Архитектурно училище на остров Адата в Пловдив

Ситуация:

Разположен върху необитаем остров на река Марица- о. Адата, гр. Пловдив

Идеята за създаването на архитектурен кампус именно там, създава предпоставки за раждането на редица идеи за облагородяване и развитие на острова. Поради спецификата си, архитектурното образование се различава коренно от повечето методи на обучение. То се нуждае от подходяща атмосфера, в която да се създават предпоставки за  раждането на идеи и условия за тяхното реализиране. Поради тази причина връзката с природата, както физическа, така и визуална, е изключително важна за едно по-добро образование. Затова, основната концепция за развитието на остров Адата, е да бъде изграден парк, в който деликатно да бъде създаден кампус, без това да нарушава естественото усещане за парк, без физическа сграда върху него.

Достъпът до острова е решен на база градоустройствен анализ: от север се осигурява основният достъп с автомобили, поради наличието на главни пътни артерии от северната част на града. От южната част на терена се осигурява основния пешеходен достъп, поради наличието на спирки за масовия градски транспорт, който се предполага, че ще бъде основно превозно средство на студентите.

Концепция:

Цялостната концепция е базирана на желанието за максимално запазване съществуващия силует на острова. Изграждането на една условно дървесна структура на сграда, е концепция породена от мястото и функционалните връзки в едно училище. На пръв поглед се създава усещане за една сложна конфигурация от комуникации между отделните помещения, но заглеждайки се по-детайлно, се разбира, че връзките са внимателно обмислени и следват логика и анализ на ниво :“най-често общуващи функционални групи“. Сградата се състои от условно пет обема с един общ, който ги обединява на най-горно ниво. Всеки един от обемите съдържа в себе си отделна функционална група. В тях има вътрешна вертикална комуникация към последното, обединяващо ниво, както външни връзки, които свързват отделните обеми един с друг, отново. Основната роля на всички външни комуникации е да се създаде плавен преход между външната и вътрешната среда, без да се създава усещането, че вече не си част от сградата. Освен комуникации, тези връзки служат и за места за импулсивни срещи, места за рекреация и редица други функции, които ще възникнат инцидентно от самата експлоатация на сградата. Последното ниво съдържа в себе си сърцевината и смисъла на училището, а именно: ателиета, изложбени зали, лаборатории, места за почивка и разговори. Затова то е разположено над целия остров, с гледка към целия град, към реката и небето. Чувствайки се, сякаш левитираш над зелените корони на дърветата, в студентите се създава усещането за свобода, която е необходима на всеки един творец, за да може да създаде своите шедьоври.

Извод:

Поради непрестанно развиващите се технологии, не се знае след време какви ще бъдат нуждите на архитектурното образование, поради тази причина и сградите, които се създават за обучение на такъв тип кадри, трябва да бъдат флексабилни към промените, които бъдещето ще наложи. Затова, стремежът за такава флексабилност би трябвало да е преоритет на всеки един, който ще се сблъска в практиката си със спецификана на сгради от този тип.

арх.Вяра Запрева

Университет: УАСГ
Специалност: Архитектура
Година на завършване : 2014
Имейл:vqra.zapreva@gmail.com