Анализ на проблемите с реализацията на бул.Витоша като пешеходна зона
ОТВОРЕНО ПИСМО ДО Г-ЖА ЙОРДАНКА ФАНДЪКОВА – КМЕТ НА СОФИЯ
Г-жа Фандъкова,
Още през м. септември 2010 г. в анализa за в-к „Дневник“ – „Пешеходен бул. Витоша – мисия невъзможна“, се опитах да изясня рисковете, които се поемат с реализацията на подобен проект. За съжаление, никой не пожела да се поучи от миналото, когато логиката на градската функционалност отхвърли подобна реализация, нито да вникне в изводите от въпросния анализ.
Анализа
Римска Сердика възниква в началото на І век като военен лагер и има типичната за него градоустройствена схема. Формата е правоъгълна, с две главни улици – Decumanus Maximus и Cardo Maximus, които се пресичат в центъра. Там е изграден Форумът. В традиционната схема продължението на двете улици, извън селището, се трансформира в път, който го свързва с други населени места или военни лагери. Южният край на Cardo Maximus на Сердика е изключение от този принцип и завършва при пресичането си с Decumanus Maximus. Причината за това е, че на юг от града няма селище, а планината Витоша. Освен главна комуникация, Cardo Maximus е мястото за най-активна търговска и социална дейност в градската структура. Тук са разположени магазините, страноприемниците и заведенията.
Промяна в структурата на римските градове настъпва в ранното средновековие. Тогава на мястото на Форума възниква средновековен градски площад с динамичен и визуален център (според Д. С. Френч) – християнският храм. След подобна трансформация Cardo Maximus на Сердика е продължена на юг от площада (бившия Форум) и така се формира главната комуникационна ос „север-юг“ на града. Тя осигурява пряка комуникация между северната и южната част, универсална достъпност на градския център и е събирателна на всякакъв вид движение от заобикалящата я жилищна структура или е т.нар. директриса (според определението на Каниджа и Мафей). В продължение на хилядолетия тази ос на Сердика (Средец, София) променя многократно очертанията и ширината си, но никога посоката и основните функции. Тези свойства са заложени в генетиката й и е немислимо, според урбанизма, те да й бъдат отнети, без някоя друга комуникация да ги поеме. В противен случай заобикалящата я градска структура е обречена на упадък и прогресивен разпад.
Според римското законодателство функциите на Cardo Maximus определят физическите й параметри. Един от тях е ширината – 7 м., докато на другите улици, които се вливат в нея, тя е 4.5 м. Булевардите „Мария-Луиза“ и „Витоша“ наследяват не само всички фунционални качества на своя прародител – Cardo Maximus, но и това физическо качество. Сега тяхната ширина е около 32 м., т.е. тя надвишава многократно тази на вливащите се в тях улици. Това им генетично качество е определящо, когато върху територията им са разположени основните линии на обществения транспорт на София в началото на ХХ век.
Реализацията
Пренебрежителното отношение към градската генетика, функционалните зависимости и историята на бул. Витоша съвсем закономерно доведе до създаването на един необоснован научно и конфликтен проект, чиято реализация е съпроводена от множество скандални и необясними промени, комични обрати и неизвестен завършек. Ето някои от тях:
19.03.2012, в-к „Капитал“
„…окончателно обсъждане пред архитектурната гилдия…на разработения проект… Предвижда се както релсите, така и тротоарите да изчезнат, а цялата ширина на булеварда да бъде покрита с еднородна настилка в няколко цвята. За решаване на проблемите с паркирането на хората от района ще има подземен паркинг под булеварда с капацитет 200 и 300 автомобила. Проектът предвижда още изграждане на покрити места и зелени пасажи…Съществуващата в момента трамвайна линия ще бъде изцяло демонтирана…На две от пресечките…с ул. „Парчевич“ и ул. „Денкоглу“, ще бъдат оформени кръгли площадки…“(автор арх. Т. Булев- бел. от ав.)
26.08.2011, сп. „Мениджър“ – интервю с арх. П. Диков
„…подземният паркинг е част от проекта за превръщането на бул. „Витоша“ в пешеходна зона, което трябва да стане най-късно до края на 2012 г.“
21.05.2012, в-к „Преса“ – Витошка в ремонт след 10 дни
„…На следващ етап на ремонта общината планира реорганизация на движението на „Витошка“ при ул. Солунска. На това кръстовище трафикът ще мине под земята, издаде арх. П. Диков.“
05.06.2012, „КРОСС“ – Фонтани по бул. Витоша.
„…Пълна промяна ще има това лято на централния бул. „Витоша“ в столицата…На „Витоша“… сега ще бликнат фонтани. Не един, а два. Първият ще е на кръстовището с ул. Солунска, а другият – на ъгъла с ул. Парчевич, разказа пред „Труд“ арх. П. Диков. Първоначалният план на общината бе това лято да се ремонтира само частта от „Патриарх Евтимий“ до ул. Неофит Рилски, но кметицата Йор. Фандъкова оповести вчера, че ще се обнови целият булевард до Съдебната палата.“
25.01.2013, в-к „Сега“
„…Проектът предвижда още между улиците Узунджовска и Солунска да има водно огледало, а при пресечката с ул. Парчевич ще има шадраван.“ – арх. П. Диков
30.05.2013, в-к „Преса“
„…От предварително изготвения проект за пешеходната зона се премахват предвидените кръгови движения…. в района, се премахва и предвидената за строителство обществена тоалетна.“
26.06.2013, в-к „24 часа“ – Махат чешми от лъснатата Витошка.
„…Ремонтираната пешеходна зона…остана без чешми. Двете съоръжения, които бяха поставени преди дни, са били демонтирани в края на миналата седмица, защото са неудобни и нямат добър вид. „Чешмите не са част от проекта за ремонт“…обясни зам-кметът Л. Христов.Поставянето им станало с разрешение на гл. арх. Петър Диков…“
21.07.2013, wwwiNews – интервю с арх. П. Диков
„- Харесват ли ви чешмичките на булеварда?
– Тези чешми ги нямаше в проекта и някой ентусиаст ги сложи, а те са срамни.“
Резултатите
От подобна реализация всеки проектант и градска администрация биха се изчервили, най-малкото от факта, че са изпълнили не това, което са обещали. Къде са покритият паркин, обществените тоалетни, зелените и покрити пасажи, кръговите кръстовища, кръстовището на две нива, водните огледала, шадраваните, чешмичките, сроковете…? Питам като обикновен гражданин, а не като специалист, който отказва да коментира безумия като това за кръстовище на две нива в градска структура като тази около ул. Солунска. Кой ще понесе отговорността за всички тези безобразни неистини?
За съжаление обаче всичко това, както и противоречивият естетически образ, са нищо в сравнение с функционалните проблеми, които реализацията възпроизведе:
- София загуби комуникационната си ос „север-юг“, тъй като проектът не предлага нейна алтернатива. Това редуцира достъпът към центъра и респективно от центъра към южната градска периферия с всички произтичащи от това последствия – усложнени комуникации, загуба на време, повишени транспортни разходи, влошена екология. Обяснението, че метрото компенсира всичко това, е нелепо, защото линия за сектора между Южния парк и бул. Цар Борис III не съществува дори и в предпроектно проучване, а най-близко съществуващата такава е на отстояние, което не й позволява да го обслужва.
- Градската структура около бул. Витоша е обречена на упадък след лишаването й от главен комуникационен колектор, събирател и разпределител на различните видове движение. Тя е застрашена от екологична катастрофа вследствие замърсяването от интензивния атомобилен трафик по малките, паралелни улици и невъзможността им за бързо прочистване от отровни газове, поради характера на пространството – относително затворено, с ширина и височината в съотношение 1:2.
- София загуби най-престижната си търговска улица. Търговията от нея емигрира безвъзвратно. Сега незаетите търговски площи са над 10% при допустимо 5%. Според “Кушман и Уейкфилд”, представена от “Фортън” Бг – …Докато наемите по бул.”Витоша” продължават да падат за пета поредна година, тези на “Съборна” и “Леге” се качват. В момента наемите на бул.”Витоша” са средно 40 евро/кв.м., докато на двете “луксозни улици” нивата се движат от 60 до 80 евро/кв.м. (Мediapool – 16.11.2012). Тук е мястото да се отбележи разрушителият ефект върху търговската дейност и търговските улици, който оказва един Мол, застроен в градския център. Той „изсмуква“ пазруващите и обрича на фалит дребните търговци. В центъра на София вече са построени два Мол-а, нещо немислимо за други градове по света. Те са разположени на по-малко от 1000 м. от бул. Витоша, а на него се строи и трета сграда с подобни функции – т.н. „Милениум център“(!).
В замяна на всичко това, от което са лишени, столичани получиха:
- Един пешеходнен „субпродукт“ неспособен да изпълнява основната си функция, защото е нацепен от автомобилен трафик по напречни улици с всички последствия от това, както за пешеходците, така и за участниците в автомобилното движение.
- Едно пространство с размери (приблизителни) – ширина 32 м. и височина 18 м., т.е с пропорция 2:1, неспособно никога да създаде нужния интимитет и уют за една „пешеходна улица“. Подобен прецедент не съществува в световната практика.
- Едина „улица на заведенията“ (според желанията на арх. П. Диков) с обречена функция поради гигантския си потенциал. Към днешна дата на булеварда са разположени около 20-тина заведения, с общ капацитет около 1 000 места. Заетостта им не надхвърля 20% дори в най-активните часове на денонощието. Декор за филм на Хичкок би била гледката на хилядите празни места, когато целият булевард се изпълни със заведения, както предвижда проектът.
- Един просторен, теракотен „мегдан“ – луксозен приют за пришълци, клошари и помияри, които вече могат да се видят всяка сутрин и вечер по булеварда.
Далеч от истината
Подобни резултатине не само са катастрофални за бъдещето на София, но са и в разрез със световната практика. В това всеки би могъл да се убеди без да е урбанист или да пътува до световно известни примери в тази област – Бърбан стрийт в Ню Орлеан, пешеходните улички на Монмартър в Париж или в центъра на Виена, речната променада в Сан Антонио или Остин в Тексас, пешеходните улици в Прага и другаде. Неограничени възможности за мислещия да придобие елементарна представа какво е една пешеходна улица и как тя функционира дава програмата Google Earth. Произволен избор може да бъде пешеходната улица Истаклал в Истанбул. Тя е сравнително близко до София и до балканския бит.
Ул. Истаклал започва от площад Таксим и е паралелна на бул. Тарлабаси – на никой в Турция не му е и минавало през главата да го прави пешеходен(!). Тя има пропорции 1:2 – ширина към височина, а не 2:1, както бул. Витоша(!). Те създават интимитет и уют. По ул. Истаклал върви ретро-трамвай, който никой не си е и помислил да премахва(!). Напротив, той е една от най-големите атракции. Автомобилното движение е ограничено, но не забранено(!). Партерните нива почти изцяло са заети от магазини, включително и такива за плодове и зеленчуци(!). Десетки заведения и ресторанти са разположени в близките пасажи, безистени и тесни улички, защото те осигуряват по-голям уют и спокойствие от оживената пешеходна улица(!). Истаклал предлага всичко от градския живот – градска динамика и многообразие, транспорт, търговия, заведения, развлечения, социални контакти. Затова тя е неповторима атракция с почти денонощен живот, за разлика от стерилната сега за друго, освен за пиене на кафе, софийска Витошка.
Наивна заблуда е, че този стерилитет може да бъде спасен с улични музиканти, литературни четения, клоунади или с епизодични мероприятия от рода на „София диша“. Напротив, децибелите от подобна активност само подлагат на среднощен тормоз обитателите на района. Успех е, че засега никой от тях още не е завел иск срещу общината за подобно нарушение, нещо, което неминуемо би било факт във всяка правова държава. Подобни мероприятия се провеждат по улиците в различни градове по света, но само през деня! А когато те са до среднощ, мястото им е или в необитаемия градски център, или в някой парк.
Какво да се прави?
Проблемите, които „Пешеходна Витошка“ генерира, вече са видими. На 25.11.2012г. група млади архитекти заля пешеходната зона с боза и я нарече „Бозата“ (iNews.bg). Архитектите от групата WhАTA я определиха за „Бъг на годината“ (в-к Дневник, 22.01.2013г.) През юли 2013 г. групата „Трансформатори“ проведе протестна акция „Да спасим трамвайните релси“ (в-к Дневник, 15.07.2013г.)
Убеден съм, че в близко бъдеще към тези протестиращи ще се присъединят и много други столичани, защото по различен начин, в различен ден и час, те ще са принудени да бъдат част от новата и конфликтна реалност, която „Пешеходна Витошка“ създаде. Затова, г-жа Фандъкова, се обръщам към Вас с настоятелната молба – ревизирайте този пагубен за София проект. Може би все още не е късно да върнете живота на най-обичания някога булевард на столицата. В момента той е в кома и от Вас зависи дали той ще заживее отново или Вие ще влезете в историята като „Разрушител на съвременна София“! Изборът е Ваш, но върху подобна алтернатива човек заслужава да се замисли!
И преди да завърша бих желал отново да цитирам Бертран Ръсел: Науката само казва как са нещата, а не как те трябва да бъдат! Това е работа на можещите и знаещите!
С уважение,
арх. Емил Коцев
Септември, 2013 г.
София