Тагове

Сродни публикации

Сподели това чрез

Култура и история на кича

Добре, че хората в миньорския град ги избива на хумор, иначе отдавна да са заплакали от футуристичния вид на крепостта „Кракра Пернишки“. Върху четири от зидовете й кацнаха две порти, защитна стена и нещо като наблюдателница … от полимерни плочки.

Резултатът е невиждана в Средновековието симетрия от квадрати и правоъгълници, при това – елементите на композицията нарочно не са плътно прилепнали, за да има светлинен ефект.

Автентичните крепостните стени обаче са надградени с камък – разликата личи от пръв поглед, а върху така изравненото ниво е монтирана поддържаща метална конструкция. Иновативните в археологията полимерни плочки са закрепени към нея със сиви болтове, обърнати с гайките навън – показно за бъдещите поколения.

Материалът, от който са направени плочките, наподобява кухненски плот в дискретен цвят охра, но с релеф. На допир е досущ като пластмаса, но в състава му има бетон – за здравина. Някои го наричат технически камък, други – кич за историята.

Точната формула на загадъчното вещество бледнее пред сложната игра на асоциации, която отприщва „Кракра Ленд“. Детски конструктор, мръсни кубчета лед, евтин увеселителен комплекс по Черноморието, инвентар от пътуващ лунапарк и какво ли още не.

Точната дума е визуализация. А не реставрация. Разграничението прави кметът Росица Янакиева, обяснявайки как Община Перник първоначално искала крепостта да се надстрои с естествени материали – камък и хоросан, но този вариант категорично е отхвърлен.

Държавни експерти казали тежката си дума. Обяснението – под руините има още два културни пласта, които някой ден можело да се проучат отново, а стените са вкопани само на 70 сантиметра в земята и всяко надграждане може да ги срути. Освен това, не се знае как точно е изглеждала крепостта.

И така, общината е задължена да следва становището на Националния институт за недвижимо културно наследство, подписано от тогавашния зам.-министър на културата Тодор Чобанов.

Така се взел компромисен вариант. Проектът за 4.3 милиона лева, основната част европейски пари, е за „подобряване на крепостта“ и превръщането й в притегателна дестинация за туристи.

„Нито аз като кмет, нито хората от общинската администрация можем да определяме какво решение да се избере. Крепостта е национален паметник и държавна собственост. Ние сме просто бенефициенти по проекта. Може да се произнесе единствено Националният институт за недвижимо културно наследство“, заяви кметът на Перник Росица Янакиева.

Тоест, ще имаме туристически атракцион върху средновековна крепост. Подобрение чрез наподобяване. Не реставрация, а визуализация.

В историята крепостта остава с името на болярина Кракра, защитавал околността при падането на България под византийска власт. Пернишкият храбрец на два пъти разбива войските на Василий II-Българоубиец, но накрая става негов подчинен с титлата патриций.

„Кракра Пернишки“ догодина ще се превърне в терен за културни събития – така общината се надява да привлече повече гости, макар че за момента там нямат представа дори за ориентировъчен брой посетители.

В името на тази цел идва любимият на народа асфалт. Един от отпуснатите евромилиони е за изграждане на нов път до хълма. Частта му в града вече е готова, предстои довършването на тресето до самото подножие на крепостта, където се строи и едноетажна постройка за кафене, туристическа информация и продажба на сувенири.

Вероятно там ще се продават и билетите, за да посетите атракциона, въпреки че до момента достъпът по руините е свободен.

Между останките във вътрешността на крепостта се мъдрят пътеки от пресовани дървени стърготини, боядисани в червено. „Червеното килимче“, както ги наричат перничани – нека приемем това за съвременна интерпретация на начина, по който там са посрещани звездите от Първото българско царство.

Перничани не показват особено топло отношение към останките на хълма. Между средновековните зидове са захвърлени хасове, бутилки бира, чаши от кафе, сливащите се с бурени и ниската трева. Варварите живеят наистина наблизо.

Под хълма се намират два призрачни пазача – заводи-руини от по-близката история на града. А би трябвало догодина там да се стичат тълпи от туристи. Средновековен маркетинг в Перник. Гарниран с мрачен социалистически декор.

Питай експерта, а не кмета

Повечето хора от града са категорични, че новите дрехи на крепостта са много грозни. „Докато съм жив, нема да стъпим тука“, жалва се възрастен перничанин. Познава крепостта като петте пръста на ръката си, защото е един от символите на неговата младост.

Росица Янакиева е категорична, че темата нарочно се истеризира от политическите й опоненти. Но не отговаря еднозначно дали „подобренията“ на крепостта й харесват. За сметка на това твърди, че и на други подобни обекти в България се използват полимери, без да посочва конкретно.

Докато кметицата твърди, че се намира между чука и наковалнята, страстите в миньорския град се нажежават.

Местните събират подписка, която да изпратят до Европейската комисия. „Да, подкрепям общото мнение на перничани – когото от тях да попитате, ще ви кажат едно и също за крепостта“, казва Йоана Петрова, създател на групата във Facebook „Крепостта „Кракра“ – нека спрем погубването й“.

„Това не ме притеснява. Гражданите са свободни да пращат подписки, но важното е да няма нарушение с усвояването на финансирането“, коментира Янакиева.

Подобни опасения имат и перничани, които гледат много подозрително на начина, по който ще бъдат изхарчени 4 милиона лева …. основно за асфалт, полимери и осветление. Интересно перо от разходната част са 60 000 лв за обучение на аниматори, които ще развеждат туристите.

Въпреки внезапната реакция на институциите, „визуализацията“ на средновековната крепост продължава да дразни. Като тапетите в пловдивската църква „Св. Марина“ и бялата PVC дограма на столичния храм „Св. Параскева“.

Щом историята се повтаря като фарс, защо паметниците й да не се съживяват като кич.

Източник на информация: www.webcafe.bg