Възобновяването на Комплекса при Националната астрономическа обсерватория при вр. Рожен
Проектът третира комлекса при Национална астрономическа обсерватория ‚Рожен‘ на няколко нива. На регинално ниво е разгледана философската свързаност между съвременната обсерватория и астрономическите обекти и древни обсерватории, свързани с траките. Връзката ПРИРОДА-ЧОВЕК-ВСЕЛЕНА е силно осезаема на такива места, поради което се предлага тяхното обвързване в една експозиция с край НАО ‚Рожен‘.
Следващ аспект от проекта е социалната роля на комплекса в съвремието, как може да бъде засилен интереса към подобен тип структури ( структури, в които се практикува научна дейност). Отчетено е до колко материалната база на обекта може да бъде усвоена, как тя да се трансформира за съвременно използване. Също така кои от сградите, намиращи се на мястото имат качества да се превърнат в паметници на културата.
На устройствено ниво комплексът изначално е решен рационално и с мисъл за средата. Подходите към съществуващите сгради са логични и е осъществена добра комуникация между тях.
Разгледани са сградите и като самостоятелно функциониращи единици. Жилищната сграда в началото на комплекса изначално е замислена като като жилищен блок с отделни входове , в който да живеят астрономите и техните семейства. Към нея съществува административна част, малка конферентна зала и звено с кабинети и лаборатории. Тази функционална схема (в която сградата служи само за нуждите на астрономите) се оказва неефективна и неикономична.
Проектът предлага нейното преосмисляне. Сградата да се ползва като хотел за туристи и провеждане на лагери, школи и занимания, свързани с астрономия и наука. От формална гледна точка сградата търпи трансформации.Търсено е ‚отварянето‘ и на юг, като допълнителна предпоставка за това е живописаната гледка, която се разкрива от южния склон на Роженския връх.
Вторият съществен компонент от проекта е свързан с облужващата сграда в близост до двуметровия телескоп. Тя е развита като място за нуждите на астрономите, а до нея е проектиран нов посетителски център. Мястото му е подбрано далеч от входа на комплекса. Посетителският център е частично вкопан с мисъл за хармония между сградата и мястото. Сградата е открита на запад, където теренът пада и се открива гледка.
Обемът на сградата е издължен, за да изиграе роля на постранствена връзка между двата хълма, на които са разположени телескопите. Връзката ПРИРОДА-ЧОВЕК-КОСМОС е търсена в хоризонтално направление.
арх.Донка Димитрова Димитрова
