Научноизследователски технологичен парк в местност ,,Малка Чайка“ – гр. Варна

Актуалност на разглеждания проблем: Човечеството не спира да се развива, като това става най-вече чрез научно-технологичния прогрес. Чрез него се преодоляват препятствията, които преди това са правили животът по-труден. За осъществяването на този прогрес са нужни, разбира се, висококвалифицирани учени, работници и предприемачи. На високият и нарастващ брой на българите с висше образование трябва да се гледа като на възможност за впрягането на тази сила в иновационни активности, които едновременно да привличат и задържат младите. Потенциалът за развитие на местна почва е не по-малък от този, който може да бъде намерен и в чужбина. Още повече – нуждата от догонването на все по-напредващите световни тенденции е голяма, за да бъдем на глобално равнище по-конкурентно способни. Всичко това е възможно ако се предостави подходяща среда за дейности, свързани с науката и технологиите.
Цел и задачи на дипломния проект: Целта на проекта е да се представи възможно решение за научно- изследователски парк на територията на град Варна, в който могат да се концентрират три направления за развитие. Те идват пряко от трите основни университети а града – Медицински университет Варна (МУ), Технически университет Варна (ТУ) и Икономически университет Варна (ИУ). Проектът следва да се съобрази максимално с условията на контекста на мястото и със световните тенденции при проектирането на пространства от този тип. Овладяването на територията трябва да бъде съобразено с факта, че по-голямата част е незастроена – намесите следва да са добре осмислени, а големият фронт към Варненското езеро да бъде основен композиционен елемент.
Очаквани резултати: Проектът следва да изпълни поставените задачи за организирането на нов научно-технологичен парк на територията на местност Малка чайка. Качественото изработване на проекта може да доведе до придобиването на публичност на конкретната тема и събуждането на интереса към мястото от страна на местната администрация, която е основен стопанин на територията. Изграждането на подобен вид пространство може да окаже сериозен тласък върху научното и икономическото развитие на града.
Въведение и примери от световната практика: Преди започване на работа в конкретната територия от съществено значение е проучването на историческото развитие и актуални световни примери за научнотехнологични паркове. Разгледаните примери са Станфордския технологичен парк, който е първия по рода си, Научен парк Утрехт, който е сред първите в Европа, в които се развива връзката с местните университети, Ейпъл парк, който е характерен с това, че има един собственик за цялата територия, Технологичен парк Бърно, който е в среда близка до родната ни и имахме възможност да посетим лично и София Тех парк, който е единствен по рода си за България.
Анализ на територията: Разгледано е историческото развитие на града и индустрията и научната дейност. Решението е съобразено и с демографския и икономически анализ за града. Проучени са и съществуващите обекти в конкретната избрана територия – южно от Варненското езеро, както и релефа и посоката на ветровете и снимков материал от зоната.
Прогнози за развитие на града – схеми по ОУП и типове застрояване: Общия устройствен план на Варна предвижда зоната да бъде отредена за обществено обслужване и озеленяване, както и за спорт и атракции. Зоната е и предвидена като пространствено-композиционно ядро за града. Собствеността е предимно общинска и държавна и по плановете на ОУП се предвижда изграждането на втори мост за връзка с града. Изследвани са и типове застрояване за технологични паркове – изложбени и конгресни зали, логистични центрове, лаборатории, медицински центрове, научни центрове, общежития, работилници и изпитателни центрове.
Концептуално решение: Базирайки се на съществуващите визуални и транспортни връзки с града, опорния план и устойчивите компоненти на средата е създадено концептуалното решение в няколко стъпки:
1. връзка между крайбрежната зона и съществуващия път край територията;
2. напречна връзка към острова;
3. тангиране на крайбрежието в противоположна посока на предишната връзка;
4. допълнителни връзки с крайбрежието;
5. насищане с второстепенни връзки.
Функционално зониране: Зонирането се характеризира с обществено обслужване и зони за експозиции по основната композиционна ос и ключови точки от крайбрежието. Озеленяване по крайбрежната ивица и по протежение на второстепенните композиционни оси. Лека промишленост за експериментално производство в близост до основния обслужващ път. Вътрешността на зоната е отредена за жилищни нужди и изследователски центрове, офис площи и лаборатории.
План за застрояване: Застрояването е съобразено с функционалното зониране и градоустройствените параметри. В централната композиционна ос характерът на застрояването е широкоплощен с неортогонални динамични обеми, оформящи и прилежащите пешеходни пространства. Към всяка сграда е предвиден и висок обем, в който се насищат разнообразни функции, и чрез който се постига динамика във вертикално направление. Застрояването за леката промишленост се състои от модули с висок административен обем и нисък производствен. Лабораторните сгради са с високи обеми за административни нужди и по-ниски, но развити по хоризонтала обеми за изследователски дейности. Жилищното застрояване е от комплексен тип и предвижда временно обитаване в средно-високи сгради.
Транспортна схема: Екологичният начин за придвижване е заложен като основна характеристика за проекта. Предвижда се максимална обезпеченост от нов обществен транспорт, покриващ пешеходен изохрон от 250м, и велосипедни пътища,. Пешеходната обвързаност е интегрирана в структурата като основна компонента. Автомобилните пътища са 3-ти клас по периферията, откъдето е и основната връзка с града и региона. 4-ти и 5-ти клас са вътрешните улици.
Озеленяване и степен на достъпност: Озеленяването е от няколко степени:
– публично, достъпно за всички жители на града
– полупублично в жилищните и лабораторни комплекси, където достъпът може да бъде ограничен само до живущите или работещите
– частно в имотите за производство и лабораториите на Военноморското училище в южната част и Института по хидро- и аеродинамика
– експериментални насаждения
Обществено обслужване: Общественото обслужване на проектната територия предвижда експозиционен и конгресен комплекс в ядрото на зоната. По крайбрежието има ниско застрояване за спортни дейности и отдих. В жилищните комплекси са предвидени детски градини и търговски сгради.
Детайл и силует на крайбрежна зона: Завършекът на основната композиционна ос предвижда панорамна площадка към града и тангиращо застрояване от ресторант и кафе-сладкарница с гледка към езерото и Варна. Ресторантът е съставен от 4 търговски зали на приземно ниво с вход от площада и тераса на горно ниво в един обем и един стопански обем. Кафе-сладкарницата има 3 търговски зали на приземно ниво с вход от площада също с тераса и стопански и складови функции към парковата зона.
Детайл и силует на обществена зона: В детайла е разгледано застрояването и градския дизайн на представителна извадка от композиционното ядро. По часовниковата стрелка от юг:
– сграда за отдаване под наем на малки ресторанти, обслужващи местни работещи и живущи;
– хотел с изложбена и конгресна зала
– нова изложбена зала аквариум и административен обем
– изложбена зала за отдаване под наем
– музей на корабоплаването
– научен център с лабораторни зали, аула за лекционни курсове на университети административни и изследователски функции в два високи обема
Хотел с конгресна и изложбена зала: На идейно ниво е разгледан хотела с изложбена и конгресна зала. Съставен е от два обема в пространствена композиция:
– едноетажен нисък обем за изложбена зала, конгресна зала, лоби бар, складове, технически и битови помещения
– 16-етажен висок обем за хотелски нужди, осигуряващ възможност за конгресен туризъм. Представено е разпределение на типов етаж с хотелски стаи.
Представен е разрез на сградата, показващ основните отношения на помещенията по вертикала вътре в сградата. Фасадното решение е продиктувано от типологията на функцията и съвременни тенденции за формообразуване. Отношението на сградата към прилежащата пешеходна и изложбена част е от основно значение и е разгледано от човешки поглед. Хотелът маркира пространството и рамкира погледа на движещия се в посока езерната панорама.