Да говорим за правата на архитекта
От трите регулирани професии – медицина, право и архитектура, медицината се занимава със здравословните проблеми, правото – с междуличностните. Ние сме единствената професия, която изгражда мечтите на хората. Отговорността е огромна. Не създаваме само материална среда, а среда, която възпитава.
Конфуций казва „Когато човек не знае накъде е тръгнал, стига на друго място“. Ние не знаем накъде сме тръгнали.
Образованието продължава да е монофункционално и трябва да преодолее тази граница. Архитектът може да е и мениджър, и изследовател, и какво ли не.
Образованието е непълно. Създаваме проектанти, и то донякъде, които създават нещо като технически проект и толкова. И то не съвсем качествено.
Създаваме индивидуалисти в строго екипна професия. Каква е ролята на архитекта? Сравнявам я с ролята на диригент, който прави красива музика от отделните шумове на инструментите в оркестъра. От всички, които работят с желязо, цимент, тръби и кабели, архитектът трябва да създаде една красота, която наричаме архитектура. Този въпрос е на възпитание, концепция, философия.
Практическата подготовка е маргинализирана. Тя трябва да се закрепи законодателно и да стане компонент на задължителното обучение в университета.
Докато парите следват студента, целта е ниското и средно ниво на студентите. При този начин на финансиране целта не е качеството, а да добутаме студентите до финала, за да получим средства за съществуване. Ако тази практика продължава, аз не към оптимист за доброто бъдеше на българското архитектурно образование.
Приемът на студенти по архитектура трябва да е отворена система. Държавната поръчка при нас е 150 студента. Какъв е проблемът да приемем 200, а държавно финансиране да получават само първите 150 по успех? Тогава ще са мотивирани на учат.
В архитектурните факултети кандидатстват 300-350 души. Те искат да учат архитектура. Идват, но ги няма на лекции, упражнения, защо? Има вина и у нас и трябва да си я признаем.
В последния мандат на МОН има позитивни послания, но за дълги години държавата абдикира от управленските си функции в образованието. Допусна висшето образование да бъде бизнес, а не ценност. А трябва да е и двете. В резултат се появиха 4 училища. Не съм против, но те трябва да предлагат алтернатива, а не сурогати. Повечето от тях образоват по конвенционалните стандарти на нашия университет (УАСГ, бел. ред.).
Ако не отчетем спецификата на архитектурната професия в нашето законодателство, тя ще остане маргинализирана.
Не можем да развиваме академичен състав като другите теоретични дисциплини. На една дискусия в парламента се оказа, че по критериите на комисията, световно известното име Кишо Курокава не може да стане професор, защото не е публикувал статия в списания с импакт фактор. Що за безумие е това?
Кой пише законите, свързани с нашата професия?
За Закона за устройството на територията. Имаме строително-инвестиционен процес: планиране, проектиране, строителство. Докато законодателството не следва философията на този процес, законодателството ще е тюрлюгювеч.
Говори се за задълженията на архитекта. Ще говоря за правата му. Правата на архитектите са сведени до нищо. За еднофамилна къща се искат 14 части проекти. Какво правим с инвестиционните проекти? Подписи, подписи… подписвачница стана нашата професия. За колко време общината одобрява инвестиционния проект? Минимум 3 месеца. Ако архитектът има права, защо да няма право да направи проекта без всичко това?
Императивно трябва да поставим работния проект като част от инвестиционното проектиране. Детайлите в архитектурата ги прави майсторът с теслата. Докога?
Отговорността е свързана с възнаграждението – когато е професията е ниско заплатена, тя няма социален престиж.
Диалогът камара – висше образование трябва да стане регулярен и ясно да си формулираме целите на българското образование по архитектура.
Нямаме никакво лоби в управленския елит.
Крайно време е да създадем съвет по архитектура, където да влязат и образованието, и браншовите организации, и всички, които са заинтересувани да има архитектура. А разликата между архитектурата и скулптурата е , че архитектурата има водопровод и канал, както е казал един мъдър човек.
(Из изказването на доц. д-р арх. Валери Иванов – зам.-ректор по научната и приложната дейност на Университета по архитектура, строителство и геодезия, на кръглата маса „Професията архитект в България – академично образование, професионален опит и продължаващо обучение“)