ЗА КОГО ТРЯБВА ДА БИЯТ КАМБАНИТЕ НА 24 МАЙ
За студентите, които не се интересуват от доброто образование по Архитектура и губят мотивация или за преподавателите, които преподават по учебни програми от преди десетилетия? Накъде е тръгнало нашето Архитектурно образование…
Светлият 24 май се споделя от всички българи като Големия празник на просветата, писмеността и културата на нашия народ. И какво по-добро може да ти се случи от това да се образоваш и да се самообразоваш. Най-хубавото е, че това може да се случи на практика през целия живот на един човек.
Не всичко може да се научи за професията ни в морето от огромна информация от интернет, книги, поостарели учебници и други съвременни източници. Най-големият урок можеш да приемеш като споделен опит от специалиста до теб, преподавател, с богати практически умения, освен теоретични. Затова като върхова форма на усъвършенстване в професията са известните школи на всепризнати експерти в областта и всеки техен възпитаник е високо ценен само като спомене за майсторския клас, който е завършил. Същото важи и за Университетите по света като класации.
Но има и изключения – само да си припомним, че Франк Лойд Райт, Мис Ван де Рое, Лъо Корбюзие, Тадао Андо и още известни и признати майстори на архитектурата, дори не са следвали… Явно следването в живия живот и практика, да твориш и черпиш от опита и вдъхновението на по-добрите от теб е доказано успешно. Навсякъде приемствеността е повече от желана.
За скромния опит в преподаването на студентите по Архитектурно Проектиране само ще споделя опита в УАСГ: в ПАУСС на проф.д-р арх.Стефан Попов – 11 години, в Катедра Обществени сгради – повече от 22години, в Катедра История и теория на архитектурата – Основи на Архитектурното проектиране – общо около 24 години преподавателска практика. От друга страна активното ми участие и професионален опит в реалното проектиране и изграждане на сгради /34 години/, ми позволяват толкова ясно да се вижда все по-големия вододел между липсващи архитектурни важни умения на завършващите архитекти, които трябва да предадем на студентите с академичното ни изоставащо образование като цяло, стъпило на един крак на стара учебна програма, а с другия иска да върви напред… Горе долу може само да се получи шпагат, ако не се синхронизират тези две страни на един сложен образователен съвременен процес. Слава богу, че има отделни пламъчета като преподаватели, които горят самоотвержено, но те не могат да направят силния огън, който да мотивира в следването нашите студенти…Такъв пламък носеха и проф.Стефан Попов, проф.Евлоги Цветков, проф.Жеко Тилев, проф.ИванТатаров, проф.Иван Иванчев, проф.Иван Саздов, проф.Вълчанов, проф.Огнян Грозев, проф. Доросиев, проф. Методи Писарски, проф.Бербенлиев, проф.Храбър Попов и още имена в Архитектурното образование от близкото минало…Но една птичка пролет не прави.
За да завършиш Архитектура преди години бе лукс. Самото кандидатстване бе като за световно първенство, свръх подготовка, за да покриеш безумните стандарти като на олемпиади. След това настъпваше успокоение, дори затишие на места, тъй като „който не е влязъл – не е излязъл“, както непрекъснато се говори за специалността Архитектура. Толкова много енергия се разпилява на хората, че този прескъп лукс ни се връща обратно на всички и на обществото като цяло… Толкова усилия за кандидатстване по Архитектура, толкова благородни очаквания, толкова висок градус на входа и толкова разочарования, несходства, разпиляване, че чак студентите се изгубват в превода…можем да кажем и в множеството катедри. При това във всички катедри в УАСГ благородно е заложено желанието да се изучава ПРОЕКТИРАНЕ и студентите остават с впечатление, че различните сгради се проектират по различен начин, но на финала нещо не е съвсем подредено в главите им… В един момент от следването те трябва просто да се спасяват поради претовареността от количество проекти на семестър – 5-6-7 на брой! и е без значение какво точно учат, /от кая година са учебниците и материала, който ползват/ какво проектират, заверяват, коя катедра…Те трябва да покрият академичните остарели програми, без значение какво са научили в тази битка за оцеляване! Нищо, че тези програми са само от няколко десетилетия назад…
Като прибавим и това, че най-важното за един Архитект е умението да знае и може да подреди един сложен творчески Процес на проектиране правилно, за което има и методика в този процес и тези основни умения се размиват между множество катедри и при това всичките са в посока
проектиране, и естествено си задаваме въпроса, защо няма основна катедра/департамент по проектиране, а сегашните катедри да осигуряват обучението на докторанти, лекции, специализации, научно-изследователска дейност, израстване на преподавателския състав, международни срещи, конференции, уъркшопи… Това мнение е на проф.Евлоги Цветков и бе изказано на публична защита на докторската ми дисертация. Проф. Цветков познаваме като голям педагог, стъпил на раменете на практиката с многото реализирани сгради и интериори.
И естествено идва въпросът, за кого тогава са тези непроменени с години учебни програми, за студентите, които искат да учат проектиране, да придобиват нови практически умения и да са конкурентни с колегите си от водещи чуждестранни университети в 21в. или за преподавателите – архитекти и инженери, които и те покриват нормативи с часове за своите заплати… Защо тези програми позволяват едни и същи – задание за проектиране от десетилетия за обществена сграда, с постоянните, неизменни две ситуации, които се редуват всеки семестър, като че ли изчезнаха проблемните места в столичния град и не се промени стандарта и начина ни на живот.
Къде е ефективното съвременно образование на 21в. и с какво е по-различно от преди само 30г. например… Къде е разликата в нашия Университет?
За кого трябва да бият камбаните днес?
Каква трябва да бъде основата в следването ни, фундамента, върху който да надграждаме 3, 4, 5, курсове? Ние , архитектите най добре знаем колко са важни основите на всеки градеж, на всяко начало. И защо допускаме да сме подчинени на някаква остаряла, неефективна за днес Учебна програма и на инерцията? Само за справка на архитектурната аудитория да кажа, същата тази Учебна програма за обучение на Архитекти в УАСГ допуска фундаменталните часове за упражнения по Изобразителни средства и Основи на Архитектурното проектиране за 1 курс и за 2 курс да са по 3 учебни часа на седмица, по същите тези застарели програми!!! В същото време в други университети по света акцентът в следването е върху Бачалър – първите 3 години от следването, когато се полагат ОСНОВИТЕ в професията Архитект, мотивират студентите за нея за цял живот, създават се умения – КАК се прави! Макетирането с цел изследване на сградите не е в задължителната програма…Да не говорим, че студентите нямат в учебните си стаи места за макети, материали, машини, които да ползват и събота и неделя, когато те най-активно се готвят. Да не говорим за 3D принтирането – макетирането, което не познават и не ползват повечето от тях…
Необходимо е изключително внимание и старание КАК точно да се преподава и КАКВО на съвременните студенти, израснали с компютри и интернет, които ще летят след 5 години в космическото пространство около Земята!? Да не говорим за по-големите колеги от 3 курс например, които имат 5 проекта по Проектиране, разбира се в различни катедри и 1 проект по инженерните дисциплини за всеки семестър от 3 курс! Не бих си пожелала с добрите си познания да предприема подобен маратон.
Резултатът е на лице и то в много посоки – ако искате да кандидатствате за Мастер в добрите Архитектурни училища, ни взимат на несириозно, на ниво техникум с такова количество проекти – повече от 6 на брой за семестър, а западните им колеги правят само 2 архитектурни проекта например в семестър, които доразвиват и обогатяват и следващия семестър. Даже кредитите са ни в повече от техните – но знанията и уменията? Резултатът от подобно препускане, формално оценяване, липса на обучение в Процеса на сглобяване и решаване на задача, след това при одобраването на проекти в НАГ и други общини се вижда най-добре. За съжаление тази обратна връзка само чуваме от одобряващите инстанции, от КАБ, без да се коментира в университетите и да се изиска промяна на статуквото. Или ако се коментира, то е плахо, тихо, като за приятели, да не разваляме „харашото“… Резултатът е доста плачевен за познанията на нашите възпитаници в правенето на проекти, в придобитите умения в проектирането, не акцентирам на законовите познания, които знаем как се сменят често…. Всеки един от нас, поставен в такава университетска образователна среда, с изоставаща учебна програма и липса на образователна стратегия, отговаряща на 21век, ще може същото… Дори да вземем студенти от Харвард и ги поставим в 1, 2 и 3курс в нашите условия, резултатът ще е същия. Средата, битието определя съзнанието. Тази среда студентите я наследяват още от средното си образование като стандарт и липсата на умения за анализ, за организация за справяне си остава за дълго. Така, че задачата на съвременните будители става все по-сложна и отговорна.
Да си пожелаем по-ярко и активно присъствие и на бизнеса в образованието, не само като спонсори за пътувания, а като съвместни научни разработки. Една съвременна визия и приоритет за иновативно интелигентно Университетско образование би ускорила този процес, в посока близкото бъдеще.
Бих искала да споделя с последни оптимистични очаквания, че не са виновни основно студентите за сегашното състояние на нещата и на образователната им среда. Вина основно имаме ние Преподавателите като цяло и дали в 21 в. правим преподаването адекватно на времето и мотивиращо интересно, и дали искаме да направим Нова, Ефективна, Конкурентна Учебна Програма за Архитектурно образование, отговаряща на новите критерии в 21в.?
А не би ли било по-добре студенти и преподаватели в колаборация и обратна връзка да извървяват този път заедно? Каква е ролята на Студентските съвети? Може би не административна…
Като че ли трябва да очакваме специално за Архитектурата месия, който да ни напише съвременна програма за следване на Архитектура днес и утре! Дано това се случи по-скоро!
„ Всички университети по света търсят начини да преподават нещата от бъдещето за бъдещето, а не от миналото за бъдещето“.
Проф. д-р арх.Стефан Попов
