Тагове

Сродни публикации

Сподели това чрез

Награда на РК София Област от изложените в УАСГ дипломните проекти на завършилите тази година

УНИВЕРСИТЕТ ПО АРХИТЕКТУРА, СТРОИТЕЛСТВО И ГЕОДЕЗИЯ
СПЕЦИАЛНОСТ : АРХИТЕКТУРА
КАТЕДРА: ОБЩЕСТВЕНИ СГРАДИ И КОМПЛЕКСИ

ДИПЛОМЕН ПРОЕКТ
на тема
МЕМОРИАЛЕН ЦЕНТЪР НА ХОЛОКОСТА НА ЕВРЕИТЕ „БАБИ ЯР“

дипломант: Глория Харалампиева, завършила през 2020 година
дипломен ръководител: доц. д-р арх. Панайот Савов

Мемориалния център на Холокоста на евреите по времето на Втората Световна война, наречен „Баби Яр“, е ситуиран в близост до мястото на извършения геноцид през 1941 г. в Киев, Украйна. „Баби яр“ било дълбоко дере, намиращо се в покрайнините на града, където за два дни са убити всички евреи в града – над 33 хил. души.
В дните на масовите разстрели, заплашителни афиши, призовали евреите да тръгнат по „Пътят към смъртта“. На определеното място за събиране ги очаквали пропускателни пунктове, където били принудени да оставят документите и вещите си, след което са били принудително съблечени и накрая на ръба на дерето застреляни. Дерето се превръща в масов гроб.
Богатата история на мястото, както и емоционалността, която е основа за интереса ми, са моето вдъхновение да избера този проект за дипломната си работа.
Днес „Баби яр“ е Национален исторически мемориален резерват, в който са разположени монументални паметници за жертвите на геноцида. През годините теренът е насипан и постепенно изравнен, от което губи своята идентичност.
Мемориалният център на Холокоста на евреите „Баби Яр“ e център за документация, възпоменание и образование за трагичните събития от 1941 г.
Проектирането на сграда с мемориален характер ме изправи пред трудната задача да създам пространства, които въздействат с обемите и формите си и същевременно разказват историята на евреите в Киев.
Намираща се в мемориален резерват, сградата запазва пейзажността, характерна за мястото, и е кулминация сред паметниците, посветени на Холокоста.
Като продължение на съществуващата парадна алея на северозапад, потопените кубове, интерпретация на човешките останки в терена, композиционно организират предвходно площадно пространство – условен вътрешен двор. Преминавайки по него, посетителите достигат до неклиматизирани стълби, осигуряващи достъп до главния вход на сградата.
Над площада се извива символен обем с вътрешна експозиция, който интерпретирам като „Пътят към смъртта“. Обемът, видимо начупен, е смислово свързан с моментите на вътрешно пречупване, през които евреите преминали по време на геноцида.
Експозициите в символния обем се разглеждат последователно от посетителите като на лента. Преминават по пътя на евреите без да го докосват. Така поставям границата между реалност и история.
Сградата работи като организъм, а в нейния център разполагам интерпретация на отворена „рана“ като условна скулптурна инсталация. Раната причинена от Холокоста. Раната, която никога не би се затворила, защото хората не биха забравили събитията от 1941 г.

Видео към проекта може да намерите: https://www.youtube.com/watch?v=d2T8aO2RYA8&feature=emb_logo