Нова Столична Библиотека
Съвременната концепция за библиотека отрежда ново и по-различно място на този тип сгради в живота на човека. Библиотеката днес се конкурира с богатата палитра от развлечения, когато става дума за усвояване и осмисляне на свободното време. Тя вече не е само част от ангажиментите на ученици, студенти, преподаватели и научни работници към учебния, съответно работния и изследователски процес. Тя е място където модерният човек може да избере да прекара част от своето свободно време. Този факт се отразява пряко върху вътрешната й структура. Най-важната функция на библиотеката си остава съхраняването и осигуряването на достъп до информация, но от съвременна гледна точка това е онази информация, която не може да се открие в Интернет. В този контекст посетителя отново се разглежда като „седящ“ и „четящ“, но той също така трябва да може да се движи, да има по-бърза и по-непосредствена връзка с всички източници на информация – книги, списания, интернет, други носители. Това налага наличието на повече свободни пространства, изнасянето на по-голям процент от библиотечния фонд на свободен достъп и разбира се технологизиране на всички библиотечни процеси. Това спестява времето както на читателите, така и на библиотекарите ,които могат да посветят по-голямата част от работното си време върху ефективната организация на информационните носители.
За нова сграда на Столичната библиотека е избран терен в южната периферия на град София, който е част от входната урбанизирана зона на „Южния парк“, и е разположен до хотел „Хилтън“. Към настоящия момент мястото се ползва като открит платен паркинг. Тази функция, обаче не съответства на важната роля, която то има в урбанистичната структура на Столицата. Тук се пресичат от една страна периферната яка, обгръщаща центъра, която се очаква в бъдеще да поеме някои от функциите на претовареното централно градско ядро и от друга – голямата рекреационна ос с направление север-юг която включва различни форми на отдих, пешеходни и велосипедни маршрути. Тази ос съвпада с единя от основните зелени клинове, структуриращи зелената система на града – Южния парк.
Територията, в която се разполага терена, обект на дипломната работа, съвместява няколко функции. Тъй като това е входната зона на парка, съвсем естествено, това е място за активен и пасивен отдих на градските жители. Тя обаче се развива и като културен и музеен център. Тук се намира архитектурния комплекс „Софийски Арсенал“, който е паметник на културата. Обхваща три сгради от края на 19 век , които днес функционират като музеи и мемориал. Щабът на Софийския Арсенал днес е Музей на съвременното изкуство; старата столова сега е Музей „Земята и хората“, а учебното стрелбище е мемориал на Никола Вапцаров. Освен тези културно исторически обекти, в съседство се намира комплекса НДК, а мостът, който ги свързва е място за провеждане на открити фотоизложби.
Архитектурната морфология на територията се допълва от няколко съвременни сгради – хотел Хилтън и търговския обект Сити Център.
Концепцията за развитие на територията, при която се добавя новата сграда на библиотеката е разработена на базата на два градоустройствени анализа- на достъпността, обусловена от пешеходните и автомобилни потоци (в това число МГОТ) и на тенденциите в ансамбловата структура.
Тази част от парка се характеризира с голяма пешеходна и велосипедна активност. Основния пешеходен поток съвпада с главната пешеходна ос, която започва от центъра на града, продължава по бул. „Витоша“, комплекса на НДК и моста, за да достигне до парка и да продължи по главната алея в посока към планината Витоша. Останалите пешеходни потоци са от околните жилищни квартали и от спирките на МГОТ , към които отскоро се прибави и станция „Европейски съюз“ на столичното метро.
Автомобилния достъп към терена на бъдещата библиотека е организиран от бул. „Евлоги Георгиев“.
От съществено значение за градоустройственото развитие на територията са тенденциите в ансамбловата структура. Откроени са три зони с подобна тенденция – двата музея; хотел „Хилтън“ с пространството около него, което включва бъдещата библиотека и Мемориалния комплекс „Гарнизонно стрелбище“. Целта на настоящия проект е да обвърже архитектурните обекти в тези три зони със съществуващите пешеходни пространства в общ архитектурно –градоустройствен ансамбъл.
Основната идея е да се оформят две успоредни пешеходни оси, които заедно са перпендикулярни на главната пешеходна ос от центъра към Витоша. Тези оси ще свързват отделните сгради и площадни пространства и ще извеждат пешеходния трафик в два нови площада от източната и югозападна страна на новата сграда. В силуетното оформяне е потърсено развитието на композицията в хоризонтално направление, в съответствие с доминиращата рекреационна функция на парка. Открояването й в силуета се постига чрез овални огъвания, служещи като преход от острите правилни очертания на околните сгради към напълно аморфните очертания на растителността в парка. Този стремеж е заложен във формообразуването на сградата вдъхновено от овалните и плавни форми на разтворената книга.
Вътрешната структура на библиотеката е съобразена с всички основни принципи за зониране и проектиране. Осигурени са трите основни зони – за четене, книгохранилище и за администрация. Публично достъпните пространства са разделени на контролирана и не контролирана зони чрез радиочестотна идентификационна система. Тя се състои от няколко елемента:
– Идентификационен баркод, който се поставя на всяка книга при постъпването й в библиотеката.
– Детектори срещу кражба – те се поставят по границите между контролираната и не контролираната зона и засичат по баркода всяка книга или друг носител, при опит за неправомерното му изнасяне.
– Терминали за самообслужване – устройства, които разпознават читателската карта и деактивират баркода на заеманата от читателя книга, след което той може да я изнесе от контролираната зона на библиотеката без да задейства детекторите срещу кражба.
– Терминали за връщане на книги- могат да се разполагат и извън сградата, в конкретния случай са разположени на главния вход, така че да може да се ползват и извън работното време на библиотеката.
– Локализиращи устройства – те установяват грешки при подреждането на книгите върху рафтовете, а също така съдействат на библиотекарите, като разпознават книгата по баркода й и изписват зоната, номера на шкафа, рафта и позицията, на която трябва да се прибере.
– Сортираща машина – разпознава книгите по баркода и ги сортира и разпределя в колички , според зоната от книгохранилището, където трябва да се приберат.
При оразмеряването и решаването на конкретните помещения на библиотеката е използвано реално задание, съставено със съдействие на експерти от Столичната библиотека.
Основни фактори при оразмеряването са:
– Броя на читателските места, които трябва да бъдат постигнати
– Броя на работещите в библиотеката
– Броя на библиотечните единици, които трябва да побере книгохранилището. В случая на Столичната библиотека – 1 000 000 ед.
Оразмеряват се читалните, офисите и книгохранилището. При книгохранилището се предвижда между 160-420 книги на 1 линеен метър двоен шкаф според броя на рафтовете и броя на книгите на един рафт. Гъстотата на шкафовете може да бъде между 4- и 16,4 кв.м за 1 000 тома , което се определя от разстоянието между шкафовете, вида им и броя на рафтовете. Това разстояние варира от 0,75-2,10, в зависимост от местоположението на шкафа (дали е в зона с обществен достъп или не). За 1 000 000 библиотечни единици средно е необходима площ около 4 000 кв.м, която с настоящия проект е постигната.
Тенденциите при проектирането в съвременните архитектурна практика показват нарастване на дела на книгите, предоставени на свободен достъп, изграждане на обширни, изпълнени със светлина фоайета, просторни читални. При проучването на архитектурната практика, най значимо влияние при формиране на идеите, заложени в този проект са оказали:
– Библиотеката към Техническия университет в Делфт, Холандия със своето книгохранилище, подобно на многоетажна етажерка.
– Разширение на Кралската библиотека в Копенхаген, Дания
– Александрийската библиотека, Египет
– Централната библиотека в Сиатъл, САЩ
със своите просторни общи пространства и читални
– Филологическата библиотека на Свободния университет в Берлин, Германия, със свободните овални форми, доминиращи в интериора и в екстериора.
Сградата на новата библиотека се разполага в правоъгълния имот, като местоположението й и композицията на околното пространство са съобразени със съществуващата богата дървесна растителност, като основната цел е нейното опазване и развитие. Като важен градоустройствен елемент е отчетена озеленената ос, която формират редиците от дървета около съществуващата алея, тангираща паркинга. За тази алея вече стана дума, че е част от рекреационната ос от центъра на града към Витоша. Главните входове към сградата също са съобразени с направлението на тази ос (от E и SW).
Автомобилния подход е от северозапад, където е ситуиран открит паркниг за служители и посетители. Тук е и входа към подземния паркинг, осъществен с рампа. От тук са също два евакуационни изхода и един служебен – за доставяне на книги.
Концепцията на вътрешното пространство е изградена върху идеята за организиране на функциите около голямо вътрешно атриумно пространство, увенчано с купол, който доставя естествено осветление в сърцевината на сградата. Сградата е решена с три надземни етажа и два подземни. Около атриума в двете горни нива са обособени галерии, за разполагане на читателски места, които да използват горното осветление от купола. По външната периферия, в най-осветените места се разполагат основните читални и офисите за администрацията. За читалните са предвидени по-благоприятното югоизточно изложение и гледката към парка и планината, а за офисите и специалните зали по-неблагоприятното северозападно изложение.
Книгохранилището, в преобладаващата си част е подземно, на две нива. Над кота 0, то се разделя на две самостоятелни структури, заети с рафтове с книги на свободен достъп. Всяка от структурите е на шест нива (по две на етаж) и заемат онази част между атриума и фасадите, която е по-неосветена и не благоприятна за четене и работа.
На кота 0 има шест вход-изхода – главен, второстепенен, два евакуационни изхода и два служебни вход-изхода. На това ниво са разположени:
– информация и регистрация,
– заемно гише,
– общо пространство с читателски места, шкафове с библиографии, справочници , периодика и книги.
– книжарница,
– гардероб,
– голяма затворена читалня, която може да се ползва и като зала със самостоятелен изход навън;
– детски център с отделна регистрация и заемна
– административна част – сортировъчна зала и работни места за библиотекари към нея
– кафене
– конферентен център със зала за 40 души
Вертикалните връзки с горните нива се осъществяват чрез:
– Ескалатори
– Стълби към книгохранилищата на свободен достъп, които преминават през всички шест нива
– Шест броя асансьори
– Три стълбищни клетки за евакуация
На втория етаж са разположени:
Читателски места около отвора под купола, книгохранилище на свободен достъп на две нива, голяма обща читалня със зони за работни места- библиотекари, интернет зона, офиси, специализирана читалня за карти, с хранилище към нея, зала за групови занимания.
Третият етаж съдържа читателски места под купола и книгохранилище на две нива, експозиционна площ, оформена като картинна галерия с хранилище, голяма обща читалня с работни места за библиотекари в нея, плот център, офиси, специализирана читалня за ценни издания с хранилище, център за тийнейджъри с музикален център, студио и хранилище за музикалния фонд на библиотеката.
На ниво минус 2 около ядрото на хранилището е оформен подземен паркинг. Между хранилището и паркингите се предвижда озеленяване, което да подобри микроклимата в подземните части. Осветлението за растителността се осигурява отгоре, чрез прорязвания в плочата, които на нивото на терена образуват светлинни „кладенци”.
Носещата вътрешна конструкция на сградата е стоманобетонна, скелетна, колонно-гредова. Покривната конструкция е стоманена, като има два варианта –ферми, носени от колоните или пространствено – прътова.
Куполът представлява метална конструкция, която се носи от пръстеновидна греда, от своя страна носена от колоните около атриума.
Фасадите са окачени, двойни, монтирани върху стоманена конструкция, носена от плочите. Фасадите се състоят от остъклени и плътни части. Всички остъклявания са решени с двоен стъклопакет. Плътните части представляват панели от боядисан алуминий. На местата, където е необходима защита от преослънчаване – при остъклените фасадни части е възможно полагането на полупрозрачна мембрана от стъклени влакна, между вътрешната и външната фасада с цел постигане на благоприятно дисперсно осветление. Отводняването е маркирано само като първоначална идея, тъй като то ще бъде решено в зависимост от избрания вариант на стоманената конструкция.
При възникването на идеята за изграждане на Нова Столична библиотека са поставени няколко цели. Те засягат осъвременяването на нейната структура и вписването й на избраното място по начин, който да съхрани и развие неговите ценности. В по-широк контекст са свързани с кандидатурата на София за Европейска столица на културата, което предполага намеси в посока развитие на публичните пространства, историческото наследство , културните и образователни центрове. Резултатите и проучванията в настоящата дипломна работа допринасят за постигането на тези цели и могат да се използват в бъдещи проекти по тази тема.
арх. урб.Тереза Колева
Специалност: Архитектура
Университет: Нов Български Университет
Година на завършване: 2013г.
Тема на дипломен проект: Нова Столична Библиотека
Телефон: 0889169535
Имейл: terezach@mail.bg