Транскрипцията на звуковия файл от разговора на работната група от РК София област за подготовката на заданието на ОУП – София
Дата на провеждане: 24.04.2019 г.
Място на провеждане: гр. София, Зона Б-5, бл. 11
Модератори: Невена Германова, социолог в ОП “Софпроект – ОГП” , Христо Харлов, архитект
Браншова организация: КАБ/ Регионална колегия, София-област
Присъстващи:[1]
- Мариета Андреевска (М. А.): архитект, притежава фирма в Ботевград; има богат опит в сферата на устройство на територията в малки и средни общини; със задълбочени наблюдения върху ОУП на София
- Милена Ташева-Петрова (М. Т.): преподавател в УАСГ; участвала в процеса по създаване на сега действащия ОУП
- Нурхан Реджеб (Н. Р.): първото му участие в дискусията от името на КАБ/ РК София-област; завършил урбанизъм в УАСГ; градски дизайн във Вашингтонския университет “Сейнт Луийз”, САЩ; от известно време се занимава с градски процеси
- Мариета Григорова (М. Г.): проектант; хоноруван преподавател в УАСГ, катедра “Градоустройство”, от 7-8 г. е представител на КАБ в експертния съвет на Районна община в София
- Марин Бакалов (М. Б.): 30-годишен опит в сферата на проектирането; управител на “Мактерконсулт” ЕООД/ САПЗАПА; създател на първата в света асоциация на архитектите и инженерите консултанти (от 1999 г.); от 2012 г. е консултант в работна група към Светия синод за изграждането на църкви и манастири по Европейски програми; 2014 г. е създател на Сдружението за защита на авторските права в областта на архитектурата в България; работи активно по ЗУТ
- Ваня Серфимова (В. С.): архитект
- Милена Колева (М. К.): архитект; не е участвала в изработването на общи устройствени планове; участвала е в експертни комисии; има пряко отношение към този вид планиране (на ниво ОУП)
Дискусия:
Въведение:
Хр. Х. -Предстои подготовка по изработка на заданието за изменение на ОУП. Идеята на настоящото изменение е не само да обхване конкретни системи и елементи от ОУП, но и да се намери нов вариант за начина, по който би могъл да протече самият процес. Търсим мнения и възможности за по-цялостна промяна на системата за планиране, което не означава, че всичко това ще се случи веднага. По-скоро искаме от началото на този процес да знаем как бихме могли да заложим елементи, опитвайки се да систематизираме собствените си действия по отношение на една по-дългосрочна промяна. Процесът започна в началото на миналата година под формата на неформални срещи, в които взеха участие екипите на “Софпроект” и “Визия за София”, както и екип от експерти по устройствено планиране. В рамките на тези срещи бяха организирани т.нар. фокус групи, чиято цел (каквато е и целта на настоящата среща) беше да се коментират основни теми, свързани с принципите на планиране и методите за изработване на ОУП. Това, което търсим в тези срещи, са принципни постановки, независимо дали от тях биха произтекли изменения в нормативната рамка или не. Идеята е да се опитаме да намерим по-добър начин за изработване на ОУП, тъй като за момента общото мнение е, че досегашните методи са незадоволителни. Настоящата среща е част от серия работни дискусии с различни браншови организации. Идеята е да се коментира ОУП като елемент от обществените отношения, тъй като до момента се оказва, че има неразбиране какво е ОУП (инструмент, документ, платформа или др.); да се коментира ОУП като интерактивен елемент от системата. За момента ОУП е като самостоятелен елемент, а той може и е обвързан с всички останали стратегически елементи. Важно е да коментираме Вашата роля в самия процес.Анализът и елементите на разговорите биха влезли като част от заданието на ОУП. Идеята е мненията да бъдат разделени в две групи: такива, които биха могли да се случат веднага и такива, които имат по-дългосрочен ефект. Въпросите, които ще ви зададем, търсят такива двойствени (бързи/ дългосрочни) цели.
Н. Г. – Настоящият разговор ще ни помогне най-вече за предстоящата работа върху заданието, така че искам да Ви попитам защо бихте изменили ОУП? Намирате ли основание за подобно изменение и в какви аспекти би било то?
М. Б. -ОУП трябва да бъде прецизиран и актуализиран с оглед на появата на по-крупни обекти и затрудняването на транспортната инфраструктура. Би трябвало да се прецизират районите, в които се строят подобни сгради. Трябва да се мисли за проблемите с паркирането и със зелените зони. Това е обективна необходимост. Добрият пример е “Т. Александров”, лошият пример е бул. “България”. Тези въпроси не бива да се решават на парче.
М. Г. -Впечатление ми прави, че все пак ОУП е едно добро начало. При всички случаи в момента на създаването му сме тръгнали в една добра посока. Съществува проблем, свързан основно с финансирането и волята да се направят нови ПУП-ове. Липсва синхрон. Зададена е посоката, но прецизирането е все още много назад. Според мен стратегически трябва да се работи в тази посока. Веднага със заданието за изменението на ОУП, или успоредно с този процес, трябва да се случи заедно с проучванията и заданията за ПУП-ове. Ние основата я имаме, подобренията трябва да се случват в синхрон, за да се избегнат проблемите. Второ, откакто BIM-проектирането вече е ежедневие и у нас, е нормално да се опитаме да зададем и обемно-пространствените параметри на ОУП. Епизодичните разрешения за строеж на небостъргачи (тук-там) и постфактум диренето на транспортните, озеленителните и други решения, противоречи на всички правила. В тази връзка смятам, че трябва да се прецизират първо показателите, защото задавайки се зона в ОУП с дадени показатели, чиято функция (на показателите) остава неясна. Например, един малък имот в зона ЖГ или ЖС няма как да реши транспортния проблем. Дори да си намери паркоместа, едва ли ще получи от КАТ разрешение да ползва спокойно дадена малка улица. За озеленяването да не говорим. На практика (говоря като проектант) ние търсим хитрини. Надлъгването, надхитряването при ползването на ОУП не носи полза нито на проектантите и съставителите на плана, нито на потребителите. Ако обичаме града, трябва да го обичаме всички заедно и потребителите, и проектантите. Апелирам да се помисли, не само за ъгловите имоти, а за всички имоти, да има връзка между големина на имот и етажност. За по-нагледно ще дам пример, ако някъде имот попада в зона ЖГ, а те са близки до маломерните, да кажем около 260 кв.м.- да се препоръча, така да се каже, да се обедини с други такива имоти. Обвързано с обемно-пространствения облик на ОУП, това би дало по-добри показатели. Добре, би било да дадем и Z-координата на нашия град, образно казано, защото има много примери по света. Ще дам два противоположни такива. По стечение на обстоятелствата успяват да направят центърът („city-то“) на Франкфурт в средата на града, но в Ню Йорк това не им се е получило: направили са го до реката, морето, но там, където имат city, показателите за ограничена височина, вече са различни. Да забодем “нещо някъде”, не е редно. Един обемно-пространствен модел, ще покаже предварително какво може да се случи. Връщам се на изказването на арх. Бакалов, че един добър пример е обемно-пространственото проучване по бул. “Тодор Александров”, то задава показатели и ясна рамка. Затова настоявам за обемно-устройствените решения. И последно, което бих казала пожелателно, относно транспортно-комуникационната ни система, не функционира добре и няма ясно бъдеще поради гъстото застрояване. Това, което ни остава, е да ползваме наличния ресурс от възможности за улици. В този смисъл ползването го разбирам като проектиране, реализиране и използване на транспортните комуникации. В момента сме в ситуация, когато една улица не е реализирана, да не се дава виза за проектиране и да се проектира, само че проблемът е, че трябва да дисциплинираме Общината. Не е редно да се вменява на частни фирми да изпълняват елементи от една цялостна транспортна система. Новият ОУП трябва да дисциплинира малко Общината да изпълнява това задължение, да обезпечава не само транспортен достъп, но и паркиране. В старите градски части, където не може да осигурим паркиране, се обръщаме към ЗУЗСО, където в неопределено време се обяснява, как можем чрез съвместна инициатива на публично-частно партньорство да изградим в бъдеще места за паркиране. Дотогава какво? Има конфликт не само между пешеходците и автомобилите, но и целият град е в това състояние.
Н. Р. -Въпросът е много интересен. В момента тече изменение на ОУП по отношение на системата на метрополитена. „Дали е необходимо изменение на ОУП?“- Всичко, което ще кажа, вероятно ще е спекулативно, защото никой от нас не знае какво е състоянието в момента, т. е. ние не знаем какво се случва с предвижданията на ОУП от 2007 г. и актуализацията от 2009 г. Това е период от около дванадесет години. За да дадем адекватна оценка какво трябва да се промени, ние трябва да знаем къде сме. Мисля, че отговор на въпроса “Къде сме?” в момента никой от нас няма. Всички от нас имаме представа, че вървят някакви инвестиционни процеси, които пораждат определени взаимоотношения. Някои участъци се развиват много интензивно (основно южните райони; северните са на една доста по-ниска предавка). Големите инвестиционни намерения предопределят физически облик на града. Ако тръгнем от това, че нямаме адекватна оценка “Какво се е случило с плана?”; “Къде са реализираните инвестиционни намерения?”; “Какъв е обемът на реализираните такива?”; “Каква част от предвижданията за урбанизираните територии са реализирани?”; “Каква част от предвидената инфраструктура е реализирана съответно както от публичната администрация, така и от за далеко перспективните зони, които всъщност са ангажимент на съответния инвеститор?” Тези въпроси трябва да ни дадат една по-адекватна преценка за това какво се случва. За да вземем решения за транспортно-комуникационната система, трябва да знаем какви са ни основните проблеми. Един от големите недостатъци на предходния ОУП е най-вече това, че той не стъпи на транспортен модел. Най-малкото това, което не беше направено, е да се предвиди адекватно каква инфраструктура е необходима и какви са бързите мерки, които трябва да бъдат направени. Един от съществените недостатъци на предходния ОУП беше и неприемането на програма за реализиране на плана. Онова, което всички искаме, двустранно, частни инвеститори, община, трябва да видим каква е възможността частните предприемачи и инвеститори да подпомагат този процес. Как би могъл този процес да бъде регламентиран? Това, за което арх. Григорова призова, е всъщност, ясно да бъдат регламентирани взаимоотношения по отношение на изграждането на инфраструктура. В момента те се случват по начин, който може да се представи с израза: “издаваме разрешение за строеж, обаче трябва да реализирате улицата оттук-дотук”, което не е добре да се случва по този начин. От моя гледна точка, най-важното е в това задание да бъде внимателно анализирано това, което е направено, за да може да стъпим на по-адекватни предложения.
В. С. -Нурхан Реджеб подходи правилно. ОУП трябва да стъпи на транспортно-комуникационните предвиждания за града и оттам да се тръгне с оценка, къде трябва се наблегне и по какъв начин, защото ОУП дава параметри в отделни райони на София, а улиците като предвиждане на плановете са безумно малки. Там не могат да се разминат две коли, а застрояването вече е много гъсто. Дори да имат осигурени паркоместа в парцелите си и да не е проблема в паркоместата, те пак не могат да се разминат. Просто няма начин, защото те са много малки (под 7 м). Дали не трябва някак си да се направи една актуализация, там, където е възможна, за разширяване на тези улици, особено където не е извършено застрояване, а тепърва ще се стои и се знае, че ще се строи? Отново казвам: подкрепям да се тръгне от транспортно-комуникационната схема- метро; улици. Трябва да се направи една ревизия. Много квартали (“Манастирски ливади” и т.н.) се презастроиха и колите не могат да се разминат. Решенията за еднопосочни улици няма да доведат до спасяване от настоящото положение.
М. Т. -От началото разбрах, че първо питате за това как се вписва ОУП в системата за планиране. За стратегическите документи, касаещи нашата система за планиране се говори в друг закон, но ОУП по дефиниция е стратегически документ, а по съдържание и начин на приложение се оказва, че е един оперативен документ. Тук считам, че ОУП трябва да запази своите функции като стратегически документ, който трябва да съобразява развитието на инфраструктурата заедно с развитието на територията и то не само на транспортната система, но и на всички други инженерни инфраструктури, тъй като има един предел, който може да бъде достигнат, доставянето на вода, пречистването на отпадните води, всичко това е обвързано с определен брой жители, които са обвързани с РЗП-та и различните режими на застрояване, зададени в закона за приложение на ОУП. От тази гледна точка планът интегрира всички системи. Жалко е, че геолозите изчисляват комулативен ефект от предвиждания на ОУП-ове, за да видят това как ще се отрази върху популациите и хабитатите, а пък това как то се отразява върху застроената среда, върху топлинните острови в градовете, за да може адекватно да отговорим със средствата на ландшафтната архитектура и да заложим такива показатели, никой не го прави в момента. На световно ниво е казано, че системата за планиране съдържа първо различни механизми, които да отговорят на потребностите на днешния ден. От всичко казано дотук ми се ще да кажа, че един такъв стратегически документ отговаря на много по-мащабни въпроси, не само за проблема с паркирането например. Всъщност за да отговори на проблемите на днешния ден и разни други тенденции (политически визии, осъзнати желания за промяна на града) се пораждат нови планови инструменти. Пример за това е интегрираният план да каже новата наредба за градска среда, която първоначално трябваше да обхване само централната градска част. Всичко това може да бъде заложено в една програма за приложение на ОУП, в която да има и обемно-устостройствените проучвания, които всъщност не са нищо по-различно от това да бъдат очертани главни направления. Всички градове имат такава част от стратегическия пространствен план, големите направления. Например, едно “Ломско шосе”, което администрацията не припознава, пък е много бързо трансформираща се територия в момента, там също ще има проблеми, както в южните райони, заради надребнените имоти и паразитни трансформации, които се случват, второто е: Какви планове и инструменти имаме и може ли ОУП да обедини повече такива инструменти, за да стане такъв план, какъвто е по дефиниция и да може в един документ да бъдат събрани всички онези неща, които ние правим с отделни наредби, за да може оттам вече оперативните планове и ПУП-овете да могат адекватно да бъдат изработвани и актуализирани. Тук идва и третият елемент на системата – капацитетът. Аз щадящо и като знам, че в първия ОУП от средата на 90-те години до 2002 г. са участвали около триста колеги, т.е. огромен човешки ресурс е нужен. Разбира се, с напредването на технологиите, работата в мрежи, със съвременните подходи, но освен технологиите, основно е нужен капацитет, експертен от една страна и от друга страна, капацитет от гледна точка на това, че градското развитие все повече и повече започна да се разширява, т.е. наборът от специалисти, които са включени би следвало също да се разширява, но това не бива да позволява нашата професия да отстъпва на другите специалисти. Това, което искам да видя в един такъв ОУП е първо, една ясна програма за реализация и система за оценка на постигнатите параметри, с информационните технологии това вече може би може да бъде постигнато, която да е прозрачна, т.е. заложеното и постигнатото трябва да бъде видимо. “Софпроект” може би е някаква стъпка в тази посока, но е недопустимо в сайта на НАГ да има качена схема, която претендира, че е транспортната система, а това всъщност да е едно предвиждане на ОУП. Това не е съществуващата транспортна система в момента. Много ясна система за изпълнение на отделни приоритетни територии за развитие, виждам, че планът може да бъде интегриран в общинския план за развитие. В ОУП могат да бъдат идентифицирани всички територии, които ще бъдат трансформирани и ще подлежат на инвестиционен натиск, така че това да бъде по един начин регулирано. Много малко от вас знаят, че в неприетата програма за реализация имаше и програма за маркетинг на СО, в която имаше предложение за платформа, в която такива територии, които са необлагодетелствани, за които няма интерес, да бъдат промотирани, да бъдат публично представени възможностите за развитие. Подчертавам отново въпроса за кумулативния ефект. Това е много важно, защото тук може да бъде заложена наредба за покривното и вертикалното озеленяване или да интегрираме тези елементи в наредбата за градска среда, то може да е интегрирано и в ОУП. Примерно в ЦГЧ да се сложат тези параметри, тъй като очевидно там интензивността на застрояването е по-висока и не могат да бъдат достигнати съответните проценти. Относно мониторинга на реализацията това, което е заложено, след това изпълнено ли е като параметри или не? Това е важно, за да можем реално да оценим ефекта на това, което желаем да постигнем. По един проект, по който работим в момента, в квартал “Надежда” проучвахме зелените покриви. По строителни разрешения и документация има една общинска сграда с пазар на цветя, която е със зелен покрив, но на практика там няма нищо. ОУП може да бъде и механизъм за промяна на някои навици с представяне на алтернативи. Това се отнася включително до намаляването на местата за паркиране. В предния ОУП имаше отделна система за развитие на подземните пространства, където бяха включени всички буферни паркинги. Ние, ако нямаме алтернативи на паркирането, които да са защитени, обосновани на ниво град, не можем да очакваме да решим този проблем с подробни устройствени планове и развитието на отделните имоти.
М. А. -Аз съм привилегирована в момента, защото съм след всички . Набелязала съм си пет неща, които смятам, че задължително трябва да се обговорят, когато става дума за създаването, измението на един ОУП и те са въпроси, които ще предопределят вида му. Какво имам предвид? За мен въпросът дали има нужда от изменение не стои. Да, има, но съм съгласна с Н. Р., че за да е известно какво да е изменението и как да се направи то, то трябва да стъпи на абсолютно здрава основа и да се знае къде сме в момента, за да направим следващите стъпки. Защо казвам, че има нужда от изменение? В момента ОУП на София (както са повечето ОУП в страната) е направен и се създава в коренно различни обществени условия и в коренно различни технологични условия, при които в зависимост от развитието на обществените отношения и ролите на структурите в обществените взаимоотношения и техническите възможности, е направено най-доброто за дадения момент, но това не е нещото, което ни върши вече работа. Оттам идват проблемите по прилагането, както и проблемите по оценката- нямаме регулярен мониторинг, нямаме обратни връзки за регулиране на процесите, които да са заложени в плановете, когато са създавани. На софт частта в ОУП не е слаган никакъв акцент или поне е слаган много малък акцент. Връчвайки го на администрацията, се разчита, че съответната администрация ще следи за неговото изпълнение и когато възникне нужда от някакво изменение, тя ще се намеси така, че да може този процес да е адекватен. Да, но това не става ефективно. Какво представлява ОУП като документ, ще се опитам накратко да обобщя. Това е стратегическият документ за територията, на която и да е административна единица, при който документ обаче, независимо, че основата е устройственото планиране. В това устройствено планиране са заложени прогнозите на n на брой различни процеси. Това означава, че всичко това, което се случва като нови процеси в развитието на обществото по хоризонтала, трябва да бъде интегрирано. В самото планиране на ОУП всичко това трябва да бъде така заложено като взаимовръзки и зависимости, че да се получи интеграционния процес. Ако той е както е в момента, имаме лист на транспортно-комуникационна система, един лист на зелена система, имаме един лист еди-си-какво. Трябва ми да направя едно кръгово кръстовище, например, я да видя дали го има в ОУП, има го, значи ще го направя. Обаче, това как рефлектира на останалите системи? В ОУП не са заложени подробностите, които минават на по-ниските нива на планиране и това никой вече не го проследява, защото в самото изменение не е заложено като механизъм как да стане интегрирането. Това са пропуски, които човек трябва да е много навътре в процеса, за да може да съобрази всички тези неща и когато прави поредното предложение за изменение, то той трябва всичко това да го е премислил. В момента сме наясно, че административният капацитет в общините не е на необходимото ниво на работа и управление на стратегически документи. Оттам идва и друг проблем. Онази част от ОУП, която се поднася на екипите, които ще го прилагат и регулират (общинските администрации обикновено), трябва да е на език, разбираем за тях, тъй като когато е неразбираем за тях език, системата игнорира непознатото и не може да го сработи. В малките общини (между 20 и 50 хил. жители, които все пак имат ОУП-ове, макар и стари) има такъв проблем. В тези общини години наред, който и да е главният архитект, знае, тази зона е за жилищно строителство, тази промишлена. Не се отварят ОУП-ове. Че си нарушил ОУП може да се установи и след 10 години. Такава е системата на работа. Сигурна съм, че този процес тук е избегнат с ОУП, защото преди това и тук имаше такива практики, ние си знаем, но това, което в момента за бъдещо изменение, е необходимо, е важно да се предвиди обвързването в хоризонтална посока на отделните елементи на системата и във вертикална с другите планове. Защо? Мариета и Марин говореха за обемно-планировъчните решения по булеварди. Това до една степен е предмет на ОУП. В другата му степен на разработка, не е предмет на ОУП. Тази граница на предмета на едното ниво планове и предмета на другото ниво планове, трябва да е безкрайно ясно дефинирана. Тук се използва матричен модел на планиране. В Пловдивския ОУП бе направен опит да се използва динамичен модел. Когато един ОУП е лишен от програмата си за реализация, не само текстово, но и графично, той не може да служи адекватно на различните етапи на развитие на териториите. Не говорим за социалистическо планиране, а за рамките, в които се предвижда да се развият процесите така, че да е възможно тяхното регулиране във времето в зависимост от основните случвания на този план. Друго нещо, един от проблемите, който в София много ярко проличава, хаотично реализиране на инвестиционни намерения. Това е неефективна система за развитие на което и да е населено място. Тя е стихийна. Това не е управляем процес. При стихийния процес, инвестициите не могат да се предвидят, те трябва да са в определено технологично време. За да може да стане финансовото планиране, инвестиционното планиране, свързано с подготовката на технически книжа, процедури, възлагания и т.н., то е обвързано задължително с планировъчен период. Този планировъчен период при стихийно развитие не е възможен. За бъдещия план това значи, че когато се прави заданието и плана, то в динамичния модел трябва да са заложени степените и хоризонтите, в които да става уплътняване и насищане на определени територии и чак след това усвояване на нови. В такъв тип етапност на развитие на града е възможно да се планират инвестициите за техническата инфраструктура, иначе не че някой не иска, то просто процесът става невъзможен. Механизмите не работят по този начин. Правенето на ОУП задължително в йерархията на документите, трябва да е обвързан с механизмите на другите процеси. Това го няма. Той стои на хартия. Той стои като заплаха. Той стои като страшилище; казва какво може и какво- не, но не стои като работещ инструмент за тези, които отговарят за изпълнението на развитието на територията. Това е един от основните моменти, които трябва задължително да се заложат като изискване и указание съответно към хората, които ще правят проекта за изменение на плана. Другото нещо, което също задължително искам да кажа е, че колкото по-конкретизирани елементи има в един стратегически документ, толкова по-силна е рестриктивната му роля; толкова повече са капаните за неговото неспазване и неприлагане. Той вече не е стратегическият, водещият документ, а автоматично минава в по-ниското ниво на планиране. От тази причина “живият живот” принуждава неговото изменение. Това вече не е стратегически документ. Той е навлязъл в територията на оперативните документи. В ОУП задължително трябва да са заложени просто и ясно неизменните репери за съответната територия. Низменните! (“Няма да се прави завод за отпадъци в центъра, точка! Комуникациите ще бъдат еди-си-какви..”) Всички други идентифицирани елементи, които са в стратегическия план и подлежат на промяна, защото определени елементи задължително подлежат на промяна- екипите, структурата, организацията на процесите и т.н., са динамични и задължително се променят, за да може да се постига крайната цел. Тогава планът играе тази роля. Неизменните репери са онези, които са от надстратегическото ниво. Ние с Христо Харлов си говорихме вече за надстратегическото ниво. Неизменни репери от това ниво да влязат в ОУП, те са до някаква степен разработени за ниво на стратегически документ, за да бъде ясно на всеки какво се има предвид. Оттук нататък идва следващото ниво в плана, в които трябва да са разработени механизмите, за които говори М. Ташева, по прилагането и регулирането (важен е момента за обратната връзка към хората, които планират от хората, които прилагат и от хората, които използват) и трябва в този документ (ОУП) да е заложен механизмът, с който да могат да станат тези актуализации, които не са равностойни на изменението на плана, т.е. онези, свързани с изменение на системата, която прилага, поддържа, развива и т.н.
М. К. -Искам само да задам един въпрос. Националната схема ще бъде ли актуализирана? Ще бъде ли разгледано новото изменение от тази перспектива? Ще има ли такава национална схема въобще? В държавата винаги се започва от по-нискостоящите документи. Трябва да се започне с по-високостоящите в йерархията на документите планове. Няма ли най-накрая да се започне от там, откъдето трябва. Проблемът не е само на ниво ОУП на София.
М. А. -Това не стои под въпрос въобще. Това е нужно условие.
М. К. -По-горните планове изобщо не се разработват, а се започва обикновено от общите устройствени планове. Имах случай, в който Пловдив си разработва собствена устройствена схема при условие, че тази схема не е съобразена с по-горните документи.
М. Т. -Пълзящо планиране..Вече сме на ниво, че имаме повече такива планове и инструменти, отколкото можем дори да прилагаме на всички нива с изключение на областното, но няма и финансовите ресурси да бъдат прилани тези планове.
Н. Г. -Тъй като вече всички заявиха своята позиция, искам да попитам и Вас (М.К.), има ли нужда от изменение на ОУП на София? Интересуваме се от този въпрос, за да подготвим задание за предстоящо изменение, но и в по-голяма рамка, а именно нуждата от промяна на процесите за планиране, която Вие вече засегнахте.
М. К. -Този документ трябва да е подчинен на нещо по-всеобхватно, а не София да се разглежда като отделна територия. Процесите, които текат тук, са свързани с развитието на цялата държава. София се уплътнява, а малките населени места се обезлюдяват. Видимо е текучеството оттук към чужбина. Тези процеси трябва да бъдат съобразени. Този план няма как само да се разглежда локално дали да се смени някой ЖС в друга зона или да се сменят някои показателите. Като проектант виждам несъответствия в ОУП. Тоталната невъзможност за спазване на показателите на озеленяването е напълно ясна. Просто за мен това е абсурд, така или иначе показателите не се спазват, или с озеленяването се правят компромиси, каквито се сетят проектантите и който мине, мине. Това е една голяма лъжа. Трябва да се измисли друг механизъм. Няма как да се постигнат показателите и за паркиране, и озеленяване, и за свободни площи около сградите. Така или иначе хората после заличават тези зелени площи, понеже те са проформа, да не кажа, че почти не се изпълняват. По този въпрос смятам, че непременно трябва да се случи някакво изменение и да се измисли друг по-реалистичен механизъм. Например да се намали плътността, за да се увеличи озеленяването. Дисбалансът между параметрите е силно проблематичен.
Н. Г. -Чухме неведнъж от Вас, че често се налага да надхитряваме ОУП..
М. А. -Това е важно, че се отбелязва като проблем, за да се започне да се търси решението.
М. К. -Друг проблем е, че инвеститорите изобщо не желаят да изграждат обществени сгради. Всички строят само жилищни сгради. Може да се стимулира изграждането на обществени сгради. Не всички, но повечето инвеститори, правят жилищни сгради. Трябва да има стимул, за да се започне този процес. Например, с позволението за по-голям КИНТ или нещо подобно.
М. Т. -Пропуснах да кажа, че ОУП трябва да защитава публичния интерес и с всички средства да способства за това. Трябва да се регламентират процесите, така че да не се случва в едно СМФ да има само жилищни сгради.
М. К. -Ако се позволява в едно СМФ да има само жилищни сгради, какво стимулираме?
М. Т. -Тук сме в двете крайности. От едната страна, е либералният модел, за който тук се спомена, за другите общини, където всички, подали желание например, в техния вход нещо да се случи, веднага биват слагани в режим за промяна на предназначението на парче и несистематизирано и непланирано. Нямаме сигурност кое и кога ще се случи първо и дали ще се реализира отреденото за логистика в една община, която разчита предимно на това. От една страна не бива да се ограничават инвеститорите, но от друга трябва много ясно да им бъдат поставени условия, за да можем да получим добавената стойност за гражданите.
М. А. -В София либералното се осъществява с надхитрянето.
М. К. -Инвеститорите масово искат жилищни сгради. Сега има едно надлъгване в зоните за обществено обслужване: ателиета за обществено обслужване, които се продават за жилищни. По никакъв начин не се инвестира в общественото строителство и затова се случват и тези обезлюдявания на квартали.
В. С. -Няма стимул да се направи нова оперна зала или библиотека, печалбите са в жилищното строителство. Няма механизми, които да стимулират изграждането на обществени сгради.
М. А. -ОУП задължително трябва да е обвързан с финансови механизми, които да дадат рамка. Това не може да е от характера на бюджет, но трябва да дава рамка, принципи към другите документи, които са чисто финансови, че това трябва да се случи. Например в Норвегия, за да няма обезлюдяване на най-северните части на страната, тъй като там е неприятно за живот и за да може малките населени места да са населени, въпреки че това означава сложно поддържане на инфраструктура и скъпи инвестиционни подходи и това се случва. Териториалното планиране е обвързано с финансовия механизъм, че те са със силно ограничен данъчен режим за разлика от всички други градове, които са устроени и функционират по различен начин. Давам краен пример, но си го позволявам, защото там съществува финансова обвързаност. Тази финансова обвързаност е нещо, непознато за нас тук, но е модел, през който пазарът работи, а ние искаме или не, работим в пазара. Проблемите, за които в момента Ваня и Милена говорят, са точно затова, защото ОУП не е съобразен с пазарните механизми. За да е адекватен един ОУП, би следвало да е съобразен с това.
М. К. -Наказателните разпоредби по ЗУТ пише, че се отменя разрешение за строеж, ако не отговаря на устройствените показатели, но никъде не пише, че това се случва, ако не отговаря на предназначението на зоната, а това е масово, да не говорим за тези обществени сгради в кавички.
Х. Х. -Само да Ви поправя. Текстът е свързан с това, че разрешението за строеж не подлежи на промяна, но текстът е по отношение на прилагане на или по-скоро съответства със сградата по ОУП, който включва и функцията, и показателите, а не само показателите.
М. К. -Аз казах, че не си спомням текста, но идеята ми беше, че става въпрос за показатели, за някакви числа, но никъде не става въпрос за предназначението на самите сгради, защото това надхитряне, което в момента правят инвеститорите чрез нас архитектите е точно това, че сградите не се ползват по предназначението им, което трябва да бъде по зоната. Идеята, че ОУП предвижда такова обслужване, но то липсва, защото инвеститорът не го желае. Има начини да бъде ясно изписано какво може да има в дадена зона.
М. А. -Там, където общината, защото това (ОУП) е общинският документ за планиране, иска да стимулира определени процеси, тя трябва финансово да ги облекчи например.
Н. К. -Има ли план за управление на общината, който ще се съобрази с този ОУП, защото то трябва да се започне отнякъде. Трябва да има стратегия. Ще стимулираме ли жилищното строителство в София или не? Каква е идеята за развитие на София. Във всякакви зони се прави жилищно строителство (и в ОО, и ОЗ). Правят ги като офиси, а вътре си живеят, наеми, airbnb и т.н. Това не е стратегия за развитие, а надлъгване.
М. Г. -Слушам много внимателно колегите и все повече се убеждавам, че има процеси, върху които ние можем да влияем и такива, върху които-не. Процесът, върху който не съм чула някоя развита страна да успее да повлияе, е процесът на конфликт между частната инициатива и интересите на обществото в лицето на управляващите органи. Този конфликт е винаги налице. Колкото по-голям е инвеститорът, толкова повече той започва да вреди на интереса на обществото като цяло. Това няма как да бъде избегнато напълно, освен с някои мерки, за които спомена арх. Колева. За да могат тези мерки да се приложат и тъй като ОУП, каквито и проучвания да прави (визирам колектива, който участва), е добре да стъпи на практиката, добра или лоша. Фактът, че се търси да се реализира жилищно строителство, не е порок. Той е необходимост. За мен проблемът е такъв, че по-скоро както спомена арх. Андреевска, ние трябва да залагаме на един динамичен модел, а не на една матрица, тъй като условията се променят. Давам един прост пример. Нашето летище със създаването на Терминал 2, донякъде разшири зоната с търсене на логистика там. Какво ние можем да предложим в София?- нищо. Железопътният транспорт се води стратегически, но той при нас, както на повечето места по света, си остава такъв само на думи. Какво ние докарваме тук толкова?[2] Какво се случва в момента в София? Имаме производствени зони около жп реала, но там не се случва почти нищо. Около летището има остра нужда нещата да се случват. Хората, които имат някакъв бизнес тук, го позиционират около летището. Там ще се развиват не само логистичите бази, но и хотелите, които са им нужни. Там има лесно обезпечаване с транспортна инфраструктура. Нещо друго, хората инвестират в жилища, защото това им е нужно. Според мен, документът ОУП трябва да следи тенденциите. Ако има порок, той е, че не обезпечаваме всички съпътстващи дейности, които позиционираме като основни. Например, знаете ли колко оплаквания има, че в квартали като Манастирски ливади- изток/запад, никой не иска да прави училища и детски градини? Чуждите инвеститори търсят места, около които има здравно обслужване, училище, детска градина. Това на ниво ОУП няма как да се реализира, затова се връщам на темата, която вече повдигнах. Ако ПУП-овете не се актуализират, ОУП не може гледа от облаците и да стане реалистичен. Би трябвало, ако се прави някаква инвестиция, поне да се реализират тези планове, които са от миналия век. В София ОУП много се разминава с подробните планове, защото те са тъкмо от тогава (миналия век). Най-новите са от края на миналия век. За да може ОУП да има база, защото не може само триста души екип да планира, той трябва да стъпи върху актуалното, върху конкретните нужди. Тогава той ще бъде реалистичен и тогава може да задаваме посоки, които ще са свързани с реално случващото се и едва тогава бихме могли да ограничим лакомията на големия инвеститор, грубо казано. В ОУП сме виждали много червени петна в СМФ-тата. ОУП е тръгнал да конкретизира неща, които не са негова работа. Те или са факт, или са необходимост. Трябва в тясна връзка с ПУП-овете да градим изменението на ОУП.
М. А. -Не като определяне на ОУП от ПУП-овете, а като разчитане на развиващите се процеси.
М. К. -Правят се огромни квартали с жилищни сгради, в които не се изграждат училища и детски градини. Като графика са включени училищата и детските градини от съседните квартали. На този процес се обърна сто пъти внимание, но той продължава да съществува.
М. А. -Искаш ли да ти кажа какво ще се случи?- Ще продадат всичко за жилищни сгради и после ще направят преустройство на партерите, за да изградят вътре детски градини.
М. К. -Това, което казва Мариета, донякъде има смисъл, защото в ОУП трябва са заложени петната на обществените обекти като изрично пише каква е функцията им.
М. Г. -Давам пример. Имот пет декара. Човекът иска да си отдели за жилищно и останалото да бъде за училище. За училище не стига, знаем всички. Той не може да работи. Защо? Защото в ОУП зоната е ЖС. Затова ролята е на Общината. Общината трябва да се дисциплинира. Трябва да си залага, дори и с проучвателна цел, средства. След като в общините не се връщат постъпленията от данъци и такси, за съжаление, те отиват в републиканския бюджет и после според това кой е кметът, те се връщат в пълен или непълен размер.
М. А. -София трябва да е благодарна. Направихме едно проучване. Общини като София, Пловдив и Варна, колкото отдават към републиканския бюджет, толкова им се връща плюс още малко. Малки общини, като Правец отдават например едно и получават десет. При всички такива малки общини пропорцията е такава. Който е разгледал механизма в София, Варна и Пловдив (в тези градове сме разгледали ситуацията, същото може да се отнася и за други по-големи общини), знае се, че съотношението е едно към едно и нещо, т.е. получават малко повече от това, което излъчват.
Н. Г. -Искам да видя позицията и на останалите участници в разговора за мащаба на обхват на ОУП и червените петна, за които по-рано споменахте. Според Вас трябва ли да остане тази степен на зониране или трябва по някакъв начин да се окрупни, или напротив, да се надребни още повече, така че да се гарантира обществения интерес?
Н. К. -ОУП е документ, който трябва от всички да се спазва. При подробните планове не може да се каже кой какъв план ще одобри, какво ще бъде направено в общините, там контролът е много труден. Все пак, ОУП е на едно по-високо ниво и може дори чисто политически да служи като спирачка.
В. С. -ОУП задава общата рамка.
Хр. Х. -В тази връзка може ли да се счита, че червените петна и всякакви други всъщност представляват[3]..Може ли да се счита, че тези неща, за които говорите за обществено обслужване детски градини, училища и т.н., са реперите, които реално погледнато гарантират по някакъв начин обществения интерес? Общественият интерес трябва да бъде ясно дефиниран.
М. А. -В случай, че в неизменните репери е социалната инфраструктура и тя се зададе като неизменен репер..
М. Т. -Тези червени петна са само общинската собственост. В частен терен не може.[4]
М. А. -Ще бъда кратка, изказвайки позиция във връзка с мащаба, а не във връзка със степента на подробност. Трябва в изменението на ОУП, ОУП да бъде планиран в контекста на близко прилежащите градове. Процесите са много обвързани ежедневно. 5-хиляди човека всеки ден от София пътуват към Ботевград, за да работят в тамошни предприятия. Това не е случайно. Това е процес, който трябва да бъде обвързан и да се отрази в планирането. Преди да се приеме настоящият ОУП, имаше варианти със сателитно решение на градовете от София-област. В процеса не се прие този вариант. Целият процес на планиране на ОУП не е свързан само с магистралата като пътно-транспортна комуникация. Това са неща, които са много важни, защото влияят върху полицентричността на града. Къде пристигат, с какво се придвижват всички хора? Друг въпрос, голям проблем при създаването на транспортно-комуникационните планове е, че пътищарите поставят фокуса върху техническите характеристики на пропускателна способност и други такива, но определящият фокус, който е градско организиращата роля на тази планировка, просто липсва. Да не говорим, че липсват сигурност и безопасност. Това са трите аспекта, които са водещи, а ние отиваме на четвъртия- инженерния аспект на планиране. Това е просто безумно!
Н. Р. – Относно въпросът за мащаба ми се струва, че има две възможности. Най-лесно разпространеният начин е един документ, който е стратегически, да задава само основите за развитие. След това се интегрират към този план отделни секторни политики. Понеже средата, в която живеем, е много незадоволителна, тук-таме има обекти, които са много качествени и като архитектура и като изпълнение, но като цяло дори най-добрите части на града просто не изглеждат така, както би трябвало, на нас ни се иска ОУП да обхване всичко и да е достатъчен, да се решат проблемите. Това не е начинът и такъв пример, може би, няма в световната практика. Англосаксонският модел е съвсем различен. Там моделът е, образно казано, една карта на зониране и най-сигурното нещо в ОУП, който виждаме, са всъщност петната, отделните цветове, параметрите на застрояване, нищо друго не е сигурно, че ще се случи, нито пътищата, нито метрото, то се изменя за трети или четвърти път. Имаме една зелена система, която от 30-те години очакваме, клиновете да се реализират. Политиките, които трябва да влязат в дневния ред на политиците. Отговорността за планиране е на кмета на общината. Предизборната кампания на кмета трябва да върви в посока реализиране на стратегическите насоки, зададени от експертите, припознати от политиците за бъдещо развитие. Неслучайно ОУП е с по-дълъг обхват от мандатите на властимащите. Идеята да се направи ОУП, който ще ни реши всички проблеми, е обречена от самото създаване. Общ план, който е стратегически документ, предполага отдаденост и управленски капацитет.
М. А.- Това е в основата на един динамичен модел.
М. Т. -Англосаксонският модел си институционализира процеса на планиране и това се случва в урбанистичните дирекции към общините. Тук за щастие “Софпроект” е общинско предприятие, но те планират, каквото трябва да е прилежащо в този динамичен модел, т.е. има хора, които планират и се занимават само с това.
Н. Р. -Искам да допълня, че познавам в известна степен плановете, с които се планират в момента “Манастирските ливади-изток и запад”. И двата плана са приети ударно 2001 г. Територията в ПУП е дефинирана като предимно ниско застрояване. Цялата инфраструктура електро, пътища, ВиК, е оразмерена за ниско застрояване. Влиза ОУП в сила- ЖС, кинт- 2,3. Пет етажа, но всъщност са седем. Територията е оразмерена за брой население примерно 10 хиляди, вече е на примерно 25 хиляди, това, което може да стане, са дори 30 хиляди. Как става това нещо?
М. К. -Това е политика. Това е по нечия поръчка, няма нужда да си говорим тук врели-некипели. То е ясно защо. Районът е интересен за инвестиция.
Н. Р. -Опитвам се да кажа, че това не е лошо, просто ако има интерес към дадена територия, трябва да бъдат взети адекватни мерки.[5]
Н. Г. -Вие от известно време се опитвате да вземете думата? (Към М. Г.)
М. Г. -Исках да продължа отговора на Вашия въпрос за червените петна, защото имам свое мнение. Сблъсквайки се непрекъснато с този проблем, ми се струва, че ОУП би могъл да бъде полезен за изготвянето на ПУП-овете по следния начин. След като в ОУП всяка зона е съпътствана от устройствени показатели, т.е. те се задават там, това може да бъде основа за изработването на подробен устройствен план. От друга страна, ние си имаме съответните нормативни указания на колко жители какво се полага, говоря за червените петна и мисля, че би могло под някаква форма, задавайки една територия (за жилища високо/ниско строителство), като под територия имам предвид едно пространство, в което са зададени показатели, които са превърнати в човешки единици и съответно се получава горе-долу капацитетът на тази локация. Получавайки се този капацитет, по обратен ред, може да се получи необходимостта от всички обществени обслужвания и без да се слагат червени петна. Например, зоната Ц или Жг, или Жс се простира оттук-дотук, това се разделя на квартали или поне на местности. Терминът “местност” се надявам вече да излезе от терминологията, тъй като е остарял. Да кажем, в зоната Жс “Манастирски ливади-изток” капацитетът за развитие като Жс е определен. В този район е необходимо например да има една болница, пет поликлиники, десет училища и двайсет детски градини. Всичко това не е нужно да бъде в червени петна. Червените петна са това, което вече е реализирано и е общинско. По този начин това ще се яви като основа за изработването на актуален ПУП като се определят радиусите на обслужване,това важи и за транспорта, разбира се, защото като се зададе ресурсът капацитетът на някакви зони, се задава и нуждата от транспортно обезпечаване и т.н.
М. А. -Във времето стиковането на двете нива планове, ОУП и ПУП е проблем и предизвикателство.
М. Т. -Територията на обхват е на градоустройствени единици, но те са сегашните единици, на които се възлагат ПУП-овете и са твърде много. В изработването на предишния план беше предложена употребата на макро-пространствени единици. Териториалният ресурс, с който разполагаме, за някои от кварталите може да се окаже неадекватен.
М. Г. -Миленка, при всички положения ще има някои грешки, но трябва да се положи основа, защото самото динамично развитие предполага движение и промяна на тези показатели. Когато обществото бъде свикнато, че не може само да се удовлетворяват нуждите на едната страна, а общината пасивно да стои и да наблюдава отстрани какъв е нейния интерес. Общината трябва активно да си ползва правата, които са й делегирани, защото тя по някакви причини не ползва целия си капацитет. Тя генерира глоби и такси, а смятам, че има достатъчен капацитет да регулира тъкмо тази част от процесите. Вие със сигурност комуникирате активно с представители на общинската администрация, те имат своите съображения, но истината винаги е по средата.
М. А. -Малко настрани ще заговоря относно информация с технически характер и по-точно за връзката на кадастралната карта и устройственото планиране. Милена заговори по-рано за кадастралната карта и момента, когато се създаде за цялата територия и т.н., но искам да обърна сериозно внимание на една тенденция, която се очертава и която в зародиша си не смятам, че почна като мотивация, а като разбиране на нивата на плановете и смисъла на хартата, и планирането като друг тип процес. Това е така, понеже гилдията на геодезистите е въоръжена с два важни инструмента. Първо- хиперактивност, която е обезпечена финансово и технологично и второ- те са хората, които работят със съвременните ГИС системи. Притежаването на базата данни и технологичното боравене с нея върху плановете им създава илюзията, че планират.[6] Това е проблематична тенденция. Щом е тенденция, ако не се прекрати по законов път и начин, и не се регламентира, тя просто ще се превърне в още по-широка практика. Това го казвам, понеже не се разбира, че кадастралната карта е констативната основа, както кадастралните планове на времето. Те са основата за опорния план. Те не са опорният план. Носят определена информация, която в момента се дообогатява с връзките с нотариуси и т.н. Всичко това е база данни. Нито е интерпретация, нито е планиране, нито е управление. Сега, създавайки и говорейки за системата от ГИС центрове и внедрявайки ги във всички центрове по общини, да не говорим, че тук ще бъде по райони, обратната връзка, която отива като попълване на кадастралната основа, при неразбиране, ще бъде интерпретирана като планиране на територията. Това нещо трябва да е много ясно фиксирано, разписано и заложено.
Н. Г. -Милена искаше да се включи?
М. А. -Това беше във връзка с капацитета, социалната инфраструктура и макро пространствените единици и във връзка с функционалния урбанистичен ареал, който обхваща освен Столична община, София-област и Перник. Представете си на Централна гара има детска градина, която по изчисление има достатъчно места, които да обслужват децата в квартала, но там пристигат майките от Искърското дефиле и си водят децата там. Наистина трябва да се направят и такива проучвания, които да обвържат ежедневните трудови миграции с капацитета на тази инфраструктура, пазарна и социална, където стават връзките и с околоградския район, и с региона изобщо.
М. К. -Наблюдавам някои тенденции относно южните райони и близостта на градовете като Самоков. Там се изнасят много жилищни единици, които преливат от Столична община навън. При това голф игрище, което ще правят сега, има предвидено селище с къщи, което не пречи да бъде за постоянно живеене, защото много хора вече искат да се изнасят от столицата, т.е. Отиваме на някакво планиране чисто урбанистистично, към сателитно планиране.
М. А. -Дадох примера за изнасянето на работници навън с оглед на нещата, които трябва да се планират на изходите, но процесът колкото е навън, толкова е и обратен в ежедневната миграция и тогава, както каза арх. Ташева, трябва да се мисли за паркирането в тези зони.
Н. Г. -Искам да върна разговора в самото начало, когато М. Т. каза, че при изработването на настоящия ОУП е имало програма за маркетинг, която не е била приета, но е била като средство за моделиране на някои навици на граждани. Може ли ОУП да се използва като инструмент за моделиране на навици, включително моделиране на тези ежедневни пътувания?
М. А. -Той е неизбежен в тази си роля.
Хр. Х. -Трябва ли ОУП да бъде направен по-разбираем за гражданите като цяло?
М. А. -Да, задължително. Сега ще кажа нещо, което свежда идеята до много просто ниво. Както на автобусните спирки има схеми на транспортните линии, по толкова прост, ясен и схематичен начин, без технически информации и т.н., трябва да се създаде система на пунктове. Трябва да се помисли кои са удачните за това пунктове, за да може да се набие в съзнанието на хората. Не е нужно да ги възпитаваме, а да си знаят за транспортно-комуникационната система, за зелената система, за общото планиране на жилищните територии, за социалната инфраструктура и т. н. Това трябва да е представено по най-схематичния начин, с кръстче, болница, с топка, детска градина и т.н. Пиктограмите като информация са абсолютно видими и достъпни в момента. Играят възпитателна и моделираща роля без да се влага друго усилие.
М. Т. -Мога да споделя впечатлението си от обществените обсъждания на изменението на ОУП. Беше интересно, защото някои хората бяха дошли и припознаваха, че например има подземни паркинги пред техния блок по тази схема, не знам как са ги открили, но това беше коментирано. Трябва да се каже ясно какви са целите, да се изясни, че има различни фази, че това не е основание за инвестиционно намерение, всеки да не търси блока си там, а да мисли квартала си. Това е част от комуникационната стратегия и когато се обявяват тези обществени обсъждания трябва да е ясно какъв тип предложения се очакват.
М. А. -Когато се прави комуникационната стратегия към плана, ясно трябва да бъде времевото планиране. Когато комуникационната стратегия залага на срещите с гражданите, които са организирани за обществени обсъждания, това е късен момент на включване. Всеки, който отиде неподготвен, първата му реакция е анти. Това не е поради друга причина, а защото няма изчакване, което да доведе до разбиране.
Хр. Х. -В тази връзка, считате ли, че към заданието за изменение на ОУП трябва да има комуникационна стратегия?
Общо становище: -Задължително трябва.
М. А. -Трябва да бъде разказан на разбираем език. Да е ясно в кой момент какво се планира. Не бива да се търси информация за едно ниво от следващото такова, защото, когато се търси и не се намира, автоматично се атакува.
Н. Р. -Комуникационната стратегия е само една брънка в методическия подход, който трябва екипът да извърши. По-големият въпрос тук e за методиката за изработване на самия ОУП. Според моето лично скромно мнение е, че стъпвайки само на наредба 8 за обема и съдържанието на устройствените схеми, които вече ги няма, т.е. Вече ги няма, т.е. Без схеми, е меко казано недостатъчно, за да отговорим на адекватните нужди на планиране. В това отношение екипът, разработващ заданието, трябва да има ясни изисквания към екипа, който ще разработва самия ОУП към методиката на планиране.
Хр. Х. -Това означава ли, че в текста на заданието трябва да бъдат включени изисквания относно методиката за изработване на самия план?
Н. Р. -Минимални критерии! Единият вариант, който според мен е по-опасният, е да се остави на екипите, които предлагат самото изменение на ОУП, да изработят самата методика и на база на нея- да се оценява. Този подход в повечето случаи следния: “Пускам нещо. Давате ми оферта. Аз преценявам дали тя е адекватна.” Вторият подход, понеже Столична община има ресурс (в лицето на “Софпроект”, “София-проект”) има по-голям капацитет да дефинира сама изискванията си към случването на нещата, е на по-ранен етап самото задание да включи това нещо. Подчертавам необходимостта, тъй като процесът ще е много бавен и тежък. Изискванията към методиката, технологията е добре да са част от заданието.
М. А. -Наистина в случай, че разполагате с капацитета, надявам се, че е така, по-добрият вариант е Вие да направите методиката, просто защото тогава това, което се предлага като оферти се случва по-леко процеса.
М. К. -Към заданието ще бъде ли включено медийно разпространение за изменение на плана? Ще се направи ли някаква анкета на гражданите на София, защото те ще бъдат потърпевши от този документ. Добре е да се чуят и техните мнения? Техните мнения могат да посочат неща, които ние, специалистите пропускаме.
Хр. Х. -По-скоро аз бих Ви задал въпроса. Какво според Вас трябва да включва самото задание, защото във фокус групите от миналата година излезе мнението, че заданието трябва да съдържа едно изречение: “Направете ми план!”?
М. А. -С удоволствие бих се обърнала към някого с предложението “Направете ми план”, стига да познавам този някого като най-добрия създател на планове. Нашият процес на организиране на обществени поръчки създава една среда, която аз наричам “порочна”. Всичко живо може да се яви без значение от критериите, защото когато въведеш ограничителни критерии, попадаш под дискриминационните разпоредби.
М. Т. -Добре е да има едно предварително “сондиране” на общественото мнение. Друго, което бих препоръчала, е да избегнем порочната практика един екип да прави нещо, сетне, да го прехвърли на друг и накрая целият продукт да се хвърли на Столична община. По-скоро е добре “Софпроект”, ако има тази възможност, да привлече експерти допълнително. Хубаво е, да се използва експертното знание в неговия по-широк контекст, както и връзката между отделните поколения. Въпреки, че настоящият план не върши много работа, има достатъчно експертен капацитет и от по-възрастните поколения, които могат методично да дадат подкрепа. Говорихме да се постави началото на институционализацията на този модел на планиране от създаването на методиката, обсъждането под някаква форма сред колегията и по-широк кръг от специалисти, които имат отношение по изготвянето на плана. Може би това е пътят. Обществената поръчка няма да свърши работа нито за заданието на методиката, нито за методиката.
М. А. -Искам да Ви дам един практичен съвет от моя опит. Много внимавайте с обществените обсъждания- визирам групата, с която говорите. Една много непрекъсната грешка, която се прави, е с всички да се обсъжда всичко и съответно става една невероятна говорилня на противоречащи си становища, от която не може да се извади правилното решение, а напротив, стига се до объркване. Всяка страна има своите основания, но не и компетентността в съответната посока, за да изрази правилното прогресивно мнение и да даде знак, който да може да бъде интерпретиран в цялото. Има една криворазбрана политика на обществени обсъждания с народа, която фактически какво прави? Понеже е важно да има обществени обсъждания, всичко, което се направи, се обсъжда нашироко и във всички аспекти с хората като се задава въпросът: “Харесва ли ви?”- Какъв е този въпрос към хора, които нямат критерии на система в тази сфера? Може да се зададе например въпроса: “Какво бихте променили, за да стане по-добре?” – тогава, може би, хората биха се замислили дали могат или не могат да го променят. Имаше такъв експеримент (по спомен в Щатите). Накаква картина на художник, изложена в галерия. Най-напред се допускат хора, от които всеки един трябва да задраска с червено това, което не му харесва. Изведнъж се оказва, че всичко е задраскано. После се поставя друго условие, да се поправи нехаресваното. Оказва се, че няма нито една поправка. Едно е да кажеш, че нещо не ти харесва. Друго е да кажеш, че не ти харесва и би било добре да се случи по определен начин. Единият процес е разрушителен, а другият e конструктивен. Процесът на обществените обсъждания в много случаи се изплъзва от същността си в практиката. Той e хубав тогава, когато носи допълнителен смисъл.
Хр. Х. -Едно от нещата, които не сме коментирали до момента, а излиза като важен въпрос от предишните фокус групи, е че всичките инструменти, за които стана дума сега, са все пак инструменти на местното самоуправление, а както всички знаем, ОУП се приема от Министерски съвет, за Закона за устройство на застрояването се приема от Народното събрание. Има ситуации, в които местната самоинициатива прави опит да промени част от тази ситуация, но всъщност, както се случи про последното изменение, не всичко, което беше предложено, беше прието, а освен това се вкараха допълнителни неща без да са били предложени. Как смятате, че може местната инициатива да бъде засилена, така че в крайна сметка да получим резултата, който всички целим? Говорим за план, който по дефиниция се счита за обществен договор на местното общество, а не между местното общество и други субекти, които всъщност нямат пряко отношение към прилагането на този план.
М. К. -Този договор не е само на местното общество, а на цялата държава.
М. А. -Правилно ли разбрах въпроса? Питате как общността на този град да бъде максимално въвлечена в процеса на планиране?
Хр. Х. -Не, въпросът е дали смятате за проблем това, че ОУП се одобрява от Министерски съвет и това, че ЗУЗСО се одобрява от Народното събрание. Трябва ли това да се върне към Общинския съвет?
М. А. -Не смятам, че е проблем. Смятам, че София не е като всички останали градове. Тя е столицата на страната. Поради този особен статут в сравнение с другите градове, не смятам, че е проблем. Смятам обаче, че има заложен капан, който може да се превърне в проблем и той е в процеса на планиране. Когато в процеса на планиране не се отчита особения статут на този град и не се заложат стратегическите моменти, които са от високото ниво на планиране, тогава то може да се превърне в “препъни камъчето” при гласуването на тези документи от националното ниво.
М. Т. -София освен че е столица, е единствен по рода си град в България като брой население и мащаб. Нямаме друг такъв казус.
М. Г. -Присъединявам се към мнението на арх. Андреевска с друг мотив. Всички тези начинания по ОУП, както и преминаването му към по-ниско ниво (ПУП-ове) и реализацията му на практика, се нуждаят от финансиране. Въпросът, който преди докоснах, че бюджетът на общините, с който те биха разполагали, не може да не бъде санкциониран от Министерски съвет. Стигайки до републикански бюджет, виждаме, че това е стратегията и планирането за съответната година. Смятам, че действително мотивът да има санкция на Народно събрание, на Министерски съвет, на МРРБ, трябва да е свързан и с тяхната отговорност. Ако те приемат един план, те трябва да го приемат, не само като сбор от технико-икономически показатели, които ще се изпълняват, а като тяхно задължение да осигурят финансирането. Тази отговорност някъде трябва да залегне. Щом гласувате реализацията на този план на всичките му нива надолу и на последващите планове, бъдете така добри да подсигурите съответното финансиране!
М. Т. -Това е част от държавната политика, не може на местно ниво!
Хр. Х. -Може ли да поясните какво означава планът да бъде финансиран? Да бъдат осигурени средствата за неговото изготвяне или нещо друго?
М. Г. -Това е само едната степен, дори нюанс. Ние правим всякакви стратегии- София- 2020; София- 2023 и т.н. И това са хубави пожелания, но както правим стратегии за изграждане, така трябва да имаме и финансова стратегия. Нищо, което не се финансира, не може да се реализира. Успоредно с изработването на техническата част трябва да има изработване на икономическата част- обвързване на изпълнението на плана със заложени средства. Те следва да бъдат заложени и стратегически. Знае се, че през следващите пет години всяка година трябва да се отделят по толкова средства “от-до”. Не може да кажем, че за дадена година ще се отделят, да кажем, 5 млрд. за столицата като цяло. Например казваме, че в идващите 20 години очакваме дадено разрастване и за да се случи това, очакваме толкова средства. Столична община прави това всяка година, но със санкцията на Министерски съвет. Ако Народното събрание има заложени рамки в програмата си, които са “от-до”, тя има възможност да лавира и да вземе оттук и да даде там, когато е нужно, но трябва да има едно обезпечаване и стратегическо, а при слизане в рамките на Столична община- и конкретно на плана.
М. А. -Всеки един стратегически документ, който и да е той, задължително се обвързва с финансов механизъм и рамка. Оттук нататък е въпрос на преценка и решение в кое подниво в този стратегически документ какво се планира от инвестиционната политика за неговата реализация. Тези инвестиционни програми, които имат всички министерства имат, на базата на които (програми) са планираните средства, идващи от националния бюджет и външно финансиране. Ако това нещо като планиране не е обвързано с целия финансов механизъм на държавата, а тук публичните инвестиции са в много голяма степен свързани не от местни данъци и такси, а от национален бюджет, то това става хартия.
Хр. Х. -Това, което казвате, предполага ли, че в инвестиционната програма на ОУП трябва да бъдат включени и инвестиционните програми на съответните държавни структури?
М. А. -Трябва да бъдат съобразени, защото те са краткосрочни, те са за един мандат, докато планът е дългосрочен инструмент.
М. Г. -Искам само нещо дребно да допълня. То е чисто практично. Приемам оптимистично, че ще имаме добър поправен план, че той по някакъв начин ще се финансира. Как ще работи той вътрешно? Задълженията на всеки един от участниците е този план да бъде поддържан в изряден вид. Да приемем, че един от участниците е Столична община, но също с любезното съдействие на ГИС поддържа isofmap. В момента, за да може да ползваме този план, смятаме, че влизаме в една карта, която непрестанно се актуализира, но за жалост това не е така. Смятам, че задълженията на всички, които са основа и участници в поддържането на този ОУП с неговите дребни изменения на елементите транспортна инфраструктура, паметници на културата, всички слоеве в ГИС трябва да бъдат много изрядно поддържани. В момента това не е така и то не е по вина на потребителите, както се сещаме. Ако имате начин да регламентирате това, би било добре, аз не се сещам. Просто подхвърлям този проблем, тъй като това е едно имитиране на поддържане на база данни. Оставайки с впечатлението, че тази база данни е занемарена, оставам с впечатлението, че ОУП не функционира добре, защото ние нямаме на какво да стъпим.
М. А. -Това идва от този проблем, за който по-рано говорих. ГИС в момента, това което прави като публикувани материали, прави две неща- оцифряване на старите хартиени планове и нанасяне на обекти. Какво означава това? Той създава геодезическата база данни! Трябва да е много ясна.
М. Г. -Това е част от нещата. Аз визирам Софийска вода, ЧЕЗ, Топлофикация и т.н. Най-големите проблеми в прилагането на ОУП, дори и към подробните, се състои в това, че ако все пак Столична община е собственик и участник в тези дружества, тя трябва да поддържа не само базата данни, а и тяхната реализация на място. Иначе всичко, което говорим, би останало на хартия, ако те нямат задължението, когато е предвидено някакво трасе, то да се обезпечи с всички тези неща. Не знам какъв е механизма. Не съм мислила по въпроса, но го срещам като проблем и той мисля, че засяга всички ни.
М. А. -Това, за което говори арх. Григорова и за което в началото говори и арх. Ташева, е част от раздела “Механизми за прилагане и регулиране на плана”, за да може планът да е реално функциониращ. Това е един много съществен раздел, който трябва да се разработи добре като правила, за да може човекът, който отвори плана, да си знае функциите. Ако това не се случи, човекът започва да прави, каквото си знае. Той (разделът) е толкова важен, че е необходимо да бъде изграден до ниво инструкция. Той е част от методиката.
М. К. -Всички тези експлоатационни дружества по някакъв начин трябва да бъдат задължени да си публикуват данните. Те не желаят да го направят. Съгласно новите изменения на ЗУТ от 1 януари, те трябва да предоставят безплатно данните на съответната община. Те слагат един печат: ”Съгласувам” и ти връщат листчето, което си поддал, а не данни. Дават данни само срещу заплащане. Не знам Столична община как ще се оправя с тях, въпреки съсобствеността.
М. Г. -Не че не може, трябва воля, за да реши проблема.
Н. Г. -Благодарим! Ще Ви държим в течение за целия процес и също така ще се надяваме да продължите да участвате в по-конкретизирани дискусии, които предстоят на следващ етап. Сигурна съм, че ще продължим да се срещаме.
[1] В тази графа е посочена основна информация за опита, който участниците имат с ОУП
[2] Започва спор относно приложимостта на ж.п. транспорта и няколко участници в дискусията говорят паралелно. В. С. заявява становище, че по света нещата не стоят така с ж.п. и че често се прилага стратегически.
[3] След като Христо Х. споменава въпросът за червените петна, бива прекъснат от няколко от участниците. Основното становище е, че не е ясно какво се случва с т.нар, червени петна. Н. К.: “Смятат зона ОО и знаят, че там ще направят 59% жилища- за детските градини вече споменах как се използват тези от съседните квартали. Най-голямото петно на картата е червено.”
[4] Отново започват да говорят паралелно няколко от участниците. Н. Г. призовава към взаимно изслушване.
[5] Участници говорят паралелно.
[6] Смеят се.
