Жилищна група за представители на дипломатическия корпус
Проектирането на жилищна група за дипломатически корпуси от цял свят поражда множество принципни търсения и въпроси, чийто отговори следва надлежно да бъдат съобразени в най-ранен етап на разработване на проекта.
Дипломатите са официални представители, посланици на дадена държава, изпратени в друга с цел поддържане на международните отношения между двете страни. Но ако погледнем отвъд чисто политическия аспект на характера на техните работни задължения, ще открием изконна, социално обусловената същност на дипломацията – това е посланичеството, създаването на взаимовръзка, взаимопомощ, взаиморазбиране между различни народи, раси, етноси, религии, вярвания. Погледнато философски посланиците трябва да преодоляват бариерите между хората, обусловени от историческия контекст или от различията в народопсихологията на различните нации. Разсъжденията по темата породиха в мен убеждението, че трябва да създам среда за обитаване, в която границите и преградите в стереотипната им форма не съществуват; среда стимулираща хората и подтикваща ги към социализация, събиране, среда отворена както към хората, така и към природата- естествено или изкуствено вплетена в градския пейзаж. За мен стана приоритет връзката и комуникацията, а не преграждането (по-скоро преодоляването му). Връзката между пространствата (физическа, сетивна); връзката между елементите на средата за индивидуално обитаване и колективно събиране;
След детайлно проучване на територията и нейната история, става ясно, че изграждането на сграда за представители на дипломатически корпуси именно на това място е исторически предпоставено и оправдано. През 1961г. проф. арх. Васил Вълчанов е главен проектант на ж.к. „Ленин“ (днешен ж.к.„Яворов“ ), в изграждането на който за първи път се решават проблеми, свързани с цялостното устройство на жилищния комплекс. Именно там, сред нискоетажните монолитни жилищни структури, той проектира 12 етажна сграда на БОДК, свързана с емблематичния за времето си ресторант „Ропотамо“, превърнали се в отличителни символи на района. В непосредствена близост е построен още един блок на БОДК, но и двата не са запазили предназначението си до днес. Двете сгради и Министерството на Външните работи очертават един изключително тематичен контекст на средата
Проследявайки историята на мястото още по-назад във времето стигаме до 1921г., когато е отворил врати Висшия селскостопански институт „Г.Димитров“. Той държи седалището си там до 1977г., когато окончателно е преместен в Пловдив, но оставя след себе си в наследство своите оранжерии, които в хода на времето се превръщат в овощни градини. Изхождайки от тази историческа база съм се опитала да възродя заложените през годините функции на този терен, повратна точка между природа и култивация. Сградата, сякаш изниква изпод оранжериите на аграрния факултет издигайки ги на пиедестал, в знак на уважение към природата, в чието равновесие се е намесила.
В района на строителния парцел има изключително съсредоточие на обществена активност. Предвид ъгловото разположение на парцела, можем да твърдим че той се намира точно на границата между обществената зона и 2 жилищни такива. Взимайки под внимание и обществената роля на дипломатите в обществото, т.е. имайки за задание да проектираме жилищна група за „общественици“ се надига логичният въпрос за въздействието, което искаме да постигнем в тази среда на мегаструктури от една страна и ниско традиционно жилищно строителство от друга.
Поглеждайки в по-общ план забелязваме, че теренът ни се намира на още една пресечна територия – между природното пространство (макар и култивирано) и жилищния комплекс. В този ред на мисли стигаме до заключението, че нашата сграда трябва да се съобрази с противоречивия сграден фонд, в чийто контекст се намира и в същото време да отговори с уважение на природните дадености.
Така от ситуационния анализ извеждаме два основни контрапункта, които в последствие ще предадат характер на проектираното здание: обществено-жилищно; жилищно-природно.
Първоначално сградата изхожда от четириъгълник определен от границите на строителния терен. Но четириъгълната форма е интровертна, насочена към вътрешността си-което влиза в противоречие с разсъжденията относно екстровертността, която искам да постигна. Това предопределя „разцепването“ на сградата по вторичния диагонал и ориентирането и на двата композиционни елемента на юг. Така се осигурява освен насоченост „навън“ на композицията, така и максимална визуална видимост към планината. В югоизточно направление сградата „изтича“ към пространството пред зала „Универсиада“, което считам ще бъде облагородено и ще се превърне във важен събирателен пункт в София. В отговор на намерението за възраждане на някогашните ботанически градини, покривите се озеленяват. За да придобият собственост и живот тези пространства (на култивирана природа) покривът образно се разчленява и потъва стъпаловидно придавайки на всяка новополучила се градина отделен собственик. Това гарантира по-добрата им подръжка и прави връзката с природната среда по категорична.
В отговор на желанието за сформиране на значими социални пунктове в самия комплекс изнасям вертикалната комуникация извън обема на сградите в пространството между тях. От една страна това води до минимализиране на вертикалните комуникационни щрангове, а от друга създава открити пространства, но в климатизирана зона, където хората ще могат да се срещат, да комуникират и да се наслаждават на хубавата гледка към планината. Потоците от хора се събират и разделят без да се преплитат. Пасажите определят индивидуално входно пространство към всеки апартамент, т.е. собственика знае къде посреща и изпраща гости – територията придобива собственост. Комуникацията губи безжизнената си роля на ничие пространство от коридори и стълбища, превръщайки се в социално живо пространство.
Покритите пасажи обвързват двете сгради в една структура, отговаряйки адекватно на монолитния характер на обществените здания около нея и заедно с това очертават открито площадно пространство в сърцето на комплекса. Така получаваме три степенувани обществени пространства по диагонал със свободна връзка помежду си чрез пробиви в сградите.
Апартаментите са три основни типа. Всички са с изложение на две фасади, което прави микроклимата им изключително благоприятен. Отдръпването на сградата във височина създава условие за просторни външни тераси към мезонетните жилища, увенчаващи постройката. Част от тези тераси отдавам на т.нар. зимни градини, които олицетворяват идеята и възраждат спомена за оранжериите, някога намирали се на това място.
Водещ мотив при проектирането на самите жилища е мотивът за непрекъснатостта на пространството и движението. Като основна цел съм си поставила архитектурната разходка от входа на сградата до който и да е пункт да не среща пространствени тупици и задънки. Това прави апартаментите изключително планово гъвкави и осигурява простор и достатъчно въздух за обитаващите ги. Движението и визуалната връзка между помещенията са безпрепятствени. Пътят на слънчевите лъчи през целия обем на апартамента също е съзнателно търсен ефект. Това осигурява подходящо ослънчаване в дневните пространства през целия ден. С тези похвати се стремя да постигна внушение за свобода, цялост, хомогенност, непрекъснатост.
Фасадните решения са по-удребнени и детайлни откъм вътрешните дворове и по-окрупнени откъм булевард „Шипченски проход“, където високата скорост на преминаване покрай сградите позволява цялостното възприятие само на по-едромащабните такива. Това обединение съм постигнала чрез използване на т.нар. двойна фасада, която е спомагателен елемент при осигуряването на благоприятен микроклимат в сградата. От една страна се създава въздушна възглавница, която държи температурата в сградата в по-тесни граници, а от друга в комбинация с зимни градини изградени като щит пред цялата фасада, има шумо и звуко-защитна роля. Това е много важен момент в изграждането на сгради в подобна интензивна зона подложена на акустично и въздушно замърсяване от висока степен.
Ъгълът на Г-образното тяло е широко дискусионна тема. Като пресечен елемент на два обема за мен той трябва да приеме и различна функция. Този ъгъл, от който се осъществява и влизането в сградата, натоварвам с обществени функции. Визуално и смислово той е разделен на три обема във височина както следва – входно пространство, конферентна зала, сладкарница. Те навлизат към вътрешността на комплекса подчертавайки входа на сградата и създавайки силен значещ елемент привличащ вниманието отдалеч..
Заданието за проектиране на жилищна група за дипломати залага изграждането на 50 жилища с висок стандарт на обитаване. Но как би трябвало да виждаме и разбираме това изискване? За мен подобна среда за обитаване трябва да предизвиква отзвук в сетивата и да събужда у човека стремеж към по-хармонично съществуване, освободено от прегради-във физически и психологически аспект; среда, която обръща хората един към друг, към природата, към града..
арх.Зорница Стоянова
Университет: УАСГ
Специалност: Архитектура
Год.на завършване- 2014г.
e-mail: stojanova.zornitsa@gmail.com
Портфолио: zstojanova.eu
