Експериментален културно – образователен комплекс
арх. Яна Лефтерова
Телефон: 0895 816 630
Дипломен ръководител: д-р арх. Анета Славова
Специалност: Архитектура
Университет: Висше Строително Училище „Любен Каравелов“
Година на завършване: 2022
- КОНЦЕПЦИЯ, ОБЩИ ПОСТАНОВКИ – НОВИЯТ ДНЕВЕН РЕД ЗА БЪЛГАРИЯ КАТО НАЦИОНАЛНА СТРАТЕГИЯ В ОБРАЗОВАНИЕТО И КУЛТУРАТА:
Проектът предлага експериментално проучване, как могат да се съвместяват образователни и културни дейности, избягвайки дублирането им, като по този начин се създава и общност.
Предмет на Дипломната работа е разработване на експериментален културно-образователен център състоящ се от ясла, детска градина, училище – начален, прогимназиален и гимназиален етап и културен център. Дизайна на образователните сгради е една от най-важните архитектурни задачи днес, превърнала се в национална стратегия, тъй като върху него лежи огромната отговорност за оформяне на животи. Днешното училище трябва да дава на учениците знания за неясното и променящо се бъдеще, подготвяйки ги за професии, които все още не съществуват. Един от най-съществените ключове за създаване на тази среда е създаване и ангажирането на цялата общност, каквато е и целта на настоящия проект. Новата образователна среда, създавана от архитектите може би бързо ще внесе така необходимите промени.
И трите части на комплекса се считат не само места за учени, а и за свързване и утвърдяване на връзките в различните поколения в общността. От гледна точка на проекта това не са три отделни сгради, функциониращи всяка за себе си, въпреки нормативните изисквания за отделни входове, а напротив те са обвързани в един цялостен комплекс, създаващ естествени връзки между отделните възрасти в общността. По отношение на дизайна в самата сграда са приложени най-съвременните архитектурни практики в проектирането на учебни пространства, нова образователна среда, като основно е залегнал принципа, че учебната среда е „третият учител“.
В проекта са спазени 6-те основни принципа за създаване на образователна среда отговаряща на нуждите на 21-ви век. Следните зони са преплетени помежду си и създават мотивираща среда за децата:
- „Върхът на планината“ – мястото за презентации. Пространство в което отделни хора могат да се обръщат към групата и да оставят мислите, възгледите и знанията им да се пренесат от индивида към групата. Говорителя/изпълнителя стои пред публика и съответно автоматично взема ролята на възпитател.
- „Пещерата“ – зоната за усамотяване, размисъл и концентрация върху конкретна задача. Характеризира се с тишина, но не непременно и с изолация. Пещерните пространства са малки, строго определени зони за един или двама ученици, далеч от районите с по-активни дейности.
- „Лагерният огън“ – зони предвидени за сформиране на малки учебни групи. Тук учениците се учат да работят ефективно в по-малки екипи, да фокусират диалога в рамките на групата и да развиват уменията си за сътрудничество.
- „Водовъртежът“ – зона на неформално учене. Това са общи пространства, характеризиращи се с много минувачи и смущения. Точно тази обстановка поражда неочаквани идеи, поразителни умения и изненадващо знание, които мотивират и вдъхновяват учениците.
- „Практикуване“ – характеризира се с сензитивно учене, посредством изследвания и практика с прототипи. Зоната е основана на проектирането, което добавя допълнително невербално комуникационно измерение. Тук се осъществява връзката между теорията и практиката, между ума и тялото, между проницателността и играта.
- „Движение“ – интегриране на физическата активност и играта, стимулирайки когнитивните умения. Движението е естествена част от всички пространства. Без значение личността на човека или изучавания предмет, движението повишава познавателните умения и зарежда учебния процес. Играта е водещ мотиватор при децата, които тепърва започват да учат.
Гъвкавостта в учебните пространства подпомага развитието на уменията на 21-ви век, като учениците култивират творчество, критично мислене и сътрудничество и най-важното – способността да се учат сами. Зоните и пространства пред и около учебните студиа, премахването на коридорите, търсеният ефекта на усещане за домашен уют в училището, като любимо място, допринасят към този модел. Центърът в училището е форумът със сцена– събира децата около нови дейности – хранене, представления, концерти, лекции, работилници и чествания, създавайки силен социален елемент – децата се познават и сътрудничат.
Библиотеката е друг основен акцент – за учениците и за общността – свързващият елемент между културния център и училището.
Спортната база работеща непрекъснато – вечер, събота, неделя, ваканции, с приоритет децата през учебното време, добавя и така необходимото звено на физическа активност към създадения културно-образователен комплекс.
ВСИЧКО ТОВА РАБОТИ С ПРИОРИТЕТ ЗА ДЕЦАТА.
Интегрирането на образованието със културата – една от водещите тенденции в световната практика. Културният център работи в сътрудничество с училището с всички свои елементи в извън учебно време, като занимания – кръжоци, художествена самодейност и др.
Не на последно място е мислено върху устойчивата архитектура. Важен композиционен елемент и структурно определящ е съществуващата трайна зеленина от кестени в имота. Така екологията и ландшафта са важен елемент не само за училището, но и за хората, живеещи около него.
Сградният комплекс е така проектиран, че предлага възможност при необходимост отделните му звена да функционират самостоятелно и независимо помежду си, при създаване на спешна здравна ситуация, за да се избегне контакт между различните групи.
КОНЦЕПТУАЛНИ РЕПЕРИ:
- Културен обмен и образование – сърцето на общността;
- Сграда хибрид с висока социална ангажираност към общността – „Градска всекидневна“, „Културно-образователен мол“;
- Адаптивна среда за всички, лесна трансформация;
- Връзка „вън“ – „вътре“ – преливане на пространствата;
- Повишени енергоефективни мерки;
- Иновативни технологии – сграда на бъдещето;
МЕРКИ ЗА ПОДОБРЯВАНЕ НА СРЕДАТА:
- Естествено осветление;
- Естествена вентилация;
- Изкуствено подобряване на акустиката;
- Колекторна система за дъждовни води и последващо използване;
- Зелени покриви;
- Слънчеви колектори;
- Слънцезащита жалузи;
- Двойна фасада;
- ЦЕЛ:
Опит и експеримент за създаване на нова образователно-културна среда в условията на настоящата обстановка у нас. Целта на културно-образователния комплекс е да работи целогодишно, като се съвместяват новите STEAM центрове за учениците и за прилежащата общност. Акцентирано е как архитектурата може да влияе на една нова образователна среда за образование за всички възрасти и у нас, ползвани работещи модели от Европа.
- АНАЛИЗ СИТУАЦИЯ:
Ситуацията се намира в кв. Възраждане, ж.к. „Зона Б-18“, в непосредствена близост до пазар „Димитър Петков“, по-известен като Цветния пазар. В близост до ситуацията преминава Владайска река, движеща се по ул. инж. Иван Иванов. Парцелът е заключен между – ул. „Цар Симеон“, бул. „инж. Иван Иванов“, ул. „Пиротска“ и ул. „Димитър Петков“. От източната страна на ситуацията се извисява висока жилищна сграда, която до голяма степен доминира в общия облик на зоната.
В момента теренът покрит предимно със зеленина и отчасти с асфалтова настилка. Атрактивното присъствие на съществуващата висока дървесна трайна растителност от кестени, прави задачата още по сложна за решаване. На територията и няма съществуващи сгради. Непосредствената близост до Цветния пазар я прави силно оживен район, особено в ранните часове на деня, които е и основният търговски обект в зоната на парцела. Областта е с преобладаващ жилищен характер с високи многофамилни сгради и зелени пространства между тях.
Съгласно действащия ОУП на град София и София Община парцелa е в Обслужваща зона („за Оо”) (одобрена с Решение № 960/16.12.2009г. от Министерския съвет на Република България). Действащият Подробен устройствен план включва следните показатели за планиране:
- Обща площ на парцела – 8 238 кв.м.;
- Плътност – 40%;
- Кинт – 1.2
- Озеленяване – 20 %;
- Кота корниз – 20 м;
- Свързана сграда в съседен парцел (Свързано застрояване). Височината на сградата трябва да бъде по-малка от 20 m (H<20m).
Ситуацията се намира в близост до центъра на София, което я прави лесно достъпна с различен тип транспорт. На разстояние от около 400 метра или 5 минути ходене пеша са разположени 3 спирки на градския транспорт и на приблизително 500 метра от метро станция „Константин Величков“. Основния пешеходен поток в близост до мястото е около Пазара Димитър Петков. Съществуват и пешеходни пасажи през високата сграда от изток. Транспортния достъп до ситуацията е осигурен чрез ул. „Димитър Петков“, ул. „Цар Симеон“ и еднопосочната улица която ги свързва от изток и юг на парцела.
Предвидени са следните подходи към културно-образователния комплекс:
- Главен пешеходен вход към културния дом от източната страна на ситуацията, в близост до ул. „Цар Симеон“;
- Главен пешеходен вход към училището от източната страна на ситуацията;
- Второстепенен пешеходен вход към училището от южната страна на двора на комплекса;
- Главен пешеходен вход към детската градина от ул. „Димитър Петков“;
- Второстепенен пешеходен вход към яслата от западната част на двора на комплекса;
- Автомобилен вход посредством рампа, осигуряващ достъп до служебен и посетителски паркинг. Подхода се използва също и като сервизен.
В близост до входовете са предвидени и вело-паркинги.
Автомобилния паркинг към комплекса е основно развит на сутеренно ниво, като освен това са предвидени и 12 надземни паркинг места от източната страна на комплекса, в непосредствена близост до главните входове към културния комплекс и училището.
Значителна част от ситуацията е покрита със зеленина. Направена е оценка на трайните насаждения, която показва, че в рамките на парцела има 13 красиви кестена, които се запазват в по-голямата си част.
ГРАДОУСТРОЙСТВЕНИ ПОКАЗАТЕЛИ:
- Обща площ на парцела – 8 238 кв.м.;
- ЗП = 2 945 кв. м;
- РЗП = 9 881 кв. м;
- Плътност: 2 945 / 8 238 = 36 %;
- Коефициент на интензивност на застрояване: 9 881 / 8238 = 1,2;
- Процент озеленяване: 3 882 / 8 238 = 47 %;
- Кота корниз (кота борд)=20 м.
- ФУНКЦИОНАЛНО РЕШЕНИЕ:
Дизайна на проекта преди всичко е подчинена на най-базовите нужди на всяка образователна среда – свеж въздух, светлина, микроклимат, акустика и устойчива архитектура.
Ученето е допълнително стимулирано и мотивирано чрез създаване на множество мултифункционални зони, внасяне на външните пространства вътре, минимилизиране на зоните с фиксирано обзавеждане, увеличаване на повърхностите за писане, като се интегрират в маси, стени и прозорци, внасяне на домашен комфорт и уют и оформяне на тихи кътове.
Класните стаи вече не са така добре познатите ни квадратни кутии, а се реорганизират в полуотворени към общите пространства ателиета. Търсен е ефекта на визуална свързаност между отделните обучителни зони, тъй като преди всичко ученето е социална дейност.
Създадената среда в основната си функция е за образование и култура, допълнена в контекста на конкретната ситуация с обитаване и зелена система. Създаден е микро урбанистичен квартален модел, в който е запазена и допълнена зелената система, а новоизградените обеми са така ситуирани, че стимулират комфорта на обитаване, спомагат за естествената вентилация и ослънчаване. В случая за сърцето на комплекса лесно може да се възприеме обединяващата зеленина между отделните структурни единици, която сякаш ги е прегърнала.
Функционалното решение на комплекса е съобразено с характерните за района климатични особености – предпочитани изложения и създаване на естествена бариера за запад-югозападните ветрове. Сградите са развити в максимално допустимите си височини, като по този начин е предвидено и достатъчно пространство във външните дворове. Външните зони са допълнени с допълнителни тераси към образователните пространства, както и зелени използваеми покриви, даващи възможност за ситуиране на открити класни стаи.
- ОБЕМНО-ПРОСТРАНСТВЕНО РЕШЕНИЕ, АРХИТЕКТУРЕН ОБРАЗ:
При изграждането на архитектурния образ на сградата са проучени и взети под внимание всички възможни обеми на влияние. Това прави сградата хармонична част от вече съществуващата селищна структура, като в същото време я допълва посредством своята динамика и създадената връзка между плътта и природата, които се преплитат неколкократно. Формата на сградата спокойна и непретенциозна, като до някаква степен обемите са продиктувани и от желанието да се запазят красивите съществуващи кестени, да не се блокира гледката на бъдещата жилищна структура от север, както и нормативните отстояния характерни за образователни сгради.
Съществуващата висока растителност е приоритетен репер в обемно-пространственото решение в същото време участва като елемент в функционалната схема на комплекса.
Фасадите са допълнени с засенчващи елементи, които освен функция, допринасят и за облика на сградите. При сградите на културния център и училището са в естествен дървесен цвят, което допринася и за по-доброто вписване на обема в зеления оазис, който го е обгърнал. А при сградата на детската градина и яслата са вмъкнати цветни акценти посредством засенчващите панели, което прави сградата по-разпознаваема от основните и обитатели.
