Тагове

Сродни публикации

Сподели това чрез

Жилищна сграда със смесени функции

Градоустройствено проучване:

Предоставеният за проектиране имот се намира на кръстовището на бул. „Стамболийски“ и ул. „Опълченска“. Булевардът се характеризира с натоварено автомобилно, трамвайно и пешеходно движение. По неговото протежение се наблюдават, както открити пространства, така и зони, наситени с високи сгради. Булевардът започва от района на пл. „Света Неделя“, ЦУМ при „Витошка“ в центъра на София – в източната си част и завършва при ул. „Западна“ в района на ж.к. „Красна поляна“ – в западната си част. Сградите по „Стамболийски“ са с разнообразен архитектурен образ и функция, като преобладаващи са жилищните постройки от средата на миналия век.

Също толкова натоварена е и ул. „Опълченска“, която е с подобна структура: просторни озеленени паркови пространства и контрастиращи на тях високи и масивни панелни жилищни комплекси. Сградата на “Mall of Sofia” допълва разнообразния силует на улицата.

От гледна точка на функцията, в района има множество търговски обекти, зони за хранене и зони за забавления, ситуирани основно в сградата на мола, но също така офисни, жилищни, администраривни сгради и училища.

Имотът се намира  в непосредствена близост до наскоро изградения парк „Възраждане“ и парка на черквата „Св.Никола Нови Софийски“. По тази причина проектното предложение има отношение към схемата на зелената система в района.

Метростанция „Опълченска“, спирките на градския транспорт, молът, множеството офисни сгради и натоварената улична мрежа правят мястото изключително комуникационно, но същевременно и много натоварено, с целодневно високи нива на шум.

Концепция за формообразуването:

Проектът придобива своята форма като отражение на проектно проучване и функция на сградата. В първата стъпка обемът е продиктуван от Г-образната форма на имота и кръстовището, като височината е определена от градоустройствените норми.

Скатният покрив, наблюдаван навсякъде в жилищните структури в района, както и в съществуващия калкан, преминава и над ортогоналната форма и прави пряка визуална връзка с архитектурния облик на съседните сгради.

Гореспоменатият динамичен силует на бул. „Стамболийски“ предполага появата на висок обем, маркиращ натовареното кръстовище и допълващ  се с околните такива – сградата на НОИ, офис сградата “Urban model” и “Sofia Tower” на “Mall of Sofia”. Това също така дава възможност за направата на жилищата с чудесна панорамна гледка към планина Витоша и центъра на София.

Шума и натовареността на кръстовището определят обществената функцията на първите два етажа. Също така тяхното отдръпване от уличната регулация създава възможност за повече озеленяване, служещо като средство за защита от шума и изграждането на един по-спокоен, откъснат от хаоса жилищен организъм. Това улеснява и провеждането на връзката със зелената система, описана в проучването.

Провеждането на вертикалните комуникации през структурата позволява на двата разнородни обема да проникнат един в друг. Вследствие на това се получават и геометрии, напомнящи многото незастроени калкани наоколо.

Трите най-основни и шумни пункта в непосредствена близост до имота са кръстовището, спирката на градския транспорт и метростанцията. Те пряко повлияват на дотук получените обеми. Основата приема овална форма,   определена от динамиката на пешеходното движение, като по този начин се получават уширения на нужните места. Останалите обеми също претърпяват промени и новополучените наклонени равнини играят ролята на звукови екрани.

Следвайки логиката на създадената композиция, прилагаме същите похвати и в моделирането на високия обем.

При разпределенията стълбищната клетка намира своето място на шумната западна фасада, като оставя източния благоприятен фронт свободен. Всяка секция се състои от по два апартамента, така че да има определена равнопоставеност и баланс –  всеки от тях да получи, както източна, така и западна фасада. Чиста е схемата на функционалното зониране в апартаментите – в тъмната зона идват всички бани и обслужващи помещения, на изток към тихия двор са спалните, а на запад е ориентиран дневния тракт. Като допълнителен елемент се добавят хоризонтални елементи (жалузите) на фасадата към улицата и така се получава „двойна фасада“. Те служат, както за намаляване нивата на шум, така и за защита от прегряване при лятното западно слънце. Липсващата на мястото зеленина се появява в тъканта на сградата под формата на зимни градини, около които е организирана дневната зона. Тяхната мобилност – отваряемост дава различни възможности за използване от обитателите според сезона и климата навън. Също така влизането в апартаментите става не по широко разпространения начин в дълбочина през зоната, където обикновено се намират обслужващите помещения,а през „двора на къщата“.

арх.Радослав Тодоров

Специалност архитектура, УАСГ.

Година на завършване януари 2017 г.

Дипломен ръководител  арх. Г. Бачев

Еmail: radmosby@gmail.com.