Интервю с архитекта на „Музейко“ Лий Сколник

Детският музей

Публикувано от РК София-област на 5 07, 2014 | Коментарите са изключени за Интервю с архитекта на „Музейко“ Лий Сколник

През лятото на следващата година България най-накрая ще има музей, в който забранителните надписи „Не пипай“ ще бъдат заменени с подканващите „Открий“, „Разбери“, „Изследвай“. На 3500 кв. метра площ детският научен център „Музейко“ ще приюти на едно място знание от различни научни сфери, но представено по интерактивен и забавен за децата начин. Идеята е те да учат докато играят, да намират връзките между науките, между миналото, настоящето и бъдещето. Проектът е финансиран от фондация „Америка за България“ с първоначална инвестиция от 22 млн. лв. В момента се прави цялостна реконструкция на сградата на „Музейко“ в Студентска община, изпробват се прототипи на бъдещото съдържание на музея и се обучават служителите му.    
 
Концепцията за сградата на „Музейко“ – екстериор и интериор, е разработена от Lee Skolnick and Design Partnership на американския архитект Лий Сколник, които са били избрани след международен конкурс с 15 участници. Компанията е специализирана в създаването на музеи, като сред най-известните им проекти са детските музеи в Манхатън, Маями и Делауеър, както и Американският музей по естествознание и Академията на науките в Чикаго.
 
Лий Сколник беше за пореден път в България, за да инспектира работата по „Музейко“ (за който американското бюро си партнира с „А&А архитекти“) и да се срещне със свои колеги и с директори на музеи от цялата страна. Разговаряме с него за това как се прави дизайн за детски музей, какви са новите световни тенденции в областта и какво му е направило впечатление в българската културна среда.

Визуализация на Музейко

Каква беше изходната ви точка, когато започнахте създаването на „Музейко“? От какви идеи се водихте?

Изходната ни точка за всеки проект е винаги една и съща – да открием какво е уникалното в конкретната среда. Не създаваме всички детски музеи по един и същ начин – опитваме се да направим всеки така, че да изглежда част от тамошната общност и среда. Качеството навсякъде е едно и също, но създаваме поотделно историята.

За „Музейко“ ни дойде идеята да свържем миналото, настоящето и бъдещето. Тъй като фондация „Америка за България“ (бел. ред. – която финансира проекта) искаше музеят да има фокус върху науките, прегледахме всички научни дисциплини и помислихме как можем във всяка от тях да намерим връзката минало – настояще – бъдеще, без да ги преподаваме като предмети в училище. На най-долния етаж на музея ще има неща, които описват миналото, например палеонтология, геология, археология. На приземния етаж ще се обяснява настоящето, например как се създава градска среда. На горния етаж ще погледнем към бъдещето с високите технологии. Това се открои като концепцията на преживяването в „Музейко“. След това трябваше да направим дизайн на сграда за това преживяване. Искахме да направим нещо, което не може да се сложи навсякъде. Трябваше плавно да се връзва с мястото. Затова част от дизайна наподобява планини – като тези, които заобикалят София. Всяка от тях има собствена идентичност, свързана с вид традиционен български занаят, например дърворезба, текстил и бродерия. Така също искаме да построим мост между миналото и настоящето, но по съвременен начин, така че да се обърнем и към бъдещето. Защото за да погледнеш в бъдещето, трябва да си оценил и разбрал миналото.

Повечето музеи са масивни сгради с малко естествена светлина, в които няма как да надникнеш вътре. За „Музейко“ решихме да направим обратното – стъклена сграда. Първо, защото изпраща послание, че това място е абсолютно прозрачно, няма тайни и не крие нищо. И защото искаме хората да виждат отвън, че вътре децата играят и се забавляват. Това са основните идеи, по които се водихме за дизайна. И, разбира се, се съобразихме с изискванията на общината, тъй като използваме вече съществуваща сграда в Студентска община. Сградата ще бъде и много прогресивна по отношение на опазването на околната среда – строим я според стандартите на американската програма за зелени сгради LEED (Leadership in Energy & Environmental Design).

По отношение на съдържанието основната цел на един детски музей е да разпалва любопитство. Да кара децата да искат да учат повече, да ги вдъхнови да учат. А не да им преподава някакви учебни предмети и факти. Това се случва с учене през правене на нещо приятно. Така се помни по-лесно и имаш желание да го повториш.

Как всъщност се прави музей?

Всеки път е ново преживяване, защото всеки музей е много различен и уникален. Превръща се в огромна част от живота ти, защото работата по него отнема години. Резултатът не се вижда веднага, дългосрочен проект е. През това време трябва да продължаваш да поддържаш вълнението си на високо ниво – това не е трудно, но все пак, ако не го правиш, проектът ти няма да бъде успешен. Трябва да даваш най-доброто всеки ден, защото по пътя има много пречки и трябва да държиш летвата високо през цялото време. Но когато всичко е готово, е като едно чудо.

Визуализация на Музейко

Какви са най-новите тенденции в разработването на музеи?

Не всички от тях са добри. Има опасност – не само в САЩ, но и въобще по света, да започнеш да правиш музей, който няма нищо общо с културата, историята, общността на мястото. А целта да е просто да изглежда вълнуващо. Според мен културата трябва да е катализаторът. Музеи, чийто катализатор е местната култура, могат дори да помогнат за икономическото развитие, например да увеличат инвестициите в общността около музея, като хотели, ресторанти и т.н. Опасността обаче е когато това се случва повърхностно, без да се вземат предвид хората и общността.
Друг ключов момент за мен е, че един ден ние ще станем излишни – няма да трябва да обикаляме по света и да правим сгради. Важно е общностите да развият своя опит и да правят тези проекти самостоятелно. Опитваме се да направим това и тук в България – имаме партньорско архитектурно бюро, които досега не са правили подобен проект, но сега развиват опита си. Имаме български подизпълнители и на инженерните дейности по „Музейко“, както и български фирми, създатели на съдържанието на музея.

Какви са наблюденията ви за българската среда и културните обекти?

Мисля, че България има голямо културно наследство, но не е организирано по начин, по който да го забележим. Гледахме балет в операта миналата седмица и беше фантастично. Мисля, че имате много голям потенциал, който все още не е достатъчно разгърнат. Пътувахме много из България и сме удивени от ресурсите, които имате, но са все още неразработени. Мисля, че туризмът, свързан с културно наследство, е огромен ресурс. Тук имате на разположение история и култура – можете да бъдете Рим или Атина, има толкова места, които са сe възползвали от културното си наследство и наистина са го направили част от своята икономика и общество. Тук се връщаме на идеята за културата като катализатор – тя може да бъде богат извор на развитие, стига да се използва правилно.

А какво ви прави впечатление, докато се разхождате по софийските улици?

В негативен план – това, че докато ходиш по улицата, можеш да си счупиш глезена. Впечатлиха ме историческите сгради, Народният театър, катедралата „Александър Невски“, останките от Сердика. В САЩ, ако видим нещо от XIX век, това за нас е истински старо. Тук виждате неща отпреди две хиляди години. Да живееш с такава история за мен е голямо богатство и ти дава различна перспектива, кара те да мислиш различно.

Визуализация на Музейко

Посетихте ли български музеи?

Първото нещо, което направихме, беше обиколка на няколко музея. Мисля, че повечето от тях имат нужда от много помощ за всичко – от отношение към посетителите до консервирането, което на места е добро, но има и лоши практики. Липсва презентация и интерпретация. В музея „Земята и хората“ например има удивителни експонати, но биха могли да бъдат представени много по-вълнуващо. Както Джо Ан (от екипа на архитектурното бюро на Лий Сколник – бел. ред.) винаги казва, посетителите на музеите са егоцентрични консуматори на преживяване. Ако не намерят връзката между това, което виждат, и своя живот, то въздействието на музея е много по-малко.

Вие в кои музеи бихте завели вашите деца?

Нашите деца са вече големи, но те близо 30 години бяха с нас, докато работихме по детски музеи. Няколко ми идват на ум – този в Чатануга, Тенеси, където също направихме дизайна и съдържанието и беше изключително успешен. Друг успешен наш проект беше музеят, посветен на живота и наследството на Мохамед Али.

В момента в САЩ детските музеи оказват влияние и на други места за неформално обучение, като например библиотеки, детски болници, дори училища, които взимат примери от музеите. Причината е, че детските музеи станаха много успешни – не само финансово, но и откъм образователната си цел в местните общности.

Източник на информация:www.capital.bg