Център за култура и дебати в София
Цел:
Сградата ще представлява средище, където социално-политически и културен живот си дават среща. Място, стимулиращо публичния дебат, от една страна, и даващо възможност за изява на творци от различни области, от друга. Центърът ще работи в тясно сътрудничество с други културни центрове, училища и университети, въвеждайки младото поколение лидери в обществения живот.
Анализ:
Парцелът е разположен на празен терен(зле поддържана градина) на бул.“Цар Борис III“, район Красно село, град София, до бившето ГУСВ и срещу Дом на културата Красно село. Като пътна артерия, свързваща периферията с централна градска част, бул. „Цар Борис III“ редоставя отлични комуникацинни връзки за автомобилен, обществен, пешеходен и велосипеден транспорт и добър фронт за визуално възприемане на бъдещата сграда. Сградния фонд в района е предимно жилищен с характерното за 60-те и 70-те години монолитно, а след 80-те ЕПК строителство. Има запазени сгради от 20-те години на 20-ти век.
Концепция:
Структурната концепция е свързана с интерпретация на ДЕБАТЪТ като ЯДРО, около което се развиват тезите на двете страни, търпящи своите възходи и спадове, стигайки се до консенсус, резолюция, равновесие.
Ситуация:
Ситуационно, сградата следва заложените в района градоустройствени направления. Жилищния характер на средата предполага съобразителна намеса в битието на мястото, постигнато чрез търсената отвореност и преходност. Височините на съществуващите околни сгради са използвани като реперни точки при вертикалното развитие на Центъра. Изграждайки подлез под бул.“Цар Борис III“ се търси смислво, композиционно и физическо обвързване на парковите зони и новоизградената сграда с Културния дом.
Сградата:
Функционалното решение следва формообразуващото, което налага използването на терасовидни и стълбищни елементи като архитектурно средство. Вътрешните пространства са решени семпло в противовес на динамичния характер на пространствата. Конструкцията е изцяло стоманена, като в сутеренно ниво е стоманобетонна. Използването на кортенска перфорирана ламарина се разглежда в две направления: 1) визуално – за постигане на колорита, характерен за района и околните сгради; 2) функционално – чрез насищане/разреждане на перфорациите се постига необходимата осветеност на съответното помещение в зависимост от предназначението и ориентацията му.