Представяна в СУ на книгата на Виторе Колина „Time and Beauty. Art Nouveau in the Bulgarian Cities“
От известно време литературата, посветена на българския град от началото на XX век, има ново попълнение, изящно и дискретно като темата, на която е посветено. Time and Beauty: Art Noveau in the Bulgarian Cities (англоезична, „Време и красота: Ар нуво в българските градове“) e необичайна публикация, тънка и елегантно издължена в сравнение със събратята си на рафта и с допълнителен ъгъл на книжното тяло, който се подава не оттам, където очакваш.
Текстовете и фотографиите в нея хвърлят поглед върху наследството на сецесиона в българската архитектура от различни страни – през история, контекст, декоративни мотиви, във и чрез литературата (писателката Емилия Дворянова е написала специален разказ за сборника). Авторите в Time and Beauty са български специалисти и университетски преподаватели, дизайнерът е японец, книгата е отпечатана в 500 бройки в малка печатница в Амстердам, а връзката между тях е плод на усилията на Виторе Колина – преподавател по история на политическата мисъл в университета във Флоренция, обвързан с българския град единствено по силата на любовта си към него.

Професор Колина започва посещенията си в България през 2000 г., първо за редица лекции по специалността си в Пловдив, София и Благоевград, а после си купува жилище във Варна. За него България е страна, която „без да таи грандиозни амбиции за превъзходство, е здраво закотвена от любовта си към живота, от баланс и достойнство“. Но България не е само красива природа и тракийски съкровища, както обикновено се представя, смята той. „Първият път, когато дойдох, например си казах – тази страна е рай за вегетарианците.“ С личния си проект Time and Beauty, тръгнал от любопитството и разходките му из София, Пловдив и Варна, той се надява да допринесе за обогатяването на образа й в чужбина.
Ар нуво във Франция и както все още е известно в голяма част от света, югендщил в Германия, флореале или либерти в Италия, модерн в Русия и сецесион в България /по австрийското си наименование/ – многото имена на вълната, преминала кратко и бурно през архитектурата, приложните и изящните изкуства в края на XIX и първите десетилетия на XX век имат обща философия и все пак развиват собствени особености, повлияни от местната архитектурна традиция.
В България стилът оставя своя отпечатък върху сградите, проектирани между 1900 и 1920 г., а историческата му жилка намира израз в така наречения „национално-романтичен“ сецесион – сърцето на стара София, оформено от първото поколение български архитекти, завършили в чужбина и в част от работата на главния архитект на София Фридрих Грюнангер. Те интерпретират елементи, особено декоративни, от архитектурата на българските средновековни църкви и манастири в духа на новото течение в сгради като Централните минерални бани (Петко Момчилов и Фридрих Грюнангер, 1904 – 15 г.), Халите (Наум Торбов, 1909-10 г.) и Духовната академия (1904 г.-15 г., оригиналният й фронтон и купол са унищожени през бомбардировките), Семинарията (1902-1907 г.) и Синагогата (1904-1909) на Грюнангер, Синодалната палата на Петко Момчилов и Юрдан Миланов (1904-1910 г.).
Кратката история на българския сецесион, както и някои от снимките и плановете в книгата принадлежат на специалистите по темата арх. Любинка Стоилова и Петър Йокимов, но книгата няма претенция да е изчерпателна. Тя не е нито туристически гид, нито албум, а по-скоро упражнение по вглеждане и разпознаване на старите пластове в града, скрити от околния рекламен и архитектурен шум.
Наред с редица знакови сгради, оформили облика на столицата, второто поколение „съзнателни“ майстори на сецесиона в България около създаденото през 1903 г. дружество „Съвременно изкуство“ като Георги Фингов, Кирил Маричков, Пенчо Койчев, архитекти като Никола Лазаров и живеещите извън София техни колеги са оставили зад себе си стотици здания из страната, чието състояние не винаги е завидно.
Освен известната с печалното си състояние лична къща, Георги Фингов е проектирал сам или в съдружие над 40 частни дома само в София. Сред стоящите и до днес са къщата на Лаос/Адолф Функ на кръстовището на „Левски“ и „Дондуков“, домовете на сем. Дренкови (днес гръцкото посолство), къщата на братя Иванови на „Ангел Кънчев“ 3, домовете на Смедовски и на Кирил Ботьов на „Шипка“, жълтата къща на ул. „Струмица“ и много други.

Въпреки това Пловдив или Варна държат първенството по наличие на сецесионова архитектура, смята проф. Колина. За фотографиите в Time and Beauty, тонирани в сепия както цялата книга, той и социоложката Леа Вайсова снимат къщи в София, там и в Русе. Върху тях дизайнерът Аюми Хигучи е заличил с бели петна всички надписи, реклами, тенти, климатици – добавките на времето, сред които се губи оригиналният детайл. Полезен за начинаещия наблюдател е и фотографският ар нуво речник, който показва вариации върху архитектурни елементи като софит, лизена, фронтон.Арх. Любинка Стоилова разглежда и символиката на най-често срещаните маски и орнаменти в декорацията. Професорът от Пловдивския университет Клео Протохристова търси отражението на тази архитектура в българската художествена литература, за да го намери предимно в мемоарната – в изчезналите вече любими кафе-сладкарници и места на някогашната българска интелигенция като Дома на изкуствата и печата, пивницата „Александър Батенберг“, ресторанта на хотел „Юнион Палас“ (на мястото на днешното президентство). А разказът на Емилия Дворянова „Ар нуво и леля Ефросина“ „пониква“ от другите текстове в близка връзка с двете теми в заглавието – време и красота.Time and Beauty: Art Nouveau in the Bulgarian cities струва 28 лв. и може да бъде намерена в книжарница „Български книжици“. Представянето й ще бъде на 18 февруари от 17.30 в Новата конферентна зала на Софийския университет.