Хотелски комплекс в Созопол
В Созопол пътните врати не се затварят и цяла нощ по дворовете лампа свети. Тук уличките никога не се повтарят и няма нужда тук от никакви поети. Радой Ралин, “Созопол”
Теренът за засрояване на хотел- резиденс се намира на т.нар. Провлак- връзката между стария и новия град в Созопол от западната страна на входа към стария град- „сърцето“ на Антична Аполония, в непосредствена близост до амфитеатъра.
Спецификата на самото място изисква и един по- обстоен поглед върху историята и даденостите на средата. Изграждането на обем на това възлово за Созопол място изисква анализ не само на функцията, но и на архитектурния облик и пространствата.
Хотел резиденция е средство за подслон с висок комфорт и нетрадиционно обзавеждане – категория „пет звезди“, независимо от броя на стаите, изградено при пълна свобода на проектиране и архитектурно-творчески решения на външната конструкция и фасадата на хотела (резиденции, старинни сгради, сгради – паметници на културата). (из НАРЕДБА ЗА КАТЕГОРИЗИРАНЕ НА СРЕДСТВАТА ЗА ПОДСЛОН, МЕСТАТА ЗА НАСТАНЯВАНЕ И ЗАВЕДЕНИЯТА ЗА ХРАНЕНЕ И РАЗВЛЕЧЕНИЯ).
Разхождайки се из улиците на Стария град на Созопол няма как да не се забележат пространствата между къщите, липсата на тротоари, характерният облик на самите къщи. Улиците са тесни, от павета и няма разграничаване на тротоари, не отговарят на днешните изисквания за ширина на платната и пешеходните трасета, но въпреки това те са обслужвали добре кварталите както през времето, когато се е зараждало самото селище, така и днес. Ограничените пространства, високият процент на плътност на застрояване са част от архитектурния облик на местността.
Друг специфичен израз е обликът на самите сгради- каменни основи с дървена обшивка, еркерно издаване на втория етаж. Самата обшивка е в един спокоен ред на редуване на тънки вертикални летви с хоризонтални. Именно този ритъм е използван и в изграждането на изоморфната структура на хотела.
Говорейки за Созопол няма как да не отбележим, че той е най-старият град на българското черноморско крайбрежие и е основан през 610 г. пр.н.е., като елинска колония („полис“) от милетски гърци под името Аполония Понтика. Първото селище тук възникнало в края на IV – III хил.пр.н.е. През годините той е бил търговски и транзитнопристанищен център, поддържал активни политически и търговски връзки с големите градове, център на високо развито изкуство, като съвременниците му го наричали Аполония Магна (Велика).
За защита от варварски нападения, градът е имал крепостна стена, която е била част от верига отбранителни крепости на Антична Аполония. Една от тях е тракийската и антична крепост „Антея” , която се е намирала на връх Буджака до полуостров Атия (днес е военноморска база). Тя е строена от ломени камъни без спойка- градеж, характерен за тракийските племена. От тук идва и името на хотела. Духът на крепостта е отразен чрез използването на гранитни павета наподобяващи ломени камъни в настилките на главните входни и пешеходни пространства, като по този начин се подчертава и навлизането на външното пространство от Стария град в хотела и тяхното единство. Колоритът също е продиктуван от цветовете на крепостната стена- живописни, но в същото време внушават спокойствие, сигурност, романтика.
Хотелът е изграден чрез разграничаване на две зони- шумна, в която се намира главното фоайе с конферентен блок, ресторант, панорамен и пиано бар, закрит басейн, фитнес и спа, като тази зона е за посетители, които искат да се отдадат на веселие и забава; и тиха зона отделена чрез пешеходна връзка на второ ниво, която разкрива прекрасната гледка към морето от една страна и към морската градина и стария град от другата страна, като в тази зона също има ресторант, който е с тиха музика, която да допълни романтиката, създадена от обкръжаващите картини.Идеята за изграждането на самите сектори в тези две зони е продиктуван от ритъма на вертикални и хоризонтални летви на дървената обшивка върху къщите в Стария град . Това допълва търсеният отдих и спокойствие не само като функция, но и в самият облик на обемите. „Вертикалната летва“ в хотела се явява главната пешеходна връзка, минаващата и свързваща двете зони. Функцията и обособяването Ѝ са постигнати чрез използването на специфичните гранитни павета, а формата Ѝ копира пешеходната улица в Стария град- Аполония и насочва към Амфитеатъра- умишлено провокиране на хората към опознаване на великата история на Аполония. Пресъздаване на созополската къща е постигнато и чрез облицовката на сутерена от камък и HPL панелите по етажите, имитиращи дърво. Заради денивелацията обемът на камъка е нищожна част спрямо обема използван в Стария град и в допълнение на това са изградени каменни огради, създаващи интимитет на хората, обитаващи апартаментите на първия етаж, които допълват облика на сградата. Изграждане на среда, повтаряща структурата на Стария град- висока плътност,разнообразни пространства. Ако разглеждаме Стария град като една сграда, то хотелът се явява негова пристройка и затова е напълно съобразен и изведен от контекста на съществуващата среда. Както отделните къщи имат подобен облик, но всяка една е специфична сама за себе си, така и в хотела всяка една стая има свой собствен стил и звучене, обединени от общата концепция на хотела. По този начин чрез стари похвати се получава едно модерно звучене на среда,създадена и функционирала хиляди години. Постига се висок лукс и съвременен начин на обитаване чрез специфичен архитектурен образ, отразяващ бита и спецификата на едно отминало време, което е функционирало без норми и правила, определено само от човешките нужди.
арх. Зорница Маджева
