3 от гласовете на всички делегати. Думата взе и друг юрист от залата, чиито тълкувания на този „казус” могат да се обобщят, че законодателят просто се е объркал и неясно защо не е използвал определението от гласувалите и в случаите на 2/3, което фактически било едно и също с от гласовете. За сведение, това бе същият юрист, който води делата срещу РК Нова от името на частните жалбоподатели. Отделям толкова много място на този казус, защото от това как той се тълкува се определяше тактиката и поведението на част от делегатите в залата. Просто в единият случай /съгласно закона/ при липса на кворум не могат да се вземат важни решения, а в другия, когато се броят гласовете само на присъстващите в залата делегати ще е възможно важните решения да се вземат дори и в присъствието на 20-30 човека, което бе пояснено от въпросния юрист. За справка регистрираните делегати във Варна са малко повече от 320. Станахме свидетели на тактиката, която най-често се прилагаше и на предишните събрания, т.е. да се губи времето в началото в безсмислени спорове по процедури, изявления, разисквания по маловажни въпроси и всичко друго, което би изнервило нормалните делегати и би ги накарало да излязат от залата. Важните неща остават за накрая и една сплотена групичка законотворци, необезпокоявани от никого, приемат с „мнозинство” каквото са си решили.
Въпреки почти двучасовите тълкувания и дебати, този казус не получи еднозначно тълкуване и събранието продължи. Започнаха изказванията по предложения устав. Чуха се обосновки за и против логиката и философията му. Бяха посочени добрите идеи, които той носи. Освен желанието да бъде кратък се оцениха и начините, по които са решени някои от проблемните организационни и процедурни проблеми на КАБ в момента. Беше дадена оценка и на усилието, което комисията е вложила в изготвянето му. Бяха посочени и недостатъците му, като липса на конкретика в много от основните глави в него, правейки го практически неработещ без допълнително приети към него правилници и разпоредби. Също така беше казано, че в устава има абсолютно неприемливи постановки като предложението за пропорционално разпределение на гласовете на участниците в управителния съвет, както и начините за създаване, финансиране и управление на регионалните колегии. Мнението, което споделяхме делегатите от РК Нова, без изключение от регионалните колегии от страната, но и на немалка част от колегите от София-град, беше, че уставът в този му вид е не е консенсусен и поради това не е приемлив. Прилагам ви справка как следва да се разпределят гласовете в управителния съвет съгласно предложението в устава. За по-нагледно ще си позволя да приравня предложените за подялба 330 гласа на тяхната левова равностойност. Със сигурност разбирате колко може да е “демократично” да седиш на една маса с един, който държи в ръката си 54,65 лева и другите, който разполагат по-големите с 5,81 до 7,50 лева, а по малките със „своите” от 32 стотинки до 1,50 лева. На председателя на КАБ и десетте избрани от ОС са отпуснати по 20 лева за всеки. Като друг израз на тази “демократичност” беше представен и отделен член от устава, в който се допуска, че обикновено всеки ще си гласува само с по един глас /както е в момента/, но когато се налагало за по-важни решения щяло да се гласува по описания по-горе демократично-пропорционален начин.
Тези дебати бяха необходими и от тях се установи, че значителна част от делегатите в залата споделят мнението, че уставът въпреки своите положителни моменти има преобладаващо неприемлива философия, която няма да може да се коригира само с добавянето или премахване на отделни изречения и запетайки.
Направих предложение, така предложеният текст за устав да се подложи на гласуване амблок, т.е. в неговата цялост и чрез това гласуване да се установи дали има смисъл да се водят дебати за детайлите в него. Аргументите за това бяха, че текстът е предоставен на колегията много отдавна и който е пожелал е имал време да направи предложения и допълнения и комисията е преценила дали да ги включи или не. Също така твърдя, както съм го правил нееднократно в комисията по устава, на която бях член, че едно общо събрание не нито мястото, нито формата, в който могат да се пишат адекватни текстове. Това трябва да се прави в комисията, която следва да изготви максимален брой консенсусни текстове, а за тези в които съществуват различия да изготви два варианта и тогава вече общото събрание да реши кой от тях ще избере. Напуснах комисията и се разграничих от този текст когато се убедих, че в нея въпреки разбирането за необходимост от консенсус липсваше достатъчно воля и желание това да се направи.
След така направеното предложение за гласуване и аргументите към него се направиха изказвания и се формулираха различни интерпретации. В крайна сметка с мнозинство над 50% гласувахме, че
не приемаме този устав амблок т.е. като цяло.
На всички в залата стана ясно, че не съществува вариант, в който така предложения устав може да се приеме с мнозинство от 2/3 каквото е изискването на закона.
Последваха различни предложения как да продължи работата по преработката му и създаването на консенсусен устав, в който да останат положителните неща, но да се избегнат недостатъците и непълнотите на току що отхвърления /неприетия амблок/ вариант. Предложено беше работата по него да продължи на извънредни сесии на разширен управителен съвет, в който това да е единствената точка от дневния и с участие на членовете на комисията и на младите колеги, създали предложението, прието във Варна. Беше изтъкнато, че бъдещата редакция на устав трябва да е консенсусна, да взема под внимание препоръките на различните действащи към момента комисии, да включва позитивния опит от първите 8 години на КАБ, но и да реши негативните страни от работата на Камарата. В залата на практика нямаше възражения по така направеното предложение, което бе преповторено, за да е ясна редакцията му.
На предложението работата по проектоустава да се поеме от разширен УС и приключи до бъдещото отчетно-изборно събрание и с това настоящата сесия на това общо събрание да се закрие, колегите от София-град излязоха отново с предложението, уставът да се гледа текст по текст. Необяснимо беше настояването нещо, което току що се отхвърли като цялостна философия да се приема на части, но това в крайна сметка беше противоположно на другото предложение и следваше двете да се подложат на гласуване. Всички опити тези предложения да се гласуват докато още имаше делегати в залата бяха пренебрегнати или по-точно отложени за гласуване след почивката.
До тук сякаш нещата бяха пределно ясни:
– Събранието започна с необходимия кворум, за да е легитимно и да взима решения.
– На основание преминалото гласуване и предхождащите го дебати стана ясно, че предложения устав няма да събере необходимите 2/3 от гласовете без значение по кое тълкувание на закона ще се броят.
– Различията са съществени и не можеха да се решат в залата с добавяне или махане на отделни изречения.
– Мнозинството от делегатите желаеха да се направи следваща крачка и запазвайки постигнатото до момента текстовете на устава да се доработят за да се създаде консенсусен вариант.
Интересното или по-точно жалкото стана след почивката. Както се очакваше след преброяването се установи, че голяма част от делегатите вече не са в залата. Думата взе председателят на комисията по решенията, който ни обясни, че ние преди почивката не сме гласували против устава амблок т.е. че го отхвърляме в неговата цялост, а за това че сме против да гледаме устава амблок т.е. че желаем да го гледаме текст по текст !!!???
Щом ние сме гласували против да гледаме устава амблок от това излиза ли, че София-град е настоявала за това уставът да се гледа амблок а не текст по текст, противно на това което настояваха до този момент ??? ….
На това място не знам какво да кажа. С риск да доставя удоволствие на опонентите признавам, че това беше голяма изненада. Отдавна не се бях чувствал в толкова глупава ситуация. Такава беше и реакцията и на останалите колеги в залата които гласуваха против приемането на този устав.
Междувременно, на основание тълкуването, направено от председателя на Комисията по решенията на резултата от гласуването преди почивката, се проведе ново гласуване да се продължи гледането на устава текст по текст. То беше прието с наличното вече мнозинство, въпреки че както излезе от тълкуването при предишния вот същите хора, са имали коренно противоположна позиция.
При сбора от гласовете на това гласуване обаче стана ясно, че броя на присъстващите в залата е под допустимия кворум за вземане на решения.
Взех думата и се опитах да обясня, че се е получило огромно недоразумение и за да няма различни, коренно противоположни тълкувания на едни и същи думи, се налага прецизиране на формулировката и ново гласуване за или против устава в неговата цялост, след което да се реши как ще продължат дебатите. Това предложение на беше прието с аргументите, че гласувани решения не се прегласуват. И други колеги се изказаха в подкрепа на това, но нямаше резултат.
Въпреки че в залата вече нямаше необходимият кворум за продължаване на събранието, голяма част от колегите обявихме, че повече няма да участваме в този фарс. В отговор на тази позиция небезизвестен колега и преподавател и бивш кандидат за кмет на София, запленен от принадлежността си към така сформираното мнозинство, призова останалите делегати на общото събрание да гласуват изключването от КАБ на всички, които са се регистрирали, но в момента липсват от залата или са заявили, че няма да участват в работата му. Разменени бяха реплики и въпроси от рода на това те ли ще ни вземат талоните за ППП, или сами да си ги донесем и други такива. Тази меко казано комична ситуация разведри настроението в залата и донякъде успокои духовете. Отново се стигна до предложенията, които бяха направени преди почивката, а именно ОС да одобри механизъм, по който да се създаде нужната организация и да се осигури необходимата представителност за това, да бъде изготвен консенсусен устав. Трябва да се отбележи, че тези предложения бяха направени и подкрепени от повечето присъстващи в залата. Председателят на КАБ направи пореден опит да обобщи предложенията и формулира текст на решение с конкретни дати и механизъм за изпълнение. И точно, когато този текст беше подложен на гласуване, бившият кандидат-кмет на София, вероятно воден от най-искрени подбуди, отново отклони вниманието на делегатите от приемането на това единствено възможно към момента решение за излизане от ситуацията. Сякаш спонтанно, председателят на КАБ предложи на колегата да заеме мястото на водещ на събранието. Това предложение беше почти единодушно гласувано с подобаващо настроение. След като колегата зае председателското място и взе думата, той предложи, който иска да прави устав, да направи писмено предложение и след това веднага закри заседанието поради липса на кворум.
Препрочитам написаното и се опитвам да дам отговор на въпроса, който си зададох в началото, но не успявам. Ще ви спестя още разсъждения и оценки. Мисля, че всеки сам може да си ги направи, но вероятно е нужно малко време, за да бъдат те по-малко емоционални и малко повече обективни.
Поздрави,
Арх. Г.Савов – председател на РК Нова
Беше изключително интересно,но по същество безсмислено събрание.
Поредният загубен ден – при това с ясното съзнание за това от самото му начало.