„Навремето завърших ВИАС, но не смятам, че там съм научил занаята архитект“
„Нашето изкуство е най-трудното: нашето единствено изразно средство е това, което сме построили…”
Арх.Петър Тодоров е един успял архитект в Европа. Неговите проекти и реализирани творби са от Австрия, България, Германия, Нидерландия, Румъния, Словакия, Сърбия, Унгария, Хърватия, Финландия, Азербайджан, Египет и др…
След пристигането си във Виена през 1990-та, арх. Тодоров започва работа в ателието на известния арх. В. Холцбауер. Там заедно с колегите си Х. Шиф и Кр. Шупа завършват проекта на новата сграда на Австрийската национална банка, както и Областната неврологична клиника и Болнично-учебнияцентър в Линц с арх. Удо Шустер. През 2003-та година колегите стават партньори и основават архитектурната фирма „Skyline Architekten“. Спа-център в Капрун, семинарен център във Везенуфер и рехабилитационен център в Бад Хал са само част от проектите им в Австрия. Но професионалните интереси на архитекта минават границите на държавата. В Братислава, например, арх. Тодоров и колегите му проектират реконструкцията на двореца Естерхази, получават проекти и в Хърватска, и в Унгария. Една от големите и интересни реализации са двойката офис сгради „Duna Tower“ и „Europe Tower“ в Будапеща. Там „Skyline Architekten” са поканени да осигурят представителност и оригиналност, след като наследяват първоначалната композиция от местните си колеги. Някак между другото арх. Тодоров и след 1990-та работи за родната си София, а последният му проект там е мол „Люлин”. Носител е на наградите „Интерарх” и „Визар”, но, както повечето неща в живота си, и тях приема, не с много думи,а с усмивка.
Господин Тодоров, как станахте архитект и как се учи този занаят?
Навремето завърших ВИАС, но не смятам, че там съм научил занаята архитект. Нивото на преподаване там беше доста ниско,сега също е така. Архитектурният факултет е пълен с преподаватели, които нищо, или почти нищо качествено не са построили.А архитектурата е практика, занаят, реализация, всичко друго- но не и наука! Всичко, което знам, съм научил от други колеги. Имах късмета да работя с и за много добри професионалисти – „Главпроект” в София – със Стефка Георгиева, Огнян Симеонов,Константин Антонов и други, във Виена с и за Йоханес Шпалт,Вилхелм Холцбауер и много други.
Най-добрият учител е съвместната работа с опитни и талантливи архитекти.
Как стигнахте до Виена?
През 1989-ма в България, на всички, които искахме, ни раздадоха задгранични паспорти и повечето мои приятели се пръснаха по света да си търсят късмета. Аз самият мислех да опитам в Канада, но на първо време останах пътьом във Виена да поработя малко. Намерих работа в добри ателиета, и ето, че съм тук вече близо 20 години, десет от които работих в бюрото на Вилхелм Холцбауер – архитект от световна величина.Там се запознахме с моите сегашни партньори – по-млади от мен австрийски архитекти. И при първа възможност създадохме собствена архитектурна фирма.
Работили сте за други архитекти във Виена преди да станете самостоятелен. Мислите ли, че човек, който работи в несвое ателие, т.е. работи за други, може да се реализира творчески?
Не смятам, че работейки за друг, човек може да се реализира напълно творчески. Въпреки че творческата свобода, както и всяка друга свобода, е едно собствено пространство в чужда среда, което трябва да се извоюва, и някои успяват да го направят. Аз поне съм се опитвал да го постигна. Няма нищо по-добро от това, да си бъдеш сам чорбаджия!
Имате ли правила, към които се придържате в работата си?
Опитвам се винаги, при всеки проект да бъда минималист, да работя с по-малко форми и материали, бих казал „по-далеч от барока!”. Което не е лесно, защо инстинктът те кара да покажеш всичко, което знаеш и си измислил. Но е добър този, който се е научил да се сдържа. Това идва с опита и е въпрос на самодисциплина. Особено трудно е при жилищата, защото често възниква противоречие между минимализма и стремежа на хората да получат максимален комфорт.
Аз се опитвам да реша този проблем като правя по-големи пространства, а също и като проектирам междинни пространства- „зимни градини”. Те са, така да се каже, буферни зони между „вън” и „вътре”, срещат се често в традиоционната архитектура на много страни.Тоест, стремя се да осигуря нещата, които създават истинския комфорт в живота, а не „лукса”.Не знам, дали нашите проекти и реализации се харесват на „широката публика”, въпросът е, доколко „широката публика”изобщо забелязва архитектурата в своето ежедневие. Освен,разбира се, екстравагантни обекти. Но се забелязва, че нашите проекти определено се харесват на другите архитекти, критици и журналисти. Щом печелим и награди… Не знам точно защо, коментарите и анализите са много сложни, но истинските причини обикновено са по-прости. На мен, например, ми харесват неща от
други колеги, които и аз бих направил така.
Споменахте, че сте се колебаел между Художествената академия и архитектурата. Доволен ли сте от избора си?
Изборът отдавна е направен. Както обичат да казват учените :„Моето хоби е това, с което си изкарвам хляба”.След 35 години архитектура чак сега се връщам към рисуването с акрил и масло. За съжаление ми е късно да стана професионален художник, но удоволствието ми е голямо. И заслужено.
Съжалявате ли за нещо в професионален план?
Съжалявам за много неща. 35 години са много малко време,като се има предвид, че правим и грешки, които също ни костват време. Ние, хората, би трябвало да живеем като костенурките – по 300 години, както са живеели нашите библейски прадеди, за да можем творчески да се реализираме. В даден момент изпадаме в цайтнот, времето ни изтича… А имаме още толкова много идеи!
След толкова години извън България с каква националност се чувствате?
Рядко се замислям по въпроса, но моето самосъзнание е: европеец от български произход, с австрийско гражданство, постоянно живущ във Виена. Не отдавам голямо значение на т.н. „национално чувство”. В един глобализиращ се свят то ще затихва постепенно. Във Виена се чувствам у дома си. В София – също.
А какво мислите за София?
Много съжалявам, че родният ми град София просто пред очите ни се скапва и не се забелязват никакви сериозни усилия да бъде спасен, много е тъжно. Там аз имам много приятели и роднини. Откакто съм във Виена, правих много опити да проектирам и строя в София, и в България, но там всичко се проваля.
Просто няма действащи правила. А аз обичам реда и правилата,които важат както за едни, така и за всички останали. Това е едно от предимствата да се живее във Виена в сравнение, например,със София.
Много хора смятат, че големият град ги потиска. Вие нямате ли подобно усещане?
Мен не ме потиска. Аз определено съм градски човек, обичам големите градове. В провинцията и сред природата много бързо ми става скучно. Любимите ми градове са Венеция и Ню Йорк, и ако бях 20-тина години по-млад, щях да опитам да се преселя в Ню Йорк.
Защо Ню Йорк? В този контекст – какво бихте препоръчали на младите, не само архитекти?
Както ви казах, обичам големите градове, а Ню Йорк е най-големият. Не мога да препоръчвам нещо, което да се отнася еднакво за всички. Няма такава формула. Но мога да споделя мои наблюдения: По принцип, може да се каже, че успяват само тези млади хора, които са избрали някоя област, все едно каква- наука,изкуство, музика, писане, компютър, спорт, финанси и т.н., и в тази област успяват да станат най-добрите, поне сред определен брой други. Т.е., според мен формулата на успеха е: избираш си една точка и се целиш в нея години наред! Общата култура е нещо много хубаво, но е само помощно средство, база, периферия. И колкото по-рано се започне с това, което някои народи по традиция практикуват- интензивно обучават децата си още от
най-ранна детска възраст (защото трябва навреме да се разбере,къде има дарба, а някаква дарба има всеки!), толкова по-сигурен после е успехът им. Българският отговор е: „Дай да не му съсипваме детството, нека сега си поживеят, че после, в живота, ще е трудно!“. Това, разбира се, не е препоръка или съвет. Не бих си позволил да давам съвети.Мога само да Ви пожелая, на Вас и Вашите читатели, успех в това, което правите.
Източник на материала: Списание на Българите в Австрия бр.19 www.bulgaren.org
Още едно интервю с арх.Петър Тодоров на тема „Зелената архитектура“ можете да прочетете ТУК
Книга с авторските проекти на арх.Тодоров „Архитектура“ можете да откриете в Същза на архитектите в България
