Жилищен комплекс „Родопско вилно селище“

Маргарита Колева

Публикувано от РК София-област на 16 03, 2014 | Коментарите са изключени за Жилищен комплекс „Родопско вилно селище“

Теренът, върху който е разположено селището, се намира в Родопите, в близост до град Девин.

Проектът е вдъхновен от родопската възрожденска архитектура. Стремежът е тази идея да протича последователно при цялостното изграждане на селището: както в градоустройственото решение, така и във функционалната и обемно-пространствена композиция на отделните жилищни структури.

Градоустройството:

При градоустройственото решение са заложени основни принципи от градоустройството по време на Възраждането:

-компактна форма на застрояване;

-композиционен гръбнак е главната улица – в цялостната улична мрежа на вилното селище тя единствено е предвидена за автомобилно движение;

-останалата част от уличната мрежа е неправилна, живописна – това са пешеходни алеи, посредством които се осъществява достъпът до къщите; те са отзвук на възрожденските улици с техните характерни чупки, създаващи забележителни перспективи и улични силуети;

-единност и цялостност на композицията;

Къщата:

Жилищното застрояване включва четири типа свободностоящи къщи и комплекс от три редови къщи. Къщи тип А1 и тип А2 са едноетажни, а тип Б1 и тип Б2 – триетажни. Тяхната функционална организация и обемно решение се основават на родопската жилищна архитектура, в която се разчитат три основни форми: „редова къща”, „къща с клет” и „къща с пейка”.

Функционална организация

Чрез използване на ясната функционална организация на „редовата къща” са създадени жилищни единици, които дават възможност както за типизиране, така и за създаване на индивидуални решения. Изходната форма в план е квадрат. Разпределянето на функцията по височина и по етажи се позовава на съответното разпределение в „редовата къща”: на първо ниво са разположени вътрешен двор и складово помещение, както и стълбата, посредством която се осъществява достъпът до жилищните нива; на второ ниво са обособени две основни зони – обща /включва: дневна, трапезария и кухня; асоциира се с пространството на чардака в родопската къща/ и индивидуална /включва: спални и санитарни възли; асоциира се с пространството на в’къщи/. Тези две функционални зони обхващат обема на квадрата и сформират своебразното ядро на къщата, което е единно за различните жилищни единици. Индивидуалните решения по отношение на функционалното и обемно изграждане се постигат посредством прибавяне към тази обща /твърда/ структура на еркерни пространства /някои от тях се преливат в общото пространство; други сформират кътове за индивидуална работа, отдих, четене; трети приютяват функционални елементи: камина и стълба/.

Обемно-пространствена организация

Обемно-пластичното решение е пряко следствие от описаното функциониране на къщата и характерните принципи на родопската архитектура. Значимостта на компактния обем /ядрото-основата/ е подчертана чрез използване на каменна облицовка. Това създава усещане за неговата масивност, устойчивост. Еркерните издавания в съзвучие с тяхната функция и родопската традиция са откроени с различен материал – използвана е дървена облицовка. По този начин обемното решение, подчертано чрез използваните материали, разкрива достоверно функционалната организация на къщата. Създадена е видима и правдива връзка между функция и обем.

Редови къщи

При сформирането на комплекса от редови къщи са използвани споменатите вече принципи: влизането се осъществява през приземното ниво, служещо за вътрешен двор, гараж и склад; обемите са компактни, разнообразени от еркерни пространства, които са обособени като балкони за създаване на допълнителна връзка с околната среда; втори и трети етаж са същинските жилищни нива като при тях е търсено интериорно разнообразяване. По този начин въпреки единното функционално зониране всяка една от редовите къщи се откроява с индивидуалност на интериорното и екстериорно решение.

Дворът:

Сформираният на приземно ниво вътрешен двор е характерен и съществен елемент на проектираните жилищни структури. Чрез неговото максимално отваряне се цели сформиране на архитектурно пространство, което е отворено към природата и е обвързано със заобикалящата среда. Дворът позволява преминаване на природата през обема на къщата. Максималното остъкляване му позволява да изпълнява функцията си на преход между вън и вътре целогодишно: през летните месеци е отворен и функционира като тераса, а през студените е затворен и изпълнява роля на зимна градина.

Обществено застрояване

Обществената зона се състои от две сгради. Сграда 1 представлява малък обект за хранене с тераса, а сграда 2 е свързана с охраната на селището. Тя включва малък офис и жилищна част. Тяхното обемно изграждане е в съзвучие с общото решение на селището.

Обобщение

Стремежът на проекта е чрез използване на опорни точки от родопската архитектура да се изведе принцип за създаване на съвременни жилищни структури, като по този начин да се осъществи архитектурна и културна приемственост.