Изложба „Архитектура за образование и култура“ на арх. Белин Моллов
Каним Ви на 27 юни от 13:30 часа на официалното откриване в Читалище „Васил Петлешков“, гр. Брацигово на изложбата „Архитектура за образование и култура“, която е специало подготвена от арх. Белин Моллов за ФОРУМ „БРАЦИГОВО – КАМЕННИЯТ ПОТОК НА ВРЕМЕТО“ и представена в тридесет табла с негови акварелни картини и информация за историята на сградите и техните архитекти.
Изложбата ще може да бъде разгледана в Читалище „Васил Петлешков“, Брацигово до края на месец юли тази година.
АРХИТЕКТУР ЗА ОБРАЗОВААНИЕ И КУЛТУРА
УЧИЛИЩА, ЧИТАЛИЩА, БИБЛИОТЕКИ, ОБРАЗОВАТЕЛНИ ЦЕНТРОВЕ
Архитектурното наследство ни пренася очарованието на отминали епохи, възпитава и създава самочувствие за принадлежност към сътвореното от нашите предшественици
Идеята на моите изложби е да се провокира интереса към архитектурни паметници, сгради и ансамбли, които пренасят очарованието на отминали епохи, възпитават и поддържат чувство на принадлежност към средата в която живеем. Всяка сграда, която днес ни възхищава и ни кара да се чувстваме горди, че сме родени и живеем в този град има своя история и съдба. Тя е създадена от вдъхновението на някоя творческа личност, човек за който трябва да знаем, да си спомняме и да почитаме. Темата за образованието и средата в която се извършва то ме вълнува сериозно не само като архитект, но и като баща и дядо и преди всичко като българин, който се интересува от историята и постиженията на нашия народ в тази област.
През 1885 година всяко българско село е давало мило и драго за да има училище. Тогава бедният български народ е намирал средства за училище с настоятелство. През 1887 г. България е наброявала 3,15 милиона население, а училищата са били почти толкова, колкото са сега. В годините след Освобождението, заможните българи са дарявали значителни средства и полагали големи грижи за откриване на нови училища, за строеж на училищни сгради с архитектура и оборудване следвайки по примера на най-добрите европейски образци, за намиране на учители и тяхната издръжка, за изпращане на млади хора в чужбина, за да получат по-високо образование и т.н. През 1891 г., се появяват първите преки данни за образованието по света, които показват, че по ниво на грамотност на младежите, постъпващи в казармата, България заема 13 място в света. През 1911 година, вече 37% от новобранците в армията са грамотни – ниво, което е най-високо на Балканите, по-високо от Италия, и доближаващо това на Австро-Унгария. През този период ролята на българското училище е не само да образова, но и да възпитава.
Ние българите можем да се радваме и да се гордеем много с безценно архитектурно наследство в областта на образованието. Символично е, че след Освобождението Нова България влиза с възторг в Европа, като инвестира най-много средства, умения и усилия преди всичко в училища, читалища, библиотеки, театри… Създават се традиции по европейски еталон и се очертават насоките за развитие през следващите години. Формира се архитектурната среда на образователния процес, която възпитава младите поколения в стремеж за знание, демократична култура и ценности за свобода, равноправие и плурализъм. Днес отново живеем във време на големи промени и предизвикателства. Отново българското образование се стреми да достигне ниво, което може да се сравнява с това в развитие страни. Обществото има нужда да преосмислим пространствата, където протича образователният и възпитателен процес, където очакваме децата и младежите да се превръщат в интелигентни и можещи хора. Време е да започнем да осъвременяваме българското образование не само от гледна точка на архитектура и технологично обзавеждане, а и от гледна точка на цялостна визия за развитие, изучавайки добрите практики от миналото и настоящето, но със знание и поглед в бъдещето.
арх. Белин Теохаров Моллов
Експерт с 50 годишен опит в областта на устройственото планиране и градското развитие. Роден е в Русе през 1946 г. и се дипломира като архитект в София през 1969. Има международна квалификация по териториално и селищно устройство, местно и регионално управление, стратегическо планиране и устойчиво градско развитие. Участвал е в експертната група на Съвета на Европа за разработването на „Хартата на градовете“. Бил е зам. министър на МРРБ, съ-председател на преговорната позиция „Регионална политика“ по договора за присъединяване на България към ЕС, съветник на Министъра на РРБ, преподавател по урбанизъм.
АПРИЛОВСКАТА ГИМНАЗИЯ В ГАБРОВО
Училището е основано на 2 януари 1835 г. То е първото светско училище прилагащо взаимоучителен метод по българските земи. От 1881 г. носи името Априловска гимназия на първия си благодетел, който оставя в завещанието си 60 хиляди сребърни рубли в полза на училището. Главният строител е Уста Генчо Кънев. Той е роден през 1829 г. в тревненското село Генчовци.
КОПРИВЩИЦА „ЖИВИЯТ МУЗЕЙ“ е в сградата на първото класно училище в България „Св. Св. Кирил и Методий“, превърнато днес в „Културно-образователен център за младежи и туристи“. Живият музей в Копривщица организира местни културни мероприятия и образователни семинари за живота на хората в миналото.
ДАНОВОТО УЧИЛИЩЕ в ПЕРУЩИЦА е първото класно училище в града. През 1876г училището е превърнато в болница, функционираща със средствата на лейди Емили Странгфорд (английска общественичка, която организира събирането на помощи за пострадалото българско население след потушаване на Априлското въстание). Към момента в него се помещава картинна галерия.
БРАЦИГОВО, НАРОДНО ЧИТАЛИЩЕ „ВАСИЛ ПЕТЛЕШКОВ 1874“
На 31 декември 1956 г. е открита новопостроената сграда на читалището. Автори на проекта са арх. Желязко Стойков и арх. Владимир Рангелов, конструктор е инж. Емил Попов. Кулоарите на читалището са с оригинални мозайки, а стенописите са дело на художника Иван Милчев.
НАРОДНОТО ЧИТАЛИЩЕ “ДОБРИ ВОЙНИКОВ” В ШУМЕН е основано през 1856 г. от Сава Доброплодни. Заедно с читалищата в Свищов и Лом, то слага началото на читалищното дело в България. Идеята за нова сграда е на Христо Тодоров, който през 1893 г. е избран за председател на настоятелството.. Архитект на сградата е французинът Жан-Антонин Мерсие. Тържественото откриване на става на 28 декември 1898 г. с представянето на пиесата “Иванко” от Васил Друмев.
НАЦИОНАЛНАТА БИБЛИОТЕКА „СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ“ В СОФИЯ е най-старият културен институт на следосвобожденска България и най-голямата обществена библиотека в страната. Пред сградата е поставен паметник, който е дело на скулптора Владимир Гиновски и арх. Иван Иванчев. Издигнат е през 1975 г. и е сред най-добрите постижения на българското монументално изкуство.
РУСЕ, РЕГИОНАЛНАТА БИБЛИОТЕКА „Л. КАРАВЕЛОВ” се помещава в сградата, строена през 1911 г. за първата в България Търговско-индустриална камара по проект на завършилия архитектура в Париж през 1893 г., арх. Никола Лазаров (1872 – 1942).
БОГОСЛОВСКИ ФАКУЛТЕТ НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ
Строежът на „Паметник на Българската екзархия“ и Висше богословско училище започва с обявяването независимостта на България през 1908 и е завършен през 1914 г., Проектът е на арх. Фридрих Грюнангер. Тук от самото си създаване през 1923 г. се помещава Богословският факултет. По архитектурен стил и украса сградата интерпретира образците на старото българско архитектурно изкуство.
СОФИЙСКИЯТ УНИВЕРСИТЕТ „СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ“
В края на 19 век известните дарители братята Евлоги и Христо Георгиеви предоставят огромната за времето си сума от 6 милиона лева за университетска сграда. През 1906 г. е обявен конкурс, спечелен от френския арх. Анри (Жан?) Бреасон. През 1920 г. ефорията възлага на арх. Йордан Миланов да преработи първоначалния проект. Сградата е тържествено осветена на 16 декември 1934 година.
За повече информация: www.forum-bratsigovo.bg
