Архитектурна обиколка на град Брацигово
На 09.09.2021г. архитектурният форум посветен на културното наследство „Брацигово – Каменният поток на времето“ започна с представителна обиколка на част от знаковите места в града, която бе водена от арх.Младен Китов.
Преминавайки през главната пешеходна алея на града, участниците в обиколката се спряха на мястото, където ще бъде реализиран първопремираият проект, спечелил в конкурса за архитектурно художествен елемент на градската среда, посветен специално на форума.
Важна част от обиколката бе запознаването със сградата на строителния техникум, която е пустееща от няколко години. Именно тя е и част от концепцията за управление и развитие на културното наследство, която бе представена на кръглата маса по време на форума, за създаване на Национална школа за архитектурно строителна реставрация.
Преминавайки през Мемориален парк „Априлци“, арх.Китов разказва, че именно на това място е горян между два огъня героя-мъченик Васил Петлешков. След освобождението мястото е превърнато в градска градина, а на 12 май 1935г. се открива паметникът на Васил Петлешков. Изграден е в сегашния си вид през 1976г. по случай 100г. от априлското въстание, съгласно изработения година по-рано проект за реконструкция и художествено пластично оформление от арх.Александър Павлов и скулптора Благой Илиев. Монтират се близо 800 риолитни блока, най-големият от които достига 12 тона и 160 метра линейни стъпала. Замислен е като крепост на българщината, която да напомня бъдещите поколения за героизма на Васил Петлешков и въстаниците от Брациговския въстанически пункт.
Следващата особено значима сграда, която беше представена е Старото читалище „Трендафил“, което също е включено в концепцията за ревитализиране и превръщането му в библиотечен, информационен и дигитализационен център за културното наследство.
То е основано като читалище на 25 декември 1874 г. от Васил Петлешков, който е първия председател и най-голям дарител на читалището.„Мазата на Васил Петлешков в Брацигово, построена през 1872 г. от майстор Иван Боянин. Долният етаж бил предназначен за магазин , а горният за читалище. Поради това стълбата е отделена от приземието и води направо отвън горе за читалнята. Стените на долния етаж и сутерена са каменни и по-дебели от стените на горния етаж, които са иззидани от тухли. Неправилната форма на плана е наложена от очертанията на парцела. Понеже двете странични стени са калканни, само северната и южната фасада определят лицето на сградата. Отворите на стените са съобразени с големината на помещенията зад тях. Долният етаж има подчертано търговски характер, докато прозорците на читалнята от горния етаж са по-големи и групирани така, че да подчертаят своето предназначение. На юг те са по-малки, за да предпазят помещението от силните слънчеви лъчи. Като задоволява функционалните и конструктивните изисквания, строителят довежда членението на фасадите и техните елементи до хармонично равновесие. Така цокълът, който отделя долния от горния етаж, члени сградата на части до земята и корниза в от-ношение 1:1,618. В същото отношение, но при обратна зависимост (1,618:1) е разчленена и южната фасада. По тази причина двата цокъла не са поставени на едно ниво, а този към реката е повдигнат по високо. Основната мисъл да се подчертае каменният цокъл и да се свърже с каменния бряг е осъществена. Същевременно горната част на фасадата е доведена в благоприятно отношение към долната. Отворите — прозорци и врати, също са пропорционирани близко до златното сечение. Така и в малката по размери и значение сграда строителят е приложил онези архитектурни прийоми и схващания, които усвоил в своето дългогодишно творчество.”
На входа пред музея на Архитектурно строителната брациговска школа е експонирана частично възстановената чешма, изградена за да отбележи преселението на българи от Западна Македония в Брацигово.
В Поповите къщи групата бе посрещната от директора на музея – Петър Донов, който разказа за сградата и за приноса на проф.арх.Пейо Бербенлиев и Владимир Партъчев за създаването на експозицията.
„Къщата на братя Зафир и Махаал Попови, построена през 1847 г., е една от най-големите и монументални къщи в Брацигово при това със своеобразно архитектурно решение на фасадата. Тя е двойна къща, издигната на три етажа. Двете половини не са равностойни — едната има повече помещения от другата. Приземният етаж се заема от навеси и зимнични помещения. Два колонни ризалита преминават през трите етажа. На втория етаж те са оформени като кьошкове и подължават площта на откритите, развити в дълбочина чардаци. Двураменните стълби от приземията за първите етажи са поставени в пространството на ризалитите. Чардаците на двете къщи са различни по големина. Външният образ на къщата-близнак е монументален . Въпреки несиметричното разпределение във фасадата се забелязва тенденция към симетрично решение. За сполучливото равновесие на архитектурната композиция спомага и степенуването на етажите. Като иска да подчертае значението на всеки етаж, строителят обогатява архитектурната разработка отдолу нагоре. По този начин последният представителен етаж е композиран най-богато. Средната част е издадена еркерно и подпряна на паянти. В ризалитите са разположени кьошкове с прецизно профилирани дъсчени парапети. Детайлът също е степенуван. В приземието той е по-прост и уедрен, а по посока на последния етаж става все по-сложен. Фасадата завършва с детайлно разработена дървена стряха. За доброто естетично въздействие на къщата спомагат сполучливото пропорциониране на отделните части и тяхната съразмерност. Приземният етаж е по-нисък, а горните два са по-високи от него и равни помежду си. Отношението 1 : 1,618, характерно за култовите сгради, навлиза и в жилището като вече усвоен похват от строителите.”
Благодарение, че в Брацигово винаги е имало добри майстори, сила,вяра и религиозен ентусиазъм, за една година е бил съграден храмът „Свети Йоан Предтеча“. Архитектурният стил на храма е трикорабен. В 1911 г. е направен голям ремонт, като е заградена артиката /предверието/ и се изработва нов иконостас и владишки трон с резба от майстора – резбар Петър Филипов. По време на ремонта църквата е била преустроена – разширени са били прозорците, единият купол бил затворен, а другият – извисен. Стълбата към емпорията била изместена. Керемидите се поставили върху изравнена по наклона плоскост от пръст, трошляк и варов разтвор. По вътрешните стени на църквата са вградени гърнета за създаване на по-добра акустика, от там произлиза и името на първомайстора на храма Атанас /Насе/ Хр. Гърнето от Брацигово. Особено характерна е западната фасада църквата. Тя е силно пластична: на преден план изпъква по-ниската аркада, зад нея израства и квадратният параклис, завършващ с кобилица. Всичко това се очертава върху силуета на главния корпус. Църквата е строена преди освобожденската епоха, но не е вкопана в земята. Има една олтарна абсида и един св. Престол. Строежът е започнат през 1833г., а храмът е осветен през следващата 1834г., т.е. тази година се навършват 178г. от освещаването му. Иконостасът, както е отбелязано по-горе е изработен от майстор-резбар – Петър Филипов от гр. Трявна. Изработен е от липово дърво, с изящни орнаменти, гроздове и лозови клонки, гълъби, ангели и изящни плетеници.
Камбанарията на църквата „Свети Йоан Предтеча“ е построена от майстор Иван Драгов (1884—1886). С нея се завършил общият градоустройствен силует на възрожденското селище Брацигово. Със своето основно решение и с общата си архитектурна композиция камбанарията принадлежи към възрожденската архитектура, но по детайл и украса тя възприела някои навлезли след Освобождението влияния на съвременната западноевропейска и руска архитектура. Кулата била замислена като по-ниско тяло, но по време на строежа Иван Драгов променил проекта и я издигнал по-висока. Корнизите разделят тялото й на четири основни части; първите две имат квадратен план, а вторите две осмостенен. Вътре е развита четирираменна дървена стълба, която води до самия купол. Стените на долните два етажа са каменни и много дебели; останалите два етажа са иззидани с тухли. В ъглите се издават каменни блокове, добре обработени, които заедно с корнизите рамкират стенните полета. Камбанарията има една характерна конструктивна особеност. Камбаната е окачена на самостоятелна дървена конструкция, стъпваща върху каменните зидове на границата между камъка и тухлата. По такъв начин тухлените зидове носят само паянтовия купол, който е горен завършък на камбанарията. Това умело устройство, израз на зряло техническо майсторство, осигурява вертикалното тяло срещу големите хоризонтални сили, които биха се получили при земни трусове. Силните земетресения, на които е бил подложен този район, досега не са се отразили неблагоприятно върху здравината на камбанарията. Външният образ е монументален, добре оформен архитектурно и сполучливо пропорциониран. Вертикалното тяло израства нагоре чрез постепенен преход от квадрат към осмостен и луковицообразен купол. Височината на отделните полета намалява, но те са все по-сложно и по-богато разработени. Най-долната част е без отвори, на втория етаж има четири прозореца, а на третия и четвъртия -по осем. Прозорците имат различна форма. Корнизите, които ги отделят, също се променят от по-прости към все по-сложни. Членението е подчинено на аритметичните пропорции. Цялата височина на камбанарията от терена до върха на купола е 28,61 м (38 аршина). Първите два етажа са високи общо 19 аршина, т. е. вторият корниз разчленява камбанарията (включително купола) на две равни части (1:1). Отношението между първите два и вторите два етажа без купола е точно 3:2. Етажите поотделно са в отношение 3:2:2:1. Така с помощта на прости аритметични отношения известният майстор Иван Драгов успял да изгради архитектурна композиция, чиито отделни части са свързани в хармонично единство.
Кладенецът Синджирли бунар, около който е оформен площад, е изграден през далечната 1813 година.На 21 април 1876г. именно там Васил Петлешков чете Възванието, Кървавото писмо и обявява въстанието.
Кратката архитектурна обиколка на някои от знаковите сгради в града завършва в от най-старите запазени къщи в Брацигово – Дамовата къща. Тя представлява изключително интересен и рядък комплекс на сравнително голямо за времето производствено предприятие, съчетано с жилище. Изграждано и разширявано е през един дълъг период от близо 50 години – в съответствие с материалното замогване на собствениците. Първата постройка, изградена през 1818-1819 г. е воденицата. През 1835 г. са издигнати триетажната къща и останалите стопански сгради. След 1870 година/воденицата е разширена за произвеждане на шарлан от орехови ядки.
Поради стръмния терен парцелът е разделен на два двора на две различни нива. Дворът е постлан изцяло с калдъръм и ограден с висок каменен зид. На северната страна една голяма площ била заета от асма, под която бил поставен широк миндерлък за спане през лятото и за работа през топлите дни. Входът към двора се намира на северозападния ъгъл. Той бил покрит заедно с нужника и фурната за печене на хляб. Задният двор е на по-високо ниво и обединява стопанските сгради:обори, плевници, сеновали, навеси за коли и др. Стопанските сгради нямат особено архитектурно значение. Те са обикновено масивни или паянтови постройки, в които са се извършвали производствени процеси. Тяхната ситуационна връзка е случайна и без оглед на архитектурните изисквания, но все пак разумна и задоволяваща стопанските изисквания. Прави впечатление сравнително големия обем на производството. Това личи и от къщата, която се строи през 1835 година – една от големите брациговски къщи, носеща всички техни характерни белези. Къщата има приземие и два етажа. В северозападния ъгъл води открита дървена стълба до първия етаж,и извежда на открит чердак,от който се издава повдигнат с две стъпала кьошк. Парапетът на чердака и кьошка е красиво оформен с изрязани дъски.
Любезните домакини на Дамовата къща посрещнаха участниците в архитектурната обиколка с традиционни продукти от региона и чаша вино в приятната атмосфера на двора на къщата.
