Музиката следваща архитектурата
„Архитектурен Коментар“ е форма на ‘рецензиране’ на архитектурата, чрез анализиране на функционалните, символични и естетически качества на сграда или по-голяма архитектурна структура. Вдъхновението за този цикъл от композиции идва от архитектурната критика, строежи, сгради, непреднамерени градски пейзажи (‘архитектура без архитекти’) и технологичния шум във вътрешността на сградите.“
При първо слушане звуковите композиции, които стоят зад това твърдение, вероятно биха се възприели като нищо повече от индустриален шум – точно толкова колкото и архитектурата се възприема от множество хора като нищо повече от сградостроителство. Това, което пулсира на заден план обаче е много повече от живо, дишащо, трептящо, стареещо (и миришещо) пространство.
Композициите от серията албуми „Architectural Commentaries“ на Marc Behrens са само част от обемен проект (осемдесет минути звук, каталог с фотографии, и линейни графики) „коментиращ“ архитектурата – не такава каквато е замислена, а такава каквато е изградена.
Базиран на обширна библиотека от полеви записи събирани повече от 15 години (записи направени в интериорите на сгради, в метрото или на строителни площадки), звукът насища средата и се разпада в нея – почти както дълбоката сянка на привидно неподвижен градски силует изтиква светлината от уличното пространство, само за да се отдръпне отново. Структурата на композициите е бегло базирана на идеята на Luigi Nono „isole musicali“ (звукови острови), което означава, че музикалните теми (различни по форма и размер, но топологично подобни) са оформени и често подчертани от острови тишина.
Фотографиите от каталога (част от които са отпечатани в обложката на „Architectural Commentaries 4&5“, 2007) предпазливо балансират въздействието на своя „коментар“ между градеж и разпад, а линейните графики (отпечатани в обложката на „Architectural Commentaries“, 2002), получени чрез извличане на ‘Volume’ и ‘Pan’ кривите на музикалните композиции, силно напомнят градски силуети.
Въпреки че много артисти работят с полеви записи, именно подходът на Marc Behrens – лишен от топлина, внимателно контролиран и последователен е това, което успява да зареди с напълно неочаквана емоционалност животът на едно архитектурно пространство – създадено за хората, но такова каквото съществува извън тях.
Можете да чуете музикалните композиции ТУК
„Architectural Commentaries“, 2002 e издание на CMR (каталожен № CMR2)
„Architectural Commentaries 4&5“, 2007 е издание на Entr’acte (каталожен № E45)
Marc Behrens – www.marcbehrens.com
Entr’acte – www.entracte.co.uk/project/marc-behrens-e45/
Материалът за тази статия е подготвен и изпратен от арх.Христо Харлов
