КУЛТУРЕН ЦЕНТЪР ВЪВ ФЛОРЕНЦИЯ ЗАДАНИЕ ПО МЕЖДУНАРОДЕН КОНКУРС ОРГАНИЗИРАН ОТ START FOT TALENTS
Флоренция е най- големият град в Италия, който се намира в област Тоскана. Той е и мястото, където през 14 век се е зародил Ренесансът. Старият град е обявен за световно културно наследство на ЮНЕСКО през 1982 г., заради своята автентичност и доказани ценности в средата.
Кръстен на известният флорентински художник, ларго Pietro Annigoni e част от тази архитектурна ценност. Площадът е разположен в близост до някогашната източна порта на стария град. Той е заобиколен както от жилищни, така и от обществени сгради. По- важи обществени обекти в района са пазарът San’t Ambrogio, офис сграда, която преди е помещавала националният вестник Nazione, една от сградите на университетър по архитектура, банка, министерство на правосъдието и кафенета. Всички те имат основна роля в определяне на преминаващия човекопоток през ларго Pietro Annigoni.
Достъпът до парцела е както пешеходен, така и автомобилен – през улица Lorenco Giberti преминава и обществен транспорт и автомобилен, а улица Ferdinando Paolieri е достъпна само за леки автомобили. Южно от площада се намира парк di Pal Vivarelli Colonna. Формата на ларго Pietro Annigoni е трапецовидна с разположена къса основа по улица Lorenco Giberti, която му придава характерна насоченост и перспективи. Улица Andrea del Verrocchio градоустройствено забива почти в средата на късата основа на площада, което е забележимо не само в план, но и на място. Именно специфичните градоустройствени характеристики са в основата на концепцията и формообразуването на сградата.
Решението за улица Andrea del Verrocchio е тя да продължи естествено към площада, но да навлезе подземно под него. Там логично ще се оформи и входа на културния център. Улица Ferdinando Paolieri също новопроектно накъсва цялостта на ларгото, като част от нея продължава като пешеходна връзка към пазара, а друга част продължава към ъществуващия подземен паркинг. Променящите се настилки на тази алея са вдъхновени от обектите, през които преминава – културен център, останки от римска стена и пазар.
Новопроектната сграда е полувкопана, като не доминира в цялостният пейзаж, но ясно се чете от основните подходи на човекопоток. За градоустройственото решение на площада и сградата е използвана мрежа, естествено образувана от основните планови стъпки на сградите заобикалящи ларгото. Полувкопаването на сградата спомага за образуването на две зони – външна площадна зона за събития и вътрешна. Градоустройствено е предвидено изграждането на амфитеатрална структура с насоченост към мястото предвидено за сцена и изяви. Настилките на запазената площадна зона изявяват формообразуващата мрежа.
Полувкопаният културен център изскача над терена като издължен двискатен покрив. Северният скат е озеленен и наклонит и посоката му глдат отново към зоната за сцена и изяви. Южният е изцяло остъклен, с вградени фотоволтаични клетки, с цел енергиийно обезпечаване на сградата. Скатовете спомагат за събирането и преизползването на дъждовните води. За изява на културният център през нощта е предвидено ефектно нощно линеарно осветление, следващо мрежата на формообразуване.
Сградата има два входа: главен на запад и вторичен от юг. Главният е разположен на кота -1,50 м. под нивото на терена и е достъпен чрез стъпала и рампа. Второстепенният е на кота -2,65 м. като достъпът е само от стъпала.
Културният център е двуетажен. На първият етаж са разположени рецепцията, библиотека и магазин, интерактивна зона, изложбена зала, ресторант-бар на веригата Km0, инсталационни пространства, тоалетни, гардероб, както и необходимите обслужващи помещения за персонала. Динамиката на навлизането на улицата е изявено чрез рампа, която осъществява връзката с вторият етаж. В него са разположени аудиториумът, изложбена зала, тоалетни, гардероб, обслужващи помещения и подземният паркинг. Пространството пред аудиториума и самата рампа са предвидени за изложбена площ.
Покривната конструкция на сградата е изпълнена от мрежа от стоманени греди, а всички останали конструктивни елементи са изпълнени от стоманобетон.
За интериорът на сградата са използвани естествени материали в настилките: бетон, дърво, гранит. Сюжетът, който входното пространство представя е на подземен площад, затова и интериорното обзавеждане асоциира с градските мебели. Във фоайето присъстват естествени тревни площи и озеленени стени. Обзавеждането и настилката категорично изявяват насочеността навътре и затвърждават концепцията за навлизане на улицата под площада. Елементите в дизайна на рецепцията и осветителното тяло са вдъхновени от перуниката, която е символ и герб на Флоренция. Контрастът на двата материала на скатовете е изявен и в интериора.
Сградата следва сценарий, който цели да провукира сетивата на посетителите, чрез оформените външни и вътрешни пространства, да обогати средата им, като обвързва логично даденостите и ценностите на мястото с новите нужди на местните хора и посетителите на града.
арх.Гергана Иванова
Университет УАСГ
Година на завършване:2017 г.К
Катедра интериор и дизайн в архитектурата
Дипломен ръководител доц. д-р. арх. Александрина Ненкова
