През 1975 г. дузина души начело с 25-годишния по това време Оберто Айрауди поставят началото на екообществото. Обединява ги желанието им човекът отново да заживее в хармония с растителния и животинския свят, да пробуди божественото в себе си и по възможност човечеството да се отклони от пътя на саморазрушение, поет така стремглаво.
Така се стига до изграждането на един напълно алтернативен модел на съществуване, който работи в пълна сила и до днес, когато в Даманхур живеят постоянно около хиляда души от всички райони на Италия и от цял свят. Даманхур има статут на федерация. Даманхурейците плащат данъци, гласуват и се радват на „тапията“ от ООН, която ги награждава за модел на устойчива общност.
Могат да се похвалят със собствен всекидневник, собствена валута – кредито (1 кредито = 1 евро), собствена конституция и собствено управление (като избори има на всеки шест месеца). Основното им училище, в което учат около 80 деца, работи също по собствен система. Когато е време да се преподава историята и географията на Испания, Франция или САЩ, куфарите се стягат и децата се отправят на пътешествие до въпросните страни. А математиката им помага да изчислят разхода си на гориво и с каква скорост да се движат, за да стигнат до най-близкия град, преди да се мръкне.
Също така научаваме, че Даманхур е кръстен на едноименния древен град в Египет, като в превод името значи град на светлината. Както и че долината в Пиемонт, която е избрана за дом на Даманхур, е специално място, където се пресичат четири от т.нар. синхронни линии. (Другото подобно място, където се засичат четири от линиите, е високо в Тибетските Хималаи. Според проучването на Даманхур планетата ни е опасана с хоризонтални и вертикални синхронни линии, които са нещо като реки от енергия, в които се съхранява безкрайно количество знание. „Те са нещо като библиотека, която съдържа всичко, което човекът някога си е помислял“, обяснява Оберто Айрауди.)
„Когато видях снимки от Храмовете на Човечеството, си казах, че трябва да ги посетя, преди да умра. Та това нещо е направено в рамките на моя живот! По същия начин бих отишла да видя Сикстинската капела, ако бях нейна съвременничка…“, казва американската туристка Рейвън.
Храмовете на човечеството са седем зали, прокопани под земята, в скалите, като последната достига до седемдесет метра дълбочина. В тях буквално е изрисувана и пресътворена в мозайки историята на човечеството – от самото създаване на света през различните цивилизации и важни събития, като се стига до модерния човек, който свири джаз и играе на шах. Много от божествата в различни религии също са намерили мястото си в една от залите – гръцки, египетски, африкански, индиански, индийски, скандинавски, ислямски, японски и много други божества споделят едно общо пространство и по всичко изглежда се разбират много добре.
Изграждането на храмовете обаче е било пазено в дълбока тайна, като е било сигурно, че правителството и Ватиканът ще забранят копаенето в скалите. След като член от групата на Даманхур напуска обществото в началото на 90-те и предава тайната им, една сутрин жителите на Града на светлината осъмват обсадени от полицаи и кръжещи хеликоптери в небето. Полицията е предупредена да търси терористи, които се крият в тайно прокопаните зали. След заплаха, че ще взривят цялата планина, ако не им покажат тайните места – основателят на Даманхур се съгласява. Той и шефът на полицията влизат в залите – Храмовете на Човечеството, и след час излизат. Шефът на полицията е смаян от видяното. Вместо терористи вътре той открива истинско произведение на изкуството. Днес Храмовете на Човечеството със седемте си зали са считани за национално богатство на Италия.
Това беше една много бърза разходка с големи крачки из Даманхур и е съвсем възможно сега да имате много въпросителни. И ако случайно този текст представя общността като туристическа атракция, моля за извинение, това съвсем не е така. Да, екообщността е отворена за посетители, но тя не спира да функционира, да се развива и променя въпреки това.
В началото ми беше трудно да повярвам, че такова място съществува и че е възможно да работи, но сега като че ли свикнах с тази идея. И по-скоро гледам на Даманхур като на една различна планета в рамките на нашата.
ИЗТОЧНИК НА ИНФОРМАЦИЯ:www.dnevnik.bg, автор на статията Диана Стоева
ЗА ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ: www.damanhur.org
