Център в София за експериментални изкуства

За експерименталното изкуство
Екперименталните изкуства като течение в арт средите се зараждат през 60те години на XXвек. Самото понятие „експеримент“ предполага новаторство и излизане от границите на конвенциалното, поради което е и невъзможно да се даде еднозначно и всеобхватно определение на понятието „експериментално изкуство“. Въпреки това между неговите разновидности могат да се изведат няколко основни прилики – ангажираност със социални тематики, интердисциплинарност и преплитане на изкуство, технология и наука в търсене на краен резултат. Предложената разработка за Център за експериментални изкуства разглежда спецификата на подобен вид мултидисциплинарност и е организирана като гъвкаво пространство с възможност да приюти разнороден тип арт изяви като от гледна точка на по-ясното функционално обособяване основен приоритет е даден на пет подвида експериментално изкуство – арт инсталации, експериментален театър, експериментален танц, експериментално кино и пърформънс.
Избор на ситуация
Експерименталните изкуства пробиват своя път и на българската арт сцена. През последните години се организират няколко фестивала, чиято цел е да дадат поле за изява на подобен вид творци – НЕ/ДА Фест, AMBIENT FESTIVAL, Xfilm фестивал, SOFIA UNDERGROUND – Фестивал за пърформънс изкуство, Международен фестивал за театър и съвременен танц „Черната кутия“. Въпреки това все още липсва еднозначно определено пространство, което да приюти целогодишно подобен вид изкуство.
Ситуацията между бул. „Васил Левски“, бул. „Княз Ал. Дондуков“, ул. „Панайот Волов“ и ул.“Врабча“ бе избрана след подробен градоустройствен анализ, опрял се на няколко основни точки – съществуващи културни институции с опит в сферата на експерименталните изкуства и потенциал за развиването им, централно и комуникативно разположение, предварително заложена концентрация на обществени функции. Избраната ситуация се характеризира и с наличието на две съществуващи сгради, свързани контекстуално с темата за изкуството и носещи облика на архитектурата от началото на XXвек – бившите гаражи на цар Фердинанд (сега ателиета на Националната художествена академия) и бившата кинофабрика „Балкан“.
Функция
В търсене на приемственост в градската среда и с оглед на запазване и експониране на архитектурните им качества в проектната разработка тези две сгради биват запазени и реставрирани. Бившите гаражи запазват функцията си на ателиета на НХА, а бившата кинофабрика се активира чрез приютяването на програма от функции за широк обществен достъп: първи етаж – кафене, зали за семинари и уъркшопи и медиатека; втори етаж – детски кът, аудио и видеозали към медиатеката и обслужващ сектор (администрация и гримьорни).
Основният акцент в новия център – залата за събития тип „черна кутия“, е решена като свободно „плаващ“ обем в стъклено фоайе, разположено в североизточния край на ситуацията. Тази организация дава възможност за сформиране на централно социално пространство от площаден тип, което активира вътрешнокварталното пространство и създава две важни
пространствени връзки: бул „В.Левски“-бул „Дондуков“ и бул. „Дондуков“-ул.“Врабча“. Денивелацията на терена позволява и оформянето на амфитеатър за арт изяви през топлите месеци от годината. Оринетирането на основните входове на комплекса именно към площада подчертава търсената връзка между вътрешни и външни арт пространства.
Обединяването между двете съществуващи сгради и централния новопроектиран обем в единен комплекс се осъществава на горно ниво посредством топли връзки. Над пространството на „черната кутия“ се обособява галерия за изложби и арт събития, а в сутеренното ниво са разположени зали за арт инсталации, обслужващи и технически помещения.
Спецификата на експерименталните изкуства изисква възможност за бързо и лесно трансформиране на залата „черна кутия“ в различни конфигурации. Именно поради тази причина е предложена система за повдигане на пода Serapid, която позволява четири типолгии на организация на зоните сцена-публика – студио, авансцена, арена и траверса. За вариации на пространството в „черната кутия“ дават възможност и две сгъваеми стени, чрез които тя може да бъде частично или цялостно отворена към фоайето.
Конструкция
Конструкцията на новопроектирания обем е стоманобетонна в сутерена и преминава в стоманени колони и греди в надземните нива. Покривното покритие на фоайето е решено с пространствено прътова система тип Mero, върху която стъпва горното покривно остъкляване. Конструкцията на „черната кутия“ е решена с две стоманобетонни стени, върху които ляга стоманена гредова скара. В търсене на максимална прозрачност и преливане на пространствата вън-вътре по-малките подпорни разстояния при топлите връзки и пристройките към съществуващите сгради са премостени със стъклени греди.
Фасадна текстура
Функционалното определяне на фоайето като ключов елемент в новопроектирания център изисква и подобна тектонична изява във фасадното решение. Поради тази причина е предложено и по-различно третиране на неговото остъкляване, което да подчертае буферната роля на фоайето между градската среда,характеризираща се със забързаност и шум, и арт средата на „черната кутия“ с типичните за нея спокойствие, съзерцаване и спиране в мига. В търсене на подходящ визуален превод на тази зависимост се спрях на понятието „бял“ шум, който се използва в практиката при работа в шумна среда като фон с доказан положителен ефект върху концентрацията и успокоението. Именно спектрограмата на „белия“ шум е отпечатана върху стъклената фасада на фоайето. („бял“ шум /физ./ – сигнал, който притежава еднаква мощ във всеки постоянен честотен диапазон)
Система паркиране
Наличието на висока концентрация на обществени функции около избраната ситуация изисква и необходимия брой паркоместа, които да ги обслужват. За съжаление при съществуващото положение той е крайно недостатъчен, поради което улиците „Врабча“ и „Панайот Волов“ често се превръщат в паркинги със силно затруднено движение. Особено наболял е проблемът с паркоместата, необходими за Националния музикален театър. В момента той разполага само с един паркинг с 18 места, който едва успявва да обслужи персонала и администрацията.
Именно поради тази причина предлагам обособяването на паркинг на пет нива (две надземни и три подземни) с общ капацитет 143 паркоместа в югоизто ната част на ситуацията. Мястото е подходящо, защото се намира на второстепенната улична мрежа, загърбва основните за проектирания център функции и същевременно е в непосредствена близост до него, Музикалния театър и жилищната сграда, които обслужва (жилищната сграда губи паркинга си поради обособяването на площадното пространство към Центъра). Конструкцията на паркинга е стоманобетонна с безгредови плочи.

арх.Вяра Маркова

Специалност: Архитектура
Университет: УАСГ
Година на завършване: 2014

e-mail: markova.vyara@gmail.com
GSM: 0883 466 408