КОНЦЕПЦИЯ: Всеобхватното проучване на зададената ситуацията извежда присъствието на силно изразен математически модел, обхващащ темата за правоъгълника, формообразуването под 90 градуса и понятието „математическа симетрия“ – съотнесени в трите измерения на проектиране.
Основополагащият фактор на проектиране е адекватното използване на настоящия парк и неговото обогатяване с нови функции. Съществуващият Културен център „Красно село“ оказва силно въздействие върху средата, сякаш е освободил срещулежащото пространство от застрояване и очаква своя адекватен отговор във времето.
Темата на проекта е „Център за култура и дебати“, в този смисъл е необходимо проектното решение да изказва и двете понятия, като се дадат отговори как те да бъдат определени и изказани със средствата на архитектурата.
Дебат е разискване в търсене на истината, сблъсък чрез аргументи на две различни тези, като резултатът е нова истина или затвърждаване на стара. Дебатът е форма на демокрация, форма на убеждение и гражданска позиция.
Културата е резултат от висша съзнателна дейност относно ситуацията и сградата.
В този смисъл проектът си поставя за цел да изкаже процеса на дебатиране с теза и антитеза в областта на културата – понятието „КУЛТУРЕН ДЕБАТ“. Използвайки средата за изказване на ТЕЗА А, като култура на миналото с нейните характеристики, да бъде въвлечена в дебат чрез проектната намеса – предмет на културни ценности на съвремието, ТЕЗА Б.
ФУНКЦИОНАЛНО-ПРОСТРАНСТВЕНА СТРУКТУРА: Бе зададен въпросът как поставената концептуална задача да бъде изказана в единство с плановата структура. В този смисъл целта е многопластово проектиране на концепцията с архитектурни средства. Така дебатът се изразява чрез ТЕЗА А – обект на културата на миналото, представена от съществуващата среда и Дом на културата „Красно село“, с техния ясно изразен математически модел, и ТЕЗА Б, олицетворяваща културата на съвремието, чрез нейните характеристики: еманципация, иновативност, рационализъм, обратно връщане към природата. Проектното решение изказва надигащия се отговор на „новата култура“, излиза от парка, образува фасада, привнася нови публични функции в пространството между двете сгради, обогатява го и в същото време запазва настоящите културни ценности на парковото пространство. Подобно поведение в съществуваща среда, отнасящо се с толеранс към дадените ценности и обогатявайки ги с нови, би се характеризирало като културен подход относно дадена ситуацията.
При изказване процеса на дебатиране възникват условия на концептуален сблъсък между съществуващия Културен център – ТЕЗА А, и Център за култура и дебати – ТЕЗА Б. Характеризирането му използва темата за симетрия, разгледана в два аспекта: „стопроцентовата математическа“ – изкуствено създадена от човека, и „природна“ – обхващаща реалното отклонение. Разликата между двете бива изказана чрез преекспониране на възникналите деформации от нецентрични въздействия. Възникналите сили изтичат и утихват в междублоковите пространства. По този начин се деформира първообразът на правилен равнинен четириъгълник, формиращ проектното решение в трите направления.
По долностоящата равнина на деформация се формират обеми, които се възприемат като едноетажни с подчертана хоризонталност, а по горностоящата – с ясно изразена вертикала.
Темата за моста е силно застъпена в проекта. Той се явява в зоната между двете сгради – участници в тематичния „сблъсък“, в резултат на което претърпява непластично деформиране, образувайки двете зони за преразпределение на потоците в точките на скъсване, а в успоредните направления – рампи, улесняващи достъпа на хора. Пространствената му ориентация отчита бъдещия прогнозен поток на хора от спирка на третия метродиаметър. Заложената концепция ясно намира своя архитектурен образ в образуването на вертикална крива – израз на имагинерното притискане от двете сгради и осигуряване на естествена извивка на мостовите конструкции, облекчавайки вертикалните комуникации.
В приземното ниво заложените направления на концептуалната деформация се превръщат в основни координационни оси на плановата структура. От преекспонирането на отклонението от нецентричния сблъсък се образуват зоните на вертикалните комуникации, участващи в носещата конструкция в ролята си на стоманобетонни ядра. Функционалните пространства са обединени, осигурявайки максимална гъвкавост и автономност. Библиотеката е ситуирана северно, осигурявайки възможност за приобщаването й към парковата среда.
Залата за представления преразпределя по естествен начин публиката към двата й странични входа, осигурявайки тяхното обслужване. Обзавеждането й е с хоризонтално телескопична трибуна и вертикална телескопична сцена, осигурявайки необходимите й пространствени вариации. Залата за видео прожекции позволява приобщаването й към фоайето, с цел обогатяване на неговите функции без да нарушава автономността им. Касата за билети е ситуирана по начин, позволяващ да функционира отделно от останалите общи части.
На кота + 5.40 функционално са обособени площите на залата за лекции, семинари и тренинги, ситуирани на юг към публичната зона, прилежаща на бул. „Цар Борис III“. В противоположна посока се намират допълнителните обслужващи помещения и допълващи дейности към библиотеката, обединени автономно към парковата среда. Административната зона осигурява максимална свобода на планировачните решения. Атруимното пространство е проектирано с естествено осветление, символизиращо процеса на непластична деформация.
Сутеренното ниво позволява непрекъснато движение на моторни превозни средства, а по координационните оси на деформацията са развити необходимите технически помещения в максимална близост до вертикалните комуникации.
Фасадното третиране изказва даден момент от движението, породено от тематичния сблъсък със съществуващия Дом на културата. В този смисъл южната и северната фасада са в процес на издигане от терена, а тяхното отваряне към околното пространство е в етап, зависещ от количеството на деформация. При теоретично допълнително отваряне на фасадите от терена и повдигане на сградата във височина, ще се достигне до модела – правилен равнинен четириъгълник, основополагащата форма на ситуацията. Субконструкцията на фасадните плоскости, изказва непластичното деформиране – конструктивно „спукване“ по диагонал на първообраза, разпадащ се на два триъгълника със съответната конструкция от ригели и фостели.
КОНСТРУКЦИЯ: Носещата конструкция на сградата се състои от стомана и монолитен стоманобетонов скелет. По основните концептуални направления, развити до координационни оси на плановата структура, се полагат и основните конструктивни оси на стоманобетонната конструкция, върху които стъпват главните носещи ферми на стоманената конструкция. За полагане на слоевете на озеленения покрив, покривната конструкция завършва с второстепенни стоманени ферми, пълностенни столици и двуслойни панели от топлоизолация и профилирана ламарина. Ерозията на почвата е предотвратена чрез полагане на геоклетки.
Концептуалното деформиране намира своя адекватен отговор като непластичните деформации по покривната равнина се превръщат в деформационни фуги и водосточни канали, пример за изразяване единството на КОНЦЕПЦИЯ, ПЛАНОВА СТРУКТУРА и КОНСТРУКЦИЯ. Пространствените четириъгълници, образуващи източната и западната фасада, са изградени от стоманена пространственопрътова конструкция, като в зоните на най-голямо натоварване, а именно възлите при вертикалните комуникации, се изграждат стоманобетонни ядра, осъществяващи коравината на сградата и участващи активно във интериорното пространство.
Ако, посещавайки сградата, човек вижда културата на новото и старото поколение и осъзнава допускането на нова истина, сградата вече би имала ценно емоционално въздействие, би се превърнала, в архитектурна ценност, показваща миналото и бъдещето в диалог. Така би се характеризирала не само от функционална гледна точка като център за култура и дебати, но и от тематична!
арх. Александър Тосков
Университет: УАСГ
Специалност: Архитектура
Катедра: Обществени сгради
Ръководител: д-р арх. Пламен Нанов
Година на завършване: 2014
e-mail: a.toskov@abv.bg
