Нова правителствена резидеция

арх. Теодора Маданска
Дипломен ръководител: гл. ас. д-р арх. Анета Василева
Специалност: Архитектура, Катедра „История и теория на архитектурата“, УАСГ
Година на завършване: 2022
Контакти: teddymadanska@gmail.com

Към настоящия момент всички обекти, използвани от Република България за представителни нужди и за обслужване на държавната власт, с изключение на Дворец Евксиноград, са построени в периода 1945–1989 г.

Броят на действащите правителствени обекти е значително съкратен след демократичните промени, но с изключение на частичното им занемаряване, те остават недокоснати от времето – обикновено недостъпни, разточителни, елитарни, доминиращи и митични. Резиденциите продължават да изпълняват ролята си по същия остарял модел, въпреки че са не само обременени от контекста на създаването и функционирането си по време на тоталитарния режим, но и са носители на разочарованията на прехода.

Настоящият дипломен проект развива хипотезата за необходимост от създаване на нов модел правителствена резиденция с представителни и жилищни функции, който да е съобразен с политико-икономическия дух на времето ни и да отговаря на съвременните представи за връзка между общество и власт. Резиденция Антитеза на досегашните.

Проектът съдържа 4 последователни части:

  1. Проучване на партийно-правителствените резиденции, построени на територията на страната през периода 1945–1989 г., представляващи неописан и неизследван слой от българската архитектура;
  2. Концепция за подход към създаване на нов модел на правителствена резиденция;
  3. Избор на територия и устройствено решение за развитие на комплекс Нова правителствена резиденция в местност “Въртопо”, София
  4. Проектно решение за Нова правителствена резиденция, включваща три основни блока: За представителни нужди и отворени публични функции,  за настаняване на чуждестранни делегации и дипломати и за жилищни нужди на президент и премиер

ПРОУЧВАНЕ

България е бившата комунистическа държава с най-много резиденции, построени на територията ѝ между 1945 и 1989г. – общо 56. Те варират в местоположение, мащаб, архитектурна стилистика, водеща функция и кръг от ползватели. Тези сгради никога не са били предвиждани да принадлежат на обществото. Напротив – те трябвало красноречиво да отделят елита, който ги обитава, от обикновените хора “навън”. Но именно затова при тях се наблюдава изключително високо ниво на архитектурно-строителните решения и сериозни постижения в интериорното им и художественото оформление.

 

КОНЦЕПЦИЯ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА НОВ МОДЕЛ ПРАВИТЕЛСТВЕНА РЕЗИДЕНЦИЯ

Новият модел правителствена резиденция адресира противоречивото архитектурно наследство и обръща досегашните принципи на изграждане сградите на властта. Тя събира характерните архитектурни елементи на резиденциите в своеобразна “номенклатура на номенклатурния лукс” и работи с тях като с готови нови градивни части. Така от една страна директно разпада миналото на резиденциите като монолитни и непристъпни убежища на властта, а от друга – осъществява пряка съпоставка с номенклатурите на панелни строителни системи, прилагани в масовото жилищно строителство, предназначено за “обикновените” граждани.

Елементите на номенклатурата трябва да се подчинят на нови принципи, които проектът определя чрез въвеждането на ортогонална точкова мрежа, символично представяща обществените критерии за справедливост и ред. Те са приведени към нея с начален модул 30, който нараства пропорционално, следвайки логиката елемент – пространство – сграда – комплекс – град.

ИЗБОР НА ТЕРИТОРИЯ И УСТРОЙСТВЕНО РЕШЕНИЕ

Новата правителствена резиденцията може и трябва да послужи и като източник на нови правила в градоустройството. Обществото определя своите изискванията за справедливост и прозрачност, изразени в системата на резиденцията. Резиденцията от своя страна „излъчва“ този ред обратно в пространството под формата на грид, за да организира хаотичната среда на местност “Въртопо” в София – една от най-проблемните зони на южните квартали на София.

ПРОЕКТНО РЕШЕНИЕ ЗА НОВА ПРАВИТЕЛСТВЕНА РЕЗИДЕНЦИЯ

Новата правителствена резиденция се развива около съвместното действие на три основни функционални блока: за представителни нужди и отворени публични функции (1); за настаняване на чуждестранни делегации и дипломати (2); за жилищни нужди на президент и премиер (3).

Във всеки от тях е застъпен основният принцип в проекта – създаването на нов архитектурен език чрез колажно прилагане на елементите от номенклатурата върху строгата ортогонална мрежа. Пространствата, създадени на нейна база, се явяват антитеза на досегашните резиденции. Те изненадват и нарушават установените правила.

Включително и като конструкция. Всички сгради от комплекса използват дървена носеща конструкция с колони и греди от многослойна инженерна дървесина (GLULAM) и подови и стенни панели от кръстосано-ламинирана дървесина (CLT).

Това е както препратка към стремежа за интерпретация на традиционната българска архитектура, характерна за старите резиденции, така и жест към необходимостта от по-висока устойчивост и по-нисък въглероден отпечатък на архитектурата и строителството в съвремието ни.

В интериорно отношение търсеното въздействие на видимата дървена конструкция преобръща установената традиция за обличане на стоманобетон в дървени ламперии. Гредовите конструкции интерпретират касетираните тавани и дърворезбата на старите резиденции, без да ги декорират излишно, а подовата настилка от мозайка терацо дава алтернатива на емблематичните големи мраморни плочи от старите резиденции. Представителността на пространствата идва от чистите им форми и пестеливия набор от материали, които действат като рамка на стратегически маркираните погледи към околната среда.

Настоящият дипломен проект прави опит да добави нов аспект към архитектурното познание за близкото ни минало , но също така и да подложи на анализ функционирането на българските правителствени резиденции в настоящето и да даде реално проектно решение за възможна алтернатива – или как би могла да изглежда една Нова правителствена резиденция днес.