Жилища за млади и семейства за временно и постоянно пребиваване
За първи път в историята повече от половината население живее в градовете. Те нарастват са над 90%, като към тях се добавят и 70 милиона нови сгради всяка година. Около 1/3 от населението са жители на бедни квартали. Подобни места се наричат гета, махали, бедняшки, мизерни квартали – всички те бързо се превръщат в нещо нормално и имат нужда от прдприемане на спешни мерки. Целта е да се осмисли затсрояването като спешен и базов компонент за подобряване на градската среда. Предложението за конструкции и системи отговаря на съответните нужди на хора, сблъскващи се тепърва със самостоятелния живот. Пряко е насочено към млади, все още обучаващи се, както и семейства.
Целта на проекта е създаване на структури, лесни за транспорт и монтаж, пригодими към различни терени и метеорологични особености. Изграждането на структурите се извършва на модулен принцип, а различните възможни варианти на краен продукт са безрой.
Изходен модул
За целта се изполва изходен модул, изграден от метални рамки – пет броя през осови растояния от 133см. Светлите размери на модула са 520см на 320 см. Така образувана кутиеобразна конструкция позволява чрез дублиране и ротиране получаването на множество варианти за жилища. Разгледани са десет от тях – жилищни модули, чрез които се изгражда цялата структура. Всеки един от тях е снабден с необходимото обзавеждане съответно за един, двама или трима души (семейства). Проектирани са 3 допълнителни модула – общо помещение, разположено на всеки етаж, с цел събирания, срещи, организирани събития и всякакъв вид друга социална комуникация, битово или техническо помещение, снабдено с перални и сушилни, поради липсата на такива в жилищата, както и модул, осигуряващ достъпна среда за хора в неравностойно положение.
Жилищни модули
Проектираните жилищни модули са в следните вариации – два единични, три двойни и три мезонета. Поради ограничените размери на помещенията, обзавеждането е сведено до минимум. Спазени са изискванията за проектиране на мебели в жилищни пространства с минимални размери. Всеки модул е снабден със
– Входно пространство, което в повечето случаи е свързано с кухнята или трапезарията. Във всеки от случаите е снабдено със гардероб или закачалка
– Кухненски блок, в който са разположени мивка, малък хладилник, печка, абсорбатор и складови пространства – шкафове. Във всеки модул площта на работните плотове е съобразена с размерите му.
– Спално помещение, което има фунцията и на място за учене/работа/почивка. В някои от модулите са използвани трансформиращи се легла, което е продуктувано от нуждтата за различни дейности в едно малко пространство. Всяка спалня разполага с гардероб. Наличието на други мебели като скрин и нощни шкафчета варира според съответния модул.
В интериорно отношение стремежът е към опростеност и изчистеност на формите и цветовете. Използването на светли тонове е необходимост за тесни пространства. Отворите за прозорци не са достатъчни, при което се разчита и на рефлективността на интериорните покрития. Изполвани са гранитогрес като имитация на светло дърво и като плочки в санитарните помещения. По – голямата част от повърхностите на мебелите са боядисанив бяло ПДЧ плоскости, като основен акцент се явява дървената текстъра, внасяща топлина и цвят.
Конструкция на модулите
Носещата конструкция е метална. Рамките са разположени през 133см осово като формират пространство със светла площ от 16,64m2. Между носещата контрукция са разположени и носещите елементи за покритието на стените в интериора – гипсокартон. Топлоизолацията е решена чрез термопанели. Подовата контрукция е изградена от LT ламарина, стоманобетон, система за сухпод (EPS и гипсофазер) и интериорна настилка. Контруктивната височина е 3,20м.
Светлата височина е 2,75, като в пространството около входовете и кухните – то е 2,50. Разликата е породена от различите нива на окачения таван, формиращ достатъчно пространство за преминаването на съответните инсталации.
Всеки модул има обвивка от перфорирани метални панели, чрез което се решава проблема със слънцезащитата. Те са необходим обединяващ фасаден елемент поради раздвижеността и непостоянството в композицията. Размерите им варират в зависимост от разположението на модулте спрямо терена и спрямо един друг.
Покривите на модулте са използваеми, като в някои части те са озеленени. Растителността е необходима за подобряването на качеството на въздуха, както и за постигане на по-добра екологична система и социална среда. Освен че са проблематични сами по себе си, градските пространства ограничават и растителните площи. Чрез внасяне на подобен елемент се спомага за намаляване на парниковия ефект и влиянието на вредните емесии.
Проектното предложение за жилищна структура е пространствена комбинация от всички модули. Проектираните вертикални комуникации са разположени независимо от жилищата. Междуетажната конструкция е метална мрежа, с чиято ажурност не се възпрепятства пропускането на светлина до по-нидките етажи. С това не избягва и ефекта на затвореност и тунелност по долните етажи. Конструкцията на мрежата се захваща чрез греди за носещите елементи на модулите, както и за стълбищните клетки. Етажните площадки са комбинация от зеленина, екстериорни плочи (използваемите покриви) и мрежа, което внася раздвиженост и разнообразие в структурата. Немалката им площ позволява естествената циркулация на обитателите и дава предпоставки за социални контакти.
На ниво партер са разположени седем единични модула, един от които има функцията на пеорално, девет двойни като част от тях са общите помещения и жилище за хора в неравностойно положение, четири мезонета (разновидности на двоен модул). Влизането във всяко жилище се осъществява на ниво терен. Застроената площ е 601,30 кв.м. На кота +0,00 част от модулите претърпяват промяна в отваряемостта на дограмата, която позволява излизане към външно ространство – обособен малък двор или градина, които от своя страна са отделени от алейната мрежа с естествена растителност. Разположението им е продуктувано от идеята за изграждане на естетически издържана пространствена композиция, която отговаря и на функционалните изисквания за сгради от този тип.
Изборът на терен е с цел онагледяване на потенциалните възможности за свободното разполагане на модулните структури. Провокиран е от конкретната нужда от подобен тип сгради в района, а именно квартал Овча Купел, гр. София – в непосредствена близост до Нов Български Университет. Структурите са разположени с дългата си фасада в направление ул. „Монтевидео”.
Денивелацията не е значителна спрямо мащаба на сградите и е преодоляна чрез подходящо моделиране на терена. За адекватното осигуряване на достъпна среда са предвидени рампи. Където липсват такива, разликата в надморската височина е преодоляна чрез съществуващия естествен наклон.
Конструкциите биват разположени в смесена функционална зона с устройствени показатели както следва:
– лпощ на застрояване 60%
– Кинт 3,5
– минимални озеленени площи 40%
Предназначението е за жилищни сгради. Модулите са групирани , сформирайки жилищна и социална среда с възможност за разрастване. Понастоящем незастроената и обрасла с непроходима растителност територия би могла да се облагороди с подходящи алейни мрежи, даващи възможност и за оформяне на детски площадки, които в момента липсват.
След направените анализи на средата може да се заключи, че тя е подходяща за развиване на подобен тип жилища. Общественото обслужване и транспорт са лесно достъпни, в квартала се намират достъчен брой детски градини и училища.
Проектът дава предложение за потенциалното интегриране на модулите в градска среда с изключително благоприятни възможности за развитие. Трябва да се има предвид че тяхното проектиране не е обвързано с конкретен терен, тъй като биха били приложими в разнородни по вид ситуации.
Модулните жилища се характеризират главно със намалената работа по строежа, тъй като те пристигат до голяма степен изградени. Малкото на брой градивни елементи, повтаряемостта и изчистената конструкция позволява въвличането на повече хора в строителните работи, като по този начин скоростта значително нараства.
Проектът дава предложение за създаване на социална среда, наподобяваща оживения квартал, с присъщата си неформалност и близост до земята.
арх.Мартина Антонова Станковска
арх. Орлин Давчев – дипломен ръководител
Специалност – Архитектура
Катедра – Интериор и дизайн за архитектурата
Университет по Архитектура, Строителство и Геодезия
Година на завършване – 2017
