Изграждане на католически образователен център с храм в гр. Пловдив
І. МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ
Идейният архитектурен проект представлява изграждане на Католически образователен център с храм в гр Пловдив, кв.Център , имот № 56784.520.1 . Имотът е с площ 51 090,17 м2, остров Адата.
Изборът на терен за проектиране е позован на присъствието на католическа общност на територията на Пловдив и околността още преди столетия и нейното нарастване в наши дни.
Като църковно-административна структура Софийско-Пловдивската епархия формално води началото си от 1601 г. Ядрото на католическата общност са южнобългарските павликяни. Те населяват Пловдив и 7 села северно от града и бележат стабилно демографско развитие в последните десетилетия на предосвобожденската епоха (към 1874г. са 2 500 на брой). Пловдив е единственият град в България, в чийто живот и облик католическата общност присъства осезаемо още от предосвобожденския период. По време на Освобождението в Пловдив има две католически училища,които осигуряват отлична подготовка по френски и други чужди езици, западноевропейска култура и строга дисциплина. Като един от символите на католическото присъствие в Пловдив се налага и Международната католическа болница.
Католическата общност има нужда от появата на едно ново място, което да бъде притегателен център за всички възрастови групи. Образователният център да не бъде само място за обучение , а да бъде поле за изява на младите хора.
Остров Адата се намира в северо-източната част на града, на север от него сапалатите към Пловдивския панаир, а северно от тях новите жилищни райони на град Пловдив. На юг от острова се намира централната зона на града.
Към днешна дата река Марица е забравена от хората. Тя се възприема като една преградна стена между отделните части на града. Напук на всички твърдения, че животът и културата се зараждат около водни басейни, реките в България са напълно изоставени и занемарени, вместо да събират, те разделят и отблъскват хората. Показателен е случаят с река Марица.
Анализът на ситуацията показва редица негативи: не поддържане на речното корито, недостъпност на адите (системата от острови по реката) и други. Въз основа на това проектът излиза от обхвата си , предлагайки идеи за облагородяването и ревитализирането на зоната. Те включват ремотиране на съществуващи, но неизползваеми водни преливници, непосредствено след остров Адата, рехабилитация на речното дъно,почистване и озеленяване на речния бряг и островите, изграждане на контактна зона при площадния мост на бул. „Цар Борис III” с подход към крайбрежната зона, изграждане на пешеходни алеи по бреговете и мостове над реката.
До имота има добре осигурен транспорт и пешеходни връзки. Достъпността с градски транспорт се осъществява чрез три спирки разположени по бул.6-ти Септември,които покриват пешеходният изохрон.Автомобилният достъп към терена се осъществява спрямо две основни пътни артерии,а именно бул. Северен и бул. Източен(пряка връзка с централна градска част). Близо разположеният мост(бул. Северен) над р.Марица е на близо 10м. над острова, трафикът е изключително натоварен и не е подходящ за пешеходна и автомобилна връзка с острова. Максималното ниво на реката е 1,5м. под нивото на острова /който е заобиколен от подпорна стена/. Трябва да се предвидят специални мерки за високи подпочвени води. Разликата между височините на бреговете е 1 и 2м. Евентуален бъдещ мост не би бил възпрепятстван от тази минимална разлика в нивата. В непосредствена близост от юг съм обособила и надземен паркинг, разположен в сбободен общински терен ,с дебит 211 паркоместа, който би бил използван не само за нуждите на Католическят образователен център.Също така разполагам пет парко места за хора с увреждания и три паркоместа за таксита успоредно на бул.Марица-Юг в близост до новоизграден пешеходен мост и пряка връзка с комплекса.
Пешеходният достъп към комплекса се осъществява от две места,едното е от източната част на терена и мостът на бул.Северен със съществуващи стълбищни клетки,като доизграждам два асансьора към тях и второ -чрез новоизграден пешеходен мост от южната част на терена,включващ се в предвиденото ново трасе на вело-системата на гр.Пловдив. Той е проектиран с усилена настилка така, че спокойно да се разминат двама велосипедисти и 3-4 души едновременно (6м. светла ширина) и преминаване на автомобил за зареждане на нуждите на сградата.Местоположението (на моста) е продиктувано от няколко градоустройствени фактора, като е съобразен потокът от пешеходци в района,всекидневният достъп на хора до комплекса, бърза връзка със спирките на градският транспорт, удобно трасе за велосипедисти.Пред самият мост е обособено малко площадно пространство свързано с пешеходна надземна връзка с близко разположеният надземен паркинг южно от бул.Марица-юг.
ІII. КОНЦЕПЦИЯ
Концепцията е изградена на базата на раннохристиянски символни образи на Христос .А именно тяхното пространствено наслагване във времето и пространството.Символът на Христос в Старият завет е кръстът и неговото използване в изграждане на основните градоустройствени направления в проектното решение , съчетавайки го в планово отношение със символа от Новият завет- рибата(ИХТИС) и адаптацията на рисунака и в градоутройственото решение.На базата на изграденото планово решение и съчетаването му с функционалните връзки, които са нужни на комплекса ,обемно пространствената композиция е изградена като комплекса е потънал в зеленината на острова ,а в същото време чрез полуокритата пешеходна“улица“. Пред посетителя се открива едно интригуващо вътрешно пространство напомнящо на прехода от тесните средновековни улици към огромен площад с величествена катедрала.Решението на покрива е пластично и изградено на базата на кръстатият свод.В обемно-простраственото решение са използвани препратки към основни архитектурни елементи от католическата архитектура и в частност инвенции от готическата архитектура- контрафорси, кръстатият свод,травеята и вертикализмът.Като всеки един елемент е пречупен през призмата на съвременната архитектура, но в същоно време носи своята препрадка към миналото и основните арх.елементи на готическата архитектура.
ІV. ГРАДОУСТРОЙСТВЕНО РЕШЕНИЕ
Основните комуникационни направления са продиктувани от основната ос в християнската религия, а именно изток-запад и перпендикулярната й , за връзка с града.
Пред входа на сградата е предвидено площадно пространство играещо роля на събирателен център на остров Адата. Комуникативно място с директна връзка към панорамата на запад, входът на църквата и образователният център,множество алеи водещи към останалата част от острова. Това пространство е именно от юг, (откъдето се очаква да идва основният поток от хора) откъдето е и по-голямата част от града, неговият културен и административен център, масовият транспорт.
Територията на острова е разработена като паркова зона с две спортни игрища с обслужваща сграда, детски площадки,открит амфитеатър,мостик с изглед към реката,частично покрита вътрешна пешеходна“улица“ с експозиционни и търговски функции, велопункт, велоалея обхождаща целия остров и дублираща джогинг алея или алея за разходки,терасирана източна част на острова с възможност за тих отдих и игри на открито. Относно зелената система на острова трябва да се приложат мероприятия по премахване на саморасловата растителност и в същото време да се залесят няколко растителни видове-източен чинар, сребрист смърч,ела, тополи, върби ,черна елша и др.Алейната мрежа е съобразена със запазване на стойностните растителни видове.
Сградният комплекс е разположен максимално навътре в острова за да се освободи южната част на терена .Търсено е вписване на сградата в парковата среда и нейното ненатрапчиво присъствие.
- V. ОБЕМНО-ПРОСТРАНСТВЕНО РЕШЕНИЕ
Обемно-пространственото решение е изградено на базата на плановото решение , а именно деконструтуираният образ на християнския знак ,,рибата” .Комплексът е изграден от три обема.Първият и най-доминиращ обем във вертикално отношение е този на храма, вторият включва образователният център и има двойна височина,третият обем е този на енорийският център и обслужващи помещения за храма и образователният център.Трите обема не са свързани помежду си с общо покритие,а напротив всеки един обем си има покрита аркада съотнесена с входовете на сградите.Трите обема са разположени около площадно протранство и изтичането му в частично покрита „улица“ водеща до контактната зона с реката-мостик.Тази схема е базира на инвенция от „Сирийската“ планова схема на католическите манастири от миналото до днес .Във височина обемите имат градация и степенуване тръгвайки от нивото на реката към височината околното застрояване . Трите обема са решени като са отворени към реката и контактуват с околното пространство.Покривът е пластичен и изграден на базата на кръстатият свод, като в определени области се обособяват отвори или задигания ,които вкарват допълнително светлина във вътрешните пространства.Пластичността на обемите е отразена и в интериора,където не е нужен обем във височина се затваря с окачен таван ,а в двете зали пространството се обособява чрез акустични пана.
- VI. ФУНКЦИОНАЛНО ЗОНИРАНЕ И СЪДЪРЖАНИЕ
Функционално комплексът е разделен на пет основни зони поместени в три обема.
В първият доминиращ обем е на две нива .Там е зоната на храма и монашеският тракт.На първо ниво (кота±0,00)са общодостъпните пространства на храма (изповедалните, параклисите и крипта) и обслужващите ги помения като свещопродавницата, баптистерия и залата за почерпка, канцеларията на свещенника, църковният уредник .Също така на това ниво са разположени и техническите помещения за сградата като вентилационно,помещение за гл.ел. табло и абонатна станция с достъп отвън.Вертикалната връзка между двете нива се осъществява с двураменна стълба и асансьор.На второ ниво (кота+3,50) е разположен монашеският тракт и помещенията за хора и органистта,открита емпория с пространство за орган и хор.В монашеският тракт има четири килии за свещенници, една гостна и жилище на абата.Всички килии са свързани с обща тераса.От това ниво има служебна връзка към помещението за електронно управление на камбаните и връзка с ревизионен люк към камбанарията.
Във вторият обем е разположен Образователният център с амфитеатрална зала за представления и самодейни изяви наобучаващите се.На кота кота±0,00 през общо фоайе се достига до двата основни дяла на този блок .В източната част(по-близката до площадното пространство) е разположена амфитеатрална зала за представления и религиозни сценки ,обслужващи помещения към нея(гардероб,общи и единични гримьорни, зала за изчакване,склад за декори),на второ ниво към този тракт са разположени кабини за симултантен превод,кинокабина, ложа и три типа репетиционни и връзка към техническо пространство за осветление и завеси на горно ниво. В западната част на блока са помещенията образуващи Образователният център -преподавателска стая,кабинети по музика,скулптура, езици и учебна дейност и обслужващи помещения към тях-битови помещения и складове за пособия и материали. На второ ниво (кота+3,50) има кабинети по рисуване върху керамика,иконопис, резба,везба,преподавателска стая,битови помещения и изложбени площи. В общите коридорни пространства и фоайето се разполагат временни изложби и технически помещения . Връзката между двете нива се осъществява чрез три стълбища и един асансьор.От междуетажните площадки на стълбищата има връзка към ревизионни люкове за излизане на покрива(отнася се за всички сгради).
В третият обем се помещават енорийският център,библиотека ,хранителен блок и медицински пункт.Енорийският център е разположен в най-западната част на комплекса със самостоятелен вход и връзка към главната алея и пешеходният мост,за да няма неблагоприятно пресичане на различни потоци хора.Той включва пункт за подпомагане, складове,душови клетки и има пряка връзка с медицинският пункт.Хранителният блок обслужва енорийският и образователният център с двустранно разположени две столови за 48 и76 души,кухня съобразена с броя на хората , които трябва да обслужва и допълващите я анекси.Библиотеката е разположена в близост до площадното пространство и до образователният център.Тя разполага със заемна,каталожна,книгохранилище, читалня със стелажи на свободен достъп, книжарница и кафе със зона за четене на открито.Отностно разполагането и на юг са приложени интелигиентни слънцезащитни устройства.
VII. КОНСТРУКТИВНО РЕШЕНИЕ И ИЗБРАНИ МАТЕРИАЛИ
Проектираните три сгради са с монолитна стоманобетонна гредова конструкция. Тъй като теренът за проектиране е на остров и почвата е слаба ,фундирането на сградата е с общ фундамент (обща фундаментна плоча) с дебелина от 30 (за едноетажните сгради)до 60 см. (за двуетажните сгради),тя отговаря на формата на сградите и се изпълнява от стоманобетон.Конструкцията на покрива в зоните на двете зали е стоманобетонна с носещи основни греди и второстепенни ребра, в другата част на сградите са скатна стоманобетонна монолитна конструкция-наклонени ребрести плочи,ребра поставени успоредно на билата на сградите.
Отводняването на сградата е предвидено със седящи улуци разположени по периферията на сградите и отводнителни тръби скрити в жлебове на колоните , достигащи до най-ниските точки на покрива.Отводняването се осъществява благодарение на външна сградна канализация.
Фасадите са решени с окачена фасада с многослоести плътни бели панели с модул 80см. и остъклени такива. Носещата конструкция на аркадата е покрита с допълнителна такава за постигане на желаният визуален ефект, материалът използван за тази облицовка са метални модулни пана с тъмно сив цвят.Покривната конструкция е завършена с керемиди от титанцинкова ламарина, която е обработена срещу курозия.
арх.Деница Тодорова Иванова
email: denica.t.i@abv.bg
телефон: 0878872290
дипломен ръководител: проф.д-р.арх. Н.Тулешков
специалност: Архитектура
университет: ВСУ“Любен Каравелов“
година на завършване: 2017
