Дом за траурни граждански ритуали
Основна задача е чрез средствата на архитектурата да се създаде среда внушаваща тържественост и печал, предразполагаща към спомени и размисъл. Стремежът е да се отрази особеното състояние на духа при колективното сбогуване. За създаването на тази атмосфера траурният дом е разгледан като част от целия гробищен парк. Не създаваме само сграда – създаваме среда, която да се свързва с паметта на починалите. Чрез средствата на архитектурата се дава материален израз, декларация, че краят на живота е началото на един път.
Концепцията на сградата е базирана на обстойно проучване за траурните обичаи още от времето на траките, оказва се че много от разкопаните могили на територията на България имат тази форма, която е типична за българската къща.Символа на дома е много силен в българската култура и история.
Големия монолитен обем помещаващ залите се възприема като силует, в който ясно се чете символиката за дома – дом на мъртвите. Домът е символ насемейството, това е мястото, където се чувстваме най-сигурни и защитени, затова го наричаме своя крепост – архитектурен израз на това е суровото усещане на бетона. Внушението, което цели да пресъздаде е, на обект застинал във времето.Смъртта – онзи неизбежен край начовешкия живот, който разваля унисона в семейството е изразен в срязването на обема, въплъщаваики идеята за разруха, за развалената хармония.
Ситуацията:„Малашевци“ е квартал в североизточната част на София,граничи на югоизток с кв. Хаджи Димитър”, а на север с кв. Орландовци”. В квартала преобладават фамилните къщи, срещат се и няколко панелни блока.Нови гробни места, на територията на гр. София има само в гробищен парк „Малашевци“. Във всички останали гробищни паркове, погребения се извършват само в стари семейни гробове.Транспорт : Автобусни линии 86; 90;Автобусни линии 18, 19 и 20 са с начална спирка кв. Малашевци и се движат съответно до Чепинци, Негован и Лукорско.
Решение: Сградата е ситуирана в неутралната територия между реките. Естествените природни граници осигуряват психическа бариера,те отделя територията на живите, oт тази на мъртвите. Сградата е ситуирана на база на контекстните осовни направления, на които е подчинено цялостното развитие в функционален план.Едната ос е тази която създава сливането на реките и въплъщава в себе си усещането за безкрайност,а другата е оста на възприятието.
Основният подход е от новоизградена улица, която свързва проектната част на траурния дом и новото гробище с ул.“Стефан Консулов“ и главния вход на гробищния комлекс, където са последните спирки на градския транспорт в тази зона. Очаквания достъп до траурния дом е предимно автомобилен, затова е предвиден обширен паркинг,
Композиционните оси пронизват сградата, подчертавайки смисловите и визуални връзки. Входа е в остта създадена от сливането на реките и визуалния контакт дава дълбока перспектива, създава чувство на безграничност, което се свърза с паметта на починалите. Тази ос е подчертана с разработване на серия от настилки, които пробиват сградата и оформят и площадното пространство отпред.
Другата ос на срязването, открива визуален контакт към гробищния парк и очертава „пътя на мъртвеца” (остта е от посоката на идване, мястото на отдаване на почит, гроба – новият дом).
Функционалният принцип възприет в организацията на сградата е да се избегне пресичането на двата основни потока на движение – на посетителите, участващи в обредите и на обслужващия персонал. Посетителите използват ниво терен, а персоналът – сутерена, обвързващ павилионната структура на комплекса.
Павилионната структура на комплекса е обвързана в едно плаващо пространство, в което попада посетителя, силно осветено, бележещо преминаването на душите в друго измерение с оглед древнотракийските схващания за светлината и слънцето като символ на безсмъртие и олицетворяващи една неземна материя и сила.
Обредните зали са съобразени с източноправославната ориентация изток – запад, което позволява да бъдат използвани и за граждански и за религиозни обреди. Възприет е вариантът с потъване на ковчега, който освен технологичните си предимства, прави връзка с традиционното полагане на мъртвеца в земята.
Голямата траурна зала е осветена отгоре, асоциатива връзка с светлината в края на житейския път. Проникването на плоския покрив на входното пространство е превърната в площадка за църковния хор. Интериорното решенние цели да намали стреса от тъгата по ближния, търсено в меките, естествени нюански на дървото и присъствието на водата.
Срязването на сградата създава възможност за отварянето на градина, към която е обърната по-малката трурна зала, отново е търсена оптическа връзка с естествената среда.
Принципа на деструкция е възприет във формообразуването на останалите елементи от гробищния комплекс. Интимния, най-съкровенния момент на сбогуване с близките е въплатен в трансформирани на основния обем къщи, подредени в редица, и затвърждава тезата, че пред смъртта всички сме равни.
Прощалната почерпка, също е на ниво терен, след което хода на събитието ни отвежда навън в общото пространство, което има визуална връзка към горбищния парк, където продължава процесията до отвеждането на мъртвеца до вечния му дом.
Служебния вход е на кота -3.15, разположен встрани от главния вход, достъпен от тротоара посредством вътрешен двор със стълба и рампа. На кота -3.00 с лице към вътрешния двор е поместена администрацията.
В сутерена са разположени всички помещения свързани с подготовката на мъртвеца и самата церемония, както и всички технически и обслужващи дейности.
Осигурен е паркинг за катафалките и служебни автомобили, отговарящи за зареждането на траурния дом.
Конструкцията е стоманобетонна като се използва водоплътен бетон, а отвътре- дървена обшивка, като по този начин се изолира сградата. При ниските обеми от комплекса детайлът е обърнат – дървената обшивка е отвън.
Цялостната визия е минималистична, изключително обрана в употребата на материали.Приложила съм детайли, които изясняват както конструктивни така и архитектурни решения.
Проблемът за смъртта е безусловно обвързан с архитектурата и градоустройственото планиране, който трябва да осмислят и организират естетически средата за материалните и духовните дейности на човека. Задачата е особено символична и цели да даде изражение на отношения като: „ живот – смърт“, „начало – край“, „мимолетно – вечно“, „тук – сега“и да ги претвори в друго отношение – „човек – архитектура“.