Въпреки протести вкараха проекта за Небет тепе в Министерството на културата
Скандалният проект на арх. Фърков за Небет тепе бе входиран рано тази сутрин в Министерството на културата. Въпреки острата реакция от цялата архитектурна гилдия в Пловдив, а вече и на национално ниво, тъй като цялата Камара на архитектите подкрепи резолюцията на пловдивските си колеги на Дванадесетото Общо събрание на КАБ в Албена, апликационната форма за кандидатстване за европейски пари вече е в културното ведомство. Документацията е вкарана точно в 9.05ч. днес, похвали се кметът Иван Тотев. На въпрос на Под тепето как така се входира апликация за проект, който по думите на арх. Фърков не съществува, а има само обикновени ескизи, градоначалникът отговори: „Апликационната форма е на база идеен проект. Общината иска точно 3,9 милиона от Норвежката програма, като ще участва с допълнителни 1 милион собствени средства. “ Тотев подчерта, че ще има промяна в техническите параметри, като вероятно твърде спорната идея за изграждане на ескалатор по тепето с обрушаване на скалите ще отпадне. Процесът на одобрение на проекта е три месеца. В които се очаква много остри реакции от страна на архитектурната гилдия и гражданите с отношение по казуса.
ДО МИНИСТЪР– ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
ДО МИНИСТЪРА НА КУЛТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
ДО ДИРЕКТОРА НА НИНКН
ДО КМЕТА НА ГРАД ПЛОВДИВ
ДЕКЛАРАЦИЯ
КАМАРАТА НА АРХИТЕКТИТЕ В БЪЛГАРИЯ,
Приветства намеренията на Община Пловдив да развие археологическия комплекс „Небет тепе” като туристическа атракция и да реализира мащабен инвестиционен проект за реконструкция и социализация на обекта;
Убедени сме, че в своите бъдещи действия общинската администрация ще отчете обстоятелството, че комплексът “Небет тепе“ е пряко свързан с генезиса на град Пловдив и археологическите проучвания на този обект документират културни пластове, датирани от края на Бронзовата и Ранножелязната епоха до Средновековието и Възраждането, като са откривани артефакти дори от неолита. Богатото стратиграфско напластяване, което свидетелства за приемственост и трайно човешко присъствие от древността до днес има първостепенно значение, като материален носител и доказателство за многопластовата, осем хиляди годишна история на града.
Искрено вярваме, че общинската администрация ще създаде необходимите предпоставки, комплексът „Небет тепе” не само да разкрие пълноценно своята познавателна и естетическа стойност, но също така да съхрани себе си като носител на вековни традиции, идентичност, памет и смисъл, които да бъдат предадени на бъдещите поколения в цялото богатство на тяхната автентичност.
Заедно с това, изразяваме нашата тревога, че намесите, предвидени в изготвеното до този момент от общинската администрация техническо задание за проектиране, сериозно компрометират паметника. Става дума за подмяна и бутафорно възстановяване на материалната културна среда, което заплашва с унищожение автентичните стойности на културното наследство на „Небет тепе” като историческо свидетелство.
КАМАРАТА НА АРХИТЕКТИТЕ В БЪЛГАРИЯ възразява срещу този подход.
Този подход противоречи на установените принципи и методи на световната реставрационна наука и практика, извоювани от вековната дейност на поколения реставратори и закрепени в международни документи, а именно: Международната харта за консервация и реставрация на паметниците и забележителните места (Венеция; 1964), Европейската харта на архитектурното наследство (1975), Конвенцията за защита на архитектурното наследство на Европа, (Гранада; 1985), Хартата за защита и управление на археологическо наследство (Лозана; 1990), Eвропейската конвенция за опазване на археологическото наследство (Валета; 1992) и Документа от Нара за автентичността (1994);
Този подход противоречи на почти вековния опит и приемственост на Пловдивската реставрационна школа, базирани на установените международни принципи и методи;
Този подход отнема възможността Старинен Пловдив да бъде включен в Списъка на Световното наследство на ЮНЕСКО и свързаните с това задължителни изисквания за автентичност на археологическите паметници, посочени в параграф 86 на Ръководството за приложение на Конвенцията за Световно наследство от 1972, чието нарушение би отнело тази възможност завинаги.
Културното наследство е невъзобновяем ресурс и всяка радикална намеса следва да бъде оценявана от обществото, не само от възложителя и автора на проекта. Убедени сме, че участието на обществеността е задължителна част от политиката за опазване на културното наследство и всеки важен проект подлежи на обществено обсъждане. Само с активните усилия на обществото може да бъде прекратено необратимото увреждане на българското културно наследство, което е част от споделената памет на човечеството;
ВОДЕНА ОТ ТЕЗИ СЪОБРАЖЕНИЯ, КАМАРАТА НА АРХИТЕКТИТЕ В БЪЛГАРИЯ НА СВОЕТО XII-TO ОБЩО СЪБРАНИЕ РЕШИ,:
ПОДКРЕПЯ ПЛОВДИВСКАТА АРХИТЕКТУРНА КОЛЕГИЯ в инициативата за опазване на автентичността на „Небет тепе” и категорично настоява за прилагането на международно увърдените принципи при реставрацията и експонирането на обекта.
При изграждането на археологическия комплекс «Небет тепе» смятаме за особено важно съхраняването на оригинала и запазване автентичността на паметника на културата като най-важна мисия в реставрацията;
– Настояваме във всички дейности оригиналът винаги да доминира композиционно и количествено;
– Да не се допуска реконструкция на археологическия паметник с изключение на анастилоза- връщането на наличните разпръснати елементи на техните места в първоначалната им композиция;
– Реставрацията на „Небет тепе” да се основава на пълна, детайлна и достоверна информация за оригинала и в никакъв случай да не е хипотетична.
– При експониране на паметника задължително се отчитат културните пластове и ценните приноси на всички епохи;
– Всяка намеса в археологически обект да бъде обратима;
– Да не се допуска наподобяване на оригинал и по този начин трайно оставяне на фалшиви исторически следи във времето;
ДЕКЛАРАЦИЯТА Е ПРИЕТА ОТ XII-ТО ОБЩО СЪБРАНИЕ НА КАБ НА 17.05.2014
