КОНКУРС ЗА КУЛТУРА СЕ ПРАВИ С МНОГО КУЛТУРА

проф.д-р арх.Стефан Попов

Публикувано от РК София-област на 26 02, 2018 | Коментарите са изключени за КОНКУРС ЗА КУЛТУРА СЕ ПРАВИ С МНОГО КУЛТУРА

С правото на отговор на статията на д-р. арх. Анета Василева, WhАT Association (WhATА), „ЗА КОНКУРСА „ТОПЛОЦЕНТРАЛАТА“ ПРЕДИСТОРИЯ, ОРГАНИЗАЦИЯ, РЕЗУЛТАТИ“

Публикувано в сп. Архитектура бр.5 от 2017г.

От проф. д-р. арх. Стефан Попов. Професор и на Международната академия по архитектура. Директор „Стратегически образователни проучвания“.

Представете си, че сте архитект и ви предлагат да участвате в конкурс за създаването на НОВ ТИП КУЛТУРЕН ЦЕНТЪР, целта на който е да се създаде място за изява на нещо напълно ново – Център на независимите артисти в България и то в голям парк, артистичен център, който да подпомага развитието на съвременните изкуства, артистите и публиката. Център който да действа като активно ново обществено пространство за култура в София. Да осигурява условия за широк набор от артистични прояви (танц, театър, музика, визуални изкуства, архитектура и др.) както и за образователни и социални дейности. Да се свързва пълноценно и безконфликтно с околната паркова среда. (това са все цитати от заданието за проектиране на новия Културен център за свободни изкуства в София 2017).

Разбира се в София има много стандартен тип културни центрове начело с НДК. Неговата цел по същество е същата и едва ли може да се каже, че неговият капацитет е изчерпан. Но. В световната практика след Международния архитектурен конкурс за културния център „Помпиду“ в Париж се появиха и нови концептуални идеи за друг тип комплексни общодостъпни културни центрове в света. Центърът „Помпиду“ е проектиран, построен и функционира на нов принцип – принципът на „Съвременен Супермаркет на културата“ – свободен избор на публично участие в дейността му, за малки и големи. Проектиран е за 7 хиляди посещения на ден, а днес се задъхва с 13 хиляди посещения всеки ден. Невероятен успех. Нали!

fig.1

Фиг 1. Културният център Помпиду в Париж арх. Ренцо Пиано и Роджърс

А представете си сега, че ви предлагат да създадете нещо още по-революционно и интересно, място за изява на независимите артисти в България, и то в парк. Това няма ли да ви съблазни?

Не знам вие как си представяте един такъв нов новаторски тип културен център, но аз си представих веднага един кипящ от весел творчески живот, единен културен център в който хората обикалят свободно и с интерес, и директно или през частично остъклени вътрешни стени наблюдават не само крайния резултат, но и самата кухня на творческите процеси, нещо което ако искат и те биха могли да се опитат да участват, да пробват да направят нещо подобно, нещо което може би те никога не са виждали и опитвали до този момент, но нещо което може да предопредели бъдещият им живот в изкуството. Нещо което не само, че не би пречило на професионалния културен живот носещ парите за издръжка, но би го подпомагало. Един микс от радост, забавления и култура за всички.

За съжаление обаче, когато човек продължи да чете внимателно заданието на конкурса започва да открива едно по едно редица много смущаващи несъответствия с новопредлаганите от самото задание идеи. Например, за една сграда която стои самостоятелно в границата на един голям парк се изиска да се спазват стриктно всички ограничителни устройствени показатели на застрояване в гъсто населени райони, с едно изключение: брой необходими места за паркиране за Нов културен център в София няма ????. Кой е законовият акт който позволява това? Да паркират изцяло на съседната улица бул. Петко Каравелов. Ама тя и сега е пълна от край до край. Може би се разчита на новият грамаден паркинг (неизвестно кога и как) допълнително цопнат в средата на Южен парк II част, който е разрушил всякаква възможност за създаване на правилна наистина паркова структура. По същество тази част от парка е превърната в един огромен скрит от погледа на широката общественост паркинг. Става дума за същия този парк за който в заданието ни съветват „Да се има предвид постоянния контакт с него. Да се вземе под внимание, че голяма част от посетителите на сградата ще ползват и парка в качеството му именно на парк.“ (много добра идея, ама. . . )

Но абсурдите продължават.

Абсурд 1. В същото задание на стр. 49, е написано обаче „Не са допустими проектни предложения, които излизат извън обхвата на конкурсната зона, която в случая е парцела на сградата. Не е допустимо да се предлагат нови подходи (пътища, алеи, пътеки), които попадат в съседни имоти. Не е допустимо да се предлагат елементи на градския дизайн или парковото обзавеждане извън конкурсната програма“. Казано в прав текст това означава „Не се разрешават никакви директни връзки с околните терени т.е. с парка.“ (Ами сега?)

Е, как се съчетават тези несъчетаеми изисквания? Коментарът остава за всеки един участник. Но на всеки прочел внимателно програмата и разгледал чертежите, а особено на посетилите съществуващата сграда им е известно, че към парка тя попада в нещо като уширен окоп с дълбочина от страна на парка 3,40 м. от нулевото ниво на топлоцентралата, поради насипаните изкуствени хълмове, околния терен с изкуствено създадения насип. A контактът с парка?

„Максималните застроена площ и разгъната застроена площ се определят според устройствените параметри на зоната Са1 съгласно Закона за устройството и застрояването на Столична община“..

Хем се намираме в голям парк при неизвестно как определените точни граници на парцела, хем в парк да спазваме устройствените параметри на зона Са1. Това означава, възможност за увеличаване на застроената площ на съществуващата сграда само със 100 м² или помещение 10/10 м. ?!? (Ние ти „отрязваме“ пътищата, а ти ходи из целия Южен парк).

Абсурд 2. При една построена сграда, която предопределя, наличието на голямата изисквана зала поставена по средата, това означава автоматично прекъсване на всички нормални функционални връзки между лявата и дясна половина на сградата. (Тук няма да коментирам, че очевидно на съставителите на заданието не им е известно, как и за какво се правят функционални схеми в архитектурата). При спазване на техните предписания излиза, че всеки посещаващ този център трябва да получава и карта как да стигне до търсеното в него място някъде в сградата. На слука! Няма да коментирам, че по същата причина главния вход на сградата отива чак в дъното на парцела, а не е към подхода от където единствено и задължително идват всички посетители на сградата.

Абсурд 3. За финал имаме и изисквания не само фиксиран терен но и за фиксирана стойност на обекта. „Ако тази стойност надвишава 3 000 000 лв. с ДДС, съответният участник ще бъде дисквалифициран.“ Стр.50 (браво!) Не става само ясно кое е по-важно – да се построи някаква (каква и да е) сграда съдържаща изискуемите в заданието помещения за 3 000 000лв. или перфектен Нов тип културен център, който да обърне представите ни за този нов тип сгради, който е предназначен да преобърне представите ни за организация на културен център. Дали при подобни рестрикции би спечелила построената Опера в Сидней (символ на континента Австралия) с очаквана стойност от 9 м. долара и построена за 49 м. долара.

Абсурд 4. Освен това на съставителите на програмата (и не само на тях) очевидно и към днешна дата не е ясно разлика между Творчество и Реализиране. Не знаят разликата между Архитектурен конкурс и Обществена поръчка. Обществена поръчка се прави за ИЗПЪЛНЕНИЕ. Дали това ще бъде изпълнение на 1км. Магистрала, или отливането от бронз на статуя, или построяването на вече проектирана сграда е все едно. Напълно естествено в този случай, основният критерий да бъде минимална цена при едно и също качество на реализацията.

За Архитектурния конкурс обаче нещата стоят по коренно различен начин. Търси се максимално добрата ИДЕЯ, която да осъществи по най-добрият начин идеята на Инвеститора. Резултатите са коренно различни – или се търси максимално постижение, което да осъществи идеята на инвеститора, или се търси каква и да е сграда, но за не повече от 3 000 000 лв. проваляща основната идея на целия конкурс. Завоалираният отговор на съставителите на заданието, и техния юридически съветник , че така било по ЗУТ, не само, че не отговарят на основния въпрос, за какво се правят архитектурните конкурси, но отваря и други болезнени въпроси. Защо КАБ се е съгласил на подобно очевадно недоразумение то да бъде въведено в Закон.

След подробен анализ на изискванията и условията на конкурса установихме, че според нас за участниците в конкурса има три възможни подхода:

Първият подход е пълно и безусловно спазване на изцяло сбърканите условия на конкурса и провалянето на основната идея на конкурса с получаване на още една КРЕПОСТ на културата, от която българското общество очевидно няма нужда.
Вторият подход е приемане от участниците на риска за частично не спазване на сбърканите условия на конкурса, но придружено с възможност да се демонстрира, как все пак може да бъде направен такъв действително нов тип модерен съвременен център на свободните изкуства и култура, точно в този момент и точно на това място .
И третият е тотален отказ от участие в такъв абсурден и неясен още в основна идея и изисквания конкурс.

В заключение излиза, че или обществото ни не иска, и не желае какъвто и да било новаторски тип център, а очаква поредната интерпретация на старите затворен тип културни центрове, или че не знае как може реално такъв нов тип център да се осъществи. (защо тогава се прави този конкурс?)

Ето защо ние въпреки риска решихме да рискуваме с второто решение. Да поемем риска, но да покажем как един такъв новаторски културен център все пак е напълно възможно да се осъществи и у нас и то точно на това място.

ЗА ТОВА И РЕШИХМЕ ДА УЧАСТВАХМЕ В ТОЗИ КОНКУРС.

КАКВО СЧИТАМЕ, ЧЕ УСПЯХМЕ ДА ДЕМОНСТРИРАМЕ В ПОВЕЧЕ С НАШЕТО РЕШЕНИЕ:

Преди всичко получихме ЕДИННА ОБЕДИНЕНА ЦЯЛОСТНА СТРУКТУРА НА СГРАДАТА, обединена на тема културни събития, а не влизане от помещение в помещение, заключени врати и скрити празни и неизползвани скрити помещения.

Създадохме материалната предпоставка за един непрекъснато активен и интересен спонтанен културен живот, в които самоинициативата и хепънинга са призвани да бъдат водещи.

Сграда, която приобщава природата, събитията, култура и хора в себе си по всяко време на годината и по всяко време има нещо интересно, което си заслужава да се види в нея.

Абсурд 5 „Връх“ на всичко е, обаче предложения възможно най-безотговорен начин за журиране – „точковия“. Преди всичко, всеки има различен начин за разбирането и тълкуването на точките. Увереността, че търсенето на световни новости и неочаквани върхови решения и постижения може да се постигне на базата на механичен сбор от някакви си „точки“ в различни професионални области, а не на базата, на дискусии, убеждаване, убеденост и стигане до единодушно решение и то на група от най-известни ерудити и експерти, в дадената област е повече от съмнително като подход. „Точковата система“ е едно тотално недоразумение в полето на творчеството, естетиката и културата. „Ти беше ли в журито – бях. Гласува ли по точките – гласувах. Кой проект избрахте – Ами най-много точки събра този проект. Ама аз не съм виновен! Никой от журито не е виновен“.

Кое от най-високите постижения в архитектурата или изкуството е избирано на базата на някаква „Точкова система“ и нейните анонимни и безотговорни журьори и резултати. Дали това е Операта в Сидней. Дали това е Културния център „Помпиду“ в Париж. Дали това е конкурсът за Гарата в София (1965). Дали това е Конкурсът за операта в София (1972). Защо в България нямаме построена нито една знакова сграда. От всички тези факти, не сме ли си направили никакви изводи и поуки?

За финал бих припомнил на българските институции, че създаването и провеждането на международен архитектурен конкурс съвсем не е работа за всеки, особено пък на неопитни млади архитекти, тези които сега откриват наново света. В чужбина това се възлага на най-опитни чуждестранни архитектурни бюра. То става винаги на базата на направен предварителен проект, който служи за реална база на която да продължи реалното уточняване на заданието за проектиране. А не след обявяването на конкурса да се констатира, че теренът е малък или неподходящо избран. Това е процедура от отдавна утвърдена в културните държави. Това че ние в началото на 21 век не го знаем си е наш проблем и проблем на нашето образование и нашата безотговорност. Така например са направени заданията за Големият египетски музей (THE GREAT EGYPTIAN MUSEUM) до Хеопсовата пирамида поръчано на италианци. Заданието за проектиране на новата библиотека в Александрия също. Това се поверява само на много опитни световно известни архитекти в съответната област, които знаят отговорността си, че трябва да изберат не проектът събрал най-много точки, а най-добрият възможен проект, какъвто до този момент даже може и да не е правен. Не да провалят основният замисъл на един конкурс, а да създават новите интелектуални стандарти по света.

Конкурс за култура се прави с много култура, знания, можене и опит.

Смущавам се много, че нашето тежко западащо ниво на архитектурното образование в последните 20 години започва да ни носи своите плодове и то с претенции, и очевидно за дълго.

Но за финал все пак бих желал да спомена и спечелилите този конкурс. Това са арх. Антон Колев и арх. Марияна Сърбова. Техният проект най-стриктно, изпълнява сбърканите изискванията на конкурсната програма и показва недвусмислено, че при тази програма съвременен нов тип културен център не става Жалко обаче за всичко и за всички! И за тях, и за обществото, и за съставителите и за изпълнителите на този сбъркан в основата си конкурс и за тези които са им го възложили погрешно.

За финал обаче искам да отбележа, че нашият проект беше класиран на 53 място от 57 възможни. По неизвестни нам причини не беше декласиран, въпреки че отявлено и неприкрито не спазва основните конкурсни ограничения. Не знам на това как би следвало да се гледа – като плюс или като минус на журирането. Но навярно той все пак е накарал някой от журито и да се замисли покрай „точките“ и за други по-съществени неща – ТОВА НОВА КОНЦЕПЦИЯ МОДЕРЕН КУЛТУРЕН ЦЕНТР ЛИ ТРЯБВА ДА БЪДЕ, ИЛИ ПРИ ТЕЗИ РЕСТРИКЦИИ НЕ МОЖЕ ИЗОБЩО ДА БЪДЕ НИЩО ПОДОБНО?

В крайна сметка остава въпросът, кои са съставителите на този сбъркан в основата си архитектурен конкурс с претенции и за международен? Кои са опитните архитекти проектанти в него? В началото на същата тяхна статия пише „WhAT е независима архитектурна група, която се занимава с архитектурна публицистика, архитектурна критика, организиране и журиране на архитектурни конкурси, проектиране.“ Какво означава ”независима архитектурна група“? Те са завършили архитектура 2003. С какво и от кого тази група е оторизирана с „организиране и журиране на международни архитектурни конкурси“ ? И подобен тип регистрирана група за подобни цели в коя друга културна държава съществува? Били организирали и варненския конкурс за Библиотеката, където също в заданието има проблеми. Грамаден градски обществен паркинг за 350 коли работещ 24ч. под градската библиотека, като даже не са проверили той дали се побира на 3 пълни подземни нива, Това не застрашава ли сигурността на цялата сграда и нейната основна ценност – главното книгохранилище на Варна? И на какво основание столичната и варненската общини сключват точно с тази „независима архитектурна група“ своите договори за организация на двата конкурса. Имало ли е обществена поръчка обявена по ЗОП? Въпросите започват да се натрупват не само на база култура и компетентност, но и на други неща.

За финал на тази моя статия бих могъл да сложа заглавието на група мои статии ПРОПУСНАТИТЕ ШАНСОВЕ НА БЪЛГАРСКАТА АРХИТЕКТУРА (отпечатани 2001-2002), с подвъпрос, КОГА В БЪЛГАРИЯ ЩЕ СЕ ПОЯВЯТ ЗНАЧИМИ СГРАДИ (2010г.) И тук именно се появява една мисъл за основния смисъл на писането на подобни базови статии засягащи състоянието на българската архитектура. Боя се, че вече няма никакъв смисъл. Едва ли някой ги им обръща внимание, и разбира за какво изобщо става дума в тях. Не срещам очакваната подкрепата и на САБ и КАБ.

Тази моята статия многозначително няма да бъде отпечатана в сп. Архитектура по отказ на главната редакторка на списание Архитектура доц. арх. Мария Давчева. ЗАЩО? Не знам?

Не е отбелязано нищо за невярно в нея. Очевидно – лични причини. Но това са и показателни факти, които винаги могат да се проверят от всеки.

арх. Стефан Попов

Проф. д-р арх. на Международната академия по архитектура – IAА.

Директор „Стратегически образователни изследвания и програми“ тел 0898 48 02 36

Stefan_ popov@ abv.bg

fig.2 fig.3