Изложба „5 аспекта на архитектурата“ на А и А Архитекти
На 4 декември 2018 г.(вторник) от 18:30 ч., в изложбената зала на Roca, Експо Баня София на бул. Мария Луиза 16 се открива изложбата „5 аспекта на архитектурата от 13,5 години практика“. Авторите от архитектурно бюро АиА Архитекти представят интригуващи проекти от своята дългогодишна практика в областта на архитектурното и урбанистично проектиране. С работата си, представят своето виждане и провокират дискусия върху 5 аспекта на архитектурата:
Вертикален град
Градове за хората
Мащаб и контекст
Пространство и светлина
Дизайн и технологии
Екипът на АиА Архитекти, създатели на проекти като Бизнес парк София, Детски научен център Музейко, Capital Fort и Sofia Capital City, и носители на различни професионални отличия, заявяват своето виждане по различни различни въпроси свързани с архитектурата: Каква е ролята на архитекта в обществото? Какви са предизвикателствата пред архитектите днес? Какви са посоките на урбанистичното развитие?
Изложбата се организира със съдействието на Рока България и посреща гости до 14 януари 2019 г. в изложбена зала Експо Баня София на бул. Мария Луиза 16. Вход свободен.
* * *
АиА Архитекти
АиА Архитекти ООД е основана в София през 2005 г. от арх. Асен Милев и арх. Ангел Захариев като иновативно архитектурно бюро с широк спектър на интереси в областта на архитектурното и урбанистично проектиране. Екипът АиА Архитекти е мрежа от над 100 професионалиста, включваща: архитекти, интериорни дизайнери, графични дизайнери, строителни инженери, електроинженери и други.
Една от най-важните особености в работата на АиА Архитекти е изграждането на индивидуален подход към всеки конкретен проект, съобразен с конкретните изисквания, локалните особености и контекста на околната среда.
От голямо значение за философията на проектите е повишената загриженост за опазването на околната среда и стремежа към постигане на устойчиво и балансирано развитие.
А и А Архитекти имат множество отличия от различни архитектурни конкурси и форуми сред които Първа награда – Златен Визар в конкурса за „Вторичен градски център – зона Централна гара София”. Техни проекти са многократно награждавани с приза „Сграда на годината“, имат няколко награди „Архинова”, първа награда „Архитект на годината 2015”, и други.
http://aaa.bg/
***
А и А Архитекти за изложбата „5 аспекта на архитектурата от 13,5 години практика“
ВЕРТИКАЛЕН ГРАД
Неспиращата миграция към големите урбанистични центрове води до все по-голямо разрастване на градовете в хоризонтална и вертикална посока.
Хоризонталното разрастване на градовете е заклеймявано от десетилетия от урбанистите и архитектите, като неустойчиво и създаващо редица икономически и социални проблеми. Има много критици и на вертикалното разрастване на градовете, защото има риск да създадат нехуманни и пренаселени градски територии.
Макар че високи сгради се строят от повече от сто години, а писателите и футуролозите предсказват от десетилетия, че градовете на бъдещето ще се развиват по вертикалата, тази тенденция се очертава чак през последните две десетилетия. Заслугата е на развитието на технологиите, водещи до промяна в начина по който обитаваме, работим и се придвижваме в градовете, както и на все по-глобалния свят, в който живеем, позволяващ бързото разпространение на технологии и модели на развитие.
Днес обликът на съвременните големи градове е доминиран от офисните и жилищни небостъргачи, презентиращи разнообразни архитектурни форми и надпреварващи се за вниманието на пазара и публиката.
Освен че трансформира драстично азиатските, африканските и южноамериканските градове, тази вълна от високо строителство не пощади и старите европейски градове като Виена, Прага, Барселона, Мадрид, Хага, Амстердам, Щутгарт, Осло и много други. Във всеки от тези европейски градове тече актуален дебат за мястото на високите сгради и налагането на ограничения за строителството им в историческите части на градовете.
Въпреки това, тенденцията е ясно очертана: високи сгради ще има, но трябва да отговорим на въпросите „КЪДЕ точно и КАК ще се случват те?“.
Оптимистичната интерпретация на темата за Вертикалният град олицетворява стремежа за прогрес с идеята за компактност и достъпност на градската среда. Вертикалният град е устойчиво решение за съвременен градски модел на мултифункционални пространства, къси пътища на придвижване и оживени градски пространства. Предотвратява се загубата на зелени площи и обработваеми земи, намалява се замърсяването на въздуха, тъй като се намаляват придвижванията с автомобили, а градският транспорт е по-ефективен. Новите технологии лесно се интегрират в сградите, а наличието на допълнителни услуги пести време и увеличава качеството на живот.
От друга страна, песимистичната интерпретация на темата предупреждава за рисковете от прекомерна гъстота на обитаване; засилване на стреса от забързания и интензивен начин на живот; откъсване от природата; отчуждаване на отделните индивиди и разбиване на кварталните общности в анонимната човешка маса на мегаполиса. Също така съществува риск от създаването на безлични и анонимни градски пространства с архитектура, незачитаща историческия контекст, олицетворяваща единствено алчността и амбициите на инвеститорите.
И двата сценария са възможни. Има вече редица примери от света, които могат да се изследват. Затова въпросите „КЪДЕ точно и КАК ще се случват високите сгради в нашите градове?” придобиват все по-голямо значение, а архитектите и урбанистите имат най-голямата отговорност за отговора на тези въпроси.
Въпреки че битува усещането, че България е в периферията на световните събития, големите български градове също са част от тези световни тенденции и сме свидетели на засилен интерес към изграждането на високи сгради, съвпадащ с икономическите цикли на подем.
Съществуват и редица специфични локални особености като историческата градска среда, природните и климатични дадености, технологични ограничения, културни особености и предразсъдъци на населението.
Работейки по проекти за високи сгради за местния пазар, сме задължени да изследваме и анализираме световния опит и да го интерпретираме спрямо локалните особености. За всеки проект се опитваме да отговорим по най-подходящия начин на въпросите „КЪДЕ точно и КАК?“, тествайки го в различните сценарии за развитие и стремейки се да извлечем максимална полза за града и обществото.
ПРОСТРАНСТВО И СВЕТЛИНА
Пространството е работното поле на архитектите. Те оформят, изкривяват, разделят, обединяват, подреждат пространството с помощта на инструментариума на геометрията, мащаба, колорита, симетрията, прогресията, хармонията. Този инструментариум не бива да се степенува по важност, за да се фаворизират определени средства при образуването на архитектурния образ, а трябва да се изследва взаимовръзката и закономерностите им.
Тези закономерности могат да бъдат квалифицирани, измерени, проверени, което означава, че могат да бъдат предварително тествани и проиграни като сценарии при разработването на архитектурното пространство. Следователно причинно-следствените връзки при формирането на пространството са също толкова значими, колкото и творческото провидение при сътворението му от нищото (празното пространство). Релевантен е въпросът: „Дали архитектурната „муза” не е подсъзнателно подреждане на подходящите параметри на взаимодействие на архитектурния инструментариум?“
За да може да бъде възприето пространството, то се нуждае от светлината.
Свободно преминаващите през пространството или отразяващите се по ограждащите му повърхности светлинни фотони дават визуалните му характеристики. С помощта на светлината можем да възприемем както формата и мащаба, така и текстурата, и цветовете. Чрез промяната в поведението на светлината спрямо пространството, образът на архитектурните обекти може да бъде динамичен и да подсказва, че към триизмерното пространство съществува и четвъртият елемент – времето.
Промяната в образа, дължаща се на променящата се позиция на наблюдателя и източника на светлината „оживява” архитектурата. Когато този ефект е планиран и съзнателно търсен от архитекта, той може да се превърне във важен компонент от архитектурния образ.
Както е възможно да се направи сценарий за развитие на пространството, така може да направи сценарий и за неговото възприемане.
Изследването на образа според движението на посетителя, на различните гледни точки от различните му позиции, както и оформянето на пространството според търсеното въздействие изглежда на пръв поглед като сценографско подреждане на заобикалящата ни среда. В този контекст работата на архитекта може да се интерпретира като сценография на жизненото ни пространство, във което хората би трябвало да режисират живота си. Но дали неговата роля не отива по-надалеч – към участие в писането на житейските сценарии?
Дали в образа на Архитекта от филма „Матрицата” няма малка доза истина – чрез пространствените си послания архитектите могат да променят настроението на наблюдателя (ползвателя), съответно да повлияват върху взимането на решения и косвено да влияят върху житейския му път?
ГРАДОВЕ ЗА ХОРАТА
Съвременните големи градове, съсредоточаващи огромен брой хора, капитали и власт, са двигател на икономическия и технологичен прогрес, на развитието на културата и изкуството. Досега човечеството не е успяло да даде алтернатива на урбанизацията, точно обратното, свидетели сме на непрекъснато увеличаващ се дял на градското население и все по-голямата му концентрация в големите градове.
Изявеното съсредоточаване на хора на малка територия е свързано със сложна организация на градската тъкан и инфраструктура. Създаването на здравословна, комфортна и разнообразна среда за живот, работа, отдих и култура в градовете, както и транспортирането на хората е голямо предизвикателство пред градските власти и специалистите. Предизвикателствата се допълват от ускорената промяната в начина на живот заради технологичното развитие и разпространението на нови модели на градско поведение заради глобализацията.
През последните 100 години се родиха редица урбанистични теории, опитващи се да предложат радикални решения на проблемите в градовете. Голяма част от тях се оказаха утопични и неприложими, а друга част се провалиха, причинявайки неочаквани странични проблеми. Сегашните урбанистични проблеми също са различни: справяне със социалното неравенство, преодоляване на физическите бариери, повишаване на удовлетвореността от живота, намаляване на замърсяването от автомобилите и задръстванията, постигане на устойчив икономически растеж, засилване на глобалното съревнование между градовете и т.н.
Днес, в градското планиране и архитектурата сме свидетели на разглеждането на града като сложна и непрекъснато променяща се система от причинно-следствени връзки и преплитащи се социално–икономически взаимоотношения.
Свидетели сме на възраждане на грижата за отделния човек, за неговите емоции, преживявания и поведение в градското пространство. Интердисциплинарният подход е задължителен, а архитектите трябва да разглеждат много по-сложна комбинация от социални, икономически, психологични, технологични и екологични аспекти. В крайна сметка, целта на труда на архитектите и урбанистите е да подобряват живота на хората, затова и мотото „Градове за хората” трябва да е водещо в тяхната работа.
ДИЗАЙН И ТЕХНОЛОГИИ
Взаимовръзката между дизайн и технологии е подобна на тази на „яйцето и кокошката”. Технологичните възможности за създаването на съответния краен продукт влияят силно върху неговия дизайн, както иновативният дизайн може да доведе до разработването на нови технологии за прилагането му. Този кръговрат води до неспирно развитие, както на технологиите, така и на промяна в тенденциите в дизайна – технологичните новости, водят до нови възможности в дизайна и промяна в начина на живот, който пък води до нови технологични иновации и промяна в дизайна.
Съвременният свят може да се характеризира с една дума: „акселерация”. Ускорението на процесите е повсеместно: от технологичните нововъведения, през увеличаването на градското население до повишаването на температурата на земята. Скоростта на технологичните новости и тяхното навлизане в ежедневния живот е впечатляваща: от масовото навлизане на автомобила ни делят само 70-80 години, от първите персонални компютри – само 40-50 години, от мобилните телефони и интернет – 20 години, от умните телефони – 10 години. Следвайки тази акселерация, промяната в начина на живот на хората също се ускорява, съответно се ускорява и промяната в начина, по който обитаваме заобикалящото ни пространство.
Една от важните промени в начина ни на живот и на социалните ни отношения е все по-засиленият индивидуализъм, включително и в търсените пространства за обитаване. Това води до голяма промяна в индустрията – от серийно производство към персонализиране на продуктите: от възможностите за промяна на десктопа на умните ни телефоните, през интериора на купето на автомобилите ни, до мебелите в домовете ни. Това неизбежно води и до многообразие в архитектурните образи, отразяващи разнообразните очаквания на възложители, потребители и публика. Това многообразие се засилва и от пазарните стремежи за предимство. Например слоганът: „новият модел автомобил е много по-впечатляващ от предишния” в днешно време много лесно се пренася и при архитектурните произведения.
Неоспорим факт е, че строителната индустрия изостава от развитието на другите индустрии, дори вече има драстична разлика между технологичните средства за проектиране и тези за изпълнение на строителството. В днешно време почти всякакъв вид пространство може да се изгради виртуално, но е много по-сложно да се материализира. Също така строителният процес е много бавен – отнема години докато се реализира крайният продукт, а през това време необходимостите може са се променили значително. За да могат да следват акселерацията в останалите индустрии, както и промените в живота, архитектите са длъжни да използват възможно най-напредничавите към настоящия момент технологии, но и нещо повече, те трябва да задават тона на иновациите в цялата строително-инвестиционна индустрия.
Възникват два важни въпроса пред архитектите: „Дали техните произведения са готови да поемат бързите промени в живота на ползвателите им?“ и „Доколко архитектурният образ трябва да следва непрекъснато променящите се тенденции?”.
Отговорът на първия въпрос е ясен – с по-големи или по-малки усилия съществуващите сгради могат да бъдат трансформирани за да покриват новите необходимости. Задачата на архитекта е да предвиди тези възможни трансформации, за да пести бъдещите усилия и по този начин да удължи живота на своето произведение: основен принцип на устойчивото развитие.
Ако приемем, че промените в технологиите и живота са толкова бързи, а архитектурните произведения имат много по-дълъг жизнен цикъл, вторият въпросът: „Дали архитектурният образ трябва да следва непрекъснато променящите се тенденции?“ има различни възможни отговора.
– Създаването на архитектурно произведение, което да е неподвластно на времето – неоспорим архитектурен шедьовър, несъмнено устояващ тестовете на времето.
– Създаването на пространства, които са лесно променящи се и са подготвени за сериозни бъдещи трансформации, включително и по отношение на образа, също би било устойчиво във времето решение.
– Създаването на архитектурен образ, който да изпреварва значително текущите практики и стереотипи, би довело до задаването на нови тенденции или до промяна в посоката на текущите.
Създаването на архитектура, използвайки езика на актуалните тенденции в продуктовия дизайн и останалите сфери на изкуството, ще предостави категоричен отпечатък от времето, в което е създадено произведението, като този отпечатък би бил интересен за бъдещите поколения. Всеки един от тези отговори обаче е свързан с категоричното излизане от занаятчийските окови на архитектурата и превръщането й в значим носител на иновации.
МАЩАБ И КОНТЕКСТ
Мащабът на сградите и техните елементи действат на най-първичното ниво на възприятие на пространството и създават едни от най-силните усещания в обитателите и наблюдателите на архитектурните обекти. Тъй като те се дефинират от размера на нашето тяло, работата с архитектурния мащаб може да бъде мощно средство за манипулиране на възприятията. Често мащабът в архитектурата се използва за идеологически, политически или икономически внушения, но неведнъж се случва създадените внушения да обърнат своя полюс в по-дългосрочен план.
Обичайно с едрия мащаб се подчертава важността на даден обект. Лесно можем да познаем кои са значимите обекти от определена епоха, но също така сме свидетели на известни примери за градски забележителности с миниатюрен размер. Често работата с човешкия мащаб е ключова за комерсиалния успех на някои видове инвестиционни проекти, и нерядко е пренебрегвана в името на по-голяма рационалност и икономичност. Прякото въздействие върху обитателите извежда работата с мащаба на първостепенно място при архитектурното проектиране.
Отношението към мащаба на околните обекти е от не по-малко значение за възприемането на архитектурата. Всеки архитектурен обект е поставен в някаква среда, натоварена с определени характеристики. Контекстът на средата e носител на информационно наследство, което архитектите са длъжни да проучат в своята работа. Съобразяването с него е задължително, но няма готова формула за избор на конкретен подход и изразни средства за постигането му. Постигането на хармония може да се дължи както на подобието, така и на контраста. Може да бъде много забележимо или да действа на подсъзнателно ниво. Със сигурност обаче съобразяването с контекста на средата не означава копиране или дословното пресъздаване. Така би се пропиляла предоставената възможност за еволюционното развитие на средата. Вместо това трябва да се търси запазване, обогатяване и надграждане на нейните положителни характеристики.
Понякога се налага едновременната работата с различни мащаби за един и същи проект: на ниво град, на ниво прилежаща територия, на ниво терен, на ниво сграда и сградни елементи. Понякога проектите са толкова мащабни или активни, че променят неузнаваемо средата и пренаписват нейния наследствен код, а понякога в средата се случват катаклизми или значими обществени промени, които налагат драстични намеси и нейното преосмисляне. В някои случаи пазарните сили са толкова агресивни и безскрупулни, че удържането на тяхната деструктивна сила за експлоатация на средата коства колосални усилия.
Колкото обаче и „необичайна” да е ситуацията, в която се развива проектът, основна задачи на архитектите е да създадат точния мащаб на точното място, съобразен с поставените цели.
