Автентични български интериори от началото на 21 век в „Дървото на живота“
Новият български сериал „Дървото на живота“, който стартира на 3 март по TV7, впечатлява с мащаби и хъс. В бившите спортни халета на стадион „Академик“ в столицата върху площ на около 2000 квадратни метра се издигат внушителни екстериори и елегантни интериори. Всичко е дело на сценографа Паоло Фаенци, който живее от няколко години в България. Той реконструира части от улици на Видин от началото на миналия век. Най-атрактивна безспорно е една от вратите на Баба Вида, която се използва като фон за повечето сцени. През нея се влиза в импровизираната чаршия, която майсторите на Паоло са редили истински павета едно по едно. Там е още кметството, няколко магазина, по чиито витрини са наредени сервизи от Англия и Франция, ресторант, фотоателие „Идеаль“, „Модень кроячь“. Пазарът от сковани маси е срещу огромната Българска ефектна банка.
Фамилия Вълчеви, главните герои в сагата, са собственици на ресторант, който е сърцето на града. „Той е много мъжко място, където се говори за лов, политика и жени“, обяснява Паоло. В кръчмата всички мебели са автентични от епохата, включително оригинални литографии, сред които има и на Георги Раковски.
Къщата на Вълчеви се издига на площ от 500 квадрата – четири спални, баня, огромна дневна, мазе, кухня. Всички те са пълни с автентични предмети с антикварна стойност, повечето от които са от XVIII и XIX век. Повечето са от забележителната частна колекция на Паоло, други са взети под наем, а трети – купени от Италия, Франция, Англия, Русия, Румъния и, разбира се, България.
В дневната Паоло е наредил пиано от Франция, картини от Венеция, китайски вази, керамични руски бутилки. „Избрал съм по-представителни мебели. Съчетанието на предметите показва връзката на България с Европа и Русия“, обяснява Паоло. Спалнята е уютна, в нея по сценарий се разполагат Йоско Сърчаджиев и Мария Каварджикова. Масонската библиотека е със символна дърворезба – в нея Вълчев събира книгите си от XIX в. Леглото също е автентично, но по-младо от масонския скрин. Коприненият диван за 6000 евро е особено аристократичен. Изработен в края на XVIII в. в Италия, той е съобразен с огромните рокли на дамите от това време, които сядат в средата му. А от двете страни има места за двама кавалери. За да няма нецеломъдрени опити за докосване, са разделени с лакатници.
Всяка от стаите е персонализирана според притежателя й . В пространството на единствената дъщеря Бела визията е по-романтична, цветовете са по-ярки. На територията на Панто, който току-що се е върнал от обучение в чужбина, е пълно с луксозни стоки от Европа. Всички предмети в дома на богатото семейство Вълчеви подсказват за влиянието на модерния Запад върху бързо развиващата се България. А Видин, като дунавски град, улеснява търговията.
„Дървото на живота“ ни пренася в един сравнително непознат период от българската история – началото на ХХ век. За България това е време на подем, културно и историческо развитие, които водят до промяна в българското семейство.
С течение на годините старият патриархален морал започва постепенно да отстъпва на порядките на новото време. Постепенно се увеличава броят на населението в градовете, които дават все повече възможности за развитие.
Градският живот силно се различава с първите нововъведения от заможните семейства, които имат възможност да пътуват из Европа. Това са предимно индустриалци, търговци и наследници на богати родове. Градските семейства обзавеждат къщите си с мебели, донесени от Франция или Австрия. Малка част от българските семейства имат толкова висок стандарт и възможност да поддържат дом с европейска визия.
Носенето на европейски дрехи е преимущество на богатите. Френската мода се свързва с качества като напредничавост, оригиналност и индивидуалност.
Българската сага пресъздава именно живота на едрата градска буржоазия, дава ни възможност да надникнем в ежедневния живот на най-богатите българи от началото на миналия век. Както и да се запознаем с автентичната среда и архитектура от този период.
Любопитни факти около българската история и архитектура от този период можете да прочетете на официалния сайт на сериала.
Източник на снимките : Фейсбук страницата на сериала „Дървото на живота“
