Архитектурата е материализиране на стремежа към един по-добър свят

Интервю с арх.Валери Иванов

Публикувано от РК София-област на 22 10, 2019 | Коментарите са изключени за Архитектурата е материализиране на стремежа към един по-добър свят

Архитектурата свидетелства за

една цивилизация по-красноречиво

от всичко друго, което тази

цивилизация оставя зад себе си.

Кенет Кларк

 

 

Какво Ви насочи към архитектурата, строителството и архитектурната педагогика?

Ученическата ми мечта бе по детски и бих казал момчешки смела, романтична, много хуманна и прагматично ориентирана – летец – може би интуитивното и непреодолимо желание за поглед отвисоко и надалеч. Е, сбъдна се! Занимавам се с градоустройство – една великолепна професионална възможност градът да се погледне на едро, мащабно и от високо, да се погледне и надалеч, напред в неговото бъдеще.Или както казва Хенри Дейвид Торео:

          Какъв е смисълът да имаш добра къща, ако нямаш свястна планета /град/, върху която да я поставиш.

 

          А защо архитектура?

Смела, романтична, дълбоко хуманна, социално значима, прагматично ориентирана и съзидателна. Създаваш удобство, красота, функция, хармония. Изобщо създаваш среда, която и обслужва, и възпитава, и остава след теб. Ще си позволя да цитирам великия финландски архитект Алвар Аалто, който е казал: Всяка сграда е предназначена да изяви желанието ни да построим на земята рай за човека.

          А чувството да видиш осъществена творческа идея е изключително! Какво е чувството на всеки родител от това, че детето му е израсло като добър човек. Всъщност всяка сграда е една преживяна болка като проектиране (съобразяват се множество динамично променящи се изисквания, условия, интереси) и преживяна радост като реализация (когато хората оценят позитивно нейните функция и естетика).

И още нещо – обичам екипната работа.

Архитектурата е най-висока степен колективно творчество. В това е нейната голяма сила и нейната трудност.  

                                                                                                                Феликс Хаас

Архитектът е като диригент на оркестър. Всеки оркестрант може да сгреши – човешко е. Но диригентът е този, който от всички (вкл. неточните) звуци на различните инструменти трябва да създаде една красива хармония, наречена музика.

Така е и при архитекта. Умението му да извлече най-доброто от проектантския екип е гаранция за високо качество на крайния резултат, наречен сграда. Благодарен съм на съдбата, че и в момента работя с прекрасни млади хора, с които правим стойностна архитектура.

Неслучайно великият Шилер е казал, че „Архитектурата е застинала музика”. А и етимологията на термина „архитект” е гръцка и означава „главен майстор”.

Три са държавно регулираните професии у нас – медицина, право и архитектура. И ако първата и втората се занимават с проблемите на хората, то нашата изгражда техните мечти.

Архитектурата е начин на мислене, облечен в пространствени форми.

 

А защо и архитектурна педагогика?

Педагогиката е любов, и отговорност, и всеотдайност, и съпричастност, и удовлетвореност.  Един мой велик колега, учител и приятел проф. д-р арх. Иван Драгиев някога ми каза:

По-стойностно е да създаваш даровити специалисти-творци на стойностна архитектура, отколкото самата архитектура.

Да видиш благодарността в очите и душата на един млад човек, на когото си помогнал да стартира своята професионална кариера  и житейска реализация, за мен е екзистенциална ценност. Преподаването е призвание, а не професия.

Прекрасно  е да създаваш красива и хармонична материална среда – АРХИТЕКТУРА и ДУХ на великолепие у млади хора – също така съзидатели на такава материална среда – все прости, но очарователни удоволствия.

Обожавам простите удоволствия. Те са последното убежище на сложните личности.

                                                                                                              Оскар Уайлд

          И за финал на въпроса – още една мъдра мисъл:

Професията упражнявана с любов е страст, а професията упражнявана без любов е стрес.

 

          С кои Ваши проекти най-много се гордеете?

          Архитектурният проект е безспорно плод на колективен ум и колективно творчество. Нашето архитектурно ателие включва определено талантливи и с прекрасно професионално бъдеще млади хора – Цвети, Галя, Симон, Тед, Снежи, Радо. Творческият процес се ръководи основно от арх. Калоян Колев – млад, безспорно даровит проектант, дисциплиниран, отговорен и взискателен мениджър.

Проектите – наша гордост?

• Многофункционална спортна зала „Арена Шумен”, за която получихме престижната награда „Сграда на годината” и няколко значими международни отличия.

Освен с уникалната си архитектура тя е и великолепен пример за огромната социална, възпитателна, естетическа роля на нашата професия.

Едно маргинално и периферно градско пространство /бивша военна територия/ се превърна във витално, търсено, емблематично, привлекателно – резултат и на амбицията, мъдростта и дълновидността на община Шумен да създаде не само сграда, а селищна среда – атрактивна и желана от хората, среда с парк, със зони за отдих, за развлечения, за спорт, среда, с която шуменци вече се гордеят – и с основание!

Дълбоко се прекланям пред този подход към градската среда – подход комплексен, мъдър, подход – съобразен с потребностите на хората и града, подход – с поглед към бъдещите поколения и бъдещето на града.

 

• Търговските центрове от веригите „Технополис” и „Практикер” – едни безспорно функционални, естетични, технологични, запомнящи се модерни машини за съвременна търговска дейност – еманация на аристократизма и рационалността на своите собственици и мениджъри.
• Убеден съм, че значителна част от нашите многофамилни жилищни сгради са добър пример за интелигентна интерпретация и умело прилагане на съвременни принципни свързани с жилищната архитектура:

– функционални: съответствие между броя на обитателите в жилището, броя на спалните и броя на баните; къси и рационални комуникационни връзки; достатъчно обеми и пространства за съхранение; обособяване на стопанско помещение;

– площни: въпреки, че в нормативните документи отпадна изискването за минимални площи на жилищните помещения /погрешен управленски ход/ осигуряване на площни параметри гарантиращи висок комфорт на обитаване; минимизиране на комуникационните площи;

– пространствена и функционална гъвкавост: осигуряване на рационални възможности за лесна и безконфликтна адаптация към нововъзникващи потребности на обитателите;

– естетика: ненатрапчива, но запомняща се архитектура със стремеж за диалог, а не противопоставяне на архитектурно-градоустройствения контекст на сградата; амбиция за собствен творчески почерк – обичаме да правим разпознаваеми и запомнящи се сгради;

– икономическа целесъобразност: оптимизация и съгласуване на всички проектни части с оглед рационален и технологичен строителен процес, а от там и достъпни цени на готовия строителен продукт.

Мога изброявам още /убеден съм известни истини/, но ще обобщя – рационална, функционална, ненатрапчива, запомняща се, технологична и финансово достъпна жилищна архитектура, която доставя на обитателите си радост, комфорт и самочувствие.

   А проектът мечта?

Един добре обмислен, професионално аргументиран, стратегически обоснован, комплексно проучен, цялостно разработен градоустройствен проект, проект доминиран от красота, функция, зеленина, виталност – изобщо един силно хуманен проект удовлетворяващ всички потребности на своите обитатели и особено важно – респектиран от урбанистичния контекст на средата. Или академично изказано –  с уважение към нейния природо-географски и антропогенен социокултурен контекст. Времето на революциите като че ли отмина. Съобразяването със сътвореното от предшествениците, отчитането на традициите и модерното им транслиране към бъдещето, според мен са водещи принципи в съвременния урбанизъм и архитектура. Теорията го нарича „устойчиво развитие”.

Убеден съм – това скоро, много скоро ще се случи!!!

 

Какво е съвременното градоустройствено състояние на българските градове?

Съвременното българско градоуствойство е резултат на няколко дълбоко погрешни характеристики на българския преход към пазарна икономика и плуралистично политическо управление:

• реституционните закони, които, разбира се с исторически справедлив контекст, възстановиха поземлената собственост в градовете в реални граници, без да бъдат разработени необходимите регулационни планове, да се осигурят достатъчно терени за комуникационна, инженерна и социална инфраструктура, за паркиране, за рекреационни и зелени площи, а имотите да бъдат преструкторирани и адаптирани за нуждите на съвременното, най-вече жилищно строителство. Резултатът е автомобилно господство над човека в новозастроените зони за обитаване, недостиг на детски градини, спортни площадки, паркови пространства, обслужващи обекти и пр.
• абдикацията на държавата от регулативни и управленски функции и приоритезиране на пазарните механизми и корпоративните печалби. Резултатът е презастрояване и деформирана архитектурна естетика продукт на конюктурната геометрия на имотите и съответстваща на комерсиалната амбиция за максимална разгъната застроена площ;
• липсата на ясна, стратегическа, дългосрочна визия за развитие на българските градове в условията на необходим целесъобразен баланс между частни, корпоративни и обществени интереси. Резултатът е урбанистичен хаос и градоустройствени деформации, които оставят дългосрочен отпечатък върху развитието на градовете.
• фрагментарен подход към планрането на българските градове придобил гражданственост с термина „на парче”, прилагането на който доведе до застрояване в отделните имоти без взаимна логична обвързаност и без ясна теза за цялостно развитие на територията. Резултатът е градски зони без единен градоустройствен облик.
• маргинализиране за дълъг времеви период на откритите публични пространства /площади, пешеходни зони, паркове и пр./ и като планиране, и като проектиране, и като строителство, и като ползване. Един ценен практически и теоретичен опит от 70-те и 80-те години на миналия век /площадни и пешеходни проктранства в редица български градове – Видин, Пазарджик, Благоевград, Лом, Варна и пр./ беше изоставен и забравен. Резултатът е сива, бездушна, нехуманна, нездравословна градска среда.

 

А сега накъде?

Ще си позволя да припомня, допълня и развия разсъжденията на колегата доц. арх. Веселин Дончев за четирите „К” по отношение на градската среда. В градската среда хората неминуемо влизат в ежедневни Контакти. Те в определена степен създават Конфликти, които, за да бъдат решени, се нуждаят от определени Компромиси. За създаването на една хармонична, устойчива и модерна градска среда трябва да има и Консенсус на всички заинтересовани в този процес страни – граждани, управляващи, бизнес и пр.

Нека си припомним, че модерният град вече не е от функционален тип, т.е. сбор от монофункционални зони за обитаване, труд, отдих, обслужване /според Атинската харта/, а полурешетка /според Кристъфър Александър/ – т.е. сложен, интегрален, динамичен, полифункционален организъм и неговото планиране изисква комплексен, дългосрочен и цялостен подход.

И още нещо!

Върху тази интегралност и полифункционалност на моделния град влияят:

• електронизацията на всички сфери на обществените, личните и професионалните дейности;
• технологизацията на производството, а от там – редуциране на необходимите производствени територии и поява на маргинални свободни площи наречени „кафяви петна” в урбанизираната среда;
• прословутите четири свободи на съвременния свят – свободно движение на хора, стоки, капитали, услуги;
• глобализацията на модерното общество с нарастване на социалните, икономическите, политическите, културните, туристическите и пр. контакти, връзки, отношения между жителите на планетата, различните организации и отделни страни.

И подходът към това планиране изисква:

• Силна управленска воля, значим финансов ресурс, сериозен организационен капацитет, мощна институциална подкрепа. Нека си припомним, че значимите градоустрайствени интервенции са продукт на благоприятното съчетаване на посочените фактори: Дефанс в Париж, доковете в Лондон, централната зона на гр. Благоевград.
• Разработване на професионално обосновани съвременни ОУП, които са безусловно необходим, категорично актуален, съвременен и мощен професионален инструмент за прогнозиране, планиране и управление на селищните територии. При споменатите вече характеристики на българския преход ОУП е, както се казва, изкуство на възможното, а не винаги на желаното. В този контекст ОУП:

– формулират обоснована дългосрочна визия за стратегическо териториално развитие на градовете;

– предлагат възможности за балансиран, комплексен, многофакторен подход за решаване на урбанистичните проблеми в условията на конкретен природо-географски и антропогенен контекст и в съответствие с интересите и потребностите на ползвателите на територията.

– създават условия за регламентиране на целесъобразни, професионално аргументирани конкретни политики, подходи, мерки, действия за оптимална намеса в урбанизираните територии.

В този контекст на разсъждения, считам че е крайно наложително в общинските администрации да се създаде урбанистична управленска структура, която да изготвя задания за ОУП, да поддържа актуалността им, да акумулира нововъзникващи проблеми и да ги отразява в плановите документи, да контролира изпълнението им и пр.

• Внимателен анализ на добрите световни практики като теория и реализация /публикуваните в последните години у нас изследвания на световно значими урбанисти и специалисти като Ян Геел, Джеф Стек, Джейн Джейкъбс са изключително позитивен пример/ и тяхното преосмисляне и творческо и интелигентно адаптиране към пространствените, социалните, психологическите, културните условия на българските градове.
• Съвременно интерпретиране на извечни, изстрадани и исторически доказали се български градоустройствени традиции – природосъобразна селищна организации, градски мегдан, търговски сокак, богато озеленяване и пр.
• Категорично налагане на конкурсното творческо начало /включително с участието на чуждестранни специалисти като проектанти и журьори/ в процесите на планиране и проектиране на градската среда. В това отношение действащата у нас нормативна база тромаво и страхливо следва проблемите вместо да ги решава смело, модерно и категорично.
• Последователно и неотклонно спазване на едно основополагащо и принципно изискване на създаване на адекватна на човешките потребности селищна материална среда. Тя от своя страна със своите естетически, хуманни, обемно-пространствени, екологични и други характеристики, освен да осигурява условия за осъществяване на основните човешки дейности, има важната функция и да възпитава към красота, ред, спокойствие, към законност, хуманизъм – към ценносите, които с основание наричаме европейски.
• Нова урбанизационна култура и на обществото, и на управлението и на бизнеса, която да включва:

– граждански контрол за отстояване на обществените интереси;

– ново отношение към средата като среда, която не само употребяваме, а среда, в която живеем, среда – здравословна, хуманна, спокойна, сигурна, екологична, жизнена;

– сериозна управленска, организационна инициатива и финансов ресурс; целенасочена, активна, комплексна стратегическа политика на градските власти.

• Категорично включване на всички нива в процесите свързани с пространственото планиране на млади, професионално подготвени, модерно мислещи специалисти, каквито подготвят специалност „Урбанизъм” на УАСГ и специалности от други висши училища с акцент върху планирането на териториите.

И ОЩЕ НЕЩО МНОГО ВАЖНО!

Все още нашата градоустройствена практика приоритезира в подхода към града градското проектиране – безспорно много важна творческа дейност, но свързана с обеми, дизаин, пространства, естетика, а градът най вече следва да се планира – да се планира комплексно, модерно, стратегически вярно, с  управленска воля и гражданско участие.

И мисля, че в последните години главните архитекти на София започват да разбират и последователно да прилагат този нов управленски и професионален подход.

 

Какви са основните проблеми в строителния инвестиционен процес у нас, с които се срещате в работата си и какъв е пътят за справяне с тях?

 

Малко история.

За 30 години преход обществото преживя непознати в историята икономически, социални, културни, управленски и пр. промени, чиито основни характеристики бяха:

• резки и трудно предвидими политически и управленски превратности – резултат от дебалансирания преход от командно-административно държавно управление към политически плурализъм;
• силно икономическо фрагментиране на общественото и увеличаване на финансовата диспропорция между различните социални групи;
• значимо социално и икономическо маргинализиране на интелектуалния и творчески труд;
• тотално оттегляне на държавното управление от неговите регулативни и социални функции;
• издигане на ролята на пазара като единствен фактор и регулатор в социално-икономическото развитие на страната.

В не по малко драматична ситуация се намираше и практикуването на архитектурната професия особено за завършващите млади специалисти:

• след разпада на крупните държавни проектантски организации отпадна една добра традиционна възможност за следдипломна квалификация и развитие особено необходими за младите архитекти без професионален опит;
• започна формирането и укрепването на частните проектантски бюра, които създаваха модерната българска архитектура в условията на реална конкуренция и пазарна икономика. В значителна част от тези бюра младите проектанти се превръщаха в нископлатен технически персонал – чертожници;
• новите пазарни условия наложиха изисквания към архитектите в проектантския бизнес да притежават добри познания по право, финанси, счетоводство, фирмено управление – области в които младите проектанти са абсолютно неподготвени;
• социално-икономическата обстановка в страната предложи нови предизвикателства пред архитектурната професия: нови строителни технологии, нови строителни материали, нови или малко познати форми за практикуване на архитектурната професия: консултантска дейност, строително предприемачество, управление на проекти, търговия с недвижима собственост, изготвяне на тръжна документация, административно управление, архитектурна презентация и др.;
• появи се необходимостта от разработване на проекти за качествено нови типове сгради: бизнес-сгради, крупни търговски и хотелски комплекси, висококатегорийни жилищни зони, нови производствени сгради и др., които се превърнаха в сериозно предизвикателство пред архитектурната професия;
• социалните потребности формулираха нови изисквания към съвременните сгради: за висока енергийна ефективност, за екологична целесъобразност, за устойчивост на архитектурата и селищната среда;
• архитектурната професия се практикуваше в една непрекъсната динамика на нормативна база /закони и наредби/, което определено създаваше трудности при спазването и прилагането им;
• професията Архитект бе поставена в непознати до сега условия: практикуване в условията на нерегулирана пазарна икономика, практикуване в условията на строителен бум, практикуване в условията на криза, практикуване в условията на конкуренция вкл. международна, практикуване в условията на възможността за формиране на интернационални творчески екипи;
• в професията масово навлязоха нови електронни технологии, които концептуално промениха изразните средства в архитектурното творчество;
• присъединявайки се към демократичното европейско пространство с всички възможности за свободно движение, както и с модерните електронни комуникациони средства страната получи достъп до мощен информационен поток, който се превърна в значим фактор в квалификационното развитие на архитектите;
• въз основа на съответен закон /ЗКАИИП/ се формира Камара на архитектите в България /КАБ/ призвана да регулира архитектурната проектантска дейност и да решава проблемите на проектантската професия.

Изминалите 30 години преход от гледна точка на развитието на обществото и строителния инвестиционен процес можем да разделим на няколко основни периода:

І. Период – втора половина на деветдесетте години.

Пеиодът се характеризира със социално и икономическо лутане в държавното управление, с неформулирани ясни национални приоритети рефлектиращи върху строителните дейности  и превръщайки ги в хаос. Приоритетни в обществените отношения са частните интереси, индивидуалният егоизъм, стремежът към максимална печалба, корупционните и силови практики, социалната алиенация.

Строителният бизнес акцентира своята дейност предимно в жилищното строителство. Формират се и започват да се развиват частни строителни и проектантски структури. Младите специалисти – архитекти се опитват да оцеляват в  стихията на пазара.

Пазарът масово предлага жилищни сгради – апартаментет тип с не особено високо качество на проектиране и изпълнение и със стремеж за максимална площ, респективно максимални корпоративни финансови резултати.

Хората купуват жилища без да се смущават от ниско качество, лошо изпълнение, опити за измами и заобикаляне на законови изисквания. Психологията на купувача е от постсоциалистическото наследство – безкритично доверие и вяра в строителния бизнес.

 

ІІ. Период – първи години на новото хилядолетие.

Държавата постепенно канализира управленските си функции, абдикацията й от регулативните дейности свързани с едромащабно планиране на селищата и териториите продължава. Видимо настъпва икономическо оживление. Започва сериозен строителен бум, характерен с презастрояване на жилищните зони на големите градове, на рекреативните морски и планински селища и комплекси. Появяват се първите бизнес сгради и зони, първите крупни търговски центрове. Приоритет в строителната дейност е частният интерес и извличането на максимална печалба.

Частните проектантски фирми набират сериозна скорост. Преобладава не високото ниво на архитектурното проектиране. Успоредно с това се появяват и значими образци на архитектурното творчество.

Нарастват изискванията към качеството на проектите, към нивото на изпълнение, към урбанизираната среда  (комуникационна, социална, зелена и пр. инфраструктура, възможности за паркиране, благоустройство и пр.).

Студентите по архитектура и младите проектанти масово са нископлатени и без професионален опит и възможности за развитие технически персонал в проектантските структури.

 

ІІІ. Период – последни години на десетилетието.

Държавното управление постепенно стабилизира регулативните, социалните и контролните си функции. В обществените и професионалните отношения мъчително трудно навлизат и започват да се спазват правила, нормативни изисквания, законови постановки. Разработват се документи /закони, стратегии, планове, концепции, схеми/ свързани с дългосрочното и перспективно планиране на териториите.

Настъпва сериозна и непозната у нас икономическа криза, която се изразява в мощен спад в строителните, респективно – в проектантските дейности.

Скорост набира изграждането на търговски центрове, жилищното и рекреативното строителство са в сериозна рецесия.

В условията на редуцирано строителство рязко се повишават изискванията за високо качество, пълнота на окомплектоването на проектите, модерност, енергийна и екологична ефективност, икономическа целесъобразност на инвестиционните проекти. От пазара отпадат случайно появили се и без творчески ресурс проектантски структури. Проектират се и се изграждат значими, макар и единични, образци на творческия труд.

Младите проектанти трудно намират възможности за професионална реализация. Изискванията към качеството на техните знания и умения нарастват.

Появяват се, както бе посочено, нови възможности или се разширяват съществуващи за практикуване на архитектурната професия: административно управление, проекти с европейско финансиране, архитектурна презентация, проектантски мениджмънт, консултантска дейност, интериорно проектиране и изграждане. Възникват условия за формиране на интернационални проектантски екипи.

 

ІV. Период – настоящо десетилетие.

Държавното управление и икономическото развитие бележат стабилност и устойчив растеж. В управленските структури на всички нива се установяват тенденции за рационалност, прагматизъм, воля, стратегическо мислене.

Строителството достига социално необходимото и разумно устойчиво ниво. Акцентът е върху обекти на комуникационната инфраструктура, социалната инфраструктура, производствените сгради. Безспорен е стремежът към създаване на качествена комплексна жилищна среда. Нараства и се усъвършенства държавният контрол върху всички етапи на строителния инвестиционен процес.

Обществото продължава да се фрагментира. Формират се социални групи от млади, образовани, елитни и високоплатени специалисти. И тези групи се стремят и към психологическа, и към материална идентификация – желаят да обитават качествени, комплексно устроени и осигурени градски  територии с предпочитания към еднофамилните жилища и в общности със сходни психологически, възрастови, професионални, финансови характеристики.

 

          А сега накъде?

          Според мен, предстоят сериозни, но позитивни социално-икономически промени свързани с установяване на устойчива финансова стабилност, както и интересни и значими трансформации на градската среда. Фрагментацията на обществото вероятно ще се запази, но в условията на финансов напредък се очаква всички социални групи да бъдат финансово осигурени и стабилни, което означава с нарастващи покупателни възможности. Градските трансформации могат да се разглеждат в няколко аспекта:

• на дневен ред е необходимостта от съществена и важна реконструкция на централните градски зони и то в условията на висока степен на застроеност и физически и морално остаряла комуникационна и инженерна инфраструктура и недостиг на места за паркиране;
• особено значим е проблемът с индустриално изградените жилищни комплекси. Убеден съм, че в условията на безспорно добрите градоустройствени решения на териториите им и сполучливите в архитектурно-функционално отношение проекти на сградите при качествено саниране, формиране на имотна структура, благоустройство и доизграждане на необходимата социална инфраструктура те имат добри перспективи;
• постсоциалистическото жилищно строителство реализирано без необходимата градоустройствена аргументация и подчинено на погрешния подход за фрагментарно /”на парче”/ имотно застрояване и максимална застроена площ се нуждае от сериозни намеси – оптимизиране на комуникации, осигуряване на места за паркиране, изграждане на обекти на социалната и зелената инфраструктура, благоустройство;
• необходимо е сериозно и отговорно ангажиране на държавата и общините с изграждането на комуникационната, инженерната, социалната инфраструктура особено на свободни  периферни градски територии предвидени за урбанизиране и формиране на модерни, екологични, комплексно планирани и изградени, безопасни и витални зони за обитаване, труд, обслужване и рекреация.

 

Основните проблеми в строителния инвестиционен процес?

В уникалния исторически преход, който държавата преживява е нормално да се генерират проблеми, да възникнат грешки, да се появяват недоразумения.

Както казва Джон Максуел: Човек трябва да бъде достатъчно голям, за да признае грешките си, достатъчно умен, за да спечели от тях, и достатъчно силен, за да ги поправи.

Ще се опитам да структурирам проблемите в няколко аспекта:

• нормативни:

– законовата база и подзаконовите нормативни документи не следват адекватно етапите на строителния инвестиционен процес /пространствено планиране, инвестиционно проектиране, строителство/. Налице е смесването на етапи, изисквания, постановки, термини в различните документи, което определено затруднява всички участници в процеса;

– нормативната база е неустойчива. ЗУТ например е един от най-често променяните документи /често и по конюктурни съображения/, което не позволява трайна адаптация към изискванията му. Тя не решава еднозначно възникващи проблеми, позволява тълкувания, а от там издига необосновано ролята на администрацията;

– формулирани са поредица от рестриктивни изисквания, които ограничават творческата свобода на проектантите;

– изискват се твърде много и необосновани проектни части, които увеличават обема на необходимата проектна документация, но не генерират качество;

– премахването на нормативните изисквания за минимални площи на жилищните помещения доведе до изграждането на маломерни, непълноценни, нефункционални и безперспективни апартаментни жилища.

– ЗАПСП /закон за авторското право и сродните му права/ експонира редица несъвършенства, които не позволяват адекватна защита на авторските права и при пространственото планиране, и при инвестиционното проектиране, и при строителството.

• управленско-административни:

        – липса на управленска воля за професионално и перспективно справяне с проблемите на градската среда. Все още управленският преход / в Столична община вече се генерират и нови позитивни идеи/ е доминиран от фрагментарното, стихийно, не съответстващо на обществените интереси планиране и проектиране;

– тромавите административни процедури по съгласуване, одобряване и пр. на проектната документация изискват време, усилия и генерират корупция;

– управлението не винаги е поверено на компетентни, качествени, модерно и отговорно мислещи професионалисти, а не рядко – на конюктурно удобни и защитаващи лични и корпоративни интереси „специалисти”;

– липсата на ефективет контрол особено след приключване на строителството позволява самодейни, често груби строителни своеволия /надстройки, пристройки, остъклявания и пр./, които разрушават естетиката на архитектурната среда.

• икономически:

– все още строителният инвестиционен процес е доминиран от стремежа към максимална сградна площ, към максимална корпоративна печалба към защита на индивидуалния, а не на обществения интерес и потребност;

– приоритет за строителния бизнес е бързо сизграждане на строителен продукт и бърза пазарна реализация, а не създаването на качествена градска среда, която той да развива и усъвършенства.

• психологически:

        – гражданското общество все още е фрагментарно, спорадично и неорганизирано. Все още не сме общност, а сбор от индивидуалисти. Да – безспорно – мощна гражданска позиция спрямо архитектурни безобразия, но не и сериозен и аргументиран коректив на управленските политики;

– обитателят не се индетифицира с градска среда, а със сграда, с обект, с индивидуална собственост и остава незаинтересован, безразличен, безотговорен към тази среда. А тя създава качество, комфорт, имидж;

– липсва креативен, позитивен, съзидателен диалог между участниците в строителния инвестиционен процес. Доколкото съществева диалогът е доминиран от негативизъм, от отрицание, от модерно казано хейтърство.

• архитектурни:

        – типично по балкански част от архитектурната колегия в стремежа си да изпъкне, да се издуе /извинете за израза/ със своето архитектурно произведение не го вписва убедително и хармонично в съществуващия градски контекст;

– често проектите се опитват да заобиколят нормативните изисквания, особено тези свързани с устройствени показатели, площни параметри, паркиране и пр.;

– архитектурната колегия не съумява да изяви пред обществото единна, аргументирана професионална позиция по значими проблеми на градската среда.

 

    А как да решим проблемите?

          На шега ще започна с една интересна мисъл: Сложните проблеми имат прости решения, които обикновено са грешни.

          Така формулираните вече проблеми в значима степен предопределят и аргументират своите решения. Ще си позволя и някои по-общи разсъждения, които вероятно биха прозвучали леко клиширано, но за мен са осъзнати и изстрадани истини, които просто трябва да се приложат в реалната практика.

• Диалог

        Да! Обществото е с изключителна чувствителност продиктувана от засилваща се неудовлетвореност –  резултат от маргинализирането на социалните интереси. Затова е необходим диалог:

– диалог – като характер: позитивен, рационален, съзидателен;

– диалог – като нива: между всички участници  в строителния инвестиционен процес – управленски структури, граждани, граждански сдружения, бизнес, проектанти, строители и пр.

– диалог – като организация: в реална градска среда, с реални участници, с реални проблеми и реални решения;

– диалог – като подход: откровен, равнопоставен, диалог, в които всички да се чувстват значими.

• единство

– единство – професионално. Развитие на професионалните структури и сдружения като значими организации с аргументирана и отстоявана професионална и гражданска позиция по всички  важни проблеми на градската среда;

– единство – гражданско – диалог с всички участници в строителния инвестиционен процес не на база на безпринципни компромиси и задкулисие, а в името на качествената градска среда и отстояване на социалните интереси;

– единство с управленските структури – аргументирано и съзидателно;  с професионално обосновано участие в създаването, прилагането и усъвършенстването на всички политики, планове, дейности свързани с градската среда.

• креативно поведение

Да бъдем не само критични, но и много и обективно самокритични. Обществото е сбор от индивиди, т.е. от нас и е такова каквото си го направим всички ние. Нека всеки се погрижи и усъвършенства своята собствена среда – материална, духовна, културна, социална, семейна и пр. Както се казва, ако всеки подреди собствената си градинка – от множество подредени градинки ще се получи един чудесно подреден обществен парк.

• разбирането за свобода

Свободата не е само правото и възможността да решиш собствените си проблеми, а да ги решиш без да пречиш на другите и на обществото като цяло – напротив да ги решиш с разбирането, че:

– всеки от нас е отговорна и неделима част от нещо голямо, важно  и необходимо наречено общество;

– да отстояваш обществените потребности означава да защитаваш и своите собствени интереси.

И нека припомним постулата на на Декларацията за правата на човека и гражданина – 1789 г., който определя „свободата като възможност човек да прави това, което не нанася вреда или щета на друг човек”.

 

          И две конкретни структурни възможности:

• новосформираният клуб THE REAISTRY;
• отдавна предлаган от мен, все още липсващ, но със сигурност обществено и професионално необходим Национален съвет по урбанизъм и архитектура

– структури, които могат да генерират идеи, да интегрират потенциал, да обединят възможности и усилия за качествена професионална работа за формиране на модерна селищна среда.

 

Повече от три години сте част от ръководството на УАСГ – най-авторитетното у нас висше училище подготвящо кадри за строителния пазар. Как се развива университетът и какво е партньорството с визнеса и управленските структури?

За нас висшето образование е не финансово мотивиран от броя на студентите бизнес, а значима общочовешка ценност, която трябва много отговорно да се усъвършенства и модернизира в контекста на глобалните процеси и националните интереси. Днешното образование в УАСГ акцентира върху няколко основни аспекта.

• Първият е развитие на традиционните за УАСГ архитектурни и строителни специалности без увлечение към конюктурно модерните. Това ни прави отчетливо разпознаваеми не само в българското висше образование.
• Втората насока е модернизиране на образованието чрез прилагане на съвременни технологии – дигитализация на учебни модули, електронни учебници, компютърни презентации, развиване на библиотеката като информационен, образователен и изследователски център.
• Разбира се, особено важно е обвързването на доказания образователен, научноизследователски и творческо-проектантски капацитет на университета с пазара на труда. В това направление в изминалите години от управленския мандат установихме активен диалог с редица професионални структури, потребители на наши кадри, като Камарата на строителите в България, Камарата на архитектите, Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране, Направление „Архитектура и градоустройство на СО”, Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ) и др. Проведохме съвместни дейности в няколко направления, едно от които е усъвършенстване на образованието в съответствие с потребностите на практиката, вкл. обсъждане на учебна документация, участие в дипломни комисии, студентски стажове и др. Другото ни взаимодействие бе свързано с популяризиране на професиите на архитекта, строителния инженер и геодезиста чрез възможностите на партньорските структури. Освен това научноизследователският, образоватерният и творческият капацитет на университета се използва и за удовлетворяване потребностите на практиката чрез следдипломни квалификационни курсове, изследователски проекти и проектантски разработки.
• Друг важен аспект от развитието на УАСГ са научните изследвания, като в тази сфера усъвършенстваме системата за участие на преподавателите с проекти в научния план на УАСГ. Активно включваме и младите в научните изследвания – преподаватели, докторанти, студенти.
• Решително подобрихме възможностите за публикационна дейност на преподавателите и докторантите. Авторитетният Годишник на УАСГ вече е в електронен формат и работи перфектно. Издателският план на университета функционира перманентно и подпомага публикуването на научните изследвания на академичния състав.
• Усъвършенствахме работата на центъра за студентско кариерно развитие. Той все повече се превръща в генератор и реализатор на иновативни идеи за професионална квалификация на нашите възпитаници: електронна информационна платформа, дни на кариерата, непрекъснат диалог със стоителния бизнес, съвместни дейности с кариерните центрове на други висши училища, регулярна и изключително ползотворна съвместна работа със студентския съвет и пр.

Разбира се университетското ръководство разработи стратегически план за бъдеща работа, който включва:

• по-нататъчно модернизиране на обучението вкл. разкриване на образователни програми свързани с актуалните потребности на строителния пазар;
• усъвършенстване на образователната, научно-изследователската, експерименталната и експертната дейност на лабораторната база;
• развитие на новосъздадения в университета национален център за сеизмично инженерство вкл. изграждане на модерна материална база за най-съвременни сеизмични изследвания;
• интегриране на научните изследвания в европейското научно пространство вкл. чрез масови публикационни изяви в най-авторитетни световни научни издания.

Дълбоко съм убеден, че педагогическите, изследователските и творческите качества на академичния състав са гаранция за утвърждаване на безспорния авторитет на УАСГ като водещо не само у нас висше училище в областта на архитектурата, строителството и геодезията.

 

   Вашият монографичен труд „Социална инфраструктура” е изследване със значима теоретична и практическа стойност. Очертайте важността на проблема особено за столицата.

Монографичното изследване „Социална инфраструктура” е разработено със младия колега – урб. Николай Енчев. То е теоретичен опит да се проучат и изяснят същноста, значението, понятията, принципите за организация и пр., свързани с тази система, проявлението й в урбанистичната среда, управленските подходи, пазарните възможности, нормативните аспекти.

Социалната инфраструктура е сложна, интегрална, значима градска структура и професионално много интересна система от материални обекти призвани да удовлетворят динамичния и широкоспектърен комплекс от обществени и индивидуални потребности.

Социалната инфраструктура е една ахилесова пета на обществото. За значим времеви период, увлечен от стремежа за печалба, строителният бизнес забрави за обектите й, а държавните и общинските управленски структури в условията на абдикацията им от регулативни функции и регулативни бюджети ги маргинализираха. В резултат е налице сериозен дефицит на обекти със социален характер и бюджетно финансиране – общински училища, детски градини, здравни заведения. Социалната инфраструктура в столицата се доминира от пазарно ориентирани и частно финансирани обекти – търговия, хранене, частни средни и висши училища, съоръжения за елитен спорт и др. п. – безспорно важни, но ориентирани към социален сегмент с по-висок паричен ресурс.

В последните години за щастие се установява засилено внимание от страна на общинските управленски структури към социалната инфраструктура.

Проблемът с детските градини, с училищата, с болниците, със сградите на културата, на спорта са изключително важни. Те създават интегритет на обществото и осигуряват хуманни условия за пълноценно израстване и на хората, и на общността като цяло.

Тези и редица други проблеми са изследвани, анализирани, интерпретирани в монографичния труд „Социална инфраструктура”. Темите в него са систематизирани в четири основни аспекта:

• общотеоретични – свързани с изясняване на понятия, процеси на обслужване, определящи фактори, подходи при определяне на мястото на социалната инфраструктура в икономиката;
• териториални – изясняващи взаимодействието на социалната инфраструктура и градската структура, както и развитието и социалната значимост на обслужващите центрове;
• управленски – свързани с процесите на прогнозиране, планиране, нормиране и управление на социалната инфраструктура, включително и икономическите й характеристики;
• методически – разгледани са методическите подходи при разработването на урбанистични концепции в сферата на социалната инфраструктура.

Вярвам, че трудът ще бъде полезен за студентите по урбанизъм и архитектура, ( вкл. студенти от други висши училища, които изучават проблемите на териториалното планиране) както и за всички специалисти, които имат професионални интереси в тази област.

А дали е важна социалната инфраструктура? Нека да погледнем и от една друга неконвенционална гледна точка! Какви са масовите анекдоти в обществото – за лекари, учители, политици, професори, художници, актьори – все видни деятели в системата на социалната инфраструктура.

 

   Публичните пространства са важна част от градската среда. Какви подходи препоръчвате за тяхното социално ефективно планиране, проектиране, изграждане и използване?

         Според световно известният датски архитект и урбанист Ян Геел „При създаване на публични пространства най-важен е публичният живот, след това идват пространствата и най накрая са сградите”.

          Д-р арх. Петя Йотова в своя дисертационен труд казва: Потребността от достъпно и приятно открито пространство е израз на легитимните стремежи на жителите на града за подобряване на качеството на живот, за усилване на социалната кохезия и чувството за сигурност.

Публичните пространства притежават няколко основни характеристики:

• социална – възникват като обществена необходимост от място за публичен живот;
• материална – представлява пространствена среда формирана най-често от сгради;
• функционална – съчетава множество функции в съответствие с динамиката на човешките потребности;
• комплексна – за да изпълняват оптимално своето предназначение те са достъпни, сигурни, естетични, здравословни, витални, екологични и пр.

Ще си позволя да дам следното определение за публично пространство:

Публична пространствена среда, която осигурява комплексни условия за устойчив баланс между:

• динамиката на социалните и индивидуалните потребности и
• статиката на пространствената среда на града

с цел: създаване на оптивални възможности за социално възпроизводство и развитие.

Какви са оптималните подходи за формиране на социално ефективни публични пространства?

 

градоустройствени

• освобождаване на пространството от автомобили;
• осигуряване на човешки мащаб;
• съчетаване с обекти на НКН и зелени площи;
• гарантиране на възможности за трансформации и адаптиране към динамиката на социалните потребности.

 

архитектурно-функционални

• осигуряване на полифункционална среда за забавления, обслужване, игра, артистични изяви, срещи, дебати, отдих и пр.;
• формиране около емблематични сгради за култура, спорт, трговия и пр., които осигуряват виталност на средата;
• изграждане на значими Градски обекти в тях: фонтани, паметници, градски символи;
• осигуряване на витални функции на ниво човешки поглед;
• гарантиране на 24-часово функциониране и чрез множество събития.

 

естетически

• формиране на пространства с естествени, местни, екологични материали;
• осигуряване на модерно градско „обзавеждане” и съвременен градски дизайн на всички елементи на средата;
• създаване на ново материално присъствие без имитации, деликатно, контекстуално, но смело и модерно.

 

          психологически

• съобразяване и респект към контекст на средата – духът на мястото;
• осигуряване на идентификация на средата чрез знаци, символи, функции;
• гарантиране на уют, интимитет, сигурност, здравословност, безопастност;
• създаване на условия на формиране на чувство на социална принадлежност и схващане за високо качество на живот.

 

          управленски

• прилагане на управленска воля и финансов ресурс за комплексен подход при ясното съзнаване, че трансформациите в градската среда са не само материални, а и най-вече соцциални;
• гарантиране на активно, непрекъснато участие и мониторинг от страна на всички участници в урбанистичната практика: граждани, община, бизнес и пр.;
• преимуществена защита на социални, а не само на пазарни комерсиални интереси.

          Ще завърша с една умна мисъл на Мануел де Сола-Моралес:

Идеята за публичното пространство е способност на  „градските материали” да изразяват граждански, естетически и социални значения, така че публичните пространства да бъдат материален израз на градското.

 

          Колко е важна комуникацията между архитект и клиент при реализацията на един проект?

         От мой великолепен приятел и талантлив архитект знам, че архитектурата осигурява:

– радост от сътворената сграда, градоустройствен ансамбъл или архитектурна среда; радост от реализирана мечта;

– слава – е, когато творческият продукт е качествен, това неминуемо води до професионално и обществено признание;

– приятелства – професията изисква множество контакти – с инвеститори, с различни специалисти, с институции, с клиенти, а това предполага и възникване на неформални дружески отношения;

– благосъстояние – ще цитирам на шега една мъдрост: Когато човек има пари не е толкова щастлив, колкото е нещастен, когато ги няма.

И още една интересна мисъл:  В архитектурата проектирането е най-лесно. Трудно е да намериш някой да ти възложи проект /клиент/ и после да ти го плати.

          Да! Комуникацията между архитект и клиент е изключително важна, защото клиентът е резултат най-вече от тази комуникация. И тя трябва да се основава /от моя скромен проектантски опит/ на някои основни принципи:

• доверието

Доверието генерира спокойствие, сигурност, увереност. Клиентът е недоверчив, архитектурно некомпетентен, притеснен от неизвестността. Той има нужда от подкрепа, от гаранции, от лична убеденост в правилността на избора си. Доверието се изгражда трудно и бавно, изгубва се лесно и бързо и е безкрайно необходимо.

• коректността

Бъди точен към задачите, лоялен към работата, перфектен към задълженията, отговорен към професията, обществото и екипа, много, много коректен към клиентите /предпочитам да ги наричам възложители или партньори. Архитектурата не е квартална бакалия, в която ходят клиенти/ и помни: Поет ангажимент за обем работа, срокове, хонорари означава изпълнен ангажимент! Другото е провал!

• компромисите

Архитектурата е материализиране на стремежа към един по-добър свят. Архитектът трябва да настоява и отстоява. Компромиси – да, но в диалога, в детайла, в подробностите. И в никакъв случай с творческото кредо, с нормативните изисквания, с интересите на обществото, с професионалната етика. Убеден в идеите си, архитектът не трябва да отстъпва при тяхното осъществяване.

• контактите

          Контактувай с всички, контактувай без предразсъдъци, без подозрителност, контактувай открито, смело, откровено, добронамерено – създава умения за диалог, генерира увереност, придава самочувствие-важно е за успешна комуникация с клиентите.

• учтивостта

          Бъди люмезен, мил, внимателен, усмихвай се, демонстрирай топлота, прави комплименти. Клиентите имат потребност от това. Не напразно българският фолклор е създал поговорката: Блага дума железни врати отваря, а отваря към вас и душите на вашите възложители.

• бъди клиент на себе си

Убеждавай, че харесваш собствения си творчески продукт. Направи проект за себе си и го демонстрирай със сигурността и самочувствието, че е чудесен. Покажи, че си вярваш, тогава ще ти вярват и твоите клиенти.

• работи върху себе си

          Образовай се, чети; следи интернет; пътувай; участвай в конкурси; не бъди чувствителен на критики, а се учи от тях; публикувай; участвай в конференции, срещи, дискусии; дори давай интервюта. И не забравяй, че ако един професионалист спре или се забави, другите просто го изпреварват!

• направи клиента си значим

Похвали клиента си за идеите му. Деликатно и последователно му внуши, че ти реализираш и претворяваш неговите предложения. Така заедно ще навлизате в красивия свят на творчеството, а клиентът ще бъде благодарен, ще ти вярва и ще те следва.

Ще завърша с думите на още един талантлив мой колега и приятел:

„Има три етапа по пътя към успеха в архитектурата:

– да си повярваш, че можеш;

– да накараш другите да повярват, че можеш;

– да те търсят, защото знаят, че можеш”.

И това е резултат на безспорното умение за комуникация между архитект и клиент.

 

Вие сте един от основаващите членове на The Registry – клуб, обединяващ елита на строителното предприемачество у нас. Как създаваенто на подобна организация може да помогне за реализирането на визионерски идеи за България?

 

         Безспорно има и обществена и професионална потребност от такава организация, но тя не бива да се превръща в елитарен клуб, в който значими интелектуалци в свободното си време провеждат ментални вербални упражнения на тема състояние и перспективи пред българския строителен сектор.

Трябва да й се придаде смисъл, да има стойност, перспектива, да бъде полезна, да има ясна посока за работа. Алън Милн казва: Когато не знаеш къде отиваш, винаги отиваш другаде. Ето накратко и моите скромни препоръки групирани в няколко аспекта:

• създаване на структура

Убеден съм, че е необходимо да се организира рационално управление на дейностите в клуба. Следва да се разработи план за работа, в който да се идентифицират проблемите, които ще се решават; да се формулират целта и задачите; да се предвидят методите и средствата за действие; да се осигурят ресурсите; да се определят отговорностите.

Изключително важно да се приложат ефективни мотивационни механизми за членовете на клуба, за да бъде той модерна работеща структура.

Звучи познато и тривиално, но мисля, че е безкрайно необходимо;

• генриарне на социален и професионален престиж

          Определено считам, че следва да се установи съзидателен диалог с всички професионални организации свързани със строителния бизнес; с висшите училища подготвящи съответните специалисти; с управленските структури, които управляват процесите на планиране, проектиране и строителство; с медиите с активна позиция по проблемите на строителството, за да се получи онова единение и положителни резултати, за които всички ние мечтаем;

• възможности за въздействие

Клубът със своя безспорно авторитетен и елитен кадрови състав категорично може да бъде значимо полезен в няколко основни направления:

– издигане на авторитета на строителните професии – и социален, и професионален, а и финансов;

– усъвършенстване и модернизиране на нормативната база свързана със строителния инвестиционен процес – закони, нормативи, норми и пр.;

– развитие на образованието в областта на архитектурата, урбанизма, строителството и геодезията и плътното му обвързване с потребностите на строителния пазар;

– оптимизиране на кадровия състав от специалисти, които работят в сферата на инвестиционния строителен процес.

Със сигурност и още, и още, и още!

 

Ще завърша с една мъдрост на Оскар Уайлд:

Всички сме в калта, но някои от нас гледат звездите

 

 

За повече информация: https://www.bcc.bg/index.php