Зона Б-5: Извън зоната на здрача
ЕЛЕКТРОННА ИЗЛОЖБА НА ДИПЛОМНИ ПРОЕКТИ 2020
Дипломант: арх.Виктория Димитрова Димитрова
Дипломен ръководител: гл.ас. д-р арх. Анета Василева
Специалност: Архитектура
Университет: УАСГ
телефон: 0884131229; имейл: viktoriya_dimitrova@yahoo.com
сайт: https://www.behance.net/
Зона Б-5: Извън зоната на здрача
Зона Б5 е жилищен квартал на София с 17 000 жители, колкото в един малък град, и е мащабен експериментален архитектурно-градоустройствен проект. От построяването си до днес преминава през върхове и спадове – започва като елитарен квартал, след 1989-та постепенно запада до опасни нива на гетоизация в началото на века, а в последно време се развива в много положителна посока. Но през цялото време Зоната поддържа легендарната си слава на артистичен и “ъндърграунд” квартал, известен на всички софиянци.
Зоната е един от последните опити на социалистическия строй да демонстрира размах в жилищното строителство. Проектирана е от престижната организация “Софпроект” от колектив начело с арх.Васил Петров и е построена от 1973г. до 1985г.
Фаза 1 – Проучване и анализ
Дипломният проект започва с проучване на материалните и нематериалните ценности на средата, което доказва, че комплексът има потенциал да получи статут за културно наследство. Продължава с анализ на сградния фонд, пространствените отношения и връзки, и завършва с проучване на причините, довели до гетоизация, и обследване на проблемните места.
Материални ценности:
Архитектурните достойнства на комплекса включват, на първо място, комплексният подход на градоустройственото решение – развитие на всички функции едновременно и пазене на годните за обитаване стари сгради. Социалният принос е значителен – за най-възрастните е проектиран старчески дом, за децата и юношите – две детски градини и едно училище. Зоната е замислен като един истински Град за хората – развита е гъста алейна мрежа, която обхожда тихи и ослънчени места за отдих, детски площадки и озеленени зони. Партерните пространства са заети от магазини, сградите с обществени функции предлагат всичко необходимо на жителите, а около тях се създават оживени и приятни обществени места. Автомобилното движение е сведено до минимум. Добро решение е и силуетното оформяне – разполагането на високите блокове по големите булеварди действа като шумова бариера за тихите вътрешни зони. Експеримент се прави и с височината и с конструкцията – в Зоната за първи път се прилага системата едроплощен кофраж с фасадни стени от видими тухли. Точно тези знакови тухли създават приятното усещане за дом и уют, в контраст с монолитния бетон, и са първата визуална асоциация за квартала.
Интересен факт е, че еркерните наддавания на последните етажи, интерпретират чардака на българската възрожденска къща, така както детайлът на балконите е намек за дървена сглобка. Друга особеност е, че обслужването на комплекса е изцяло под земята. Система от подземни паркинги осигурява 3000 паркоместа, а сметта се извозва от подземни тунели за сметосъбиране.
Нематериални ценности
Начинът, по който хората са започнали за възприемат и да използват средата след построяването й, създава специфичния характер на Зоната. Тя се превръща в дом не само на хиляди обитатели, а и на много лични истории, градски легенди и субкултури. Рапъри, графити артисти и фрий рънъри намират там перфектна среда за своите артистични изяви. Привлича интереса на хора от целия град, влиза в клипове на песни и става фон за фотосесии заради своята уникална, почти нереална и много любопитна идентичност.
Анализ на проблемите:
В средата се виждат много следи от занемаряване, лоша поддръжка и замърсяване. Забелязва се, че проблемните места са главно пространствата, останали встрани от активния пешеходен поток и градската дейност. Това са дупки, завои, проходи, сенчести зони и места с лоша визуална връзка. Наличието им създава предпоставки за криминални проявления.
Фаза 2 – План за развитие и нови намеси
На базата на проведените проучвания са определени местата с негативно влияние върху целия комплекс и местата, които създават оживени, комуникативни и характерни места. Двата вида места дават основа за два подхода в управлението и облагородяването на комплекса с различни режими в съответната зона:
Зона с необходимост от пълна намеса
На посочените места с видими сериозни проблеми могат да се правят намеси като пристрояване на нови обекти, с нови за средата функции, които да активират интереса и пътникопотока от хора. Това гарантира безопасността на средата и подкрепя създаването на повече контакти и съседски взаимоотношения между хората.
Зона с допускане на малки намеси
Това е зона с много леки промени с цел да се съхрани нематериалната ценност на средата. Хора като фрий рънърите, които вече са се приспособили към средата, заради своето хоби, трябва да продължат да я използват както преди, и не биха я припознали като своя, ако тя се промени. Тук се приемат преместваеми съоръжения, малки архитектурни обекти, градска мебел и пр., а новите функции могат само да допълнят средата, но не да я променят.
В по-голям детайл са разработени два обекта. В Зона 1, на мястото на занемарена външна стълба е предложена нова сцена на открито, която дава на младежите място за срещи и занимания след училище. В Зона 2 е показана модел на нова детска площадка, която е пример как е подходящо да изглеждат детските площадки в среда от културния пласт на модернизма. Освен тях, застъпени са още две намеси, които имат отражение върху целият квартал – осветление на проходите и саниране на блоковете със запазване на характерните фасадни тухли.
Най-голямата намеса в квартала е нова сграда – Културен център на мястото на старата локална Топлоцентрала.
Фаза 3 – Нов културен център
Необходимост:
Нуждата от културен център на това място се обуславя от мнението на анкетираните жители, че кварталът има нужда от обекти за целите на културата, и факта, че в столицата липсват такива пространства. Артистите, които се занимават с експериментален театър и синтез между различните фракции на съвременното изкуство,на практика нямат свое място за изява. Новата сграда е предназначена за Център за съвременно, експериментално изкуство и култура, което допринася за създаването на мрежа от такива центрове на територията на града.
Запазване елементи на локалната топлоцентрала
Новата сграда идва на мястото на старата локална топлоцентрала, изградена за нуждите на комплекса, която в момента не се използва по предназначение. Центърът се приема за нейно продължение, което запазва индустриалния й характер, както и ключови елементи от нейната структура като халето за водогрейни котли, резервоарите за нафта и комина на входа. Халето става открит подслон за високи и големи по размер скулптури и инсталации. Резервоарите се изпразват и отварят, така че отвътре да се поставят интерактивни инсталации. Коминът маркира главния вход като вертикален елемент и е символ на предишното състояние на обекта.
Обемно-пространствено решение:
Сградата се вписва елегантно в околната среда от огромни по обем блокове и проявява архитектурните си качества на ниво детайл, материали и начин на използване в човешки мащаб, както и във времевия мащаб, зададен от комплексната и многопластова среда, носеща белезите на близката ни архитектурна история. Сградата се състои от три главни обема – голям обем -за перформативни изкуства, малък обем за изложбена зала за визуални изкуства и старото хале, което е изложбена зала на открито. Големият и малкият обем са повдигнати на 4м. от земята, така формирайки открит свободен партер – място за събития на открито.
Функционална организация
На ниво терен достъпът се осъществява от главен вход на същото място като входа на топлоцентралата, маркиран от стария ръждясал комин. Под обема на сградата се оформя отворено пространство за събития – откриване на изложби, коктейли и дискусии, с възможност за прожекции на една от белите бетонни стени, както и бар отсреща. Целта е непринудено използване на партерния етаж, флуидно преминаване между зоните и постоянна възможност за среща и комуникация между хората. Билетният център и магазинът за рекламни материали са поставени във фургони, които продължават спомена за фургоните на терена на старата топлоцентрала.
На първото ниво комуникацията се осъществява чрез външни пасарели, които се асоциират с обслужващите пасарели за поддръжка на резервоарите. Веднага след изкачване на главната стълбата е експозиционната зала – дълго пространство с осигурено горно северно осветление чрез индустриален тип шедови покрив от предварително произведени бетонни черупки. На другата пасарела е входа към залата за 200 души с възможност за преконфигуриране на пространството чрез прибиращи се седалки.
Фасадно решение:
На фасадата са използвани характерни материали за периода, в който е построена Зоната. Циментовата мозайка, видимият бетон, пръсканите мазилки, фасадните тухли на Зоната, стъклените тухли, техниката сграфито, дървената двукатна дограма.
Не защото повечето от тях са материали с несравними естетически качества или символи на престиж, а защото са материали от бита, от балкона, от къщата на село, от мазето и от общото ни минало. Нека да ги наречем цитати от това минало, които у всеки предизвикват или сладка, или горчива носталгия по детството и младостта. И да дефинираме това като един дисперсен подход към опазването, или носталгия по материалността като цяло.
Използвани в контекста на културно пространство за съвременно независимо изкуство, с асоциациите които носят, правят това изкуство честно и откровено българско – неподправен документ на бит и действителност, която някога е била, и която отчасти и днес съществува.
Заключение:
Проектът дава визия за облагородяване на жилищен комплекс от епохата на късния модернизъм в България, с цел намиране на устойчив модел на управление на материалната среда и опазване на културния и исторически пласт.
Културният център е прочит на най-скорошния период от българската култура и история, през обектива на най-съвременното – експерименталното изкуство. Средата се възприема миналото като живо и пулсиращо настояще, което дава неизчерпаем ресурс на интерпретации и асоциации.
