Детският музей е сравнително нов тип музейна сграда, чиято функция е да обучава и възпитава деца на възраст между 2 и 12 години по забавен и интерактивен начин. Доказано е че черз игра децата научават много повече и много по-бързо. Основните групи посетители на детските музеи са семейства и училищни групи.
Анализирани са различни форми на организация на музейните сгради – анфиладни, преходни, отворени, смесени. Като най-подходящ за този тип сграда е избван вариант, в който се създава едно централно разпределително пространство, от което посетителя, в случая детето, има пряка визуална и физическа връзка със случващото се в музея. То получава правото да избира къде да отиде, какво да види и под какъв ред. Засяга се и възможността за социално общуване между децата, тъй като те могат да изберат дали да посетят някоя по-оживена зона от музея, където да общуват с други деца или да предпочетат някой по-спокоен кът. Централното пространство дава възможност също така на родителите и възпитателите да имат видимост и контрол над това къде се намират децата им и какво правят.
Външната форма на сградата е продиктувана изцяло от обкръжаващата среда. Тя е твърда и статична, какъвто е до голяма степен и урбанизирания свят, в който живеем – “света на възрастните”. Във вътрешността на сградата е развито атриумно пространство. Неговата форма контрастира с външната – тя е мека, аморфна и органична, каквото е и детското съзнание. Тя е повлияна от няколко усилия – наличието на централното разпределително пространство, наличието на задължителния по задание аудиториум, вектора на входа, който вкарва посетителите директно във вътрешния свят на сградата и още един вектор, които отваря сградата към представителната улица “Бродуей” и експонира навън случващото се вътре.
С цел предпазване от злополуки е поставено изискване основното движение в сградата да се осъществява посредством рампи. В това решение рампите са разгледани буквално и семантично като комуникация между двете различни по структура форми. Рампите провеждат публиката през мекия обем, пресичат твърдото тяло и отново се връщат във вътрешността на сградата.
арх. Мира Коларова
Ръководител: арх. Пламен Нанов
Университет: УАСГ
Специалност: Архитектура
Година на завършване:2014
